Баналността, превърната в зло
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Баналността, превърната в зло

Медвен: домовете за възрастни и деца с увреждания са в най-скритите места в България

Баналността, превърната в зло

Бележки от един бъдещ филм за домовете за деца в България

3160 прочитания

Медвен: домовете за възрастни и деца с увреждания са в най-скритите места в България

© Диана Иванова


Добрият пример

В Горски Сеновец също има дом за деца с умствени увреждания, но различен. Директорката, Бистра Ботева, ни оставя да разглеждаме всичко. Първоначално е имала страх да дава вилици на децата, за да не си избодат очите. Впоследствие разбира, че "ние погрешно разбираме грижата и по-скоро пазим децата, отколкото да им дадем самостоятелност да се развиват". Така започва промяната в отношението към децата - не като към деца, които не могат, а като към деца, които могат. Преди две години, след закриването на дома за деца в Добромирци, им пращат 7 деца. "Дотогава, казва Бистра, не вярвах, че има домове, където се отнасят лошо с децата. Чак тогава повярвах. Те не знаеха как да се хранят, да държат прибори, не знаеха да ходят до тоалетна, държани бяха на памперси, можеха само да лазят по пода..." Бистра не се страхува, че домът ще бъде закрит, казва, че това е нейната цел - до 4-5 години всички деца да са настанени в защитени жилища или приемни семейства, а домът да стане център, който да обслужва всички деца от околността.

Кога и как нормалното, баналното, се превръща в зло?

Какво трябва да се случи, за да забележим това?

Ето тези въпроси си задавам по време на пътуването.

Съпровождам френския журналист Патрис Лортън от предаването "Специален пратеник" на канал 2, който прави филм за домовете за деца с умствени увреждания в България. Започнали сме подготовката на това пътуване през лятото, но плановете се променят няколко пъти. Излиза филмът за Могилино, започва стачка на френските авиолинии. Патрис се интересува от цялостната картина - различните примери на добре и лошо функциониращи домове, алтернативите, думата на специалистите, социалната ситуация, която прави оставянето в дом на дете възможност, културата, която прави всичко това "нормално".

Медвен

Избираме това място заради онова, което прочитаме в интернет - от докладите на Държавната агенция за защита на децата, която миналата година е постановила домът да бъде поставен под "специално наблюдение", от доклада на Български хелзинкски комитет, където Медвен е наречен златна клетка - с подобрена материална база, но без промяна в качеството на грижата за децата. Пак миналата година има парламентарно питане за закриване на дома в Медвен към министър Масларова, на което отговорът е, че няма причина за това.

Когато пристигаме, директорката я няма. По телефона дава разпореждане да не ни допускат никъде и да не отговарят на никакви въпроси. Това е единственото място, на което решаваме да скрием част от идентичността си и се представяме с другата - Патрис като преподавател в Сорбоната и член на неправителствена организация, аз - като студентка по психотерапия. Директорката обяснява по телефона за злоупотреби с доверието, за лъжи, публикувани в британски вестник. Предлагаме й все пак да се видим. След срещата в Котел тя изглежда спокойна, кани ни в дома на следващия ден. "Но ще ви покажа само това, което аз преценя". Съгласяваме се. На следващия ден тя се обажда да не ходим в дома, защото няма да бъде там. После ни казва да отидем. Старшата сестра записва данните ни. Всички са напрегнати. Показват ни една стая с деца на първия етаж. Две от спалните. Празната сензорна стая, която прилича на стая с криви огледала в луна-парк. Директорката се обажда няколко пъти по телефона да провери какво става. Не позволява да се качим на втория етаж. Тръгваме си.

В Медвен срещаме Христо, който се оказва находка - поради липса на гробар той и още трима души си разделят тази работа. Когато го питаме за дома, дали децата се погребват на същото селско гробище, той се разтреперва, не ме питайте за това, не ме питайте за това, казва. Защо? Не мога да ви кажа, не мога. После ни завежда до гробището и ни разказва, че децата се погребват набързо, дори и кръстове не са били слагани преди, ей така, направо ги заравят и айде. Затова освен на последните две починали деца не можете да намерите нито един друг гроб, те просто са изчезнали. Веднъж Христо дори намерил едно телце, изровено и изядено от кучетата. Едва успява да разкаже това, удря шапката си в земята, задъхва се, като човек, който си е забранил да говори, и пак повтаря - не трябваше да ви го казвам, аз съм единственият свидетел, всичко се покри.

В местното магазинче в Медвен отвън има масичка, на която сядат местните на по бира. Сядаме за малко и един от мъжете веднага ме пита "вие да не сте от социалното" Не, защо? Оказва се, че има четири деца, които са му били взети от социалните грижи и настанени в дом, жена му го напуснала и тръгнала по чужбина, видели я като проститутка в Амстердам, за децата се грижели той и дядото, който изпивал детските... Затова социалното взело децата. Можете ли някак да ми помогнете? Започва да плаче. Отдавна не съм виждала мъж да плаче така, с глас, цялото му тяло се тресе, лицето му почервенява, хълца. Не мога да ви помогна, казвам, не знам как.

В Котел посещаваме друго възрастно семейство, жената е работила като чистачка в дома в Медвен - заедно с тях е малко момче, около 8-годишно - бащата го изоставил, още докато бил малък, на 40 дни, майката, тяхната дъщеря, се принудила да работи за пари в Германия и го оставила на бабата и дядото. Детето слуша собствената си история, в която думата "оставям" се повтаря два пъти, усмихва се.

Денят завършва в полицията. Точно когато решаваме да се върнем в дома, да кажем на директорката кои сме и да поискаме наистина сериозен разговор, тя се обажда злорадо по телефона: "Какво си мислите вие? Дала съм имената ви за полицейско издирване и полицията ви търси навсякъде! Оправяйте се сега с вашите правозащитни организации!" Не се налага, защото полицаите се оказват свестни хора - прекарваме около два часа в полицейското управление в Градец, където след разказ на случилото се, началникът на полицията ни се извинява за задържането, но бил длъжен да направи проверка по сигнал на директорката, че безпокоим децата в дома.


Моите въпроси

Имам два въпроса, лични, които ме интересуват - как у нас е станало възможно и нормално, когато родиш дете с увреждания, да го оставиш в дом и кой и как оставя децата си в дом. Би трябвало да има политика, която да окуражава родителите да правят това. Кой я въвежда, кога? Според Камелия Василева, педиатър и психотерапевт във Варна, която обучава жените, работещи в домовете, да разбират симптомите на детето (френско-българска обучителна програма, инициирана от организацията "Лекари по света"), целта на домовете, създадени през 50-те години, е била преди всичко да намали детската смъртност. Държавата поема грижата за по-тежките случаи, като съветва родителите да дадат детето си в дом, защото там за него ще могат да се полагат специализирани медицински грижи. Едно дете с увреждания струва два пъти повече от едно нормално дете. Домовете за тези деца се правят в най-отдалечените места на страната. И така започва да расте и да се развива невидимата България. Погледнете картата и се опитайте да откриете места като

Сладък кладенец

Горски Сеновец

Рудник

Гомотарци

Михалци

Петрово

Ние сме израснали в стерилна среда, от която съзнателно е било отстранено всичко различно и трябва с усилие и постоянство да променяме представите си за "нормалност". Наскоро в Италия при срещи с българки, които работят там, ме изненада колко много от тях говорят за кръвосмешението като масова практика при италианците. Истината беше, че тези жени се опитваха да си обяснят, защо в една по-напреднала страна от България, в семействата има толкова много деца с увреждания и това беше тезата, до която бяха стигнали. Израснали с българската "нормалност", те се опитваха да намерят обяснение на новия свят, който откриваха. Моя приятелка във Виена също сподели с мен шока си, когато през 1990-а година емигрирала в Австрия: "Не можех да разбера защо куцо и сакато е тръгнало по улиците".

Опитах се да се върна в детските си години в Михайловград (Монтана) и пионерските си лагери в Ашиклар, планината над Берковица - там беше единственото място, където понякога виждахме, отдалеч и предпазливо, децата от дома с умствени увреждания, "лудите от Берковица", до които не трябваше да се приближаваме. На моята родна улица "Хаджи Димитър" имаше две момичета, които бяха с умствени увреждания, и бяха гледани от семействата си. Те бяха по-скоро изключение, на семействата им се гледаше със съжаление. С едното от момичетата си играехме понякога. Ходехме си на гости. Тя не беше страшна, казваше се Криси. Страшна беше групата - на онези, многото, в планината. Преди няколко години, в Прага, мой приятел, чех, отвори кафене, в самия център на Прага, в което една част от персонала беше с умствени увреждания, а изложбите по стените бяха винаги на деца с увреждания. Мястото беше с хубава музика, винаги пресни кроасани, френско вино на чаши, кафе от биологично земеделие. Мисля, че това е първото място, на което усетих нормалността от съжителството на толкова различни хора и първото място, на което преодолях забраната от детството "Не се приближавай!"

Последен кадър от Медвен:

Седим на площада на град Котел и си говорим с господин Джумалиев, който е човекът в общината, отговарящ за дома за деца с увреждания "Света Марина" в селото. Студено е, пием чай и сме единствените, седнали навън по това време. Върнали сме се заедно със Славка и Анета от Българския хелзинкски комитет, до които сме подали жалба за незаконно задържане в полицията и за проверка на смъртните случаи в дома. Господин Джумалиев е между 50 и 60 години, симпатичен човек, който открито ни се извинява за това, че директорката на дома извикала полицията да ни задържи и обявила имената ни за национално полицейско издирване. Трябва да я разберете директорката, парен каша духа, казва ни той.

Господин Джумалиев, какъв е според вас проблемът с домовете за деца в България, питам го. Мен ме интересува чисто човешки - как е станало така, че има толкова много деца в домове в България, че сме на първо място в Европа? Как сме израснали и вие, и аз в среда, в която не сме забелязвали, че има такива деца? Говорим нормално. Струва ми се важно той да усети, че проблема не го измисляме ние, журналистите, а че той реално съществува. И че е в самото съществуване на този дом, далеч от всичко. И че европейската акустика на нашето членство го прави да отеква много повече и по-надалеч, отколкото си мислим. И че не сме последните, които идват и ще питат за това. Тепърва, тепърва ще идват хора и ще задават въпроси.

Добрият пример

В Горски Сеновец също има дом за деца с умствени увреждания, но различен. Директорката, Бистра Ботева, ни оставя да разглеждаме всичко. Първоначално е имала страх да дава вилици на децата, за да не си избодат очите. Впоследствие разбира, че "ние погрешно разбираме грижата и по-скоро пазим децата, отколкото да им дадем самостоятелност да се развиват". Така започва промяната в отношението към децата - не като към деца, които не могат, а като към деца, които могат. Преди две години, след закриването на дома за деца в Добромирци, им пращат 7 деца. "Дотогава, казва Бистра, не вярвах, че има домове, където се отнасят лошо с децата. Чак тогава повярвах. Те не знаеха как да се хранят, да държат прибори, не знаеха да ходят до тоалетна, държани бяха на памперси, можеха само да лазят по пода..." Бистра не се страхува, че домът ще бъде закрит, казва, че това е нейната цел - до 4-5 години всички деца да са настанени в защитени жилища или приемни семейства, а домът да стане център, който да обслужва всички деца от околността.

Кога и как нормалното, баналното, се превръща в зло?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Ал Франкен

    Бистра Ботева заслужава ужасно много похвали! Вече трета година поддържам връзка с нея и съм силно впечатлена колко може да направи една единствена жена. Тя вярва, че децата и персоналът й могат много и постоянно мисли как животът им да стане по-лесен. Поклон, Бистре!

  • 2
    Avatar :-|
    m.

    страхотна статия, потресе ме, втресе ме.. Много се надявам думите, казани и написани да имат сил да въздействат наистина на случващото се...

  • 3
    Avatar :-|
    ot Medwen

    Да, в най-скритите места са, защото има какво да се крие. И персонала, който се грижи за децата и възрастните, обикновено се състои от местните дебили, които смятат, че единственото им задължение е, да крадат колкото може повече от и без това скромния порцион на децата и възрастните.

  • 4
    Avatar :-@
    Yanka Guncheva

    Просто сам изумена от написаните лажи в тази и други статии.

  • 5
    Avatar :-|
    м.
  • 6
    Avatar :-@
    X do Yanka Guncheva

    Янкеее, Гунче недоклатено, къде ги видя тези лъжи (да, пише се лЪжа, а на лАжа). Иди да се прегледаш, може и да видиш в каква воня си затънала

  • 7
    Avatar :-|
    Миро

    Уважаеми сънародници, продължавайте да гласувате за тези убийци комунягите и техните производни като хиената Симеон, като мултака Бойко, като фюрерчето Волен и пр. и след това се вайкайте "Ама що така ?" Ами щото така! Защото като дойдат избори вие мислите с гъзовете си. Е, ще сърбате това, за което гласувате!

  • 8
    Avatar :-|
    Gega

    Причината е в избирателната система, която е пропорционална, така че както и да гласуваш партиите ще си слагат удобни на тях хора. Трябва да се смени системата с мажоритарна, за да гласуваме за определени качествени хора. Народът трябва да промени системата с референдум, а не управляващите.

  • 9
    Avatar :-(
    отчаян

    След излизане на светло на филма за тези мили дечица,Масларова каза,че тези деца са с увредени мозъци и са тяжест за обществото!!!???? Тая селянка Масларова се накичила ,като коледна елха със злата и пандифлюшки и се интересува само за милиончетата на семейната си фирма и до там.Тая комунистка,трябва да се маха от този отговорен пост.Това място не е за корумпирани комунисти.Това правителство е най-корумпираното комунистическо правителство от 18 години насам...след Жан Виденов...все комунисти!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK