Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
61 30 май 2008, 17:26, 10753 прочитания

Само веднъж в живота

Абитуриентите викат силно, струват скъпо на родителите си и дразнят. Това обаче си има обяснение

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Инфографика

Събота следобед е, вали пороен дъжд, а движението по бул. "Никола Вапцаров" е спряло. Ако след пет минути чакане в колата човек реши да излезе от нея, за да провери каква е причината за задръстването, ще види интересна гледка.

Три скъпи джипа с отворени врати точно пред светофара. Следват група абитуриентки, вече на кръстовището, които крещят и танцуват в дъжда, без да мислят за лъскавите рокли, високите токове и прическите. През май подобни случки има в изобилие. Това е месецът на баловете, клаксоните, балоните и всички останали задължителни атрибути. Според някои абитуриентите от випуск 2008 вече прекалиха с поклона си към поп-фолк културата. С любовта към кича и луксозното. Със скъпите коли, дрехи и бижута. С крясъците. Някои от блогърите дори ги кръстиха "аборигени" и се надпреварваха да ги снимат в най-различни пози, провесили се през прозорците на някой джип.


По данни от НСИ тази година в България е имало 35 хиляди абитуриенти от общообразователните училища. Като прибавим семейната организационна истерия, това означава, че поне 100 хиляди българи са се включили активно в баловете. За всички тях това е Събитието.

За неутралните в случая обаче събитието се свързва с шумни и често невъзпитани тийнейджъри, които блокират улици, струват хиляди левове на родителите си (виж инфографиката), стряскат с демонстративното си поведение и в някои случаи свършват в изтрезвителното.

Това обаче е само повърхностно наблюдение. Ако трябва да се търси някаква по-дълбока и трайна зависимост в поведението на завършващите, тя би изглеждала горе-долу така: колкото по-ясни перспективи за бъдещето си има един абитуриент, толкова по-малка е вероятността той да се включи в истерията.



И все пак: "Ексцесът е заразителен", както казва антропологът от Нов български университет Орлин Тодоров. Според него балът е ситуация, в която дори и възпитанието не помага. В повечето случаи поведението на провесилите се от колите тийнейджъри за ужас и възмущение на околните е напълно неосъзнато. Тодоров обяснява, че в състояние на ексцес младите напълно забравят за правилата и социалните ограничения. "Трябва да намерим начин да ги разберем", добавя антропологът. Той не смята, че абитуриентите трябва да бъдат осъждани, въпреки че действията им в повечето случаи са "извън естетиката и изглеждат просташко".
"Не се замисляш особено за действията си, всички го правят, забавно е и се случва веднъж в живота", казва Илина Колева, която преди дни завърши 7-о училище в София. Тя също е висяла през прозореца на "Порше Кайен", което баща й взима от приятел. А дали е викала от радост, че завършва училище? "О, да, със сигурност, вече беше станало доста скучно", смята Илина.

И според училищните психолози крясъците на абитуриентите са израз на радостта от

Края на тягостния живот

в една доста ретроградна институция. "Това е бунт срещу образованието, което е застинало в 70-те години, и се разбира от учениците основно като бариера", смята и социологът Валентин Данчев.

Завършващите в много държави празнуват и отбелязват "прехода" от една житейска фаза в друга, в България като че ли помпозността идва малко в повече. "Като психология българинът обича децата си, обича и образованието", коментира училищният психолог Венета Младенова. Именно тази смес от любов към детето и гордост от неговото завършване обяснява престижа на събитието според нея: "Това е денят, в който абитуриентите могат да искат всичко и ще го получат."

Ако добавим и цъфтежа на чалга индустрията, чиито модел абитуриентите опитват да копират като облекло и поведение, картината като че ли се нарежда. Орлин Тодоров допълва, че балът не е единственият подобен масов феномен. "Вземете сватбата, обяснява той, тя осмисля

Личната идея за престиж

Съответно дори и един беден човек е склонен да вложи много ресурси в моменти като сватба или бал."

Оттам идва и впечатлението, че едва ли не всички абитуриенти търсят кича и помпозността. Така се ражда и масовият образ на завършващия гимназия - "извадил грива от автомобила, с крясъци отброява края на образованието, натиска клаксона и издава нечленоразделни звуци", както го описва Валентин Данчев. Според него все пак е невъзможно различни групи хора да се обобщават през този стереотип.

Психологът на Националната природоматематическа гимназия (НПМГ) Иван Игов е доста по-остър. Неговата е хипотезата, че учениците, които имат ясна визия за бъдещото си, не са склонни да влагат много ресурси в бала си. Въпреки че не се съгласява напълно, колежката му Венета Младенова потвърждава, че "абитуриентите с план не пръскат парите си за празнуване, защото те ще са им нужни за по-важни неща".

И наистина, балът означава и бъдеще. Ден след празника в Националната гимназия за древни езици и култура (НГДЕК) директорът Гергина Тончева* тържествено описва колко

красиви, възторжени и елегантни

били "нейните" абитуриенти. Тя разказва как в деня след бала те седели в безтегловност в двора, без да знаят какво ги чака оттук. И е вярно, и не е вярно. Много от тях вече са приети в университети в чужбина - в Англия, Германия, Франция, САЩ. Други ги чакат кандидатстудентски изпити, а трети - първи сблъсък с пазара на труда. Всички обаче ги чакат прословутите матури, и то още в първите дни на юни.

Всъщност, ако се замислим, дори и абитуриентът, провесил се през прозореца на колата, има повече шансове от всички останали. Просто защото е млад. Друг е въпросът дали иска да се възползва от тях.

* В първоначалния вариант на текста името на директора на НГДЕК беше изписано некоректно като Гергана. Редакцията се извинява за допуснатата неточност.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И адвокати за всички! 1 И адвокати за всички!

Американският адвокат Фред Рууни, наречен "Бащата на правните инкубатори", и неговият принос в обучението на юристи за социални каузи

17 яну 2020, 14753 прочитания

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 3066 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Еманципацията на биберона

Или как онлайн обществото на българските майки получи думата и при гласуването на закони

Още от Капитал
Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

Софийският адрес за френски макарони

Chez Fefe е първият специализиран бутик, който приготвя традиционния десерт

Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Средиземноморска арт диета

Парижкият дигателен център за изкуство Atelier Des Lumieres показва изложба с работи на Моне, Реноар, Шагал

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10