Параноя 2.0

От 2-3 месеца и аз размишлявам по този проблем. Действително технологиите навлязоха много в живота на хората, а цифровизацията позволява невероятно бърз трансфер на данни и нещо елементарно става достояние на целия свят. Определено не ми се струва, че това, ще доведе до нещо добро.

Божков във футбола 2.0

Статията тотално бърка същността на проблема. Проблемът не е, че работодатели и институции знаят повече за нас, а че им позволяваме да действат въз основа на това знание. Да уволниш някого заради аспекти на личния му живот трябва да е точно толкова подсъдно, колкото и да го уволниш заради расата или религията му.

Може да се приеме подслушването и следенето,новите технологии ще направят това почти неизбежно. НО и Затова е необходимо, както тези действия да са драконовски срещу хората, така да има и сериозни закони, изискани и наложени от демократичното общество срещу злоупотребите в тази сфера.Например, който злоупотреби, или незаконно действа с получената информация, наказанието започва от 10 години затвор нагоре,а ако е държавен служител от 15 нагоре, да видиш как ще се попарят мераците на всеки извратеняк да изкара нещо на чужд гръб!

На мен друго не ми е ясно. Нямам профил във Facebook, но един приятел има и съм наблюдавал докато е вътре.

Доколкото забелязах профила ти може да е разгледан само, ако човека който иска да го види ти е приятел (разбира се това може да бъде променено от настройките).

Но... в такъв случай как полицията или университети като Харвард могат да ти наблюдават профила? Също така бяха споменати работодателите. Те как могат да наблюдават профила на даден човек при положение, че той не фигурира в твоите приятели? Или от Facebook са дали достъп до тази информация?

Но. 5 - много хора добавят като 'приятели' хора, които дори не познават. Аз имам сред 'приятелите' си хора, които съм забравил от десет години, колеги от бранша, с които никога дума не съм разменял, далечни познати на мои познати, които са ме аднали след случаен разговор на някой купон... Така че инфото във Фейсбука го приемам за обществено достояние. Алтернативата е да отказваш на 90% от тези, които те добавят като приятел, което изглежда грубо и надуто, особено ако с тези хора се разминаваш по коридорите на работа.

ми както в риъл лайфът... неколко айдентитита... едно за босът, друго за жената, трето за друзята, четвърто за тъщата... и пак като в риъл лайфът... внимаваш да не протече инфо... измежду айдентититата...:)

Да имаш приятели и да се виждаш и чуваш с тях на живо е много по-ценно от изкуствени общества като Facebook. Добре се живее без социални мрежи, добре ще се живее и без тях. Децата като си нямат друга работа се забавляват - ще им мине с времето, само личните им данни ще останат при големият брат, пардон, братя.



О, да щях да забравя - не се страхувайте да оставяте личните си данни свободно в мрежата. Бъдете параноични :)

до gradinko - ами аз като им гледах опциите пак може да се правят ограничения, дори някой да фигурира в листата ти с приятели. Friends of friends, ако не се лъжа беше или нещо подобно, но пак можеше да има някакво ограничение на инфорацията достъпна до приятелите ти. Просто в статията беше опоменато едва ли не като масово явления полицията да прави проверки и се зачудих.

И какво статията идва да ме убеди да се предам и да си направя профил в някоя социална мрежа?
Вероятно, за да мога, когато ме попитат: "Как си? Какво правиш?" аз гордо да отвърна: " Виж ми Facebook-а"...
И няма начин за опазване на каквато и да било информация предоставена веднъж в мрежата (Големия брат гледа), факт.
Дори компаниите, в които работиме следят всички разговори, провеждани по Skype, ICQ и други IM програми, както и цялат входяща и изходяща кореспонденция и много, много други :)
Welcome to the virtual reality!