Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 16 ное 2007, 9:32, 3980 прочитания

Изведете ги навън

Според нов европейски доклад броят на хората с увреждания, които живеят в социални домове в България, е най-високият в ЕС

Ирина Новакова | Брюксел
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Докладът
Изследването на тема "Деинституционализация и живот в общността", финансирано от Европейската комисия, завърши тази седмица. Докладът събира в 600 страници цялата достъпна информация за броя и състоянието на хората с увреждания, които живеят в институции в 28 европейски страни; освен това той предлага успешни стратегии за преход от този тип съществуване към живот в обществото. Изследването е най-подробното, правено някога; препоръките за политически решения са направени от Университета в Кент и London School of Economics с участието на "Отворено общество" и неправителствени организации, работещи по проблемите на хората с увреждания. На 15 и 16 ноември представители на еврокомисията, академичните среди, неправителствени организации и социалните служби от редица европейски държави се срещат в Прага, за да се запознаят със заключенията на доклада и да решат как да приложат препоръките му.

Адекватният дебат за грижата за хората с увреждания в България, който отдавна трябваше да се случи, все още предстои. Макар и със закъснение, подходящият момент е днес.

Причината за това е чисто новото изследване на тема "Деинституционализация и живот в общността", финансирано от Европейската комисия, което възбуди международна дискусия по темата за хората с увреждания в институциите (виж карето).


В частта си за България докладът предвидимо е депресиращо четиво. Броят на хората с увреждания, които живеят в социални домове у нас, е по-висок, отколкото в която и да било друга страна - членка на ЕС, и според изследването

Продължава да расте

Сред българите над 16 години 12 от всеки хиляда са били в тази група през 2001 г.; две години по-късно броят им е нараснал до 18 от хиляда. Особено висок е броят на мозъчните увреждания, като тази диагноза е "диспропорционално висока" сред ромите.



Междувременно данните за България са учудващо оскъдни на фона на информацията, предоставена за останалите страни в изследването. "Молбите ни до българските власти за данни и статистика за броя и видовете институции бяха посрещнати с объркване", пише д-р Барбара Ван, изготвила доклада в частта му за България. "Беше ми обяснено, че в България нямало навик да се събират статистически данни за типа въпроси, които задаваме", обяснява тя. На Ван й е била отказана информация за типа, нивото и квалификацията на персонала в домовете за хора с увреждания.

Изследователите са срещнали затруднения и с получаването на данни за специфичните типове увреждания, за които се предвижда живот в социален дом. "В България няма конкретна дефиниция за интелектуално увреждане, която да се прилага последователно в правото и политиката и затова дори и основната информация за хората с интелектуални увреждания е недостоверна", обяснява докладът. Според него всяка от четирите държавни агенции, които правят оценка на уврежданията за социални и други цели, използва различна терминология и нито една от тях не прилага утвърдените стандарти за класификация на уврежданията. Например според Националния статистически институт хората с интелектуални увреждания са "умствено изостанали".

Докладът разкрива цялостната картина на домовете за деца с увреждания, а неутралният му тон я кара да изглежда още по-ужасяваща, отколкото биха били драматичните фрази. Според европейските експерти "изпращането в такава институция по закон е крайна мярка, която се предприема след изчерпването на всички други възможности за защита на детето. Въпреки това част от децата в домовете, освидетелствани за интелектуални увреждания, имат само леки такива или нямат увреждания, но са изоставени от родителите си. До 2002 г. според българското законодателство децата в домове, които имат средни, сериозни или пълни мозъчни увреждания, са били смятани за "негодни за образование". Въпреки твърденията на социалното министерство за текущо извеждане от институциите на децата с увреждания според доклада на Европейската комисия между 2003 и 2006 г. са

Затворени само три такива дома

а в други два капацитетът е бил намален с 20-30 места.

Европейското изследване обаче стига доста по-далеч от това да обрисува една тягостна ситуация. Докладът представя огромен набор от мерки, които могат да бъдат взети от европейските страни, за да се осъществи преходът на хората с увреждания от съществуване в домове към равноправен живот в обществото. "Отделянето на хората с увреждания в институции е нарушение на човешките права; изследванията показват, че грижата в институциите често е с недопустимо ниско качество и е в сериозно нарушение с международните стандарти за човешки права", обясняват авторите. Според доклада обаче извеждането на нуждаещите се от социални домове само по себе си не е гаранция за добри резултати, тъй като без цялостна промяна в държавната политика към хората с увреждания е възможно некачествените практики от домовете да се пренесат и в новите системи за социална грижа. "Връщането на хората с увреждания в обществото чрез нов вид социални услуги е необходимо, но не и достатъчно условие за резултат", твърди изследването.

Сред мерките, които предлагат европейските експерти, е редовното събиране и публикация на статистически данни, които показват как напредва преходът във всяка страна от живот в институциите към алтернативните начини на грижа за хората с увреждания. Евростат, статистическият орган на ЕС, трябва да проверява достоверността на данните, предоставени от страните членки, и да ги обединява в сравнителни изследвания. Освен това нужно е плановете за преход извън институциите да включват не само готовност да се затвори дадена институция, а и подробен план за действие за постоянна грижа за нуждаещите се. Тези планове трябва да се основават на солидни аргументи, икономическа оценка и анализ на разходите и ползите от алтернативните решения. Необходимо е да се отчете, че всеки човек от социален дом има различни нужди и няма универсално решение за всички, както и че нуждите на хората с увреждания се променят с времето, особено на децата. Според доклада обучението и наемането на персонал и приемни семейства за грижа за деца и възрастни с увреждания трябва да се извърши преди самата деинституционализация на нуждаещите се. Участието на държавните служители и неправителствени организации в международни мрежи за обучение като "Европейската коалиция за общностен живот" пък е стъпка към обмен на добри практики в грижата за хората с увреждания между различните страни.

Най-важното условие, залегнало в новата публикация, е наличието на визия и лидерски качества в националните и регионални власти и израждането на дългосрочна, отговорна стратегия за грижата за хора с увреждания. Предвид нивото на тази грижа в България, добре известно и изложено и в този текст, това условие се очертава като най-голямото предизвикателство пред страната ни по този важен въпрос.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И адвокати за всички! 1 И адвокати за всички!

Американският адвокат Фред Рууни, наречен "Бащата на правните инкубатори", и неговият принос в обучението на юристи за социални каузи

17 яну 2020, 12873 прочитания

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2798 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Моля постингът да бъде изтрит

Един казус повдига два въпроса - добра идея ли е да заплашваш със съд клиентите си и разумно ли е да подценяваш силата на блоговете

Още от Капитал
Банките: Истинският стрес тест

За банките предстоят трудни месеци, но секторът влиза в кризата с добри буфери от капитал и ликвидност

Какво правят другите държави за бизнеса

Какви мерки са предприели правителствата на Гърция, Румъния, Северна Македония и Унгария, за да се справят с икономическото въздействие от разпространението на коронавируса

Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

Емисия "Добри новини"

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10