През 1998 да направиш личния си живот достояние на целия свят е почти невъзможна задача. Малцина избрани постигат успех благодарение на главна роля в "Титаник" или извънбрачна афера в Белия дом.
Десет години по-късно да разкажеш за себе си на света е удивително лесно. Всъщност е практически неизбежно, дори за онези, които нямат роли в киното или мандат за управление на световна суперсила.
Изобилието на лична информация в мрежата е повод за оживени дискусии - както сред потребителите, които се страхуват от него, така и сред компаниите, които се надяват да го монетизират. Централно място в тези дебати днес заемат виртуалните социални мрежи. По данни на PEW Internet Project над 65% от интернет жителите на възраст под 35 години имат профил в поне един такъв сайт. Информацията, генерирана от милионите потребители на социални мрежи, е интересна не само за приятели и познати. В редица случаи, получили медийно внимание през последната година, Facebook и МySpace играят роля в полицейски разследвания и фирмени проверки на настоящи и бъдещи служители. Университети като Харвард разглеждат онлайн профилите на свои кандидат-студенти. Американското правителство най-сериозно се е заело да изследва потенциала на новите социални платформи за организиране на терористични групи. Въпреки всичко това сайтовете продължават да привличат потребители, склонни да споделят личните си данни с всеки, който би проявил интерес.
Неизбежно заплитане в мрежата
Преди няколко месеца и последните ми двама познати без профил във Facebook най-после се предадоха. Всеки от двамата имаше собствени, добри причини да се държи настрана от услугите на компанията. Единият се опасяваше, че ще загуби прекалено много ценно време, другият беше твърдо убеден, че Facebook e творение на сатаната. Понастоящем всеки от тях ежедневно губи ценни часове на сайта, а безсмъртните им души вероятно са обречени на вечни страдания. Поемането на този сериозен риск не е продиктувано от чисто любопитство или скука. В много социални групи онлайн комуникацията постепенно се пренася от по-затворения модел на електронната поща и IM програмите към мултифункционалните социални платформи. Решението да се регистрираш вече се базира не само на ползата от включването в такива мрежи, но и на социалната цена, която плащаш, ако си изолиран от тях.
Веднъж попаднал на подобен сайт, потребителят има силна мотивация да предостави достоверни лични данни. Ако не публикуваш истинско име и снимка, приятелите ти няма да могат да те разпознаят. Ако не попълниш името на училището и университета си, състудентите ти няма да те намерят. Ако не кажеш в коя част на света живееш, няма да получаваш информация за събитията, организирани там. Ако не споделиш интереси и хобита, няма как да се свържеш с други любители на алтернативна музика или колекционери на марки. Изследване на университета Carnegie Mellon показва, че пренебрежимо малка част от данните, публикувани в социални мрежи, са измислени. Достоверната информация е основно предимство на тези сайтове. Пак тя е един от най-големите им проблеми.
Управление на данните
Извън интернет манипулирането на общественото мнение се случва спонтанно, без човек да полага особени усилия. Началниците ти знаят, че работиш добре в екип и спазваш крайните срокове за проекти. Приятелите ти се гордеят, че можеш да запазиш равновесие, танцувайки върху барплота след 12 текили. Властите вярват, че почтено плащаш данъци и не караш автомобил в нетрезво състояние. Различните групи, с които се налага да общуваш, научават само това, което им се полага да знаят. Не че работодателите ти не биха искали да разберат дали не отсъстваш по болест вследствие на предозиране с текила. Просто офлайн проверката отнема твърде много време и ресурси.
В социалните мрежи нещата се поставят по друг начин. В огромна част от случаите тези платформи събират връзки от различен тип в общо пространство. Някои от "контактите" или "приятелите" в списъка на потребителя са колеги, други - съученици, роднини, работодатели, близки познати, далечни познати, случайни граждани. Снимки на 12 празни чаши от текила са подходящи за някои онлайн контакти. Суховат постинг за радостите на счетоводния софтуер - за други. Онлайн това разделение между различните групи не се случва естествено и от само себе си. За да го направят възможно, интернет компаниите създават все по-сложни настройки за контрол на информацията. Ефектът обаче е малък - колкото повече и по-заплетени опции съществуват, толкова по-слаба е вероятността някой да отдели времето, необходимо за да разбере как да ги използва.
Виж кой те следи
Преди два месеца начална учителка в Северна Каролина е уволнена от работното си място. Още няколко нейни колеги се разминават само с предупреждения. Причината - Facebook страници, съдържащи обидни расистки изказвания и провокативни снимки. В друг известен случай студент не получава летен стаж, след като компанията, в която кандидатства, преглежда онлайн профила му. Студентът изпада от списъка на избраните, след като става ясно, че в графа "Интереси" на страницата наред с други любими дейности се говори за пушене на марихуана.
Докато много потребители са възмутени от подобно нахлуване в личното им пространство, компаниите се позовават на фирмената си репутация. "Ако ние можем да видим тази информация и да открием нещо нередно в нея, вероятно и клиентите ни могат да го направят. Не можем да си позволим този риск", обясняват представители на голяма технологична фирма.
Наред с работодателите много американски университети следят онлайн профилите на настоящи и бъдещи студенти. По данни на Каplan поне 50 от най-добрите 500 университета в САЩ проверяват MySpace и Facebook страниците на свои кандидат-студенти.
Докато българската полиция прибира за разпит блогъри, призоваващи към протести, американските власти вече ловят престъпници по информация от виртуални социални мрежи. Най-често става въпрос за дребни нарушения - непълнолетни младежи са арестувани заради снимки, показващи употреба на алкохол.
Армията и разузнаването на САЩ проявяват траен интерес към всички нови технологични платформи. В доклади на военното разузнаване се обсъжда възможността терористични групи да използват социални сайтове (Facebook и Тwitter) и онлайн игри (World of Warcraft и Second Life) за координиране на подривна дейност. Щатското министерство на отбраната работи по подобни проекти с някои от големите университети в страната. Крайната цел на сътрудничеството е проектиране на система за идентифициране и саботаж на терористични организации, използващи онлайн социални мрежи за връзка между членовете си. По непотвърдени данни интересът на ЦРУ в тези сайтове също е достатъчно сериозен, за да подтикне агенцията да налее милиони долари в тях. Greylock Venture Capital, компания инвестирала $27.5 милиона във Facebook, има връзки с фонд за рисков капитал, собственост на ЦРУ.
Онлайн игрите пък са под зоркото око на Офиса на директора на Националното разузнаване (ОДНР) - звено, координиращо работата на различните разузнавателни агенции в САЩ. Според доклад на ОДНР от средата на 2008 г. отделът е платил $800 милиона за проект, който ще изследва поведението на участниците в масови онлайн ролеви игри. Проектът има за цел да изучи виртуалните светове, за да може да предотврати евентуалното планиране на терористични атаки с тяхна помощ.
Лични данни 2009
Правозащитниците, загрижени за опазването на лични данни, не очакват нищо добро от идващата 2009 г. Освен стартиращите правителствени проекти опасения предизвикват и действията на компаниите - собственици на онлайн виртуални мрежи. През изминалата година Google, Yahoo, MySpace и Facebook обявиха планове за разширяване на обхвата на платформите си. Последното подобно съобщение дойде през декември с официалното представяне на Facebook Connect. Новата услуга ще позволява на желаещите да използват Facebook-самоличността си, когато се регистрират в сайтове партньори. Така притежателите на профил в мрежата ще могат да "вземат със себе си" информацията и контактите си, когато използват услугите на други компании. Съществуването на единен профил за регистрация в много различни системи улеснява потребителя, но отваря много нови проблеми, свързани с контрола на лични данни. Разбира се, това ще се превърне в сериозен въпрос единствено ако достатъчен брой потребители се възползват от новите услуги. Предишни опити на Microsoft да стартират подобно начинание (MS Passport) се провалиха с гръм и трясък. Дали 120-те милиона потребители на Facebook ще проявят по-голям интерес, все още е спорно.
През 1998 да направиш личния си живот достояние на целия свят е почти невъзможна задача. Малцина избрани постигат успех благодарение на главна роля в "Титаник" или извънбрачна афера в Белия дом.
Десет години по-късно да разкажеш за себе си на света е удивително лесно. Всъщност е практически неизбежно, дори за онези, които нямат роли в киното или мандат за управление на световна суперсила.
11 коментара
От 2-3 месеца и аз размишлявам по този проблем. Действително технологиите навлязоха много в живота на хората, а цифровизацията позволява невероятно бърз трансфер на данни и нещо елементарно става достояние на целия свят. Определено не ми се струва, че това, ще доведе до нещо добро.
Божков във футбола 2.0
Статията тотално бърка същността на проблема. Проблемът не е, че работодатели и институции знаят повече за нас, а че им позволяваме да действат въз основа на това знание. Да уволниш някого заради аспекти на личния му живот трябва да е точно толкова подсъдно, колкото и да го уволниш заради расата или религията му.
Може да се приеме подслушването и следенето,новите технологии ще направят това почти неизбежно. НО и Затова е необходимо, както тези действия да са драконовски срещу хората, така да има и сериозни закони, изискани и наложени от демократичното общество срещу злоупотребите в тази сфера.Например, който злоупотреби, или незаконно действа с получената информация, наказанието започва от 10 години затвор нагоре,а ако е държавен служител от 15 нагоре, да видиш как ще се попарят мераците на всеки извратеняк да изкара нещо на чужд гръб!
На мен друго не ми е ясно. Нямам профил във Facebook, но един приятел има и съм наблюдавал докато е вътре.
Доколкото забелязах профила ти може да е разгледан само, ако човека който иска да го види ти е приятел (разбира се това може да бъде променено от настройките).
Но... в такъв случай как полицията или университети като Харвард могат да ти наблюдават профила? Също така бяха споменати работодателите. Те как могат да наблюдават профила на даден човек при положение, че той не фигурира в твоите приятели? Или от Facebook са дали достъп до тази информация?
Но. 5 - много хора добавят като 'приятели' хора, които дори не познават. Аз имам сред 'приятелите' си хора, които съм забравил от десет години, колеги от бранша, с които никога дума не съм разменял, далечни познати на мои познати, които са ме аднали след случаен разговор на някой купон... Така че инфото във Фейсбука го приемам за обществено достояние. Алтернативата е да отказваш на 90% от тези, които те добавят като приятел, което изглежда грубо и надуто, особено ако с тези хора се разминаваш по коридорите на работа.
ми както в риъл лайфът... неколко айдентитита... едно за босът, друго за жената, трето за друзята, четвърто за тъщата... и пак като в риъл лайфът... внимаваш да не протече инфо... измежду айдентититата...:)
Да имаш приятели и да се виждаш и чуваш с тях на живо е много по-ценно от изкуствени общества като Facebook. Добре се живее без социални мрежи, добре ще се живее и без тях. Децата като си нямат друга работа се забавляват - ще им мине с времето, само личните им данни ще останат при големият брат, пардон, братя.
О, да щях да забравя - не се страхувайте да оставяте личните си данни свободно в мрежата. Бъдете параноични :)
до gradinko - ами аз като им гледах опциите пак може да се правят ограничения, дори някой да фигурира в листата ти с приятели. Friends of friends, ако не се лъжа беше или нещо подобно, но пак можеше да има някакво ограничение на инфорацията достъпна до приятелите ти. Просто в статията беше опоменато едва ли не като масово явления полицията да прави проверки и се зачудих.
И какво статията идва да ме убеди да се предам и да си направя профил в някоя социална мрежа?
Вероятно, за да мога, когато ме попитат: "Как си? Какво правиш?" аз гордо да отвърна: " Виж ми Facebook-а"...
И няма начин за опазване на каквато и да било информация предоставена веднъж в мрежата (Големия брат гледа), факт.
Дори компаниите, в които работиме следят всички разговори, провеждани по Skype, ICQ и други IM програми, както и цялат входяща и изходяща кореспонденция и много, много други :)
Welcome to the virtual reality!