Еко религиозните

Зелените консуматори изместват остарялата представа за природозащитник

   ©  СТАНКА ЖЕЛЕВА
   ©  СТАНКА ЖЕЛЕВА

Спасяването на планетата е крайно сериозно занимание. Констатира го един британски автор, решил да изследва за еко хумор статии, книги с анекдоти и токшоута. Почти не открил вицове за околната среда. "Може би причината за това се крие в строгостта и проповедническия характер на битката с климатичните промени", казва журналистът и цитира известен комик, според когото е "много трудно да се гъбаркаш с бавно приближаващо бедствие".

Сещаме се все пак за един епизод на "Семейство Симпсън", в който Лиза живее на клоните на дърво, за да го спаси от отсичане. Всичко това, защото е влюбена в природозащитен лидер. Той е пета степен веган - не яде нищо, което хвърля сянка. Докато Джеси е в ареста, след поредната си акция, Лиза обещава да му пише писма на оризова хартия, със соево мастило. Той е нейният герой. Успял е да спре парада за деня на свети Патрик, защото "всяка година премазва по няколко гущера", а докато е в затвора, убеждава властите да въведат енергоспестяващ електрически стол. Кадър: несретник потреперва на новия стол, където вече 24 часа му пускат слаб ток.

Зелените в България със сигурност са малка група. Ако вярваме на тематичните сайтове, най-успешната им подписка е успяла да събере 50 000 подписа, а известните като зелени НПО не могат да се похвалят с особени размери (Зелени Балкани например има 4000 членове). От друга страна, непрекъснато се раждат нови

Граждански инициативи, сдружения, подписки

сайтове, виртуални племена и реални акции, и накрая на човек му се струва, че зелените са маса народ.

В тази група има разнообразие. Вътре са професионалистите - образованите природозащитни, които се занимават с видовете, познават буболечките, пишат проекти. Те това работят. Тук намираме и "хипари" - хората, готови да застанат зад всяка хуманна кауза, които според клишето са облечени в нещо като индийски одежди, ходят на къмпинг, пеят и танцуват.

Този типаж малко се маргинализира, за да отстъпи място на най-новия феномен, консумиращите зелени. Става дума за растящия брой градски хора, увлечени от зеления лайфстайл, които покрай модата, научават разни полезни неща и започват да популяризират каузата. Или поне зеленото поведение. Търсете ги не на барикадата, а по-скоро на някой щанд с биопродукти.

За тях е предназначено всичко, което се рекламира като еко, био, здравословно, органично. Тях се опитват да преметнат лицемерни инициативи тип "Да засадим дърво", в които организаторите са повече от участниците.

Ако трябва да сглобим събирателен образ на зеления българин днес, това е интелигентен, по-скоро млад човек, облечен в дрехи втора употреба, с расти и нюейдж интереси, който пише проекти, измисля креативни форми на протест, пие fair trade чай с биомед, прави компост на балкона, придвижва се с велосипед, на стоп или в изключителни случаи с хибрид, поддържа блог, свири на китара, не принтира имейлите си, не гледа телевизия, разчита на слънчеви батерии, рециклира и закусва с яйца от свободна кокошка, освен ако не е "пета степен веган".

Серия от интервюта с природозащитници показва, че

Повечето от тях или поне по-активните са жени

Те учат или учат и работят, обикновено имат относително добър, макар и непостоянен доход. Разбира се, сред зелените има и хора, които живеят с доходи далеч над средните. Въпреки че те реално могат да налагат политики, т.е. имат повече достъп до ресурси, с които да определят решения, те не са във видимия център на тази група.

Тази малка, но много активна и видима група ни дава възможност да разберем няколко важни и неочаквани промени. Първо, младежи на възраст до 30 години се ангажират с нещо, което по-възрастните биха нарекли политическа кауза.

Зелените умеят да организират (основно с имейли и есемеси) улични действия и алтернативни форми на протест. Те инициират граждански движения, групи за защита на природата, но избягват да се институционализират. Когато се налага да кандидатстват по програми, използват някое от вече създадените НПО-та, но наричат себе си "Граждани за Рила" например и се опазват от това да заприличат на организация. Остават си група от приятели, доброволци, съмишленици.

И измислят акции, на които най-добре пасва дефиницията на Тери Пратчет "умерен протест в рамките на закона".

Защо защитата на природата да не е политическа кауза? Първо и много просто, това е поколение, за което политическо и партийно съвпадат, а партията е организация, при това по определение корупционна. И второ, имат проблем с политическите координати, в които трябва да се ориентират. Ако много настоятелно ги питате какви са, те се определят ту като десни, ту като леви и най-интересното:


Тук сме десни, на Запад сме леви

Разбира се, проблемът с политическите координати не е техен, а на политическото тук, но нека си представим един екстремен случай. Много от тези младежи определят себе си като анархисти. В конкретните си протести, обаче, те обикновено настояват държавата да наложи правилното прилагане на определен закон, ограничаващ правото на строеж в природните паркове, да речем. Така излиза, че анархистът се бори за силна държава.

За да бъдеш зелен, трябва много да се грижиш за тялото си. Да го храниш със здравословна, чиста, местна храна. Много от зелените признават, че преди 2-3 години са станали вегетарианци и дори вегани (строги вегетарианци, които изключват от хранителната си диета не само месото, но и рибата, яйцата и млечните продукти; освен това не използват изделия от животински произход - кожа, коприна, вълна и пр.).

Истината е, че в този момент битката за защита на природата придобива друга окраска: тя твърде много заприличва на религиозна практика, на един от многото new age култове. Една от акциите в защита на Рила протича като "Пост и молитва за Рила", в която програмата по време на 40-дневния пост и "верижните наряди" включва на всеки два часа

Молитви "за Рила и българския народ"

Култът си има своите мисионери, които проповядват вегетарианството, пречистването на тялото, опазването на Странджа. Своите аскети - те седят в малки оазиси, където отглеждат плодове и зеленчуци, снабдяват се с храна от бабите от околните села и обикалят по горите. Разбира се, култът има и обикновени вярващи - тези, които виждаме най-често. Те остават да живеят в света, за да се спасят, докато пият билков чай.

Нека сега си представим ефектите от появата и видимостта на подобна група. Първо, те успяват наистина да наложат зелените теми. Вече бележат малки, но все пак някакви успехи в екологичната политика на държавата, не без помощта на ЕС - техен естествен съюзник. Те, въпреки че се борят с консумацията, реално формират пазарна ниша - на вегетарианските ресторанти, на органично произведените продукти, на екодрехите и локалните продукти.

От гледна точка на политическото - успяват да представят активно гражданско поведение, което със сигурност ще зарази и други групи с желание да преследват интересите си. Тяхната поява едва ли е добра новина за традиционните партии, но пък открива възможност за нова партия, която да изразява тъкмо техния интерес. Не сега, защото те са още твърде далеч от усядането и търсенето на политическо представителство (тъкмо затова не разпознаха появилите се на последните избори зелени партии), но все пак е открита възможност за нова политическа алтернатива или поне за алтернативен политически дневен ред.

Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


12 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Станислав

    Малко повърхностна е статията, не се търси "защо" се случва всичко това в България. Някои изрази показват безпомощноста на писателя да разбере за какво става всъщност на въпрос.
    Явно тук е писал някой който нормално прави анализи на финансовият пазар.
    С пожелания за повече успех, при другият опит.
    Станислав

  • 2
    Avatar :-(
    абитуриентка

    Без коментар на някои от нереалните заключения и поредния опит да се категоризира и определи под формата на 1 дума нещо,което не може да се дефинира,а именно-толкова много различни хора,които искат да живеят по-добре:)Смешна статия дори на моменти,създава илюзия за свят ,който е далеч по-различен от написаното.Има и мотиви на истини,но забулени през субективното мнение на хора,котио не са в материята-и истините стават нереални.Най-вече за подписката-само този пример ще дам-цифрата е по-голяма-има нас 140 000 подписали се.Харесва ми поглдеда към по-алтрнативният живот,но лъхва на една критика за някаква утопия,а този свят не е утопия и в него живеят както духовни,така и анархисти,стига с тея определения-това е невъзможно вече.......

  • 3
    Avatar :-|
    абиту

    Простете за правописните грешки,но бързах и с клавиатурата е по-ралично:)

  • 4
    Avatar :-|
    Радко

    Този път - за разлика от много други - авторите на "Капитал" не са успели да произведат смислен текст. Или просто са се мъчили да "докажат" предварително зададени тези. И в двата случая са забили някъде другаде, но не и в реалността. Има разбира се и някои истини, но като цяло претенцията за "анализ" е прекалено голяма.

  • 5
    Avatar :-|
    дикий

    Статията наистина е супер слаба. Човека е събрал от тук от там факти, опитал се е да ги комбинира и още по-лошо - да ги анализира. И в крайна сметка се е получила една боза, която нищо не казва, а само показва некадърността на автора й.

  • 6
    Avatar :-|
    горски дух

    Хех, наистина изключително слаба статия. Иначе в "Капитал" е имало и що годе качествени продукти, занимаващи се критично със "зелената мода". Например това:

    http://www.capital.bg/show.php?storyid=410358

    На авторите на обсъжданата статия или им е липсвал какъвто и да е контакт с хората, които "анализират", или нарочно кънтят на кухо, или наистина са си некадърни - не мога да преценя по толкова оскъдна информация.
    А и такива нелепици - "анархисти"...
    "Леви" или "десни" в политическо отношение...
    "Вегетарианци" и "вегани"...
    "Пост и молитва" за...

    Все едно, въпросните кандидат журналисти са пропуснали да забележат, че зелената кауза има вече политическа заявка и тя е ЗЕЛЕНИТЕ:
    http://www.bulgariangreens.org/

  • 7
    Avatar :-|
    Петър Канев

    Явно авторът е от ония много куул сноби дето гледа на всичко от високо с високомерно пренебрежение. И създава каракатури като раста хипарите дясно-леви анархисти и пр., в които трудно мога да разпозная себе си, прииятелите си и активисдтите, за които говори, които добре познавам като хора, за разлика от него , очевидно.

  • 8
    Avatar :-|
    емо

    незапознат с темата, за която пише автор+видимо недоброжелателно отношение (зле прикрита неприязън и насмешка)=непрофесионализъм (вероятно платена публикация). Жалко за тоя вестник...

  • 9
    Avatar :-|
    не-блогър

    "поддържат блог"
    то вече всеки кретен има блог .. "бори се" за каузи, "протестира" виртуално и кво ли още не

    въпрос към веганите: как е на Вега? хаха
    не, сериозно, ядат растения - а те нямат ли права също? тъпчат земята като ходят - нея не я ли боли от това?

  • 10
    Avatar :-?
    Петър Канев

    Драги не-блогър, нема по-вскусно нещо от домашно прасе, харено с домашни продукти в домашна обстановка в домашна кръчма по традиционната коледа. Еме е вкусно, ем е еко, ем е устойчиво, щото винаги ще е вкусно и привлекателно - и за нашенци и за туристи. Ти например ако идеш на коледа на мелник кво би предпочел да хапнеш домашните свински пръжки с мелнишко винца или наместо кръчмата на войводата да завариш макдоналдс и да лапаш химически бургер с американско кафе-негърсак пот. А вместо пясъчни пирамиди да се дивиш на спа център, хотелски мега комплекс и голф игрище "Пясъчни пирамиди". Ей те затва става дума. А кво значи тва вегани ще трява ти да ми обясниш, че аз за пръв път чувам тази устойчиво-българска дума. Та айде обяснете ми заедно със се уважаемите автори кнво значи тази дума. Впорчем аз не смятам, че сатията е поръчкова, по-скоро енаписана с нуместен високомерен и циничен стил, характерен за част от българските интелектулци в стил Червената къща.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал