Да счупиш стомната

Приемна грижа Приемната грижа е настаняване и отглеждане на деца, чиито родители не могат да се грижат за тях. За да бъдат одобрени за приемни родители, кандидатите преминават през процес на оценяване и курс на обучение. Настаняването може да бъде краткосрочно с цел подкрепа на биологичното семейство и връщане на детето в него или дългосрочно за деца, чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права. След настаняването на детето приемните родители получават подкрепа, както и подлежат на постоянен контрол, извършван от социални работници от Отдела за закрила на детето. От 2006 г. приемната грижа е професионална, т.е. се заплаща месечно до 150% от минималната заплата в зависимост от броя приети деца и периода за отглеждане. Приемната грижа е единственият шанс за децата в институции да растат в семейна среда.

Когато баба ми, медицинска сестра, се пенсионира в Стара Загора, реши да продължи да работи. Започна в един от домовете за деца, лишени от родителски грижи, от нула до три години. Издържа там точно два месеца, въпреки че беше част от медицинския, а не от възпитателния персонал. А в трудовото й досие влизаха длъжности като операционна сестра и сестра в Бърза помощ. Описваше как физически здрави деца на две години не могат да ходят и не могат да говорят. "В момент, в който някой забравеше вратата за навън отворена, като стадо зверчета запълзяваха към свежия въздух, разказваше тя. За да не се случва това, персоналът ги завързваше за краката на различни предмети. А когато някое дете искаше да привлече погледа на възрастните, започваше да си удря главата в земята. Отказах се да ги взимам на ръце, защото, ако прегърнех едно, 12 други започваха да се катерят по мен в битка за внимание." И така, докато баба ми с трийсетте си години опит с кървища, изгаряния и какви ли не ужасии не издържа психически и напусна.

Ако журналист от Би Би Си влезе с камера в такъв дом, в Англия ще започнат кампании за

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Спасяването не само на българските деца с увреждания, но и на напълно здравите

Може условията в тези институции да не са толкова фрапиращо нечовешки като тези в Могилино, но пораженията върху децата са необратими. Галина Кубратова, клиничен психолог, казва, че ако след третия месец с бебето не се общува, то забавя умственото си развитие, защото мозъкът няма стимули да развива нормално невроните си. Тя дава за пример децата от дом "Надежда" в София, който по думите й е един от добрите в страната с професионалния си персонал. "Но дори тези деца при влизането им в първи клас са с умствена изостаналост. Всички животни те наричат кучета, защото са виждали само кучета. Могат да смятат с кюфтета, но не и с метри плат, защото не са стъпвали в магазин за платове."

Няма спор, че в домовете персоналът е изключително недостатъчен и не смогва. Но дори и да се падаше по едно дете на възпитател, институционализирането би трябвало да е последната мярка при грижата за изоставени деца. "За да се развива пълноценно, детето трябва да участва в живота на общността, а не да е изолирано някъде си в някакъв дом до седмата си година в най-добрия случай", казва Капка Панайотова, директор на "Център за независим живот".



В България има 86 дома за деца, лишени от родителски грижи, по данни на Държавната агенция за закрила на детето. Броят на децата, настанени в тях, е над 9000; 2567 деца от такива институции или с физически и умствени увреждания са вписаните в националните регистри за осиновяване. Тази година до края на октомври в страната са били осиновени 580 деца и 51 в чужбина.

Във вторник на кръгла маса "Международното осиновяване - проблеми и решения" експерти алармираха, че тенденцията в България е към увеличаване броя на децата в институции и удължаване на престоя им там. Затова са виновни безкрайно дългите дела за отнемане на родителски права, след което следват безкрайно дълги процедури за вписване на детето в регистрите за осиновяване и така с години, докато то отрасне по домове и шансовете му за осиновяване се сведат до минимум. И тъй като осиновяването като мярка за закрила не се прилага ефективно, са необходими промени в законодателството. Такива се подготвят в Семейния кодекс, според които децата да бъдат вписвани в регистрите шест месеца след като са настанени в дом и не са потърсени от родителите си.

Но докато това се случи, са необходими незабавни действия за изваждането на децата от тези институции.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Алтернативата е професионална приемна грижа"