Хари Потър и стаята на четенето
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Хари Потър и стаята на четенето

Хари Потър и стаята на четенето

БНТ 1 инициира национален разговор за това кои сме през книгите, които харесваме

Зорница СТОИЛОВА
6051 прочитания

© Shutterstock


Как протича кампанията "Голямото четене"

Основният игрови момент, върху който е изграден форматът, е избирането на любим роман на българите от цялата световна литература, като се изисква само посочената книга да е била преведена на български език. Кампанията ще даде възможност на различни кръгове от хора да повдигнат въпроси и да дебатират помежду си къде се намира българската литература в момента, съотнесена към световната, има ли ново поколение млади писатели и какво ги отличава от по-старите български автори и т.н. БНТ 1 цели да въвлече образователните институции, библиотеките, читалищата, училищата, книгоиздателите и медиите в проекта. Да постави проблема пред тях и да им даде възможност да се включат със собствени идеи и предложения как да го развиват. "Голямото четене" ще стартира с живо предаване, в което ще гостуват популярни личности от обществения живот, политици и писатели, които ще говорят за своите любими книги. По същото време ще бъдат отворени линиите за гласуване и ще бъде активиран интернет сайтът на кампанията 4etene.bnt.bg, на който всеки може да номинира роман и да гласува за своя фаворит. Той ще бъде и основна платформа на проекта в онлайн пространството и целта му е да се превърне в паралелен форум, център на дискусии и територия за общуване между участниците в кампанията. Първият етап на гласуването приключва на 7 декември, а на 21 в специално предаване ще бъдат обявени първите 12 романа, които оглавяват класацията. За всеки от тях ще бъде изготвен документален филм, а зрителите ще могат да избират само измежду тях кой ще стане любим роман на българите. Това ще стане ясно на 15 март.

Лондон чете и лондончани също. Чрез симпатична кампания на Британския национален тръст за книги парковете, метрото и спирките се превръщат в удобни места, където да се разположиш с книга в ръка, а витрините на магазините те посрещат с цитати за размисъл от популярно произведение. Берлин също чете и организира огромни литературни фестивали, където се появяват най-големите имена на модерната литература. А София?

В София четенето е по-скоро домашно и интимно занимание, което не се споделя. Част от обяснението се крие в урбанистичната специфика на градовете ни, но само част. Факт е обаче, че като че ли за литературния вкус на българите се знае твърде малко. И комунизмът даде своето - неглижирайки (в най-добрия случай) талантливи автори и фаворизирайки последователите на правата партийна линия, макар и без особена дарба. Така или иначе, любимите книги на българите си остават загадка, ако не броим епизодичните класации на някои издателства, които отново ни информират по-скоро за продажбите, отколкото за вкусовете.

С претенцията да повдигне завесата над тази тера инкогнита излиза продукцията "Голямото четене" на обществената телевизия БНТ 1. Предаването е по формат на британската телевизия Би Би Си, а крайната цел е да се избере любимият роман на българите. За англичаните това се оказва "Властелинът на пръстените" на Джон Р. Толкин. Интересен детайл е, че след провеждането на играта продажбата на книгите от топ 100 се увеличава четири пъти. Във Великобритания кампанията се реализира по идея на Министерството на образованието и успява да въвлече над 1 млн. души.

За момента у нас с помощта на социологическа агенция "Алфа рисърч" са селектирани 200 заглавия от общо 460 предложения. Става въпрос за книги, които хората са чели през различни етапи от живота си. Гласуването започва на 5 октомври (сайтът е 4etene.bnt.bg), като заглавията ще могат да бъдат допълвани.

"За мен ще бъде успех, ако има номинирани над 1000 различни заглавия. Ако в топ 100 има поне 20 книги, които са с общопризната висока художествена стойност, но които са алтернативни заглавия, различни от Толстой", казва лицето на инициативата, писателят и драматург Георги Тенев. И продължава: "Суперуспехът ще бъде, ако в топ 12 има книги, които в момента ги няма по книжарниците, но които ще се върнат към живот благодарение на тази класация."

Да прочетем обществото през любимия ни роман

Оказва се, че самите хора могат да разберат много за себе си и предпочитанията си в хода на кампанията. Основното наблюдение на социолога от "Алфа рисърч" Боряна Димитрова от направеното изследване е рушенето на двата крайни мита: на самобичуващия, че вече никой не чете в България и всички гледат само шоупрограми по телевизията, както и на самовъзхваляващия, че сме сред най-четящите нации в света.

Тя нарича първоначалния подбор от 200 книги, който респондентите са избрали в националното проучване на агенцията, снимка на публичния живот в страната. "Посочените книги можем да приемем като една лента на публичността в България. Четенето е индивидуално занимание, но една книга влиза в социалната памет, така че ти да можеш да я наречеш любим роман, когато сам си я прочел, но и когато тя е била обговаряна, когато е била предмет на дискусии", обяснява Димитрова.

И очертава няколко кръга от книги, които илюстрират интересни тенденции в навиците на четене на българите. Според нея една голяма част от посочените романи са свързани с националната ни история и памет и са от тези, които са традиционно застъпени в учебната литература. Тук например попадат "Под игото" на Вазов, "Записки по българските въстания" на Захари Стоянов, "Тютюн" на Димитър Димов и четирилогията на Димитър Талев за драматичната съдба на Македония. Оказва се също, че доста активно в селекцията присъства и руската класическа литература - феномен, който не е бил забелязан в други държави. Достоевски и Толстой са представени с почти всички свои популярни произведения.

"Сага за Форсайтови", "Граф Монте Кристо", "Кралица Марго" и "Мадам Бовари" са сред заглавията, които Боряна Димитрова определя като феномен на "пакетната социалистическа литература". И обяснява: "През късния социализъм, ако искаш да си вземеш книга от така наречената световна класика, трябваше да си я купиш в пакет с книга за партията или комунизма. Това направи тези произведения предмет на много оживени дискусии дали си успял да се добереш до тях." Средното и по-възрастно поколение са изказали предпочитания именно към тези романи, които пък почти не присъстват в отговорите на младите респонденти.

Според Боряна Димитрова в подбора на 200-те заглавия ясно се разчита и влиянието на киното. Тя е на мнение, че много от книгите са били посочвани заради техните филмови версии като "Кръстникът" или "Птиците умират сами" например. А заглавия от детско-юношеската приключенска литература като "Винету", "Оцеола", "Конникът без глава", "Том Сойер" и "Белият зъб" са още по-често срещани.

За мафията и книжния пазар

Когато стане дума за вкусовете на българската аудитория, книгоиздателите са единодушни, че това, което е комерсиално и се купува в другите държави, има успех и в България. Но най-голям тираж и най-търсени се оказват скандалните книги, които разказват за престъпни групировки. "Книгите на Христо Калчев и Георги Стоев направиха колосални за страната тиражи от десетки хиляди. Търговците много радушно ги разпространяват, защото има търсене", коментира Кристин Василева, собственик на издателство "Обсидиан". Според нея е съвсем естествено скандалните и вулгарни истории да се продават добре, но по-притеснителното е, че няма интерес към сериозните млади автори. За сравнение обичайният тираж, в който се издава един неизвестен български писател, е 1000 бройки.

Причините следва да се търсят не само в предпочитанията на аудиторията. "Съвременните ни писатели или са прекалено национални, потопени етнически, или са прекалено егоцентрични и обърнати към себе си", коментира Кристин Василева и продължава: "Трябва да излезеш извън националните граници, да разкажеш история, с която хората по някакъв начин да се идентифицират, да ги докоснеш."

Георги Господинов е един от най-продаваните млади автори. Той е на мнение, че нито сега, нито преди е било лесно да си български писател. (виж интервюто) И това не е проблем на мащабите на държавата, в която живеем, а на образа, който тази държава излъчва или не излъчва. "Говорих с един млад чешки писател и стана дума за това кой какво знае за другата страна", разказва Господинов, "Беше прекалено млад, за да помни Черно море, коняк Плиска, розовото масло и прочие стари клишета. Разбира се, нито едно име на писател, художник, роман, филм... И в тази неловка пауза той изведнъж се усмихна - ах, да, мафия и корупция. Какво облекчение, все пак тази страна съществуваше по някакъв начин." Той обобщава, че най-голямото предизвикателство пред съвременния писател е да пребори със своя български контекст.

И въпреки че издаването на млад български автор е рискова инвестиция, издателствата все повече са склонни да вложат средства в реализирането й. Те дори забелязват малко покачване в продажбите на книги. Жаклин Вагенщайн от "Колибри" обаче е на мнение, че липсва цялостна политика за насърчаване на четенето и българите нямат изграден навик да го правят. Един от начините, по които този проблем може да се реши, според нея е да се реализират нестандартни и атрактивни акции за създаването на "чувство към четенето и любов към книгата".

Именно това е една от целите, които са си поставили БНТ 1 с кампанията "Голямото четене" - да докажат, че четенето може да бъде модерно. Да предизвикат хората страстно и аргументирано да говорят за книги. Което само по себе си ще бъде успех. Всъщност няма значение какви ще бъдат резултатите от националното гласуване. Без значение е и дали любимият роман на българите ще се казва "Под игото" или "Война и мир". Кой какво и колко чете пък е въпрос на личен избор. Има смисъл обаче от дебатите и от равносметката къде сме ние в процеса между четенето и нечетенето.

Как протича кампанията "Голямото четене"

Основният игрови момент, върху който е изграден форматът, е избирането на любим роман на българите от цялата световна литература, като се изисква само посочената книга да е била преведена на български език. Кампанията ще даде възможност на различни кръгове от хора да повдигнат въпроси и да дебатират помежду си къде се намира българската литература в момента, съотнесена към световната, има ли ново поколение млади писатели и какво ги отличава от по-старите български автори и т.н. БНТ 1 цели да въвлече образователните институции, библиотеките, читалищата, училищата, книгоиздателите и медиите в проекта. Да постави проблема пред тях и да им даде възможност да се включат със собствени идеи и предложения как да го развиват. "Голямото четене" ще стартира с живо предаване, в което ще гостуват популярни личности от обществения живот, политици и писатели, които ще говорят за своите любими книги. По същото време ще бъдат отворени линиите за гласуване и ще бъде активиран интернет сайтът на кампанията 4etene.bnt.bg, на който всеки може да номинира роман и да гласува за своя фаворит. Той ще бъде и основна платформа на проекта в онлайн пространството и целта му е да се превърне в паралелен форум, център на дискусии и територия за общуване между участниците в кампанията. Първият етап на гласуването приключва на 7 декември, а на 21 в специално предаване ще бъдат обявени първите 12 романа, които оглавяват класацията. За всеки от тях ще бъде изготвен документален филм, а зрителите ще могат да избират само измежду тях кой ще стане любим роман на българите. Това ще стане ясно на 15 март.

Лондон чете и лондончани също. Чрез симпатична кампания на Британския национален тръст за книги парковете, метрото и спирките се превръщат в удобни места, където да се разположиш с книга в ръка, а витрините на магазините те посрещат с цитати за размисъл от популярно произведение. Берлин също чете и организира огромни литературни фестивали, където се появяват най-големите имена на модерната литература. А София?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

18 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    axa

    Стига бе, едва ли някой би посегнал по свое собствено желание към рядката боза на дядо ви Вазов "Под игото", ако не влизаше в учебната програма. И ако не ни се набиваше едва ли не още от детската градина, как това било най-българската книга и други подобни клишета.

  • 2
    Avatar :-P
    axa

    Погледнах подборката дето са я направили от Алфа рисърч - смех, смех!
    Заедно с наистина свестни книги, сред любимите на българския читател са се набутали и двете титанки на "литературата" Нора Робъртс и Даниел Стийл :)

    Но това не беше най-големият майтап - в подборката се мъдри и "Тихият Дон" на Шолохов! За да е в списъка, очевидно не само един човек го е споменал.

    Подозирам, че тия зевзеци, социолозите, са попаднали поне няколко пъти на майка ми - червена пенсионерка с розов уклон, само тя може да комбинира като любими Шолохов с Нора Робъртс :)

    Мамо, ако попаднеш на този коментар, да знаеш, че много си те обичам, ама големи боклуци четеш, извинявай!

  • 3
    jelezen avatar :-|
    jelezen

    Що бе, Нора Робъртс става - за разтоварване и насторойване към романтика. На жените им действа. Подаряваш Н.Робъртс на която трябва и береш резултати в леглото.
    Каквато и литература да излиза и каквито имена да й слагаме , тя си остава.
    Онова което четохме в училище задължително и всички ни набиваха в главите че е велико, на мен не ми беше нито интересно , нито велико. и сега не можеш ме накара да се върна към Под игото или Тютюн. Ми може ли едно дете да разбере как са живяли българите тогава - страха, беднотията, те самата епоха не могат да си представят. Какво остава пък да го караш да ти прави анализ на Глава Х или У.
    или пък любовта на Лила и Ирина. Момичета на 16, за които любовта е цветя и рози и още не са се допряли до нея, им се налагаше да проумеят любовта в борбата и класовото разделение, нещо което пак не могат да си представят.
    С две думи - четяхме и анализирахме книги за случки и епохи, без самите ние да имаме достатъчно житейски опит.
    А който си чете, си чете. По навик от ония години, когато пак под натиск ни записваха на библиотека, когато нямаше ТВ, и още повече - родителите ни четяха и редяха книги в библиотечките във всички стаи в малкия панел

  • 4
    Avatar :-|
    ujiuh

    И "Тютюн" и "Под игото" са страхотни книги! Чела съм ги като дете, но помня детейли и сцени от тях и до ден днешен!

  • 5
    Avatar :-|
    Alien

    Това за "Под Игото" ("рядка боза") може да го каже само някой, който въобще не го е чел. Явно сме останали на ниво "Радини вълнения" от 2-ри клас, след което веднага сме скочили във форумите.

  • 6
    Avatar :-|
    axa

    Alien, ти пък как разбра дали съм го чел? Кристално кълбо ли имаш или боб хвърляш?

    А форумите са затова, да споделиш личното си мнение, което може и да се различава от това на хората със стандартно мислене.

  • 7
    Avatar :-|
    axa

    jelezen, значи баща ми трябва да ме черпи следващия път като подаря Н.Робъртс на майка ми! :)

    За "Тютюн" имай предвид, че Д.Димов е бил принуден да го преработи и да вкара вътре куп изсмукани от пръстите соц блудкажи. По-ранният, оригинален вариант е доста различен, макар че аз лично харесвам повече първия му роман "Поручик Бенц", който между другото също не е подходящ за изучаване в училище.

    Иначе си абсолютно прав. Начинът, по който се преподава литература в нашите училища, е изостанал на ниво средата на миналия век и носи повече вреди отколкото ползи, но това вече е съвсем друга тема. Истината е, че ако някой е придобил вкус към четенето, то е било под влиянието на приятели и/или родители и ВЪПРЕКИ болшинството невероятно скучни и безсмислени часове по литература.

    Идеята да се проучат литературните вкусове на българина е интересна и опредлено я приветствам. А също така би било интересно да се направи и социологически портрет на четящите.

  • 8
    jelezen avatar :-|
    jelezen

    До аха:
    Нора Робъртс е балсам за женската душа.
    За Тютюн знам историята. Д.Димов е бил принуден за едно, децата го учеха за друго, и то без да имат житейския опит, за да проумеят поне чувствата, а какво остава за епохата.
    Синът ме е 7 ми клас. По история мина през българската държава без да може да си представи що е то 681г и какво им е минало на хората през главата, не проумя и средновековието, а сега учи първобитния човек и пак ме пита само месо ли е ял, а имал ли е зеленчуци. на отговора ми че не точно зеленчуци, банята не е била на мода, жената край огнището е казвала кой какво ще прави и са живели до 27г средно - то ме гледа и не може да разбере и пак пита, и аз пак обяснявам. ама това е в къщи, а на училище го учиш заради госпожата, щото тя пита и иска заучени отговори

  • 9
    plamenj avatar :-|
    alderweireld

    БНТ.

    Още от маймуницата в URL-то на инициативата ти става ясно, че тая работа (българската) не е като оная работа (на BBC).

  • 10
    Avatar :-|
    bTV

    А бТВ успя да свърши антинационалната си роля за няколко години - с героите си Слави, Иван, Андрей, с блудкавата комерсиализация на всичко и с разграничаването си от утвърдените стойности.

    Сега доволно потриват ръце с "разкритията" си - колко арогантни и прости били българските ученици.
    Попитайте тези същите ученици коя телевизия е изградила ценностите им - познайте отговора.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK