С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
  • K:Reader - изданията
109 30 ное 2007, 17:41, 9076 прочитания

Не разбрахте ли, така не става?

Нужна е модерна политика към наркотиците, преди те да започнат да създават големи проблеми

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Политиката за борба с наркотиците в България е толкова неадекватна, колкото би било да си изчистиш компютъра от вируси с четка и сапун - очевидно нито разбираш, нито си избрал правилния инструмент

Според последния годишен доклад на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите употребата на наркотици в България стабилно се увеличава. Общото положение на страната ни само на пръв поглед изглежда добро. България е в края на класацията по брой употребяващи наркотици само защото те се смятат като процент от цялото население. Когато се погледнат данните за хората между 15 и 24 години, се вижда, че те ни поставят в някъде в средата на подреждането. Според доклада 31% от българските ученици, родени през 1985 г., са опитвали канабис, а 9% са пушили през последния месец. Това е с два пъти повече от тийнейджърите в Гърция, но и близо два пъти по-малко от Испания, където 59% от учениците на тази възраст са опитвали, а 35% са пушили през последния месец. Според данните в тази възрастова група България вече е влязла в средните за Европейския съюз стойности, но е абсолютно неподготвена за проблемите, които произтичат от това. Никой, практически никой тук не може да обясни адекватно на тези хора как да се отнасят към наркотиците - какви са рисковете, какво в никакъв случай да не правят, къде да потърсят помощ, ако имат нужда... Все повече млади хора опитват и редовно употребяват различни видове дроги, включително и такива, които могат да създадат сериозни проблеми, като амфетамините. В същото време липсата на традиции и култура към наркотиците тук водят до напълно неадекватни реакции на този процес. Липсата на модерна политика към дрогите в България не само не решава проблемите с дрогите, но ги и задълбочава.


Практически в момента единственото, което държавата прави е да забранява притежаването на каквото и да било количество, какъвто и да било наркотик. Това е. Не се отделят пари за информационни кампании, които да обяснят на разбираем език проблемите от злоупотребата с различните наркотици, не се следи реалната ситуация - кой, колко и каква дрога ползва. Никой не се интересува от чистотата на наркотиците, от здравословните проблеми, които продължителната употреба причинява... За миналата година държавата е отделила за борба с наркотиците около 600 хил. евро, или 0.002% от БВП. Само за сравнение, за същите цели в Унгария през 2006 г. са отделени 43.5 млн. евро., или 0.05% от БВП, като това е една от страните с най-нисък процент на тези разходи.

Строга политика и бла-бла-бла

Парите обаче са по-малкият проблем. Доста по-сериозна е липсата на интелектуален капацитет, който да роди адекватна политика към дрогите. През последните години наркотиците, хората, които ги употребяват, причините, заради които го правят, толкова много се промениха, че представата на кабинетните чиновници е вече напълно неадекватна. Те се борят срещу нещо, което просто не разбират, и това е лесно обяснимо. Наркотиците са сравнително нови за България и тук почти не съществува култура за (зло)употребата с тях. Хубавото е, че много други европейски държави отдавна се изработили успешни политики за дрогите и е достатъчно те просто да бъдат прегледани, за да се разбере какъв е правилният подход.

Първото, което институциите, ангажирани в "борбата с наркотиците", трябва да признаят, е, че забраната не работи. Въпреки нея броят на хората, които употребяват наркотици, расте, и то стабилно. Според национално представително проучване, поръчано от "Капитал" на "Маркет линкс", законовата забрана се нарежда на пето място в причините да не се употребяват наркотици. Много по-голямата част от хората (64%) не употребяват наркотици заради вредните последствия от тях (вижте графиката). Парадоксът в тази ситуация е, че въпреки очевидния извод - много повече ефект ще има да се обяснява какви са опасностите от дрогите, всички усилия на държавата са насочени в съвсем друга посока - преследване на притежаването и отчасти лечение на най-тежките случаи...



В момента в България политиката за наркотиците е напълно имитативна. Действията на различните държавни органи формално се ръководят от Национална стратегия за борба с наркотиците (2003-2008) и План за действие към националната стратегия. И двата документа са пълни до последния абзац с административни безсмислици. Стратегията се крепи на няколко основни постулата, между които са "провеждането на балансирана политиката в областта на наркотиците", "създаване на стратегическа координация" и "подобряване на информационния обмен". Един основните принципи в плана за действие е да се "отдава еднаква значимост на намаляването на търсенето и намаляване на предлагането на наркотици и отчитане на тяхната взаимна обвързаност". Накратко - нахвърляни думи, от които съвсем очевидно не може да има каквито и да било действия, а още по-малко резултати.

Една от основните разлики между българския и модерния подход към наркотиците е в определянето на крайните цели. Според годишния доклад на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите основна цел на ЕС е определянето на "разумни цели". Всичко това експертът от ООН Питър Ройтер обобщава в едно изречение: "Трябва да мислим по-малко за това как да елиминираме проблема с наркотиците и повече за това как да намерим начин да го контролираме по-добре."

Постижими цели

В българския вариант целта на стратегията е никой никога да не употребява никакви наркотици - задача, която очевидно е невъзможно да бъде постигната. От модерния подход към наркотиците България изпълнява може би една от всички задачи - ограничаване на предлагането. Всичко друго въобще не е пробило дебелите стени на прашните чиновнически кабинети. Определянето на разумни цели на първо място означава разграничение между употребата на наркотици и проблемната употреба. А разликата е като да пиеш по една бира на седмица или да се напиваш сериозно всяка вечер - само в единия случай има голям проблем. Идеята на това разграничение е да се полагат повече усилия за намаляване на проблемната употреба на наркотици. В момента например българското законодателство, полицейската и съдебната практика не прави никаква разлика между притежаването на малки количества канабис - вещество с по-ниска опасност за здравето, и притежаването на амфетамини, чиято консумация може да създаде много повече и сериозни проблеми. Според доклада на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите в Европа в повечето страни от съюза се наблюдава разграничаване на канабиса от другите незаконни вещества на всички нива. Разлика между между леките и твърдите наркотици се прави на ниво закони, в прокурорската и съдебната практика. Все повече държави в ЕС "изместват присъдите със задържане в посока към налагане на глоби, гаранция, пробация, освобождаване от отговорност и консултации", се казва в доклада.

Наказанията с лишаване от свобода са премахнати в Люксембург през 2001 г., в Белгия през 2003, а са намалени в Гърция и Великобритания малко по-късно. В същото време в България 54% от делата за наркотици през 2005 г. са за притежаване на канабис, или иначе казано, по-голямата част от усилията на полицията и времето на съда са били инвестирани във възможно най-малко проблемния наркотик.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 1693 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 2251 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Микроикономика на дрогата

Пазарът на дрога през гледната точка на микроикономиката или защо амфетамините са по-евтини от тревата

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма