Когато в сряда Софийският университет "Св. Климент Охридски" откри за 120 път учебната година, в него влязоха по-малко студенти от предвиденото - 168 места във висшето училище ще останат празни тази година, главно в Химическия и Физическия факултет. Като се има предвид демографската картина в страната и възможностите за обучение в чужбина, намаляването на кандидат-студентите е може би обяснимо явление. Парадоксът е в това, че колкото по-малко желаещи да се обучават има, толкова повече места обявяват българските университети. Причината е проста - държавната им субсидия зависи от броя студенти. Така традиционните три класирания вече станаха отживелица и в много университети се стигна до четвърто, а дори и до пето.
"Допълнителният прием не е проблем. И преди са правени още класирания, били са записвани и студенти само по документи", смята ректорът на Софийския университет проф. Иван Илчев. Според него е логично да се очаква намаление на кандидатстудентския интерес, особено след като членството в Европейския съюз дава повече възможности за обучение в чужбина. По думите му с увеличението на план-приема Министерството на образованието и науката (МОН) се е надявало, че кандидатстудентите ще предпочетат престижните университети и така по-малките ще могат да бъдат закрити поради липса на интерес към тях. "За мен тази надежда не е реалистична", добавя проф. Илчев.
От МОН обаче твърдят друго - висшите училища сами са поискали повече места за студенти тази година. Причината (неофициална) е, че за тях всеки кандидат е, от една страна, потенциален потребител на частни уроци, а от друга, източник на приходи, тъй като приемните изпити са свързани с такси. Въпреки опасенията, че университетите няма да съберат достатъчно кандидати, министерството на образованието по закон е длъжно да разшири приема, щом такова е желанието на висшите училища. Логичният въпрос тук е дали това решение все пак не трябва да се съгласува и с броя на кандидатстващите, който намалява прогресивно. Освен в СУ свободни места останаха и в други големи висши училища в страната.
Go West
Факт е, че притегателната сила на западните университети става все по-голяма. От агенция "Интеграл", която консултира желаещи да учат в чужбина, казват, че броят на кандидатите през 2008 е четири пъти по-голям в сравнение с 2007. Най-силен интерес има към университетите в Англия, Холандия и Дания, тъй като там условията за обучение са най-благоприятни. В Англия например се отпускат заеми, които покриват таксите и могат да се върнат чак когато завършилият е назначен на трудов договор, и то със заплата над 6000 паунда. Освен това, таксата за българи беше намалена наполовина и сега е около 3000 паунда. В Дания пък образованието е напълно безплатно. И като се сравнят учебните програми и бази тук и в чужбина, е ясно защо българските университети страдат от недостиг на кадри. А все по-ниско падащата летва за влизане във ВУЗ у нас в съчетание с изтичането на академична общност навън водят до порочен кръг - качеството пада и понеже то пада, следването в България е все по-слабо атрактивно.
Няколко физици по-малко
"Кризата е във Физическия факултет", признава ректорът на СУ Иван Илчев. От свободните след официалната кандидатстудентска кампания 556 места, повечето са в специалностите с точни науки. "Интересът към точните науки е силно занижен, тъй като те не дават възможност за бърза финансова реализация. На пазара не се търсят такива хора", смята проф. Людмил Вацкичев, доктор на физическите науки и бивш преподавател в СУ.
Но дори една инженерна специалност да има шанс за реализация в бъдеще - както например ядрената енергетика - университетите не я представят като достатъчно атрактивна за студентите. "Университетите трябва да правят програмите си така, че да отговарят на нуждите на самия бизнес", смята Иван Захариев, директор "Пазар на труда" в Конфедерация на индустриалците и работодателите в България (КРИБ). Според него работодателите трябва да кажат точно от какви специалисти имат нужда и университетите да предлагат такива специалности. Крачка напред би била и една по-голяма практическа насоченост на висшето образование. Защото тоновете теория за наизустяване и остарялата апаратура едва ли разясняват на студентите бъдещите им възможности за работа.
До този извод е стигнала и Световната банка в анализ на професионалното образование в България. Експертите критикуват и изцяло държавното финансиране и липсата на публично-частни партньорства. Резултатът от изследването е, че нивото на образование у нас все още не отговаря на изискванията на търсенето при съвременните икономики. Така се стига до там, че студентите се записват в специалности без перспектива.
"Връзката висше образование - нужди на пазара е абсолютно задължителна", казва Маргарита Шивергева, преподавател по политически науки в Нов български университет. Там местата за прием също се увеличиха, но успоредно и с желаещите да ги заемат. "Висшето образование трябва да се адаптира към изискванията на пазара, особено когато недостигът на квалифицирана работна ръка е вече доста осезателен", смята Шивергева.
За да се запишат повече студенти, университетите признаваха накрая и оценките от матурите - нещо, което те дълго време отхвърляха. Според проф. Илчев има възможност матурата да се приеме като вход за университетите след три-четири години. Това би било може би най-голямата реформа във висшето образование, след като трудните кандидатстудентски изпити се превърнаха в запазен знак на българските университети. "Безумно е да се слагат високи входни критерии, студентите трябва да бъдат пресявани по-скоро вътре, както в повечето страни по света", смята и министърът на образованието и науката Даниел Вълчев. Това е и мнението на ректора на СУ Иван Илчев. Според него обаче е трудно да се осъществи от чисто физическа гледна точка, тъй като липсват например аудитории. Една такава реформа със сигурност би срещнала и съпротивата на много преподаватели, чийто основен приход са кандидатстудентските уроци. И докато това е основната им мотивация, едва ли университетските зали ще започнат да се запълват.
Когато в сряда Софийският университет "Св. Климент Охридски" откри за 120 път учебната година, в него влязоха по-малко студенти от предвиденото - 168 места във висшето училище ще останат празни тази година, главно в Химическия и Физическия факултет. Като се има предвид демографската картина в страната и възможностите за обучение в чужбина, намаляването на кандидат-студентите е може би обяснимо явление. Парадоксът е в това, че колкото по-малко желаещи да се обучават има, толкова повече места обявяват българските университети. Причината е проста - държавната им субсидия зависи от броя студенти. Така традиционните три класирания вече станаха отживелица и в много университети се стигна до четвърто, а дори и до пето.
"Допълнителният прием не е проблем. И преди са правени още класирания, били са записвани и студенти само по документи", смята ректорът на Софийския университет проф. Иван Илчев. Според него е логично да се очаква намаление на кандидатстудентския интерес, особено след като членството в Европейския съюз дава повече възможности за обучение в чужбина. По думите му с увеличението на план-приема Министерството на образованието и науката (МОН) се е надявало, че кандидатстудентите ще предпочетат престижните университети и така по-малките ще могат да бъдат закрити поради липса на интерес към тях. "За мен тази надежда не е реалистична", добавя проф. Илчев.
6 коментара
кандидатстудентски уроци(???) - има ли балами още да плащат? явно има
Проблема на старците в СУ е високото им самочувствие.На входа са турени високи критерии а образованието калпаво.Пълнят главите на децата с глупави кухи теории ненужни на никого а практически знания и умения нулеви.От там излизат физици които не могат да ремонтират една печка или пералня.Въобще смешници.Децата обаче ги наказаха и все повече ще ги наказват заради високомерието и кухото им самочувствие.Този университет е нещо като пуц нивото му е никакво типично българска работа гола вода и три пръста кал зад ушите в комбинация с високо самочувствие и мания за величие.не желая да плащам данъци за да издържам тази кочина
специално за СУ е задължително да се намалят бройките. след като няма търсене на физици да сведат приема до 20-30човека.
лошото е че и за 20 и за 200 трябва да се поддържа материална база. явно държавата трябва да даде пари за да поддържа ниво
Аз сьм завьршил физика в СУ преди...8г. От 12 души в групата ми 10 са в чужбина. Най-добрият сега е вицепезидент на много голяма инвестицонна банка на Уолстрийт (която замалко да потьне) и прави поне 0.5М на година, другите са 50/50 индустрия и университети, но никой не мие чинии и всички обикалят света, и печелят добре. Аз завьрших докторат и в момента работя в Интел за около 100К.
Хайде сега ми кажете че физиката е безперспективна специалност.
Ами, как няма да са малко....тези университети нищо не предлагат. Аз от 5 години уча в Англия, първо си завърших средното образование, а сега 3-та година студентка. И ми е мъчно за най-добирте ми приятели които учат при такива условия. Например в техническия университет доколото знам няма нормална компютърна зала, или е само една,но то мноооооого неща липсват в българските университети за съжаление. В моя университет- Нотингам, всяка година се правят подобрения и на човек просто да му е кеф да учи-последно ни ремонтираха библиотеката, направиха я просто нечовешка,освен, че работи 24 часа всеки ден!!!!! целия кампус с безжичен интернет, можеш да си заемеш безплатно лаптоп, ако няма свободни настолни....Организират се какви ли не мероприятия, гости.....А и самия кампус, целия зелен, с езера, лебеди и паркове. А относно парите, да, взимам заем-3.200 паунда ми дават на година, точно колкото е таксата, а може да кандидатстваш за заем за квартирата, и това дават хората...Е, как няма да ми се учи там????