С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
  • K:Reader - изданията
10 30 ное 2007, 18:24, 5662 прочитания

Баналността, превърната в зло

Бележки от един бъдещ филм за домовете за деца в България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Добрият пример
В Горски Сеновец също има дом за деца с умствени увреждания, но различен. Директорката, Бистра Ботева, ни оставя да разглеждаме всичко. Първоначално е имала страх да дава вилици на децата, за да не си избодат очите. Впоследствие разбира, че "ние погрешно разбираме грижата и по-скоро пазим децата, отколкото да им дадем самостоятелност да се развиват". Така започва промяната в отношението към децата - не като към деца, които не могат, а като към деца, които могат. Преди две години, след закриването на дома за деца в Добромирци, им пращат 7 деца. "Дотогава, казва Бистра, не вярвах, че има домове, където се отнасят лошо с децата. Чак тогава повярвах. Те не знаеха как да се хранят, да държат прибори, не знаеха да ходят до тоалетна, държани бяха на памперси, можеха само да лазят по пода..." Бистра не се страхува, че домът ще бъде закрит, казва, че това е нейната цел - до 4-5 години всички деца да са настанени в защитени жилища или приемни семейства, а домът да стане център, който да обслужва всички деца от околността.
Кога и как нормалното, баналното, се превръща в зло?

Какво трябва да се случи, за да забележим това?


Ето тези въпроси си задавам по време на пътуването.

Съпровождам френския журналист Патрис Лортън от предаването "Специален пратеник" на канал 2, който прави филм за домовете за деца с умствени увреждания в България. Започнали сме подготовката на това пътуване през лятото, но плановете се променят няколко пъти. Излиза филмът за Могилино, започва стачка на френските авиолинии. Патрис се интересува от цялостната картина - различните примери на добре и лошо функциониращи домове, алтернативите, думата на специалистите, социалната ситуация, която прави оставянето в дом на дете възможност, културата, която прави всичко това "нормално".

Медвен



Избираме това място заради онова, което прочитаме в интернет - от докладите на Държавната агенция за защита на децата, която миналата година е постановила домът да бъде поставен под "специално наблюдение", от доклада на Български хелзинкски комитет, където Медвен е наречен златна клетка - с подобрена материална база, но без промяна в качеството на грижата за децата. Пак миналата година има парламентарно питане за закриване на дома в Медвен към министър Масларова, на което отговорът е, че няма причина за това.

Когато пристигаме, директорката я няма. По телефона дава разпореждане да не ни допускат никъде и да не отговарят на никакви въпроси. Това е единственото място, на което решаваме да скрием част от идентичността си и се представяме с другата - Патрис като преподавател в Сорбоната и член на неправителствена организация, аз - като студентка по психотерапия. Директорката обяснява по телефона за злоупотреби с доверието, за лъжи, публикувани в британски вестник. Предлагаме й все пак да се видим. След срещата в Котел тя изглежда спокойна, кани ни в дома на следващия ден. "Но ще ви покажа само това, което аз преценя". Съгласяваме се. На следващия ден тя се обажда да не ходим в дома, защото няма да бъде там. После ни казва да отидем. Старшата сестра записва данните ни. Всички са напрегнати. Показват ни една стая с деца на първия етаж. Две от спалните. Празната сензорна стая, която прилича на стая с криви огледала в луна-парк. Директорката се обажда няколко пъти по телефона да провери какво става. Не позволява да се качим на втория етаж. Тръгваме си.

В Медвен срещаме Христо, който се оказва находка - поради липса на гробар той и още трима души си разделят тази работа. Когато го питаме за дома, дали децата се погребват на същото селско гробище, той се разтреперва, не ме питайте за това, не ме питайте за това, казва. Защо? Не мога да ви кажа, не мога. После ни завежда до гробището и ни разказва, че децата се погребват набързо, дори и кръстове не са били слагани преди, ей така, направо ги заравят и айде. Затова освен на последните две починали деца не можете да намерите нито един друг гроб, те просто са изчезнали. Веднъж Христо дори намерил едно телце, изровено и изядено от кучетата. Едва успява да разкаже това, удря шапката си в земята, задъхва се, като човек, който си е забранил да говори, и пак повтаря - не трябваше да ви го казвам, аз съм единственият свидетел, всичко се покри.

В местното магазинче в Медвен отвън има масичка, на която сядат местните на по бира. Сядаме за малко и един от мъжете веднага ме пита "вие да не сте от социалното" Не, защо? Оказва се, че има четири деца, които са му били взети от социалните грижи и настанени в дом, жена му го напуснала и тръгнала по чужбина, видели я като проститутка в Амстердам, за децата се грижели той и дядото, който изпивал детските... Затова социалното взело децата. Можете ли някак да ми помогнете? Започва да плаче. Отдавна не съм виждала мъж да плаче така, с глас, цялото му тяло се тресе, лицето му почервенява, хълца. Не мога да ви помогна, казвам, не знам как.

В Котел посещаваме друго възрастно семейство, жената е работила като чистачка в дома в Медвен - заедно с тях е малко момче, около 8-годишно - бащата го изоставил, още докато бил малък, на 40 дни, майката, тяхната дъщеря, се принудила да работи за пари в Германия и го оставила на бабата и дядото. Детето слуша собствената си история, в която думата "оставям" се повтаря два пъти, усмихва се.

Денят завършва в полицията. Точно когато решаваме да се върнем в дома, да кажем на директорката кои сме и да поискаме наистина сериозен разговор, тя се обажда злорадо по телефона: "Какво си мислите вие? Дала съм имената ви за полицейско издирване и полицията ви търси навсякъде! Оправяйте се сега с вашите правозащитни организации!" Не се налага, защото полицаите се оказват свестни хора - прекарваме около два часа в полицейското управление в Градец, където след разказ на случилото се, началникът на полицията ни се извинява за задържането, но бил длъжен да направи проверка по сигнал на директорката, че безпокоим децата в дома.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 1693 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 2255 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
В другия си живот ще бъда...

Българският мол в Second Life се превърна в хит

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Изкуство на ръба

"Фриндж" в Единбург е най-големият фестивал на изкуствата в света

Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма