С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
8 16 ное 2007, 9:32, 3785 прочитания

Изведете ги навън

Според нов европейски доклад броят на хората с увреждания, които живеят в социални домове в България, е най-високият в ЕС

Ирина Новакова | Брюксел
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Докладът
Изследването на тема "Деинституционализация и живот в общността", финансирано от Европейската комисия, завърши тази седмица. Докладът събира в 600 страници цялата достъпна информация за броя и състоянието на хората с увреждания, които живеят в институции в 28 европейски страни; освен това той предлага успешни стратегии за преход от този тип съществуване към живот в обществото. Изследването е най-подробното, правено някога; препоръките за политически решения са направени от Университета в Кент и London School of Economics с участието на "Отворено общество" и неправителствени организации, работещи по проблемите на хората с увреждания. На 15 и 16 ноември представители на еврокомисията, академичните среди, неправителствени организации и социалните служби от редица европейски държави се срещат в Прага, за да се запознаят със заключенията на доклада и да решат как да приложат препоръките му.

Адекватният дебат за грижата за хората с увреждания в България, който отдавна трябваше да се случи, все още предстои. Макар и със закъснение, подходящият момент е днес.

Причината за това е чисто новото изследване на тема "Деинституционализация и живот в общността", финансирано от Европейската комисия, което възбуди международна дискусия по темата за хората с увреждания в институциите (виж карето).


В частта си за България докладът предвидимо е депресиращо четиво. Броят на хората с увреждания, които живеят в социални домове у нас, е по-висок, отколкото в която и да било друга страна - членка на ЕС, и според изследването

Продължава да расте

Сред българите над 16 години 12 от всеки хиляда са били в тази група през 2001 г.; две години по-късно броят им е нараснал до 18 от хиляда. Особено висок е броят на мозъчните увреждания, като тази диагноза е "диспропорционално висока" сред ромите.



Междувременно данните за България са учудващо оскъдни на фона на информацията, предоставена за останалите страни в изследването. "Молбите ни до българските власти за данни и статистика за броя и видовете институции бяха посрещнати с объркване", пише д-р Барбара Ван, изготвила доклада в частта му за България. "Беше ми обяснено, че в България нямало навик да се събират статистически данни за типа въпроси, които задаваме", обяснява тя. На Ван й е била отказана информация за типа, нивото и квалификацията на персонала в домовете за хора с увреждания.

Изследователите са срещнали затруднения и с получаването на данни за специфичните типове увреждания, за които се предвижда живот в социален дом. "В България няма конкретна дефиниция за интелектуално увреждане, която да се прилага последователно в правото и политиката и затова дори и основната информация за хората с интелектуални увреждания е недостоверна", обяснява докладът. Според него всяка от четирите държавни агенции, които правят оценка на уврежданията за социални и други цели, използва различна терминология и нито една от тях не прилага утвърдените стандарти за класификация на уврежданията. Например според Националния статистически институт хората с интелектуални увреждания са "умствено изостанали".

Докладът разкрива цялостната картина на домовете за деца с увреждания, а неутралният му тон я кара да изглежда още по-ужасяваща, отколкото биха били драматичните фрази. Според европейските експерти "изпращането в такава институция по закон е крайна мярка, която се предприема след изчерпването на всички други възможности за защита на детето. Въпреки това част от децата в домовете, освидетелствани за интелектуални увреждания, имат само леки такива или нямат увреждания, но са изоставени от родителите си. До 2002 г. според българското законодателство децата в домове, които имат средни, сериозни или пълни мозъчни увреждания, са били смятани за "негодни за образование". Въпреки твърденията на социалното министерство за текущо извеждане от институциите на децата с увреждания според доклада на Европейската комисия между 2003 и 2006 г. са

Затворени само три такива дома

а в други два капацитетът е бил намален с 20-30 места.

Европейското изследване обаче стига доста по-далеч от това да обрисува една тягостна ситуация. Докладът представя огромен набор от мерки, които могат да бъдат взети от европейските страни, за да се осъществи преходът на хората с увреждания от съществуване в домове към равноправен живот в обществото. "Отделянето на хората с увреждания в институции е нарушение на човешките права; изследванията показват, че грижата в институциите често е с недопустимо ниско качество и е в сериозно нарушение с международните стандарти за човешки права", обясняват авторите. Според доклада обаче извеждането на нуждаещите се от социални домове само по себе си не е гаранция за добри резултати, тъй като без цялостна промяна в държавната политика към хората с увреждания е възможно некачествените практики от домовете да се пренесат и в новите системи за социална грижа. "Връщането на хората с увреждания в обществото чрез нов вид социални услуги е необходимо, но не и достатъчно условие за резултат", твърди изследването.

Сред мерките, които предлагат европейските експерти, е редовното събиране и публикация на статистически данни, които показват как напредва преходът във всяка страна от живот в институциите към алтернативните начини на грижа за хората с увреждания. Евростат, статистическият орган на ЕС, трябва да проверява достоверността на данните, предоставени от страните членки, и да ги обединява в сравнителни изследвания. Освен това нужно е плановете за преход извън институциите да включват не само готовност да се затвори дадена институция, а и подробен план за действие за постоянна грижа за нуждаещите се. Тези планове трябва да се основават на солидни аргументи, икономическа оценка и анализ на разходите и ползите от алтернативните решения. Необходимо е да се отчете, че всеки човек от социален дом има различни нужди и няма универсално решение за всички, както и че нуждите на хората с увреждания се променят с времето, особено на децата. Според доклада обучението и наемането на персонал и приемни семейства за грижа за деца и възрастни с увреждания трябва да се извърши преди самата деинституционализация на нуждаещите се. Участието на държавните служители и неправителствени организации в международни мрежи за обучение като "Европейската коалиция за общностен живот" пък е стъпка към обмен на добри практики в грижата за хората с увреждания между различните страни.

Най-важното условие, залегнало в новата публикация, е наличието на визия и лидерски качества в националните и регионални власти и израждането на дългосрочна, отговорна стратегия за грижата за хора с увреждания. Предвид нивото на тази грижа в България, добре известно и изложено и в този текст, това условие се очертава като най-голямото предизвикателство пред страната ни по този важен въпрос.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 януари 2019г.
София Хотел Балкан

capital.bg/governmentevent

13-ТА ГОДИШНА СРЕЩА НА БИЗНЕСА С ПРАВИТЕЛСТВОТО


Пътят на България към еврозоната: какви ще са ефектите върху икономиката и как да се подготви бизнесът

Запазете своето място сега


Акценти в програмата:


  • Важните стъпки към Еврозоната
  • Какво предстои пред България през 2019: приоритетите на правителството
  • Колко голям е рискът за разделение между държавите от Еврозоната и останалите и къде е мястото на България
  • Политики и реформи, които ще доближат България до Еврозоната
  • Ефектът на еврото върху бизнеса
  • Как членството в Еврозоната ще се отрази върху икономиката и как бизнесът да се подготви

Към регистрацията

Прочетете и това

Столицата на културата в счупеното огледало 3 Столицата на културата в счупеното огледало

Няколко важни извода за годината на културата в Пловдив, които потънаха в спорове, шум и призраците на несбъднати проекти

18 яну 2019, 3138 прочитания

Прокуратурата проверява колко струва откриването на Европейска столица на културата Прокуратурата проверява колко струва откриването на Европейска столица на културата

Пловдивската окръжна прокуратура се самосезира заради съмнения в изразходваните средства, изразени в медиите

16 яну 2019, 1886 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Моля постингът да бъде изтрит

Един казус повдига два въпроса - добра идея ли е да заплашваш със съд клиентите си и разумно ли е да подценяваш силата на блоговете

Какво счупи пазара на ток

Държавата е почти монополист в предлагането, а ЕРП-тата са основният купувач, който няма мотив да търси ниска цена

Какво ще стане с кюрдите след изтеглянето на САЩ от Сирия

Кюрдските съюзници на Америка не са единствените, които ще пострадат от зигзагообразните ходове на Тръмп

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

20 въпроса: Ангел Игов

Преводачът, литературен критик и писател Ангел Игов е новият носител на специалното отличие за превод "Кръстан Дянков"

Книга: Тара Съливан - "Златното момче"

Дебютният роман на американската писателка ни представя историята на дете-албинос в Африка

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 3

Капитал

Брой 3 // 19.01.2019 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: За какво говори Давос, край на българското гражданство срещу инвестиции

Емисия

DAILY @7PM // 22.01.2019 Прочетете