Къде отидоха студентите?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Къде отидоха студентите?

Залите в Софийския университет се пълнят все по-рядко

Къде отидоха студентите?

Държавните университети в България увеличават приема, въпреки че кандидатите намаляват

Люба ЙОРДАНОВА
5981 прочитания

Залите в Софийския университет се пълнят все по-рядко

© Анелия Николова


Когато в сряда Софийският университет "Св. Климент Охридски" откри за 120 път учебната година, в него влязоха по-малко студенти от предвиденото - 168 места във висшето училище ще останат празни тази година, главно в Химическия и Физическия факултет. Като се има предвид демографската картина в страната и възможностите за обучение в чужбина, намаляването на кандидат-студентите е може би обяснимо явление. Парадоксът е в това, че колкото по-малко желаещи да се обучават има, толкова повече места обявяват българските университети. Причината е проста - държавната им субсидия зависи от броя студенти. Така традиционните три класирания вече станаха отживелица и в много университети се стигна до четвърто, а дори и до пето.

"Допълнителният прием не е проблем. И преди са правени още класирания, били са записвани и студенти само по документи", смята ректорът на Софийския университет проф. Иван Илчев. Според него е логично да се очаква намаление на кандидатстудентския интерес, особено след като членството в Европейския съюз дава повече възможности за обучение в чужбина. По думите му с увеличението на план-приема Министерството на образованието и науката (МОН) се е надявало, че кандидатстудентите ще предпочетат престижните университети и така по-малките ще могат да бъдат закрити поради липса на интерес към тях. "За мен тази надежда не е реалистична", добавя проф. Илчев.

От МОН обаче твърдят друго - висшите училища сами са поискали повече места за студенти тази година. Причината (неофициална) е, че за тях всеки кандидат е, от една страна, потенциален потребител на частни уроци, а от друга, източник на приходи, тъй като приемните изпити са свързани с такси. Въпреки опасенията, че университетите няма да съберат достатъчно кандидати, министерството на образованието по закон е длъжно да разшири приема, щом такова е желанието на висшите училища. Логичният въпрос тук е дали това решение все пак не трябва да се съгласува и с броя на кандидатстващите, който намалява прогресивно. Освен в СУ свободни места останаха и в други големи висши училища в страната.

Go West

Факт е, че притегателната сила на западните университети става все по-голяма. От агенция "Интеграл", която консултира желаещи да учат в чужбина, казват, че броят на кандидатите през 2008 е четири пъти по-голям в сравнение с 2007. Най-силен интерес има към университетите в Англия, Холандия и Дания, тъй като там условията за обучение са най-благоприятни. В Англия например се отпускат заеми, които покриват таксите и могат да се върнат чак когато завършилият е назначен на трудов договор, и то със заплата над 6000 паунда. Освен това, таксата за българи беше намалена наполовина и сега е около 3000 паунда. В Дания пък образованието е напълно безплатно. И като се сравнят учебните програми и бази тук и в чужбина, е ясно защо българските университети страдат от недостиг на кадри. А все по-ниско падащата летва за влизане във ВУЗ у нас в съчетание с изтичането на академична общност навън водят до порочен кръг - качеството пада и понеже то пада, следването в България е все по-слабо атрактивно.

Няколко физици по-малко

"Кризата е във Физическия факултет", признава ректорът на СУ Иван Илчев. От свободните след официалната кандидатстудентска кампания 556 места, повечето са в специалностите с точни науки. "Интересът към точните науки е силно занижен, тъй като те не дават възможност за бърза финансова реализация. На пазара не се търсят такива хора", смята проф. Людмил Вацкичев, доктор на физическите науки и бивш преподавател в СУ.

Но дори една инженерна специалност да има шанс за реализация в бъдеще - както например ядрената енергетика - университетите не я представят като достатъчно атрактивна за студентите. "Университетите трябва да правят програмите си така, че да отговарят на нуждите на самия бизнес", смята Иван Захариев, директор "Пазар на труда" в Конфедерация на индустриалците и работодателите в България (КРИБ). Според него работодателите трябва да кажат точно от какви специалисти имат нужда и университетите да предлагат такива специалности. Крачка напред би била и една по-голяма практическа насоченост на висшето образование. Защото тоновете теория за наизустяване и остарялата апаратура едва ли разясняват на студентите бъдещите им възможности за работа.

До този извод е стигнала и Световната банка в анализ на професионалното образование в България. Експертите критикуват и изцяло държавното финансиране и липсата на публично-частни партньорства. Резултатът от изследването е, че нивото на образование у нас все още не отговаря на изискванията на търсенето при съвременните икономики. Така се стига до там, че студентите се записват в специалности без перспектива.

"Връзката висше образование - нужди на пазара е абсолютно задължителна", казва Маргарита Шивергева, преподавател по политически науки в Нов български университет. Там местата за прием също се увеличиха, но успоредно и с желаещите да ги заемат. "Висшето образование трябва да се адаптира към изискванията на пазара, особено когато недостигът на квалифицирана работна ръка е вече доста осезателен", смята Шивергева.

За да се запишат повече студенти, университетите признаваха накрая и оценките от матурите - нещо, което те дълго време отхвърляха. Според проф. Илчев има възможност матурата да се приеме като вход за университетите след три-четири години. Това би било може би най-голямата реформа във висшето образование, след като трудните кандидатстудентски изпити се превърнаха в запазен знак на българските университети. "Безумно е да се слагат високи входни критерии, студентите трябва да бъдат пресявани по-скоро вътре, както в повечето страни по света", смята и министърът на образованието и науката Даниел Вълчев. Това е и мнението на ректора на СУ Иван Илчев. Според него обаче е трудно да се осъществи от чисто физическа гледна точка, тъй като липсват например аудитории. Една такава реформа със сигурност би срещнала и съпротивата на много преподаватели, чийто основен приход са кандидатстудентските уроци. И докато това е основната им мотивация, едва ли университетските зали ще започнат да се запълват.

Когато в сряда Софийският университет "Св. Климент Охридски" откри за 120 път учебната година, в него влязоха по-малко студенти от предвиденото - 168 места във висшето училище ще останат празни тази година, главно в Химическия и Физическия факултет. Като се има предвид демографската картина в страната и възможностите за обучение в чужбина, намаляването на кандидат-студентите е може би обяснимо явление. Парадоксът е в това, че колкото по-малко желаещи да се обучават има, толкова повече места обявяват българските университети. Причината е проста - държавната им субсидия зависи от броя студенти. Така традиционните три класирания вече станаха отживелица и в много университети се стигна до четвърто, а дори и до пето.

"Допълнителният прием не е проблем. И преди са правени още класирания, били са записвани и студенти само по документи", смята ректорът на Софийския университет проф. Иван Илчев. Според него е логично да се очаква намаление на кандидатстудентския интерес, особено след като членството в Европейския съюз дава повече възможности за обучение в чужбина. По думите му с увеличението на план-приема Министерството на образованието и науката (МОН) се е надявало, че кандидатстудентите ще предпочетат престижните университети и така по-малките ще могат да бъдат закрити поради липса на интерес към тях. "За мен тази надежда не е реалистична", добавя проф. Илчев.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    z

    кандидатстудентски уроци(???) - има ли балами още да плащат? явно има

  • 2
    Avatar :-|
    Инжеера

    Проблема на старците в СУ е високото им самочувствие.На входа са турени високи критерии а образованието калпаво.Пълнят главите на децата с глупави кухи теории ненужни на никого а практически знания и умения нулеви.От там излизат физици които не могат да ремонтират една печка или пералня.Въобще смешници.Децата обаче ги наказаха и все повече ще ги наказват заради високомерието и кухото им самочувствие.Този университет е нещо като пуц нивото му е никакво типично българска работа гола вода и три пръста кал зад ушите в комбинация с високо самочувствие и мания за величие.не желая да плащам данъци за да издържам тази кочина

  • 3
    Avatar :-|
    дикобраз

    специално за СУ е задължително да се намалят бройките. след като няма търсене на физици да сведат приема до 20-30човека.
    лошото е че и за 20 и за 200 трябва да се поддържа материална база. явно държавата трябва да даде пари за да поддържа ниво

  • 4
    Avatar :-|
    Dalboko anonimen

    Аз сьм завьршил физика в СУ преди...8г. От 12 души в групата ми 10 са в чужбина. Най-добрият сега е вицепезидент на много голяма инвестицонна банка на Уолстрийт (която замалко да потьне) и прави поне 0.5М на година, другите са 50/50 индустрия и университети, но никой не мие чинии и всички обикалят света, и печелят добре. Аз завьрших докторат и в момента работя в Интел за около 100К.
    Хайде сега ми кажете че физиката е безперспективна специалност.

  • 5
    Avatar :-|
    hakuna matata

    Ами, как няма да са малко....тези университети нищо не предлагат. Аз от 5 години уча в Англия, първо си завърших средното образование, а сега 3-та година студентка. И ми е мъчно за най-добирте ми приятели които учат при такива условия. Например в техническия университет доколото знам няма нормална компютърна зала, или е само една,но то мноооооого неща липсват в българските университети за съжаление. В моя университет- Нотингам, всяка година се правят подобрения и на човек просто да му е кеф да учи-последно ни ремонтираха библиотеката, направиха я просто нечовешка,освен, че работи 24 часа всеки ден!!!!! целия кампус с безжичен интернет, можеш да си заемеш безплатно лаптоп, ако няма свободни настолни....Организират се какви ли не мероприятия, гости.....А и самия кампус, целия зелен, с езера, лебеди и паркове. А относно парите, да, взимам заем-3.200 паунда ми дават на година, точно колкото е таксата, а може да кандидатстваш за заем за квартирата, и това дават хората...Е, как няма да ми се учи там????


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.