Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
112 11 апр 2008, 11:26, 11004 прочитания

(Мону)ментална глупост

Историята на паметника пред НДК е пълна с нелепи грешки. Крайното решение за неговото бъдеще наближава

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"А-а-а, София. Помня само един грозен паметник, който всички в града мразят и наричат "Фалоса".

Това е извадка от истински разговор с един американец в центъра на Будапеща. Обектът, за който става въпрос, естествено е паметникът пред НДК, който според официалните документи се нарича "Централен пластичен паметник "1300 години България". Построен през 1981, днес той е заграбен, оголен, ограден и много-много грозен. И което е още най-лошо - намира се в пред очите на всички в центъра на София.


Наскоро кметът на града Бойко Борисов обяви плана си да събори монумента. Така, ако не друго, се възбуди дебат по темата какво да се случи с него, преди да падне от само себе си.

По информации на "Капитал" решението на проблема е започнало да се очертава и то няма да бъде събаряне. Министерството на културата е поискало от областния управител на София Тодор Модев (БСП) да промени собствеността на обекта. Стане ли това, генералният директор на НДК Христо Друмев ще получи задачата да реставрира паметника.

В момента той официално принадлежи на Столичната община, която очевидно не се занимава с неговата поддръжка. "Имаме желание да възстановим и съхраним паметника, а общината - не", казва Борислав Абрешев от дирекция "Опазване на недвижимите паметници на културата" на Министерството на културата. Същевременно Тодор Модев заяви, че иска да разбере коя от двете страни ще поеме ангажимента да се погрижи за паметника и ако общината няма това желание, е склонен да промени собствеността.



Истината е, че от самото начало историята на "1300 години България" е нелепа. През 1980 г. Министерският съвет обявява вътрешен конкурс за монумент, който да се открие в апогея на честванията за годишнината. Проекти правят трима души, като печели скулпторът Валентин Старчев. Строежът на паметника закъснява и той е открит в последния момент, без да бъде довършен. Отгоре на всичко се установяват отклонения между проекта и изпълнението и той дълго време не получава акт за собственост. Това води до безкрайния спор кой е отговорен за "1300 години България". Решението идва през 2001 г. с акт на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, който определя общината за собственик. Междувременно обаче паметникът е почти напълно грохнал. Още в средата на 80-те години лошата му и претупана изработка отваря огромни фуги във фасадата. "Нормалното е конструкция с такива размери да се прави от материали, които да издържат 200-300 години, коментира главният архитект на София Петър Диков. Вместо това паметникът е сглобен от каквото падне."

Във фугите остава вода, която замръзва и окончателно разбива плочките. В годините на прехода металните елементи по паметника започват да се крадат, а подземната част се напълва с боклуци. Упадъкът е спрян през 2001, когато за посрещането на Йоан Павел II зоната около монумента е оградена: дали по естетически причини или от съображения за сигурност остава неясно.

Оттогава "1300 години България"

Стои под карантина

Това обаче не подобрява състоянието му, напротив - то става все по-трагично. Всъщност монументът вече със сигурност не е символ на дълголетието на българската държава, но е абсолютно показателен за годините от неговото създаване насам. Недовършен при тоталитарния режим, днес дупките във фасадата му показват дупките на прехода.

"Проблемът дори не опира до естетиката, паметникът е опасен", смята секретарят на Столичната община Росен Желязков. Той признава, че "1300 години България" е собственост на общината, но тя може само да го демонтира, не и да го реставрира. "Не можем да го променим, без авторът да е одобрил проекта", казва Желязков. Според него преди време общината е предложила на Валентин Старчев вариант за реставрация, който той е отказал.

"Капитал" поиска среща със Старчев и го намери в ателието му в квартал "Гео Милев". Скулпторът ни предостави архивни снимки на творбата си, но отказа коментар по темата с мотива, че скоро очаква решение на проблема.

Атанас Агура, проектант на паметника, както и на цялото пространство пред НДК, се оказа по-сговорчив. Архитектът каза, че разбира желанието за събаряне, защото монументът е "в безобразно състояние". Агура обясни, че в началото на 2006 е участвал в експертна комисия за рушащия се паметник. По същото време Бойко Борисов и Стефан Данаилов разменят писма, които показват, че Министерството на културата и Столичната община говорят на различни езици. Борисов пише, че паметникът е в окаяно състояние и общината има предложение да го бутне, за да постави на негово място паметни плочи на VI пехотен полк. Два месеца по-късно Данаилов свиква въпросната комисия и след дни отговаря на Борисов, че "подкрепя решението на общината за запазване, възстановяване и изпълнение на първоначалния проект".

Че общината и Министерството на културата не са се разбрали, може да се види и днес - две години по-късно. Но: "Вече сме в ситуация да не можем да отлагаме и в най-кратки срокове ще вземем решение", както обобщава главният архитект на столицата Петър Диков. Според него въпросът постоянно е отлаган, защото и двата възможни хода - демонтиране или реконструкция, биха оставили мнозина недоволни. Така в страха си да си създадат негативни политически емоции страните, които могат да променят грозната гледка пред НДК, си подават съдбата на паметника като

Горещ картоф

Така се стигна и до смешната ситуация мобилен оператор да призовава открито в своя реклама за събарянето на монумента. Попитахме случайни минувачи покрай паметника каква трябва да е съдбата на "1300 години България". От двайсет запитани само шестима бяха на мнение, че той трябва да бъде запазен. ""B никакъв случай паметникът не трябва да бъде разрушаван. Мисля, че трябва да ценим и пазим историята", казва 22-годишния студент Николай Христов. Неговото мнение обаче се губи сред генералното "грозен е и трябва да се махне, защото е недопустимо в центъра на София да има такова неща", както казва 38-годишният Светослав Николов.

Въпросът какво да се случи с паметника пред НДК силно напомня на историята с мавзолея. И тук имаме две крайни мнения, политизиране на дискусията и един символ. С мавзолея обаче поне се предприе нещо - добро или лошо е въпрос на лично мнение.

Сега общината или Министерството на културата трябва много бързо да решат кой ще поеме отговорността за паметника. После също толкова бързо трябва да се събере група млади и талантливи архитекти, които да седнат на една маса с авторите на проекта за "1300 години България". Накрая остава всички да се надаваме, че млади и стари биха се обединили около някаква визия за паметника и пространството около него. Защото през 1981 г. Валентин Старчев е направил три елемента, които да символизират миналото, настоящето и бъдещето. Проблемът е, че представата за "настояще" и "бъдеще" от 1981 насам драстично се е променила. Или поне така се надяваме.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И адвокати за всички! 1 И адвокати за всички!

Американският адвокат Фред Рууни, наречен "Бащата на правните инкубатори", и неговият принос в обучението на юристи за социални каузи

17 яну 2020, 14743 прочитания

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 3056 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Галерия: Паметникът пред НДК - преди и сега

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Парите ваши, схемите наши

Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази. Зад идеята прозират амбиции на политици, а проектът може да разбие пазара

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Магистрала без правила

"Хемус" вече се строи и планът на властта е да бъде готова след четири години. Цената обаче е заобикаляне на законите и непрозрачно харчене на милиарди левове

Майсторът, Маргарита и ние

Романът на Булгаков се завръща в книжарниците като колекционерско издание

Кино: "Едно последно парти"

Антиромантична комедия за щастливото време в Ню Йорк

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10