Из потайностите на Софийския университет
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Из потайностите на Софийския университет

Оксфордският жезъл, връчен на ректора на Софийския университет през 1936 г.

Из потайностите на Софийския университет

Някои малко известни факти за най-старото учебно заведение у нас

Ирина ЦЕНКОВА
16040 прочитания

Оксфордският жезъл, връчен на ректора на Софийския университет през 1936 г.

© Архив СУ


"Какво е общото между основаването във Великобритания на първата в света футболна лига, окончателното премахване на робството в Бразилия и прокарването на първата железница в Китай? Случили са се в годината, в която е основан Софийският университет." С тези думи, провокативни и познавателни, ни подканва брошурата, изработена по повод 120-годишнината на Софийския университет "Климент Охридски". Юбилеят на най-старото висше учебно заведение у нас, който е на 25 ноември, провокира "Капитал" да събере някои интересни и малко известни факти от историята на родната алма матер.

В името на името

На 1 октомври 1888 г. днешният Софийски университет "Св. Климент Охридски" започва историята си под названието Висш педагогически курс. През януари 1889 курсът вече е Висше училище, а в началото на новия век - през 1904 г., със закон университетът получава името на меценатите си "Български университет братя Евлогий и Христо Георгиеви от Карлово" (каквато е била и дарителската им воля). Междувременно обаче, от една страна, св. Климент Охридски вече се е утвърдил като патрон на университета, а от друга - официалното име е твърде неудобно за изписване върху печати и други материали. В резултат на това дълги години ВУЗ-ът битува под названието "Университет на София" дори в някои документи. Казусът се разрешава донякъде, когато през 1935 са поставени статуите на братята дарители. От ръководството на СУ вече чувстват дълга си към тях за изпълнен и решават и юридически да регистрират заведението на името на неговия патрон "Св. Климент Охридски". След 1944 г. името отново повдига дискусия, като се появява идея учебното заведение да се преобрази в Педагогически ВУЗ "Димитър Благоев". По това време се прокарват и някои особено революционни предложения, като например да се демонтират статуите на двамата братя, тъй като са противоречащи на социалистическия реализъм, а на на тяхно място да бъдат поставени ликовете на Георги Димитров и Васил Коларов. В крайна сметка е взето решение името да остане "Климент Охридски", а след 1989 към него отново се връща и "свети".

Патрони и празници

Приеманият за всеобщ студентски празник у нас 8 декември всъщност води произхода си от Софийския университет и неговия патрон свети Климент Охридски. Идеята се заражда още през 1897 г., когато министърът на просвещението Иван Шишманов предлага учебното заведение да има свой празник. През 1902 г. академичният съвет решава това да е Денят на свети Климент Охридски - 8 декември (по стар стил 25 ноември). Празнуването започва от следващата година и продължава до 1944 г., когато датата е заменена със 17 ноември, международния ден на студентите. През 1962 г. датата 8 декември отново е възстановена като празник на Софийския университет, а от 1994-а с решение на съвета на ректорите денят е обявен за неучебен за всички студенти в България. Според доц. Цвета Тодорова, уредник на музея на СУ, обаче празникът е възприет като повод за повсеместни купони още през 60-те години с появата на нови ВУЗ-ове.

При закрити врати

На 3 януари 1907 г. по време на откриването на сградата на Народния театър група студенти организира шумна демонстрация срещу управлението на княз Фердинанд. Още на следващия ден Министерският съвет постановява указ, който нарежда закриването на университета за срок от 6 месеца и уволняването на всички професори, доценти и лектори. След множество манифести и прокламации професор Иван Шишманов, който е един от законотворците на кодекса за автономия на университета, подава оставка като министър на просветата. На негово място идва Лазар Пяков за няколко месеца, а после и Никола Апостолов, който постановява откриването на университета със "съвършено нови преподаватели". Академичната 1907/1908 г. започва с преподаватели чужденци и довчерашни гимназиални учители. Реакцията на обществото обаче е симптоматична. По думите на доц. Тодор Попнеделев, зам.-декан на историческия факултет, при 70 души преподаватели се записват 7 студенти. Едва през януари следващата година, когато образуваното ново правителство на Демократическата партия на Александър Малинов връща на служба старите преподаватели, мирът е възстановен .

Спорна архитектура

Вместо достолепните фигури на двамата братя Евлоги и Христо Георгиеви на входа на ректората по първоначален план е трябвало да ни посрещат статуите на два лъва пазители и древногръцки философи между тях. Такава била идеята на френския архитект Анри Бреасон. Именно той печели обявения през 1906 г. конкурс за сграда на държавния университет с проекта си за ансамбъл от десетина здания, разположени на мястото на настоящия ректорат и Докторската градина. По редица причини обаче, сред които не на последно място и Първата световна война, строежът не е осъществен до 20-те години на миналия век. Тогава на арх. Йордан Миланов е възложено да преработи идеята на Бреасон и на 30 юни 1924 г. е положен основният камък. Макар по думите на родни специалисти при Бреасон да преобладават ренесансовите форми за сметка на по-еклектичния стил с ясно изразени елементи на барок, който прокарва Миланов, сходствата между двата архитектурни проекта, изглежда, са достатъчно явни, в резултат на което френският архитект завежда и съответно спечелва дело за нарушени авторски права. Въпреки всичко строежът продължава под ръководството на арх. Миланов, който работи по него до последния си дъх през 1932 г. - две години преди тържественото освещаване на сградата на 16 декември 1934 г.

Криворазбраното признание

На 24 май 1936 г. председателят на Балканския комитет в Лондон сър Едуард Бойл връчва на тогавашния ректор проф. Михаил Арнаудов жезъл, който е точно копие на близо 200-годишния жезъл на Оксфордския университет. Външнополитическата инициатива е израз на признание към международния престиж на Софийския университет. "Истинско щастие е за нас, млад народ, излязъл на попрището на свободното умствено развитие едва преди 60 години, че можем да се приобщим и чрез днешния знаменателен дар към благородното дело на Оксфордския университет...", благодари тържествено професор Арнаудов. Жезълът обаче изпада в забвение след 1944 г., преди да бъде преоткрит от акад. Благовест Сендов 30 години по-късно. Външно привнесеният символ и опитът за прилагане на английския маниер обаче стават обект на объркване в академичните среди, в резултат на което в продължение на години жезълът е носен наобратно, при това от ректора, а не както е редно, от специални жезлоносци.

Една година стига

Ректорските мандати невинаги са били 4-годишни. В началото на века академичният съвет на ВУЗ-а, в който влиза и ректорът, се избирал в края на всяка учебна година. Най-висшият пост в университета се утвърждавал от царя по доклад на министъра на народната просвета. След изтичането на едногодишния си мандат, в началото на новата учебна година ректорът (който по това време вече бил "преквалифициран" на проректор) бил длъжен да представи пред царя, министър-председателя и други височайши политически и обществени дейци отчет за дейността на университета през изминалата година. След 1944 ректорските мандати първоначално стават двугодишни, а впоследствие приемат и настоящия си формат на 4-годишни.

(Физ)културата на "Яйцето"

Емблематичното заведение в централната сграда на ректората често повдига въпроси за произхода и първоначалното си предназначение. Според доц. Цвета Тодорова има известно основание да се вярва на обширно поддържаната теза, че приземното помещение е било предназначено за параклис - идея, която обаче не успяла да се реализира преди 1944 г. През 60-те и 70-те години на пространството под елипсовидния купол все пак е намерено (малко ексцентрично) приложение - да бъде физкултурен салон, оборудван със съответстващата баня. "Яйцето" поддържало здравия дух на академичната общност до края на 70-те, след което за кратко изпълнявало функциите на склад. Едва през 1984 помещението приема вида, в който настоящите студенти го познават - като ресторант. Именно там провели срещите си първите български демократични неформални сдружения. Така, от среща на среща, на 3 ноември 1988 г. в 65 аудитория на Историческия факултет е учреден Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България с инициатор Желю Желев, първият демократично избран президент на България.

В търсене на далечния юг

Преди 20 години именно в кулоарите на Софийския университет се оформят идеята и екипът на първата българска експедиция до Антарктида. С предизвикателството пътуване до Южния полюс се нагърбва група геолози, ръководена от проф. Христо Пимпирев, директор на Националния център за полярни изследвания. На Остров Ливингстън българската експедиция основава база, която носи името "Св. Климент Охридски" - в чест на 100-годишнината на Софийския университет през 1988. След 1993 традицията с антарктическите експедиции става ежегодна, а базата служи като център за изследвания.

По темата работи и Люба ЙОРДАНОВА

"Какво е общото между основаването във Великобритания на първата в света футболна лига, окончателното премахване на робството в Бразилия и прокарването на първата железница в Китай? Случили са се в годината, в която е основан Софийският университет." С тези думи, провокативни и познавателни, ни подканва брошурата, изработена по повод 120-годишнината на Софийския университет "Климент Охридски". Юбилеят на най-старото висше учебно заведение у нас, който е на 25 ноември, провокира "Капитал" да събере някои интересни и малко известни факти от историята на родната алма матер.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    поправка

    "Юбилеят на най-старото висше учебно заведение у нас..."
    Е, не е най-старото. Вижте какво пише Иречек в пътеписа си Пътуване из България. Когато е във Варна. Имало е университет. Мюсулмански теологичен с ректор турчин. Предполага се, че един професор от Виенския университет, употребява думата "университет" правилно. Еле, че и баща му е професор там.

  • 2
    Avatar :-P
    Софиянец

    Прекрасна статия, но според мен заслужаваща да бъде доста по-обширна - все пак става въпрос за най-големия и най-стар университет в БГ, имащ кръгла годишнинина
    много хубаво ми стана като разбрах, че ректора е имал 1 година мандат.
    Може би 2 год. е най-добрият вариант, защото за 1 година не могат да се свършат много неща и мисля, че трябва да се намалят годините на 1 мандат. Така ще се прекъсне порочната практика да не се прави нищо за развитието на 1 институция
    Първо в образованието, а после защо не и в политиката
    Замислете се дали всички образи, дето са се наредили да лочат дали ще се напъват толкова, а пък току-виж започнали и наистина да РАБОТЯТ за развитието на ръководеното - без значение дали университет, община, правителство или каквото и да било :)

  • 3
    Avatar :-|
    sofia university

    Прекрасна сграда на перфектно място. Дарители, достойни за уважение и дълъг списък от прекрасни преподаватели. НО...днес СУ е сборище на искуфяли комунисти, преподаващи (в повечето случаи) пълни глупости. Студентите пък нямат илюзии--радват се че са в София и бачкат за да се издържат. Жалка картинка. Студентите са най-малко виновни, че СУ се е превърнало в карикатура и 4-те години там са загуба на време. Новият ректор пък е отявлен стар комунист.

    Но спасение има--все повече хора отиват да учат в чужбина.

  • 4
    kbderror avatar :-P
    kbderror

    Това е една от малкото сгради в които почти се изгубих като влязох за първи път. Идеята с лъвовете и философите вместо статуите на дватама дарители ми допада повече. Това в никакъв слъчай не умолаважава братята дали пари за университета, всички знаем за това.
    Честит юбилей!

  • 5
    lzabov avatar :-|
    Любомир

    4estito na vsi4ki nastoja6ti i bade6ti vazpitanici!!! Dano i obrazovatelnata sistema da se promeni, za da se polu4ava naistina ka4estveno i polezno obrazovanie. Za sajalenie za momenta izostavame dosta, no pak sam siguren 4e tova moje da se promeni!

    O6te vednaj 4stito i na dobra sluka!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK