С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
14 23 май 2008, 16:52, 2953 прочитания

Първа сесия на Шести Събор на БПЦ Знак за разочарование или отражение на реалността

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Завърши първа сесия на Шестия събор на Българската православна църква (БПЦ), досега най-точно дефиниран от Борислав Цеков (автор на закона за вероизповеданията и бивш депутат от "Новото време") като "знаков" и от Пламен Сивов (директор на Фондация "Покров Богородичен") като "събор на разочарованието". В съгласие с двамата следва да се допълни, че "знаковото" и "разочароващото" не са нищо друго освен предвидимото.

Отражение на реалността

Тенденциите от първата сесия - някои по-силни, други по-слаби, не са нищо ново под слънцето. Подобно е положението в съседни и по-далечни православни сестри църкви. Предвид самоуправляемостта и "спецификата" на БПЦ, съборът опита "автокефално" да открие топлата вода. Всъщност основното разминаване в "църковните" мнения е по отношение на оценката за фактическото състояние на БПЦ: според някои среди това е положение на дълбока криза, а според други, просто нормална екзистенция, в която няма нужда от усилия за кардинален поврат. Според вторите също така, скандалните безобразия, тоталитарните маниери и изявленията на църковни "князе" могат да се решат само с изменение на устава, предвид по-добра организация.


И двете гледища са условно приемливи. БПЦ е в криза, но реалността в държава и църква е такава, че това е фактическо и нормално състояние. Преодоляването му към момента просто няма как да настъпи. Защо? Средите (клерикално-политико-колаборационистични), които нямат нужда от

Съвременна адекватност
на БПЦ, имат "ясна визия" какво не бива да правят. Останалият църковен народ, който се опитва да води църквата към "въображаемия" изход от кризата, не знае какво точно трябва да прави. Допълнение към фона на този антагонизъм е противоречивата държавно-идеологическа представа за "традиционност на източното православие", записана в конституцията, закона за вероизповеданията и конституционното правосъдие. Изисквания за "отделеност на църква и държава", "забрана за ползване на религии и религиозни възгледи в политиката" съжителстват с такива за "актуално значение за държавния живот, най-вече в православната система на национални празници [сред които "тълкувателно" присъства и (sic!) Нова година]".

Тези противоречия и заиграването с политически и финансови лобита, спекулирането с националистическо патриотарство и издигането на антихристи в църковната йерархията водят до



Задънена улица
Това не е изненада - мирянството е свикнало и на държавен фалш. Саморазбирането на БПЦ като "официално конституционно вероизповедание" според решение 13 на ІV Църковно-нареден събор на БПЦ е допълнително объркване. Определени среди от клира се опират на държавата, когато е угодно, а когато не е, просто я игнорират, като се позовават на самоуправление.

Присъствието на събора на фамилиарно загрижен свещопалец и виден атеист-историк на БКП, на скандален бизнесмен-националист-църковен псевдоблагородник (без благословия на Светия синод) заедно с министри-атеисти и посткомунистически фарисеи е парадоксално, но не е учудващо. Тенденцията е ясна: подобни общественици да присъстват на избора за патриарх, а миряните, които са църквата - не. Странно е само отсъствието на ексмонарх и експремиер, когото Светият синод обгражда с нестихваща молитвена грижа. Освен грешка в поканата сигурно някой от архиереите е обърнал внимание на реалността, че единадесетият му внук (роден в София) е православно кръстен с второ име Хасан. Можеше да бъде и Ахмед (в коалиционен дух).

Тенденциозно е
и "Желателното" отсъствие на проф. Иван Желев - като директор на дирекция Вероизповедания той вероятно не бива да присъства, но като богослов, мястото му на събора е по-оправдано, отколкото на министъра на образованието Даниел Вълчев или на председателя на Върховния административен съд Константин Пенчев. Пародията: Вълчев има "конкретни заслуги" към синодалните и съборни вопиющи вопли за вероучение, а и размяната на поздравления в епистоларно-декларативен стил между събор и депутати -"разяснители" на не дотам безспорния от християнска гледна точка законопроект за "нов" Семеен кодекс като проф. Огнян Герджиков ще е "плодоносно".

И без антагонизма между среди в Светия синод и богословските факултети, които бълват кадри, остава фрапиращ фактът, че нито един преподавател или асистент по църковно право не участва в събора. Уви, подобни хора се оказват най-излишни при промени в устава. Реалност е, че всуе се подготвят богослови висшисти. Другояче са семинариите - по-подготвени, по-обиграни, затова ще могат да участват при избора на патриарх, а Богословският факултет не. Знакова реалност! Знаково и разочароващо също, за да не кажа

Пълен фарс
бе и оповестяването на проекта за промяна на устава. Някой "велик синодален канонист" е смятал по бързина на законодателни изменения да надмине и българския парламент. Изобщо, идеята да се изработи един проектоустав, без предварителна точна и ясна работа в комисии, които мотивирано да предложат измененията е истински "неоценим принос" към православната канонистика във вселенски мащаб. Коя друга църква може да запланува 40 часа за обновяване на устава си? При това в полутайнственост?

Буквално няколко часа преди откриването на събора синодалният избраник за делегат-общественик Борислав Цеков публикува в блога си, че събира предложения по промените в устава. Всъщност активност спорна относно уместността, но напълно похвална като надежда за прозрачност и подчертаване ролята на целокупния Божий народ в нея. Обаче тенденцията остава ясна: общественикът събира мнения, клирът има свое.

Знаково и реално е заобикалянето на дисциплинарни последствия връзка с решение 24 от Четвъртия църковно-народен събор на БПЦ (ЦВ 15/1997): "Съборът единодушно осъжда… безбожния комунистически режим…". Този въпрос в синхрон с реалността не се повдигна въпреки гравиращото присъствие на конкретен митрополитски проблем. Скоро може и да се наложат спешни промени във висшия клир - до края на годината ще се оповестят и останалите християнски водачи, напътствани от Държавна сигурност, действали или още действащи "по заказу". Реалността е друга. Досега е нямало нито надлежно покаяние, нито последствия. Няма и да има. Кому са нужни подобни?

И още един проблем - пак толкова знаков и разочароващ за някои е, че българските църковни "князе" са доживотни за разлика от други православни църкви. Реалност - средната възраст на нашите синодалните старци си е "младежка" - само 76. Защо да са млади "старците"?

Рекапитулацията на първа сесия от Шестия събор: Положително - съборът изобщо се състоя и ще има поне втора сесия, отрицателно - има повече разочаровани, отколкото доволни - емпирично се доказа, че към момента не достигат нито единна воля, нито всеобща визия, как да се решават проблеми.

*Христо П. Беров - български и германски юрист, сътрудник в Института за църковно право в Потсдамския университет и член на Виенското академично дружество за правото на източните църкви
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Столицата на културата в счупеното огледало 3 Столицата на културата в счупеното огледало

Няколко важни извода за годината на културата в Пловдив, които потънаха в спорове, шум и призраците на несбъднати проекти

18 яну 2019, 4482 прочитания

Прокуратурата проверява колко струва откриването на Европейска столица на културата Прокуратурата проверява колко струва откриването на Европейска столица на културата

Пловдивската окръжна прокуратура се самосезира заради съмнения в изразходваните средства, изразени в медиите

16 яну 2019, 2698 прочитания

24 часа 7 дни

15 фев 2019, 6285 прочитания

15 фев 2019, 3621 прочитания

15 фев 2019, 3383 прочитания

15 фев 2019, 3122 прочитания

15 фев 2019, 2215 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Отборът на успелите празнува

Първа английска езикова гимназия отпразнува 50 годишен юбилей

Къде са ви енергийните спестявания

Крайните потребители може да получат допълнителни такси в сметките си за ток заради целите за енергийна ефективност.

Ти декларира ли биткойна?

Данъчните отново напомниха, че печалбите от търговия и сделки с криптовалути се облагат

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Ах, Мария

Излезе първата книга на създателката на блога Brain Pickings

Sisters аre doin' it for themselves

Първият македонски филм на Берлинале "Господ съществува, името й е Петруня" спечели публиката с позицията си за цената

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 16.02.2019 Прочетете
Капитал PRO, Тема на броя: Отрова в руската салата

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 15.02.2019 Прочетете