Студентски в кавички
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Студентски в кавички

Студентски град си е спечелил славата на побългарена версия на Лас Вегас<br />

Студентски в кавички

София за момента няма никакъв шанс да изгради кампус от европейски тип

Ирина ЦЕНКОВА
26486 прочитания

Студентски град си е спечелил славата на побългарена версия на Лас Вегас<br />

© Цветелина Ангелова


"Кавичките за разлика от скобите не биват малки, средни и големи. Но ако бяха, Студентски град би бил в големи кавички." По този начин министърът на образованието Даниел Вълчев определи в ефира на Би Ти Ви съответствието между заявените в името на Студентски град намерения и реалните му функции.

Дискусията за т.нар. студентско градче се роди и започна да набира сила като резултат от едно убийство. След като в ранните часове на 5 декември 20-годишният студент Стоян Балтов бе пребит до смърт пред местната дискотека "Амнезия", студентски организации и близки на загиналия организираха траурно шествие, което (не без помощта на асоциациите с привидно сходните като сценарий събития в Гърция) успя да привлече вниманието на медии и политици и се превърна в повод да се поставят за обсъждане проблемите на студентския квартал като цяло. Протестът стана причина за поредица от срещи и изявления на представители на местната и държавната власт и се преобрази в трибуна на популистки изказвания и инициативи. Сред редицата предложения и заключения обаче ясно се открои един основополагащ въпрос - студентски ли е Студентски град и има ли той шанс да се превърне в кампус от европейски тип с оглед на настоящото си състояние и наследството от миналото.

С аромат на Студентски град

Цветята на столичното академично градче за разлика от традиционните растения не обичат дневната светлина. Бъдещето на обществото избуява и събира енергията си след здрачаване - на лунна светлина, или по-точно под светлината на мощните лазери на дискотеките. Уханието, което пълзи на талази по улиците и очертава маршрута между заведенията, примесва ароматите на тежки парфюми със спиртните изпарения, тютюневия дим и лепкавото усещане за дюнери и пици на парче. Дневната пъстрота се изразява в зачервените от недоспиване и алкохолна веселба погледи, шарените витрини на множеството магазини, автомивки, квaртални минимаркети, будки за цигари и алкохол и други обекти от първа необходимост за редовия студент. Сред сивата поредица от строени преди десетилетия общежития единствените сгради, които изпъкват, са прясно изградените кооперации, хотели и бизнес сгради в свежи нюанси.

"37 кръчми, 11 дискотеки и 8 нощни бара са много", констатираха директорът на столичната полиция Николай Янев и кметът на район "Студентски" Димитър Дилчев. А президентът Георги Първанов допълни пейзажа, като цитира данни на МВР, според които на територията на Студентски град функционират над 150 заведения с денонощен режим на работа.

Сред тях обаче трудно може да се обособи група на такива, които са с образователна цел. "Имаше една книжарница на ъгъла, но я закриха", разказва Зорница, която живее в квартала вече четвърта година. Библиотеки и театри също няма. Подобна липса на загриженост към бъдещото образователно и културно развитие на академичната общност всъщност звучи логично. 30 794-те студенти (по данни на МОН), разпръснати в 49 общежития, далеч не са единствените жители на територията на академичното иначе градче. Сред тях отдавна вече са се интегрирали гражданите, закупили апартаменти в новопостроените кооперации и увеличили размера на кавичките в наименованието на квартала.

В един идеален свят

Въпреки хладната безкомпромисност на фактите членовете на Сдружение за развитие и обществен контрол на студентските общежития и столове (СРОКСОС) вярват, че статуквото може да се промени и има начин Студентски град да се превърне в истински кампус от европейски тип. Според тях основна стъпка в тази посока може да бъде одържавяването на Студентски град и изцяло държавното стопанисване на общежития и площи. По думите им "държавата много лесно може да изкупи всичките тези частни сгради, които се построиха тук. На много от тях пише жилищна сграда, тип общежитие". В представите им кризата, която засяга и пазара на недвижими имоти, би подтикнала инвеститорите към продуктивен диалог с държавата. От друга страна, проверката на извършените реституции би открила нередности и така стъпка по стъпка лентата може да се превърти назад. В мечтаната от тях визия, много напомняща за утопиите в учебниците по история и политика, Студентски град ще бъде място със значително подобрена инфраструктура, със затегнат пропускателен режим (за целта ще се построят обиколни пътища) и културно-информационни и оздравителни центрове. Обитателите на кампуса ще утоляват жаждата си за култура и информация в кина, театри и библиотеки, при това в трезво и бодро състояние на духа заради контрола на продажбата на спиртни напитки (тъй като на този етап, "след като има алкохол, те го употребяват"). Като основен законов стълб за решаването на всички базисни проблеми те определят приемането на закон за студентските градчета.

Реалността обаче е друга

"Тук предполагам, че половината от жителите не са студенти, а семейства, настанени в новите блокове, които се построиха. От тази гледна точка на мен ми се струва, че е невъзможно да се приеме закон, който да определи специален статут на Студентски град. Защото той вече не е само студентски. Другите жители може да не се съгласят с този статут на специфична организация и бит", смята проф. Борислав Борисов, ректор на УНСС и председател на съвета на ректорите. Според него към момента онова, което може да се направи, е да се преустанови бъдещата реституция и да се наложи мораториум върху предстоящото строителство. Мнението, че закон за специалния статут е безвъзвратно закъснял, се подкрепя и от главния архитект на столицата Петър Диков, според когото подобна мярка е трябвало да се предприеме още преди 18 години, преди началото на процеса на реституция на земите и друг вид дейности, които не са свързани с образованието. Всъщност собствениците на земите са в законовото си право да поискат връщане на принадлежащите им територии. В този смисъл неколкократното изявление на кмета на район "Студентски", че по време на мандата си не си е "позволил" да реституира нито един имот, са признание за неизпълнение на служебните му задължения.

Що се отнася до другия основен обект на обвинения за несъответствие между съществуващия Студентски град и идеята за кампус - заведенията и дискотеките, стана ясно, че вече действащите няма как да бъдат закрити или да работят на ограничен режим. Поне не по силата на настоящата нормативна база, според която те са със същите права, както и в останалите райони на София. Санкции и рестрикции могат да бъдат наложени единствено на нарушителите. Към момента проверките вече извадиха наяве случай на по-голямо закононарушение. Оказа се, че злополучната дискотека "Амнезия", единствената построена на общинска земя, е била одобрена като временен преместваем обект, тоест като павилион, както обяви арх. Петър Диков. Излиза, че за да се редуцира броят на работещите дискотеки (в случай че разкритието доведе до някакъв резултат), остава единствено да се разчита, че останалите нощни заведения и други "външни" постройки в жилищния комплекс също са изградени вследствие на престъпване на закона.

Каквото и да се случи обаче, факт е, че обръщането на процеса и реализирането на идеята за преобразуване на Студентски град от квартал на София в истински студентски кампус от европейски тип е най-малкото съмнително реалистично. Еклектиката в постройките и тяхното предназначение отдавна е прехвърлила границите на понятието обратим процес. И докато бивши и настоящи управляващи се опитват да определят точно момента и причините за началото на деградацията, се появи и предложение за започване на чисто чрез построяване на нов, истински студентски кампус на друго място, като дори се спомена конкретна локация - територията на "Кремиковци".

За желанието и начина

"Това за мен е утопия, защото в днешно време няма кой да отдели такива средства, за да може да се изгради", коментира пред "Капитал" главният архитект на София Петър Диков. Срещу подобно предложение се изправиха и някои от участниците в заседанието на работната група в четвъртък, като се обосноваха с тезата, че освен студентските общежития за изграждането на кампуса е необходимо "преместването" и на шестте висши училища, чиито сгради са разположени там. По груби сметки на архитект Диков подобна инициатива би струвала между един и два милиарда евро. Междувременно обаче един друг грандиозен план е на път да докаже максимата, че когато има желание, има и начин. Става дума за проекта за правителствено сити, чиято реализация по предварителни разчети ще възлезе на милиарди евро. На практика излиза, че всичко е въпрос на приоритети. И докато на преден план изпъкват по-представителни нужди, настоящият Студентски град безуспешно ще се опитва да се отърве от кавичките.

По темата работи и Люба Йорданова

"Кавичките за разлика от скобите не биват малки, средни и големи. Но ако бяха, Студентски град би бил в големи кавички." По този начин министърът на образованието Даниел Вълчев определи в ефира на Би Ти Ви съответствието между заявените в името на Студентски град намерения и реалните му функции.

Дискусията за т.нар. студентско градче се роди и започна да набира сила като резултат от едно убийство. След като в ранните часове на 5 декември 20-годишният студент Стоян Балтов бе пребит до смърт пред местната дискотека "Амнезия", студентски организации и близки на загиналия организираха траурно шествие, което (не без помощта на асоциациите с привидно сходните като сценарий събития в Гърция) успя да привлече вниманието на медии и политици и се превърна в повод да се поставят за обсъждане проблемите на студентския квартал като цяло. Протестът стана причина за поредица от срещи и изявления на представители на местната и държавната власт и се преобрази в трибуна на популистки изказвания и инициативи. Сред редицата предложения и заключения обаче ясно се открои един основополагащ въпрос - студентски ли е Студентски град и има ли той шанс да се превърне в кампус от европейски тип с оглед на настоящото си състояние и наследството от миналото.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

81 коментара
  • 1
    chimi_frog avatar :-|
    Чимиджимичамиджоми

    Студентски град винаги е бил пародия: Пародия на студентски, пародия на град в която се рушат едни пародии на общежития, където други пародии на студенти пародират учене. В България целта на средния "студент" от провинцията е да стане "независим" от мама и тате, а дали ще стане истински студент е съвсем друг проблем. Той иска да пие и да се бие на воля, дали ще учи - на него не му пука. Тя иска да си купи парцалки, а напоследък също да пие и да се бие.
    Търсенето определя предлагането, така че това, което предлагат (например в "Амнезия") е пряко следствие на това, което "студентите" искат.

  • 2
    23 avatar :-|
    Rowan Atkinson

    Хайде,хайде. В студентски град са живели и живеят много хора,които предпочитат да учат и да се развиват. Спрете с тези обобщения от типа "всички са боклуци". Друг е въпросът,че на тях никой не им помага,нито пък ги слуша.
    Голяма част от посетителите на тези заведения и дискотека не са от ,така оплюваната, провинция,а са жители на модерната и подредена София. Хора,които плащат 40лв наем,не карат лъскави коли, не си прекарват времето в казина.
    Както всичко в държавата и студентски град е оставен да се носи по течението.
    В една недоразвита държава това винаги води до отрицателни резултати.

  • 3
    Avatar :-|
    Свестните деца

    отдавна учат там, където не само кампусът, но и целият университет е частен. И където има и библиотеки, и всякакви други условия. Останалите плескат карти в кръчмата и реват за национализация.

  • 4
    Avatar :-|
    Леля Славка

    Идея си нямам как се учи в тоя бардак.

  • 5
    Avatar :-|
    Деян

    Здравейте.
    Като бивш студент, живял 4 години в общежитие, мога със сигурност да кажа, че има хора, които имат огромно желание да се развиват и да получат това, което университетът предлага или поне трябва да предлага. За съжаление, обаче, по-голямата част от студентите са със съвсем друга настройка за живота в Студентски град. Тези ексцесии, които се случват ежедневно, не са случайни и едната страна на този проблем са със сигурност студентите.
    Аз, например, трудно мога да повярвам, че тези млади хора, които последната седмица се събираха по улиците, за да си търсят правата, го правят, защото наистина го искат. Или поне голяма част от тях. По-скоро усещам онзи странен привкус на търсене на сеир и някакво разнообразие от тип "колективът е настъпан, да живее колектива!"...
    Същите тези лица можете да ги видите всяка вечер пред входовете на бардаците в Студентски. Или пък редещи се на опашките във Фантастико с озорясал поглед в бутилките алкохол, натрупани в количката... Точно тези мили лица, които никога не бих си помислил, че перманенто се кълчат под звуците на ориенталски изпълнения в разните му там дискотеки.
    Но е така. Елате и ще видите. На мен ми се смееха, когато се оплаквах, че ми е шумно и че искам по-добри условия. Наистина хората, които търпят това, са малко и повечето бягат рано или късно.

    Все пак аз вярвам, че има млади хора, които искат промяната и разбират какво пишат на плакатите, които опъват пред Народното събрание.

  • 6
    Avatar :-|
    oleg

    Местенето на студентското градче след северната дъга на Околовръстното шосе ми се струва най- добрата алтернатива. За съжаление е и най- скъпата.
    Все пак няма да е лошо да има обособен кампус, в който да има само учебни учреждения и общежития, и да не може да се влиза с коли, мотори и т.н.
    Би могло да се помисли и за голяма мултифункционална спортна зала в близост до новото градче. Все пак софийското поле е доста голямо....

  • 7
    Avatar :-|
    Miro Hero

    Аз не знам в Америка или Европа университетски кампус, където собствеността не е на даден университет и се строят всякакви сгради, заведения и магазини без никакви ограничения. Тоест, тук просто банда кметски експлоататори използват възможността да продават на 30ина хиляди концентрирани на едно място потребители и да въртят сериозен бизнес под името "Студентски град". Това си е точно толкова източване на държавни пари, както беше схемата "Кремиковци". Не са ви виновни студентите, да не говорим че те са единствения двигател на прогрес за една нация, без значение дали всеки един от тях е гений или не. Не си оплювайте децата, ами се замислете колко народ е папкал, правейки алъш-вериш на територията на Студентски град.
    За прагматиците - понеже отдавна съм разбрал, че подобни спорове са загубени, изпращайте децата си в чужбина, в реномирани учебни заведения. Възможностите, които ще получат там далеч надхвърлят потенциалните разходи. Отделно и разходите в България по учене вече са на доста световно ниво. Един ден, ако вашето дете реши че има потенциал и желание да се върне в Родината, ще го направи, заедно с новопридобити познания. Така е било по време на Възраждането. Трябва да се види свят, за да се придобие познание. Ако реши, че не си заслужава връщането, ще носи българщината по света - да чуе поне някой, че и ние съществуваме.

  • 8
    Avatar :-|
    бивш студент

    Студентският град е същата пародия като т.нар. "студенти"! Колко от протестиращите участват активно в научните изследвания на своите професори? Колко ли от тези малки гении замръкват над трудовете на корифеите в тяхната област? И нещо по-просто: Колко от тях - без да броим МИО и няколко подобни специалности - могат да проведат един простичък разговор на чужд език? - Хубавата новина е, че те дори не съзнават положението си и го приемат за нещо напълно естествено ...

  • 9
    Avatar :-|
    Примус

    За всичко си има решение. Просто трябва нов закон който да се обмисли добре, да се затворят дискотеките и баровете, и квартала да се направи тих и спокоен. А за това че живеят не само студенти не е особено голям проблем.
    Стига да има воля, а тя липсва както и при много други неща в това правителство а и не съм сигурен че следващото ще е по добро но съществува някаква надежда.

  • 10
    Avatar :-|
    Светослав

    Причините не са само в студентски град, а в цялата образователна система - от 1 клас до завършване на университета. Тряба много сериозно да обмислим какви са проблемите и какво може да направим за тях.

    На първо място се чудя защо има толкова много университети струпани на едно място. В София има 22 университета и висши учебни заведения. В цяла Северозападна България няма нито един, няма и в големи градове като Ямбол, Сливен, Добрич... Може би трябва това също да се промени. Част от университетите в София да бъдат изнесени на друго място. Вижте примерно как са разпределени университетите в Швеция. http://www.studyinsweden.se
    Това би решило и част от проблемите с пренаселването на София. Знам, че ще бъде скъпо, но ако не искаме цяла България да живее в един град сега е момента да го направим.

    Второ има проблем с приема. Да те приемат обикновенно е ужасно трудно, но завършването рядко е такова. Почти няма прекъснали студенти, преписва се масово. Трябва да се направи точно обратното - лесен прием и трудно следване. Така съвсем нормално студентите ще започнат да учат.

    Университетите трябва да добият пълна автономност. Държавата се меси твърде много. Трябва да се преосмисли начина им на финансиране.

    Университетите и бизнеса трябва да работят в тясно сътрудничество. Трябва на всеки да е ясно какъв е пътя към успешна кариера, а не да завършиш заучил сума си теории с нула практика, а всички обяви за работа да ти искат 2-3 години стаж. Просто трябва да се направи някакво начално стъпало - примерно стажант.

    Изобщо много може да бъде направено. Просто трябва да се огледаме и да видим как го правят другите държави. И отговорът не е само в парите. Иска се и още нещо.




Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.