С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
41 29 авг 2008, 15:38, 7131 прочитания

Да убиеш вестоносеца

Или хронология на борбата на българското правителство срещу британската обществена медиа Би Би Си

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Защо си тръгна Би Би Си?

Британското радио започва да излъчва на български език още през 1940 г. По време на студената война е източник на алтернативна информация, различна от официалната пропаганда. Истинските проблеми на медиата обаче започват през 2005 г., когато ръководството на корпорацията взима решение да затвори 10 езикови секции, сред които българската, защото оптимизира глобалния си бизнес и планира да създаде телевизия на арабски език. Медиата продължава да препредава програмата на BBC World Service на английски език, заради което СЕМ издава поредица наказателни постановления. Закриването на радиопрограмата се превръща едва ли не в лична кауза на покойния председател на съвета Райчо Райков (от квотата на ДПС), който още през 2006 г. обявява, че ще даде честотата на британците на българска медиа.

Бившият директор на българската секция на Би Би Си Ели Хауърд обясни пред "Капитал": "Би Би Си поиска промяна на лиценза, за да продължи да препредава програмите на английски език на честотата в София, но промяната не беше одобрена. Така че единственият начин да се прекратят глобите и други процедури беше да спрем да излъчваме." Тя обаче уверява, че медиата не желае да се оттегля окончателно от България и ще обсъжда с регулаторите и други организации всички възможности за излъчването на предаванията на английски език. В медийните среди се коментира, че към честотата, на която излъчваше Би Би Си, има сериозни бизнес интереси.
 

Страховит призрак обикаля из коридорите на държавните институции. Наднича през ключалките, вмъква се между стройните корупционни схеми, зловещо диша във вратовете на управляващите и шепне разкритите им тайни. Призракът е на британската обществена медиа Би Би Си, която е световен журналистически стандарт - не само популярна марка, но и еталон за качествената разследваща журналистика.

Дългогодишната история на Би Би Си в България обаче приключи миналата седмица с решение на Съвета за електронни медии за предсрочно прекратяване на лиценза за радиоразпространение на световните служби на Би Би Си в София. Причината - медиата вече не изпълнявала условията на лиценза си, тъй като е прекъснала предаванията си на български език още през 2005 и има програма само на английски език (виж карето).


Със сигурност в коридорите на властта сега се диша по-спокойно. Едно огнище на "антибългарщината" по-малко, отдъхват си управляващите, за които чуждата медиа е стар враг. Неведнъж сме чували за преднамерените журналисти от Би Би Си и техните тенденциозни репортажи, за пъкления заговор срещу изкупителната жертва на ЕС - България. Както се казва, този филм вече сме го гледали. Няколко пъти при това.

Хронологията на една "антибългарска кампания"


Лятото на 2004 г. Журналистът от Би Би Си Джъстин Роулат "нарушава" българското законодателство, като заснема със скрита камера как председателят на Българския олимпийски комитет и Българския футболен съюз Иван Славков се съгласява на подкуп, за да засвидетелства подкрепа Лондон да стане домакин на олимпийските игри през 2012 г. След излъчването на филма "Да купиш игрите" тогавашният главен прокурор на България Никола Филчев не закъснява да успокои компрометирания Славков, че прокуратурата ще се разправи с англичаните заради това им своеволие. На 19 ноември Софийската градска прокуратура образува предварително производство срещу авторите на телевизионния филм, като ги обвинява в провокация към подкуп и използване без разрешение на специално техническо средство за негласно събиране на информация.

Лятото на 2007 г. Репортери на Би Би Си правят разследване за трафика с деца във Варна. Те заснемат под прикритие българския гражданин Хали Ахмед Хасан, който им предлага да купят български бебета на цена 60 хиляди евро всяко. След излъчването на предаването британската медийна корпорация предава материалите от разследването си на българската полиция, която започва дъъъълга проверка (продължила ден и половина) по случая. Изводът е: българите от филма на Би Би Си са невинни, но пък МВР открива истинските престъпници - двамата английски журналисти, заснели репортажа, Пол Самрай и Пол Хипкинс, които имат криминални досиета за шофиране без книжка и в пияно състояние, за заговор за измама и за "общо нападение". Полицията съвестно публикува освен криминалните регистрации на чужденците още номерата на техните паспорти и рождените им дати. Което в други държави се нарича погазване на закона за личните данни, но това, разбира се, са дребни забележки. По-важното е, че "по крайно некоректен начин уважаемите от нас журналисти на Би Би Си" са предоставили "невярна информация" и са "представили тенденциозно една случка". А, и колко невъзпитано от тяхна страна да не предупредят властите, че правят разследване, уронващо престижа на страната!



Есента на 2007 г. Не се научиха тези британски журналисти да не ровят в задния двор на България! Още не е отшумял скандалът с покупко-продажбата на деца и друг репортер на Би Би Си, Кейт Блюет, заснема филма "Изоставените деца в България", който разкрива ужасяващите условия, в които се отглеждат деца с увреждания в социален дом в Могилино. Първа реагира министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова, която заявява пред българско радио, че информацията е представена некоректно и злонамерено към България и че "някой иска да извлече пари по програми, за да облагодетелства определена група хора от неправителствения сектор". Според нея екипът на Би Би Си е подвел служителите на дома с обещания за дарения, а залогът в сделката бил да има покъртителни сцени в репортажа.

След посещението си в дома няколко месеца по-късно министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова коментира филма на Кейт Блюет в своя блог. "Кейт мина през всички национални телевизии, през претъпканата зала на "Червената къща", раздаде справедливост и си замина", пише Грънчарова и допълва, че не бива да се ръкопляска на журналист, който е създал "проблем чрез показването на натрупани проблеми" и "чрез поставянето на етикет върху една държава".

Секретарят на Изпълнителното бюро на БСП Антон Кутев също е убеден, че има "целенасочено движение срещу България" след избухването на скандала с филма на Би Би Си. В неговия сценарий България е станала жертва на европейско "боричкане" или на политика от европейски мащаб, където ние сме лошият пример. Премиерът Сергей Станишев също се възмути от "изкривената картина" на действителността в този "крайно тенденциозен" филм на британската медиа. А президентът Георги Първанов остана дълбоко смутен от "онзи филм, който не е направен с любов към България и е щрих от антибългарска кампания, която не знам кой и с какви цели е провокирал". Той заключи също така, че "в този филм има неща, които ние си ги знаем не по-зле".

Ама, разбира се. За управляващите в България проблемът никога не е бил, че съществуват проблеми, за които знаят и не решават, а че все ще се намери някой "недоброжелател" отвън, за да ги критикува. Мисията на марката и журналистическия модел "Би Би Си" обаче винаги е била да се бори срещу това поведение.

"Мисля, че е грозно, вместо да се вземат мерки, когато излязат големи нередности наяве, да бъде обвиняван вестоносецът", обобщава отношенията между Би Би Си и българското правителство бившият директор на българската редакция на медиата Ели Хауърд. Защото й напомня за времето, когато медиите в България трябвало да бъдат послушни на властта. И което май не е съвсем отминало...
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Думата имат хората, които обикновено нямат думата Думата имат хората, които обикновено нямат думата

Представители на различни професии, обществени слоеве и образование ще разкажат историите си на събитието "ХОРА, които обикновено не говорят пред ХОРА"

11 апр 2019, 1398 прочитания

България е на челни позиции в Европа по намаляване броя на затворниците 2 България е на челни позиции в Европа по намаляване броя на затворниците

Общоевропейска тенденция е снижаването на престъпността и на размера на присъдите за лишаване от свобода

7 апр 2019, 2045 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Не се отказахме доброволно от честотата в София

Пролет в Лангедок и Гаскония

Пътешествие в част от Южна Франция из земите на катарите, гъшия дроб и родните места на Д'Артанян и Тулуз-Лотрек

Най-дългото кацане на летище София

Пет големи европейски кандидата поискаха за 35 години столичното летище

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Пролет в Лангедок и Гаскония

Пътешествие в част от Южна Франция из земите на катарите, гъшия дроб и родните места на Д'Артанян и Тулуз-Лотрек

1968 по Уорхол

Warhol 1968 в Moderna Museet връща атмосферата и духа на първата самостоятелна изложба на американския артист в Европа