С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 21 ное 2008, 14:06, 14631 прочитания

Из потайностите на Софийския университет

Някои малко известни факти за най-старото учебно заведение у нас

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Какво е общото между основаването във Великобритания на първата в света футболна лига, окончателното премахване на робството в Бразилия и прокарването на първата железница в Китай? Случили са се в годината, в която е основан Софийският университет." С тези думи, провокативни и познавателни, ни подканва брошурата, изработена по повод 120-годишнината на Софийския университет "Климент Охридски". Юбилеят на най-старото висше учебно заведение у нас, който е на 25 ноември, провокира "Капитал" да събере някои интересни и малко известни факти от историята на родната алма матер.

В името на името


На 1 октомври 1888 г. днешният Софийски университет "Св. Климент Охридски" започва историята си под названието Висш педагогически курс. През януари 1889 курсът вече е Висше училище, а в началото на новия век - през 1904 г., със закон университетът получава името на меценатите си "Български университет братя Евлогий и Христо Георгиеви от Карлово" (каквато е била и дарителската им воля). Междувременно обаче, от една страна, св. Климент Охридски вече се е утвърдил като патрон на университета, а от друга - официалното име е твърде неудобно за изписване върху печати и други материали. В резултат на това дълги години ВУЗ-ът битува под названието "Университет на София" дори в някои документи. Казусът се разрешава донякъде, когато през 1935 са поставени статуите на братята дарители. От ръководството на СУ вече чувстват дълга си към тях за изпълнен и решават и юридически да регистрират заведението на името на неговия патрон "Св. Климент Охридски". След 1944 г. името отново повдига дискусия, като се появява идея учебното заведение да се преобрази в Педагогически ВУЗ "Димитър Благоев". По това време се прокарват и някои особено революционни предложения, като например да се демонтират статуите на двамата братя, тъй като са противоречащи на социалистическия реализъм, а на на тяхно място да бъдат поставени ликовете на Георги Димитров и Васил Коларов. В крайна сметка е взето решение името да остане "Климент Охридски", а след 1989 към него отново се връща и "свети".

Патрони и празници

Приеманият за всеобщ студентски празник у нас 8 декември всъщност води произхода си от Софийския университет и неговия патрон свети Климент Охридски. Идеята се заражда още през 1897 г., когато министърът на просвещението Иван Шишманов предлага учебното заведение да има свой празник. През 1902 г. академичният съвет решава това да е Денят на свети Климент Охридски - 8 декември (по стар стил 25 ноември). Празнуването започва от следващата година и продължава до 1944 г., когато датата е заменена със 17 ноември, международния ден на студентите. През 1962 г. датата 8 декември отново е възстановена като празник на Софийския университет, а от 1994-а с решение на съвета на ректорите денят е обявен за неучебен за всички студенти в България. Според доц. Цвета Тодорова, уредник на музея на СУ, обаче празникът е възприет като повод за повсеместни купони още през 60-те години с появата на нови ВУЗ-ове.

При закрити врати

На 3 януари 1907 г. по време на откриването на сградата на Народния театър група студенти организира шумна демонстрация срещу управлението на княз Фердинанд. Още на следващия ден Министерският съвет постановява указ, който нарежда закриването на университета за срок от 6 месеца и уволняването на всички професори, доценти и лектори. След множество манифести и прокламации професор Иван Шишманов, който е един от законотворците на кодекса за автономия на университета, подава оставка като министър на просветата. На негово място идва Лазар Пяков за няколко месеца, а после и Никола Апостолов, който постановява откриването на университета със "съвършено нови преподаватели". Академичната 1907/1908 г. започва с преподаватели чужденци и довчерашни гимназиални учители. Реакцията на обществото обаче е симптоматична. По думите на доц. Тодор Попнеделев, зам.-декан на историческия факултет, при 70 души преподаватели се записват 7 студенти. Едва през януари следващата година, когато образуваното ново правителство на Демократическата партия на Александър Малинов връща на служба старите преподаватели, мирът е възстановен .



Спорна архитектура

Вместо достолепните фигури на двамата братя Евлоги и Христо Георгиеви на входа на ректората по първоначален план е трябвало да ни посрещат статуите на два лъва пазители и древногръцки философи между тях. Такава била идеята на френския архитект Анри Бреасон. Именно той печели обявения през 1906 г. конкурс за сграда на държавния университет с проекта си за ансамбъл от десетина здания, разположени на мястото на настоящия ректорат и Докторската градина. По редица причини обаче, сред които не на последно място и Първата световна война, строежът не е осъществен до 20-те години на миналия век. Тогава на арх. Йордан Миланов е възложено да преработи идеята на Бреасон и на 30 юни 1924 г. е положен основният камък. Макар по думите на родни специалисти при Бреасон да преобладават ренесансовите форми за сметка на по-еклектичния стил с ясно изразени елементи на барок, който прокарва Миланов, сходствата между двата архитектурни проекта, изглежда, са достатъчно явни, в резултат на което френският архитект завежда и съответно спечелва дело за нарушени авторски права. Въпреки всичко строежът продължава под ръководството на арх. Миланов, който работи по него до последния си дъх през 1932 г. - две години преди тържественото освещаване на сградата на 16 декември 1934 г.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2024 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 2738 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Самотни бегачи на дълги разстояния

Това са хората без приятели, които оцеляват сами без да се интересуват от другите

Още от Капитал
Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

След Гешев 2.0, Цацаров 2.0 - радостта е двойна

Властта лъже Европа и гражданите, че ще въведе контрол над всесилния главен прокурор. Прави обратното

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10