Първоначален "Капитал"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Първоначален "Капитал"

Първоначален "Капитал"

Кратка история на първите 15 години от живота на вестника, който държите в ръцете си

33438 прочитания

© Капитал


Текстът, който ще прочетете тук, е част от книгата "Невидимата история на "Капитал", която ще излезе скоро по случай 15 рожден ден на вестника. В нея Ива Рудникова (един от журналистите на "Капитал" със статут на легенда :-) с помощта на Георги Тенев и рекламната агенция Brigada BBM са разказали всички по-важни събития, които превърнаха "Капитал" в това, което е той днес. Книгата събира в няколкостотин страници факти, интервюта и снимки за промените на вестника през годините, каузите, за които сме се борили, битките, които сме спечелили, и тези, които (уви) сме загубили...

Повече за проекта може да видите в Капитал Light. Не пропускайте и това, което е между редовете на всичко написано по повод рождения ден на вестника - огромните ни благодарности към най-важните хора за "Капитал" - тези, които го четат - на хартия и в интернет. Огромните ни благодарности за теб...

Някъде през пролетта на 1991 г. на стълбите на Университета за национално и световно стопанство, тогава ВИИ "Карл Маркс", се появява следната обява: "Дружествена фирма на граждани търси студенти "Финанси и кредит" или МИО, четвърти или пети курс, да владеят английски и компютър."

Подробности като вида на работата и заплащането са сметнати за излишни.

Пред обявата застават двама второкурсници със смешни прически и сериозен паричен проблем - Филип Харманджиев и Иво Прокопиев.

Филип предлага: "Това е тъкмо за нас. Втори и втори курс прави четвърти, ти знаеш компютър, аз знам английски - ще кандидатстваме за едно място."

До интервю така и не се стига. В стаята, където тече кастингът, двамата виждат едно русо момиче, съсредоточено над някакъв превод. Иво я пита какво точно превежда. Момичето отговаря: "За японските банки." "О, японските банки!? Те са много агрегирани", важно отбелязва Иво, като натъртва термина.

В този момент човекът, който трябва да ги интервюира, преценява, че те ги разбират тия неща, и направо ги вика на работа в понеделник.

Фирмата, пуснала обявата, се казва "Рубикон", същата, която ще започне да издава вестник "Пари" няколко дни по-късно.

Така съвсем случайно, без никога да са подозирали, че може да влязат в журналистиката, двамата започват работа като един - на по половин работен ден, за да съчетават учене с репортерство.

Първата екскурзия в света на истинската журналистика правят с курсовете за писане на икономическа новина в агенция Ройтерс (тогава Ройтер).

"Спомням си, че адски много се карахме за всеки материал. Спорове, спорове! Пишехме едни валутни коментари от 16 реда сигурно по 3 часа и ни викаха дилърчетата", разказва Филип Харманджиев.

Не след дълго Иво и Филип получават покана да станат управители на "Отечествен вестник". Вестникът е в сложна ситуация, но това не ги отказва, напротив.

Следват събития с висока глаголна температура, нов вид опит, повече приятели.

"Нещата с "Отечествен вестник" бяха зациклили и не се виждаше перспектива. От въпросния курс на Ройтер в Лондон се бях върнал с ясната идея, че трябва да направим собствен вестник и какъв да е той (финансово издание за професионална аудитория - бел. ред.)", разказва Иво Прокопиев.

Проектът "Банкеръ"

Новият проект се казва "Банкеръ". Осъществен е в съдружие с Бистра Георгиева и Косьо Джагаров - те имат 50%, другите 50% са на Иво Прокопиев и Филип Харманджиев.

Първият брой на вестник "Банкеръ" излиза на 12 април 1993 г. По това време Филип работи в БНБ (стажът му на банков служител приключва с началото на "Капитал") и е само акционер във вестника. Иво е главен редактор. Основните идеи идват от тях, макар да не намират за съвсем коректно твърдението, че "Банкеръ" е чисто техен проект - "Бистра също работеше много активно".

Седем броя по-късно възниква спор, чиито детайли никой не полага усилие да си спомни. Сигурно е само, че той включва и редакционни, и акционерни въпроси.

В крайна сметка партньорите решават да се разделят и успяват да го направят съвсем цивилизовано. Георгиева и Джагаров купуват дяловете на Иво Прокопиев и Филип Харманджиев, които вече се готвят за нов опит.

Станка Тошева, член на редакционния екип на "Банкеръ" и впоследствие основополагаща фигура в "Капитал", където работи до ден днешен, си спомня атмосферата на онзи понеделник: "Имахме планьорка. Бистра дойде и каза, че спонсорът не е доволен от политиката на вестника и от днес Иво вече не е главен редактор, а тя. От нас се искаше да решим дали оставаме."

Станка Тошева, Петко Шишков, Бисер Боев и Десислава Попова (русото момиче с японските банки от началото на този текст) избират да последват Иво и Филип към неизвестното. Но по пътя към неизвестното всички се събират в една кръчма на Женския пазар, за да обсъдят положението. Към тях много скоро ще се присъединят Галя Тодорова (днес Прокопиева) и Николай Рачев.

...А за да има и малко кино в историята, докато в кръчмата мислят име на следващия вестник, навън се излива библейски дъжд.

Лятото на 1993 г.

Краят на престоя в "Банкеръ" е началото на проекта "Капитал". "С "Банкеръ" разбрахме, че нишата е добра, продуктът е добър, много бързо си зае място и уважение в банковите среди, към които беше насочен. Основната трудност беше, че след като току-що с много усилия си направил нещо добро и то е потръгнало, го оставяш и се опитваш да направиш нещо още по-добро. Трябва огромна мотивация, за да започнеш пак отначало. Ние я имахме за радост и целият екип беше изключително единен. Иначе знаехме много ясно какво правим. По-общ вестник от "Банкеръ" - за икономика и инвестиции, като постепенно разширявахме съдържанието с политика и други теми", обяснява Иво.

Двамата с Филип разполагат с парите от продажбата на дяловете си в "Банкеръ" ("Продадохме ги за справедлива за онзи момент и етап на развитие цена") и без колебание решават да ги инвестират в идеята "Капитал".

Наемат гарсониера на улица "Иван Вазов" 18 и започват сухи тренировки с вече оформилото се ядро на екипа. Това става в началото на лятото. Първият брой на вестника е планиран за октомври. Логично наемът и заплатите изяждат средствата в периода, в който няма никакви приходи.

Тук съдбата се намесва и прави така, че по това време голямата амбиция на софийския офис на агенция Ройтерс да бъде създаването на финансов информационен сервиз на български и на английски език, който да е фокусиран изцяло върху българския банков пазар, икономика и бизнес. "Проблемът беше да намерим и подготвим добри финансови журналисти", разказва Никола Антонов, директор на Ройтерс за България, Македония и Албания. Той разпознава в "уникалния екип от млади образовани ентусиасти"

хората, които търси.

Ако имате нужда от кинореференция за този момент от историята, най-подходяща би била репликата на Рик от "Казабланка": I think this is the beginning of a beautiful friendship.

Репортери на вестника започват да правят българския финансов сервиз на агенцията и не след дълго Bulgarian Financial News Service - BFNS, става най-добрият в Централна и Източна Европа.

Петко Шишков възстановява хронологията с лекота: "Бисер беше ходил на някакви курсове в Лондон, но аз си нямах бъкел понятие как се пише за Ройтерс. За нула време успяхме да се справим. Три-четири месеца след като започнахме, нивото на новините, които излизаха в българския финансов сервиз, стана доста добро и обслужваше пазара добре, защото български банки веднага започнаха да се абонират и това начинание бързо се превърна в печеливше."

За Филип Харманджиев Ройтерс е eyeopener. Обученията по обща и икономическа журналистика, през които минават хората на "Капитал", се водят от световно признати професионалисти. "Там по някакъв начин попиваш това отношение на обективност, на оглеждане от всички страни, усвояваш високите стандарти. Например правилото на Ройтерс винаги да имаш повече от един източник."

Вестникът получава и още нещо - един бракуван компютър и достъп до база данни (в това число световната преса), с която журналистите бързо се научават да работят. В годините преди интернет това е невероятен капитал.

Първият офис на вестника дори е избиран с условието да отстои на не повече от 50 м от Ройтерс, колкото е дълъг жизнено важният кабел.

Есента на 1993 г.

България се управлява от Любен Беров, САЩ - от Бил Клинтън, а БНТ - от Хачо Бояджиев. Един долар струва близо 30 лева. В обращение е нова банкнота от 500 лева с образа на Добри Христов. Маастрихтският договор, с който се създава Европейският съюз, влиза в сила. Най-продаваният албум на годината е The Bodyguard на Уитни Хюстън.

Тогава бартерът е цар. Първите два автомобила на вестника - "Лада", са на бартер. (Рекламата, която излиза на цяла страница месеци наред, търпи развитие и от "Лада" знае българските пътища" слоганът става "Лада" - изборът на реалиста" - бел. ред.).

В деня преди премиерата в редакцията се появява и един лазерен принтер - Hewlett-Packard на лизинг. Поради липса на фолио вестникът е разпечатан на оризова хартия.

Няколко "първи"

Първият брой на в. "Капитал прес" - седмичник за икономическите и политическите тенденции, излиза на 4 октомври 1993 г. Шестнайсет страници, формат А3, тираж 5000. Издава Агенция за инвестиционна информация (АИИ) ООД. Главен редактор - Иво Прокопиев, директор - Филип Харманджиев.

"При нас винаги е имало някакво такова спонтанно разпределение, ad hoc. Когато правехме АИИ, адвокат Сливов препоръча да не сме с равни дялове, за да има винаги посока. И аз казах, добре, записвам 49%. Като в общи линии винаги сме делили поравно. Това разпределение е формално за съвсем краен случай", казва Филип.

И добавя: "Аз по принцип съм малко повече в детайлите, а Иво е малко повече в голямата картина. Съответно някой почва нещо и другият го довършва. Аз като Дева се занимавам с подробностите и с досаждането."

Първият редакционен коментар на "Капитал" е озаглавен "Кучето, което хапе". (Според д-р Попов, ветеринар и дългогодишен съсед на редакцията, такова куче иска да бъде лидер и да води глутницата, то притежава нрава на Белия зъб.)

Принципите, на които стъпва вестникът, са заимствани от англосаксонския модел медиа - ожесточена независимост, разделяне на рекламата от редакционното съдържание още първия ден, никакви поръчкови статии.

Иво Прокопиев казва, че по същество "Капитал" е на печалба от самото начало. "Винаги сме имали доверието на рекламния пазар. Основна подкрепа сме получавали от Олег Недялков и Стилян Вътев (ОББ), Чавдар Кънчев (Булбанк), Иван Димов (банка "Електроника"). В първите една-две години подкрепата и доверието на тези хора беше ключова за финансовото ни оцеляване." За рекламните приходи се грижи Бисер Боев, който създава рекламния отдел на вестника.

Първият репутационен пробив на "Капитал" са статиите за финансовите пирамиди. Филип припомня, че по онова време всички вестници

пускат цели страници реклама на "Ийст-Уест интернешънъл" и във възторжени материали повтарят небивалиците на Иво Недялков как холдингът ще се листва на борсите в Ню Йорк, Токио и тем подобни. "Ние също имахме реклама на "Ийст-Уест", но на първа страница стоеше заглавието "Великият имитатор" и фараон (Иво Недялков). Което моментално показа независимостта на редакционната политика."

Ройтерс е упълномощена да заяви

На 19 май 1994 г. Ройтерс съобщава, че първата за 143-годишната история на агенцията инвестиция в печатна медиа ще бъде направена в българския седмичник "Капитал".

Инвестицията е структурирана като заем (100 000 марки) плюс опция за придобиване на 33% от вестника. Ройтерс декларира, че няма да се намесва в редакционната политика и ще оттегли участието си във вестника, ако той се обвърже с политическа или бизнес групировка.

На коктейла в ресторант "Крим" по повод подписването на договора за инвестиции и сътрудничество присъства и президентът Желю Желев.

"Не може нещо да възникне от нищото, обобщава Иво. - Трябва човешко усилие, трябва капитал, трябва легитимност. По отношение на усилието ние бяхме много съсредоточени, работели сме 7 дни в седмицата по 12-14-16 часа без прекъсване. Първите може би 5 години изкарахме на този режим, след това вече не беше възможно.

Капиталът - имахме парите от продажбата на дяловете в "Банкеръ".

Ройтерс помогна много с легитимността. Партньорството с Ройтерс, финансовата и техническата помощ от агенцията ни дадоха достъп до информация, самочувствието да сме част от водещата медийна организация в света."

Агенцията не упражнява опцията си да купи дял в компанията и недоволни от този факт няма, тъкмо обратното.

Sprechen Sie Deutsch

Следващият еволюционен алианс е с един от водещите издатели на бизнес преса в Европа - немската група "Ханделсблат", през 2002 г. АИИ получава правото да използва редакционно и техническо ноу-хау.

В началото на 2005 г. "Капитал" става част от Verlagsgruppe Handelsblatt GmbH. Създадена е нова компания - "Икономедиа" АД, в която 50% са собственост на "Ханделсблат" и 50% на АИИ.

"Във всеки един момент решенията, които сме взимали, са били спрямо представата ни кое е добре и кое е лошо, кое модернизира, кое движи напред", е позицията на двамата издатели. "Ханделсблат" ни направи по-професионални и агресивни и финансово много дисциплинирани."

"Нямахме никакви бизнес въпроси или въпроси от гледна точка на съдържанието - фирмата се развиваше чудесно. Единственото разминаване беше в подхода, по който взимаме и одобряваме решения с другия акционер. И подобно на "Банкеръ", когато има партньорски проблем, по-добре е бизнесът да се разделя, защото, ако акционерният въпрос се задълбочи, това може да парализира фирмата, особено ако участието е 50 на 50", обяснява Иво Прокопиев.

Този път той и Филип Харманджиев изкупуват обратно дяловете от Verlagsgruppe Handelsblatt GmbH. Това става през 2007 г., когато "Ханделсблат" взима стратегическо решение да излезе от вестникарския бизнес в Източна Европа и да пренасочи инвестициите си към интернет...

Текстът, който ще прочетете тук, е част от книгата "Невидимата история на "Капитал", която ще излезе скоро по случай 15 рожден ден на вестника. В нея Ива Рудникова (един от журналистите на "Капитал" със статут на легенда :-) с помощта на Георги Тенев и рекламната агенция Brigada BBM са разказали всички по-важни събития, които превърнаха "Капитал" в това, което е той днес. Книгата събира в няколкостотин страници факти, интервюта и снимки за промените на вестника през годините, каузите, за които сме се борили, битките, които сме спечелили, и тези, които (уви) сме загубили...

Повече за проекта може да видите в Капитал Light. Не пропускайте и това, което е между редовете на всичко написано по повод рождения ден на вестника - огромните ни благодарности към най-важните хора за "Капитал" - тези, които го четат - на хартия и в интернет. Огромните ни благодарности за теб...


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

47 коментара
  • 1
    antonk avatar :-|
    Anton K

    Поздравления от мен. Отлична статия. Капитал е незаменим вестник.

  • 2
    Avatar :-|
    матричаря

    Матрицата на Капитал е печеливша и се развива добре.
    Дано да продължи да се развива така и занапред.
    "Онзи, който не се развива, изчезва от бъдещото развитие."
    не го забравяйте :-)
    УСПЕХ

  • 3
    zevs74 avatar :-|
    Димитър Димов

    Капитал е много добър вестник Като тудент в УНСС го намерих и се влюбих в него От тогава го чета редовно с най-голямо удоволствие ЧРД Живи и здрави да сте и все такава независима позиция да защитавате

  • 4
    shwarzspeht avatar :-|
    Клюводървец

    Иво,фен съм на в.Капитал,но малко елементарно обяснявате създаването му.Прилича ми на приказката за един милионер от САЩ ,който купил една ябълка после я продал и т.н.Приемам,студентската история ,но коя е фирма Рубикон?

  • 5
    Avatar :-|
    Ruse

    Като сега си спомням как един колега го донесе от София да убие времето по пътя. Беше трети или четвърти брой.Дето се вика любов от пръв поглед.Сигурно съм пропуснал някои броеве, но ...Желая ви успех!

  • 6
    Avatar :-|
    WORNOXMANIAK

    BRAVO.USPEH. DERZAITE!

  • 7
    Avatar :-|
    Димо Димов

    Поздравления и от един многогодишен и много верен ваш читател.
    Капитал е вестникът който чета от 95 година, тоест, почти отначалото на създаването си.Е, не съвсем от неговото начало и малко ми е криво, че не съм го открил по-рано, но пък от друга страна,успокоявам се, че съм можел да започна да го чета и доста по късно.
    Всъщност, Капитал е единственият (БГ) вестник който чета от толкаво време, и който се надявам да чета поне още два пъти по толкова години.
    Още си спомням първият път когато си го купих.
    "Събитието" при първата покупка на вестника се случи в един малък провинциален град през 95 година, в един от тези мрачни дни/в преносен и пряк смисъл/, през които човек трудно можеше да си представи да прави нещо по-добро от това да чете Капитал през почивните си дни/е, това го разбрах по-късно.Дотогава просто не съм знаел какво ми липсва/.
    Та, търсех нещо да чета,нещо различно от това което съм чел дотогава и оооо, изненада, взех че го намерих.
    Спомням си, че след като се зачетох,трудно го оставих, преди да съм го изчел докрай.Вероятно няма да се изненадате ако споделя, че толкова години след като го чета редовня всяка седмица,все още трудно се отделям от вестника, докато не му видя и последната страница прочетена.
    Спомням си някой знакови статии на Капитал, спомням си някой от разследванията, спомням си ясно за това, как съм се чувствал винаги след като съм чел статия на Ива Рудникова, или на Галя (вече)Прокопиева.
    Спомням си всичките метаморфози на днешното списания Капитал Лайт, спомням промяната в деня на издаването на вестника, помня и как изглеждат почти всички новогодишни календари на Капитал, спомням си битките на Капитал, спомням си и победите на Капитал.Помня и нарастването на обема на вестника, промяната в рубриките, разделянето на същия след като хандерслбат влезнаха като акционери в икономедиа и разбира се, първия разделен брой на К1 К2 и К3, който излезна запечатан в жълт плик.
    Всъщност, днес просто не мога да си представя съботната утрин без вестник Капитал.
    Да, позволявам си да погледна петък вечер в сайта какви са водещите статии, но все още чакам с нетъпение да отида до близката будка рано сутринта и да си го купя.Нищо не може да се сравни с усещането на мириса на все още прясното мастило.Ето, така ще направя и след няколко часа.Това е моят малък ритуал.
    Поздрави още веднъж на екипа на Капитал и най вече, на неговите създатели.
    Затова, че са имали куража да рискуват и да напрпавят Капитал такъв какъвто е днес.Затова, че създадоха институцията Капитал.
    Всъщност, така се вълнувам като пиша тези редове, че все едно и аз имам празник.

    Благодаря за това че ви има Капитал!

    И продължавайте напред!

  • 8
    Avatar :-|
    k

    подкрепям Анонимен, за не знаещите продължението - ...та продавал той ябълки и в един ден получил 100 милиона наследство

  • 9
    Avatar :-|
    К.

    Помним свежия полъх на Капитала в семкаджийската атмосфера. Четяхме го и му се радвахме.
    Сетне момчетата затънаха в каолиновите мераци на Бат Кольо разгардски и репутацията им отиде на кино.
    Има си хас Ройтерс да има дял в добив на глина, макар и добър каолин!
    От този момент аз поне чета Капитал както дядо навремето Работническо Дело - опитвам се да разбера какво пише между редовете.

  • 10
    Avatar :-|
    Gochoolu

    Истината е, че Капитал внесе качество и честност на вестникарския пазар. И Иво и Филип никога не станаха копия на платената журналистика тип Тошо Т.
    Браво за тези 15 години!!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.