Клас "Страх"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Клас "Страх"

Клас "Страх"

От години насилието в училище е проблем, но не се взимат никакви мерки за овладяването му

9500 прочитания

© СТАНКА ЖЕЛЕВА


"Гошо, убий я!", "Дай телефона, ма!", "Майка ти дейба!", "Снимай, бе тъпанар!"... са озверелите викове на учениците от два видеоклипа, снимани с мобилни телефони в час и качени по-късно в интернет. Едното действие се развива в Професионалната гимназия по хранителни технологии и техника в Пловдив, а другото - в Професионалната гимназия по подемна, строителна и транспортна техника в София. Това са единствените разлики между събитията. И в двата случая видеото показва малки класове само от момчета. Част от тях крещят, вият и се хилят нечленоразделно, докато един-двама малтретират учителката. С думи. Заплахи. Обиди. Псувни. Със замахвания. С притискане в ъгъла. Блъскане. С обръщане на чинове. На бюрото й. С хвърляне на тетрадки по нея.

С юмруци

Тези инциденти на насилие в училище не са изолирани, първите или единствените. Те са част от вълната новини като "Тринайсетгодишна наби учителката си в час по физическо", "Ще бутат с анкета директорка биячка" от тази година и "Седмокласник наръга съученик с джобно ножче" от миналата. А помните ли далечната 2004 г., когато две непълнолетни момичета убиха своя съученичка и захвърлиха тялото й в асансьорна шахта в Пловдив, а в Перник седмнайсетгодишен заколи съученик и го разфасова? Новините на свой ред отразяват само част от насилието в училище, и то, когато се стигне до фатални крайности. Защото от години психолози предупреждават, че агресията в клас е проблем, но не се взимат никакви мерки за овладяването й. Нито има адекватни санкции срещу насилниците, било то учители или ученици, нито има реална защита на жертвите. За механизми на превенция на подобни случаи в българското училище въобще и не става дума.

В Пловдив трийсетгодишната учителка Мария Чулова започва да влиза в час, придружена от майка си - от страх. По данни на регионалния инспекторат по образование в града двете момчета - герои от телефонния клип, са изключени, а директорът е сменен поради навършване на пенсионна възраст. В София обаче месец след заснемането на видеото предприети мерки няма. Тепърва в четвъртък регионалният инспекторат започна проверка в училището. В същото време на входа на гимназията ни посрещат с "директорката забрани да влизат външни лица". По думите на портиерката самата тя е излязла и не се знае кога ще се върне. След по-малко от пет минути нервна жена с къса черна коса и зачервени очи слиза по стълбите. "Случаят е приключен", изстрелва тя, без да попита кои сме и защо сме там. "Всичко свърши. Не ни пречете да си вършим работата. Иначе ще потърся правата си по съдебен ред." И тя начертава с ръка въображаема линия на входа и добавя: "Вие сте дотук. Напуснете!" На въпроса: "Добре, а коя сте вие?" отговорът е: "Директорката Мария Баракова."

Но докато уж отсъстващата шефка на гимназията се опитва да капсулира проблема между стените на училищната сграда и да убеди медиите и обществото, че такъв изобщо няма, се оказва, че нищо не е свършило. На оградата десетина момчета чакат да започне последният им час за деня - по математика.

Пушат цигари, псуват се и... се бият

ОК, очевидно това е естественото им всекидневно общуване, но няма друга дума, с която да наречем действията им. Те се душат, ритат и дърпат за якетата. Облягат се на оградата и казват, че знаят за видеоклипа. "Е, кво толкоз е станало? Нишо й няма нали?!," повдига вежди момче в бяло горнище на анцуг и с гелосана коса във формата на гребен. "Тя тая все крещи. Те всички само ни крещят", обяснява друго. "Ние кво? Да си седим, докато ни крещят ли? Е па, нема." Питаме дали други учители са подтикнали учениците да се държат така с тази госпожа, за да пуснат клипа в интернет и до медиите. Това е една от версиите, която проверява инспекторатът. Русолявото момче с белия анцуг като най-разговорлив взима думата: "А, да бе. Не. Че за кво? Те всичките учители са заедно. И ние сме заедно против тях."

Ваня Кастрева, началник на столичния инспекторат по образование, пък бърза да прехвърли топката на отговорността. Тя казва, че има вътрешни интриги в училището. Че щом преподаватели са изпратили записа на медиите, може би учители са манипулирали учениците да постъпят така. Че учителката отрича да е удряна. Че санкциите са извън инспектората, защото момчетата са пълнолетни и те трябва да бъдат наложени по съдебен ред... (виж карето). Само че докато с явно облекчение Кастрева приписва инцидента на училищни междуособици, говори за наказания по принцип по веригата, без за миг да спомене за конкретни действия спрямо директорката, в клипа ясно се вижда как момчетата удрят учителката.

В случай на насилие

Когато упражнилите насилие са непълнолетни, случаят се отнася от жертвата до прокуратурата или Комисията за борба с противообществени прояви. Тя може да наложи наказания от извинение до настаняване във възпитателно училище-интернат. Също така може да сезира прокуратурата, ако прецени. Всеки един гражданин е в правото си да се обърне до полицията или прокуратурата за леки телесни повреди (шамар), нанесени му от пълнолетни. За средни и тежки телесни повреди прокуратурата образува производство при подаден сигнал от полицията или от граждани, независимо от желанието на жертвата. Разследва го полицейски дознател и го подготвя за внасяне в съда.

В Пловдив учителката е сезирала прокуратурата и след разпитите в училище на дознатели се чака решението дали ще има дело. В същото време бащата на деветокласника заплашва да заведе дело срещу нея за морална обида. В София преподавателката отрича да е удряна, въпреки че на видеоклипа това се вижда ясно. В такъв случай всеки, гледал материала, може да подаде сигнал в полицията или прокуратурата.

Единствените варианти за наказания на учениците според Закона за народната просвета са предупреждение за изключване, преместване в друго училище, тоест изключване и преминаване на индивидуален план на обучение. В случая момчетата са дванайсти клас и им остават два месеца до дипломиране. Затова по думите на Кастрева те имат предупреждение за изключване. Миналата седмица министърът на образованието Даниел Вълчев каза, че в новия закон, който се очаква през есента, ще има ясна система за правата и задълженията на всички в училище. По думите му ще бъде отделен фонд средства, които ще се отпускат на конкурсен принцип на директорите с програми за овладяване или превенция на насилие. От министерството не уточниха каква ще е сумата и как ще изглеждат новите правила. Вълчев коментира конкретните случаи на агресия с: "Като има насилие по улиците и не се спира на червен светофар, не може да се очаква дисциплината в училищата да върви гладко." И наистина, докато

Всички ние пасивно гледаме

как навсякъде се продават цигари и алкохол на непълнолетни и подминаваме с безразличие беззаконието по улиците, не може да очакваме в училище да се случва нещо различно. Последните години агресията в образователните институции е постоянно присъствие. Още в средата на 90-те "Гумени глави" пеят: "Купих си днеска новата бата и исках да я изпробвам на някой в главата. В училището гадно на чина си седях и новата бухалка под чина си държах. Започна тогава кошмарният час, за решителен бой вече бях готов аз. А новата даскалка се направи на тарикатка, разбих главата тогава на тази скапана патка." Но едва сега благодарение на достъпните технологии директорите не могат да прикрият това, което се случва в поверените им институции, и подобни случаи са видими за всички.

Иван Игов, един от ръководителите на проекта на UNICEF "Училище без насилие", казва, че в момента положението е най-тежко, защото е времето на поколението на 90-те. Той обяснява, че това са децата на най-голямата криза на ценности, които са израснали заобиколени от насилие и съвсем естествено реагират на проблемите с агресия. Игов цитира статистика, според която 8% от учениците в България са жертви на системно малтретиране в училище, а 4% са насилници. Той обяснява, че тези числа не са никак малки и показват, че във всеки един клас има и от двете групи деца. Игов, който е училищен психолог, допълва, че в страната около 60 непълнолетни се самоубиват всяка година, като причините за по-голямата част от тях са именно проблеми в училище.

Съвсем естествено е преходът в икономиката да върви ръка за ръка с такъв и в обществените ценности. Така например вече под семейство може да се разбира и един родител, баба и дядо, мама и партньорът й, двама еднополови осиновители и т.н. И точно поколението на 90-те преживява тези метаморфози. В същото време училището остава нереформирано и здраво закотвено за патриархалните си ценности, като по този начин не може нито да е в крак с промените, нито да компенсира липсите, възникнали в семействата на децата, камо ли да обясни, че освен с насилие има и други начини за решаване на трудностите. Вяра Лазарова от "Асоциация за родителска активност" дава за пример как децата трябва да нарисуват в клас мама, татко и аз, когато много от тях живеят в съвсем друг състав вкъщи. "Тази институция е на светлинни години от процесите в обществото."

Училищните психолози пък не са задължителен щат. По-скоро те са луксозна бройка, от която директорите предпочитат да се лишат сега, когато са в сила делегираните бюджети, разказва Венета Младенова, която работи като такъв в София. Новата система на финансиране е причина и директорите да не наказват с изключване ученици, защото средствата се отпускат на брой записани в класовете. Което създава усещането за безнаказаност сред младите.

Експертите са категорични и единодушни, че коренът на несправянето с агресията е в прекъснатата връзка родители - учители - ученици. Разпространената представа, че учителят преподава, а не възпитава, липсата на комуникация между дома и училището на едно дете го кара да се усеща не достатъчно обгрижено и съответно безнаказано. Затова и хората в образователната система възлагат големи надежди на новия закон, който да стимулира тези връзки, да модернизира правата и задълженията на всички по веригата. Защото воля за промяна отвътре явно няма. Оттам излизат само видеоклипове на насилие по време на час.

"Гошо, убий я!", "Дай телефона, ма!", "Майка ти дейба!", "Снимай, бе тъпанар!"... са озверелите викове на учениците от два видеоклипа, снимани с мобилни телефони в час и качени по-късно в интернет. Едното действие се развива в Професионалната гимназия по хранителни технологии и техника в Пловдив, а другото - в Професионалната гимназия по подемна, строителна и транспортна техника в София. Това са единствените разлики между събитията. И в двата случая видеото показва малки класове само от момчета. Част от тях крещят, вият и се хилят нечленоразделно, докато един-двама малтретират учителката. С думи. Заплахи. Обиди. Псувни. Със замахвания. С притискане в ъгъла. Блъскане. С обръщане на чинове. На бюрото й. С хвърляне на тетрадки по нея.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

29 коментара
  • 1
    Avatar :-(
    jako

    В Добрич директорката набила шестокласници. И така за пореден път разбрахме, че училището е станало боксов ринг – ученици бият учители, учители им отвръщат. После се оказва, че някоя от двете страни не е добре с главата, появи се и конспиративен заговор за уволнение. Засега не всички деца бият даскалите си, но си го отнасят заради останалите. Представям си как на тази огнева линия в училище се преподават уроци. Налага се учебният материал да се ориентира в друга посока. Само си представете как ученичка на Рада Госпожина отвръща на Кириак Стефчов с думите: “А бе ти к`ви въпроси ми задааш, бе” и вземе та му зашлеви шамар. В "Декамерон" пък трябва да се наблегне на садо-мазо историите. Представете си само как по биология учителката обяснява как да удариш другарчето си, без да го насиниш. По химия има два варианта – задължителна подготовка как се произвежда амфетамин и профилирана – всичко за бомбите. Само че в такъв случай по физическо трябва да има курс по самозащита – за да е равностоен боят, че иначе не е интересно. По история ще ти обясняват как да въртиш меча. По езиците е ясно – пълен речник на псувните. По информатика – как да свалим от мрежата всичко, което ни трябва, без да ни хванат. Интересното обаче идва по математика. Като имаш видео с бой между учителка и ученик, как да го продадеш на най-високата цена. И други такива интересни уроци. Ако програмата е такава, май няма да има отсъствия. Обаче не си мислете, че на децата им е лесно в училищната джунгла. В единия край на коридора даскала по математика налага Иванчо, в другия Марийка и Петърчо се бият за GSM, на стълбите Николайчо млати химичката. И колкото и да искаш, не можеш да се включиш и в трите. И след години става като в онзи виц, в който попитали: какво кандидатстваш, мойто момче. А то отвърнало: казаха ми, че имало специалност "Връзки с престъпността"...

  • Симион Патеев

    Здравейте, ако позволите и моето скромно мнение.

    н а б л ю д а т е л
    www.nabludatel.info



    Отдавна се каня да пиша по тази тема. Още откакто обикалях по министерства и агенции да "отразявам" събития. Насъбрах доста материал за отразяване, така да се каже.

    Питали ли сте се, как въпреки големите скандали в един министерски сектор, министърът оцелява и винаги прилича на светец? Да вземем например министъра на образованието Даниел Вълчев, който е отметнал зад гърба си цяла национална учителска стачка и има богат опит.

    Напоследък ресорът му гъмжи от скандали - ученици малтретират учителка, ученици бият и се гаврят с портиера, учители бият ученици, осмокласник умря след сбиване в час, ученици пребили жестоко метачка в Пловдив, ученик на 17 умря в Самоков, защото бил циганин и го пребили... Примерите са много, затова спирам.

    Министърът на образованието обаче

    винаги минава между капките

    Нито веднъж до момента не е взел отношение по изборените от мен въпроси, вероятно няма и да вземе. Всъщност взема, но толкова косвено, че никой не разбира. Една от причините за това е, че медиите не му задават подобни въпроси и не го притискат до стената. Повечето ми колеги от ресор "Образование" (дами) фамилиарничат с министъра, сякаш са първи дружки. Ако опитате да го попритиснете, ще видите как се оказвате сред един от малкото, на които им спират и без това едвам капещото информационно кранче. Как да очакваме адекватна реакция при това положение...

    Министърът се измъква

    по следния начин - винаги когато има скандал в неговия ресор, дори на по-ниско ниво, той организира бърза пресконференция - до няколко дни. На пресконференцията се излива куп информация, която е от съвсем различна сфера. Например, ако скандалът е за побоища и убийства, министърът излива в обществото информацията, че връща униформите в училище, както стана днес (през "Сега") Или, ако изка да замаже скандалите, съобщава че незнам-си-какво-щяло-да-се-случи-със-съкратените-учитеи. В другите медии пък са избрали да акцентират на това, че министъра съобщил, че се започва изграждането на рейтинг система на университетите. Скандалите вече са замазани.

    Безспорен факт е, че по подобен начин

    министърът се измъква вече цял мандат

    - чрез свикването на подобни пресконференции. По скандалите изброени по-горе с благ тон министъра обяснява, че е въпрос на дисциплина и наказание, което ще бъде затегнато и как в едно общество, ако забраната и нормата не са на почит, не можем да очакваме повече и от училището, като институция. Общо взето врели-некипели, за да отбием номера - "Не сме виновни ние, цялото общество си е такова."

    Тук идва ролята на медиите - да поставят някого на пангара и да го разкъсат за подобни проблеми. Нали се сещате - не може учениците да се избиват помежду си и да избиват учители и портиери, а на образователния министър да му се разминава и да остава между капките. Къде дават така?

    За медиите обаче е по-лесно да идат на въпросната пресконференция и да съобщят какво е казал министъра. Обикновено редакторите поставят задача "да има новина". Т.е. това с ученическите побоища вече е на няколко дни, значи е старо. Виж какво ще каже министъра и да извадим нещо ново. По този начин се прави несъзнателно информационен шум и министъра минава сух между капките. Сериозните проблеми остават в страна, а сега няколко дни ще се говори за униформите в училище и как комунизмът се връщал. Това е типичен пример на "Да разлаем кучетата" похвата, но малцина ще го разберат.

    Факт е, че

    министърът има много добър пиар екип

    а и той самият отбира от това. Това обаче не трябва да ни спира като граждани, които по косвен начин са делегирали права и задължения на този министър, да поискаме да помисли за решаване на проблемите в образователната сфера. Трябва обаче да привлечем и медиите на наша страна, защото, ако те продължават да са само едно табло за афиши, всеки министър ще ги използва по най-удобния за него начин. Просто е недопустимо ученици да умират или да се избиват, а министърът да налага на дневен ред униформите и студентските рейтинг системи.

    Стига вече пиар кампании, господин министър!
    Да помислим малко и за бъдещето!

  • 3
    kalinko avatar :-|
    kalinKo

    Абсолютно съм съгласен с мнението на Симион Патеев по-горе. По-скоро отразява липсата на регулативно съзнание у медиите, които единствено „произвеждат“ новини.

    За съжаление, освен проблема с ниската регулативна медийна функция, съществува и проблемът с липсващия контрол де факто (а не де юре). Кога за последно сте били свидетели на глоба, санкция, лихва, наказание? Всеки кара и паркира където му падне, изхвърля боклук навсякъде, лепи реклами навсякъде, бяга от училище, пуши в университета и в крайна сметка животът му е по-лесен и по-приятен.

    Трима преподаватели в Софийския вече говориха независимо един от друг за така нареченото състояние на аномия в българското общество, която започва с началото на прехода и продължава до днес. Аномията е липсата на норми (закон има, но липсва ефективен, физически контрол) и тя се усеща още повече.

    Агресията не е проблемът - тя е резултатът, вторично образование. Принципно ненавиждам изкуственото присвояване на вина и отговорност след всеки нещастен случай, но пък съм с две ръце „за“, когато става дума за предварително поемане на същата вина и отговорност при справяне с проблемите. И Вълчев най-накрая да вземе да заяви твърди позиции КАК да санкционира неадекватното поведение, КАК да формира ценности чрез образователната система. Училището отмира откъм функцията „банка за знания“ (има книги, има Интернет) и е време да изгражда именно ценности, умения за справяне в социалния свят, умения за самообучение занапред, както и да подготвя езикови и професионални умения, търсени на сегашния пазар на труда.

    Или имаме липса на медиен/обществен/личен контрол, липса на предварителна отговорност и ясни планове, липса на ценности, неформирано образование, но наличие на ПР-техники за изместване фокуса на обществената чувствителност.

  • 4
    Avatar :-|
    Евклид

    В училището нещата не може да са по-различни от нещата в страната ни. Но промените в държавата ни могат да започнат от училището. Явно правилникът за училищата не работи. Това е факт. Сега да видим има ли кураж министърът на образованието да го смени и мъдрост да го направи както трябва.

  • 5
    Avatar :-(
    аз

    Истината се крие в последия абзац от статията. За отношенията родител-дете и учител-ученик е ясно, че са от първостепенна важност. Но ми се струва, че почти никъде не се споменава за изключителната значимост на връзката родител-учител, която смеч да твърдя, е тотално прекъсната. Ще добавя малко по-късно наблюденията си по въпроса.

  • 6
    Avatar :-|
    ПЕПО

    Според мен този проблем надхвърля далеч някаква реформа в едно министерство,смяна на министър и тн.,Това е национален проблем и трябва да е национален приоритет на цялото общество естествено трябва нужното правителство да го направи национален проиритет ,но справянето с такъв проблем е тежка ,къртовска работа а не популистки обещания в момента невиждам сериозни политици надхвърлили популистките лозунги които да се заемат с корените на проблема а не с замазването му

  • 7
    Avatar :-|
    Patilan

    Не трябва да се забравя, че това е глобален проблем. Проблеми с поведенито на ученици зачестяват във всички държави. За разлика от нас обаче, другите правят нещо смислено.

    Когато прочетох че в Англия вкарват родител в затвора за това че дъщеря и е бягала от училище, щях да умра от смях. Разбира се пораснах и разбрах колко е важен родителският орган. Сега напълно приветсвтам такова решение. Според мене, за всяко провинение на децата трябва да се наказват родителите. Така и родителите ще объщат повече внимание на децата, и децата ще внимават повече.

    А междо другото в дорабта стара Англия, физическото наказание над деца е напълно законно, т.е. ако пошляпваш детето си от време на време, няма никой да ти каже копче. Куриоз е че в накои графства, физическото наказание на деца в час е разрешено.

    Изглежда не трябваше да бързаме да прегръщаме съвремените концепции за правата на децата и други подобни.

    Междо другото аз нямам деца.....

  • 8
    boby1945 avatar :-?
    boby1945

    Абе родителите почнаха да ходят с тиранти, а не с колани и от това проблемът! Лайнарчето като му нашариш задника, и двете полукълбета равномерно, така че да лежи три дни по корем и то ще вдене! Проблемът е че няма РОДИТЕЛ.
    И днес Някякав си щангист обяснява как нищо не знаел по въпроса защо синът му ходи с два пищова от различен тип !?! на училище!
    И в резултата на умело "боравене" с оръжието въпросният ученик си е опърлил ухото!?!?! при което бащата отказва българска противотетанусна инекция, щото видите ли!?! А вестник Стандарт прави от това новина!?!? Да се смееш ли, да плачеш ли?

  • 9
    Avatar :-|
    keen

    Учителите се опитаха да обяснят това по време на стачката си миналата година, но мнозинството (при "демокрацията" е така) видяха в действията им единствено паричен ламтеж. И понеже хората съдят за другите според собствените си ценностни възприятия, то, види се, тая сбъркана ценностна система е множествена и дифузна.
    Сега има две клипчета и се пустослови за насилието. А то е само един от многото проблеми на училището. Че то форма на насилие е и задължителното образование - интелектуално насилие.
    Пък всичко идва от това, че училището вече не чини две пари за никого. За учениците то не е чинило никога и без това, мъката е, че тая проказа е пипнала масово т.нар. общество (а при "демокрацията" нали...).
    И пак ще напомня за всеобщата злост към миналогодишните учителски призиви за достойна оценка на професията и институцията, явно отишли нахалост. Защото ако презираш родителя си, няма как да получиш възпитание и знание от него. Същото е и с училището.

  • 10
    Avatar :-|
    meglena

    Патилане,
    Провери си информацията и не говори глупости. В Англия не само че родителите не могат да удрят децата си, но ако децата се оплачат на полицията, тогава родителите ги арестуват и имат криминално досие като всички други престъпници.
    И също физическото насилие над деца в Англия където и да било е строго забранено и ако детето дори намекне за такова нещо тогава родителя или учителя е обект на доста голямо разследване.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK