Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
22 30 апр 2008, 16:08, 5024 прочитания

Престъпното посегателство срещу езика

Понякога фактите говорят сами - в Англия законът за образованието е над 200 страници, в България той е 20

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Престъпното посегателство срещу езика

Автор: Капитал
Току-що пак получих тревожен имейл, озаглавен "Много важно", който ме призовава да се включа в борбата за опазване на майчиния език. Най-малкото, което съм можел да направя, е да подпиша петицията против отмяната на точка 4 от чл.16 на Закона за народната просвета, която гласи:

Чл.16. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г.) Държавните образователни изисквания се отнасят за:


4. усвояването на книжовния български език.

Освен за усвояването на книжовния български език държавните образователни изисквания се отнасят до още 18 неща. Включително за (13.) материално-техническата база; (14.) здравното обслужване; (15.) безопасните условия на възпитание, обучение и труд; (16.) научното, информационното и библиотечното обслужване; (17.) едногодишната издръжка на деца и ученици в държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена; (18.) нормирането и заплащането на труда в системата на народната просвета. И за какво ли още не.

Отворих петицията. Подписана е от над 90 000 души. (Петицията за връщането на отнесените в Москва български архиви е подписана от 2577.) Те изразяват тревогата си не само с името си. Павел Топалов от Пловдив например казва на изящен български език: "Това е абсуртдно, незнам тези чокундур, за какво са в този парламент. И за какво им плашаме заплатите." Пенка Дженатова от Бургас изразява много сериозно опасение: "Възмутена съм от цялата си душа, че искат да махнат този език", а Даниела от София твърди, че "Това е геноцид!". Борис Борисов от София пък страстно застава в защита на българския език с думите: "Rodna re4,omaina,sladka,re4 na mama i na tatka."

Зачетох се и във въпросния закон. В крайна сметка става дума само за 23 страници. Английският образователен закон е 239 страници. Първото нещо, което на човек би трябвало да му направи впечатление в този закон, е неговата неграмотност. Не става дума за запетайки, а за елементарна логика. Гражданите "... могат да повишават непрекъснато своето образование и квалификация". Трогателно. Какво признание. Чудесно е да можеш да прочетеш някъде какво можеш да правиш. Не какво ти е гарантирано или какво си задължен, или какво ти е осигурено, а какво можеш. Разбира се, по-точно би било в закона да се запише: "Някои граждани могат, а други не могат да повишават квалификацията си." Или



"Някои могат повече, други - по-малко"

Щеше да бъде по-точно, но никога не е късно за редакция. Законът е пълен с подобни яснотии.

Същото е и положението с държавните изисквания. Първо, никъде не е дефинирано какво означава този не много ясен термин държавни изисквания. Държавата изисква от гражданите да правят нещо? Например да имат "едногодишна издръжка на деца и ученици в държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена"? Или да бъдат информационно обслужвани? Господ знае за какво става дума. Не става дума за образователни стандарти. Не става дума за образователни приоритети. Не става дума за гарантирано осигуряване на образователни услуги. И защо държавата ще има изисквания, а не гражданинът да няма изисквания към държавата, а пък държавата да изпълнява тези изисквания? Човек може да размишлява дни по тия въпроси. Това им е хубавото на българските закони - те са кратки и неясни, затова дават воля на въображението, което е особено ценен ресурс в една доста мътна реалност.

Да се върнем обаче на тревогата на хората за свещения език на нашите деди. Ако надникнем зад неграмотното твърдение, че "Държавните образователни изисквания се отнасят за... усвояването на книжовния български език", вероятно ще съзрем идеята, че държавата изисква от училището да набие в главите на децата българския книжовен език. Или нещо от тоя род. Как точно се реализира това свещено изискване е работа на министъра (според закона), който трябва да издаде наредба.

Дотук, а и оттук нататък, законът звучи като

Стенограма от Ганкиното кафене

Ако обаче преглътнем още веднъж и се вгледаме в тревогата на хората, ще видим, че става дума за отпадането на текст, който малко по-грамотно и доста по-настоятелно е изписан в конституцията, чийто член 36 гласи "(1) Изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани." Как някой може да ме задължи да ползвам някакъв език е отделна тема, която вероятно трябва да бъде предмет на специален закон за задължителното ползване на езика. Както и това защо конституцията трябва да ми разрешава да ползвам родния си или който и да било друг език.

Всъщност предложената поправка в закона се свежда до това да бъде отменен неясен текст (един от многото в закона), който вече е заявен в конституцията. Според народната тревога това е погазване на конституцията. Това е интригуващ възглед, според който, ако един закон не преповтаря неграмотно конституцията, той отменя самата конституция.

Проблемът с народната просвета и с нейния закон е друг. Той се отнася до дефиницията на това какво означава грамотност и какво означава неграмотност. Ако под грамотност се разбира само това да знаеш къде да сложиш пълен член и къде запетайка, тогава всичко е наред. Тогава може да издигнем лозунги от типа "всички турци с български запетайки" или "всички роми с пълен член" и така ще изпълним патриотичната си мисия. Ако под грамотност обаче разбираме способността да знаем какво пишем и какво четем и да сме в състояние да пишем и четем текстове, включително и законодателни, които са по-сложни от Вазово стихотворение, тогава става трудно.

*Други коментари на по-сериозни теми от Юлиан Попов може да прочетете на блога му www.julianpopov.com
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И адвокати за всички! 1 И адвокати за всички!

Американският адвокат Фред Рууни, наречен "Бащата на правните инкубатори", и неговият принос в обучението на юристи за социални каузи

17 яну 2020, 12408 прочитания

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2786 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Успехът им прилича

Според жените на върха спечелването на уважение се оказва далеч по-важно от кариерата

Още от Капитал
Спокойно, имам авариен фонд

Поддържането на портфейл с ликвидни активи е важно при възникване на непредвидени ситуации

Непреодолимата сила на короната

Как извънредното положение ще се отрази на облигационните отношения

Шансът за дигиталното образование

Промяната към електронни образователни платформи трябва да ускори промяната на остарелите методи на преподаване

До Азия и обратно по време на пандемия

Какво се случва по летища, в градския транспорт и туристически обекти в Тайланд, Малайзия и Сингапур в условия на разпространяващ се вирус

Шоу по време на пандемия

Как културата и шоубизнесът се променят насред постоянните трусове

Добри новини

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10