Neraboti.com
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Neraboti.com

Дигитализацията в Народната библиотека върви на бавни обороти

Neraboti.com

Библиотеките в България са на светлинни години от големите възможности на новите технологии

Люба Йорданова, Зорница Стоилова
6357 прочитания

Дигитализацията в Народната библиотека върви на бавни обороти

© Георги Кожухаров


"Последният път, когато влязох в библиотека, бешеееее... ", почесват се по главата и обръщат очи нагоре с неловка усмивка по-голямата част от минувачите, които спираме на улицата с този въпрос. Не могат да си спомнят.

Но не защото не четат, а защото библиотеките отдавна не са популярно и привлекателно място за четене. Когато вече има модерни, уютни книжарници, в които те посрещат с чаша кафе, приятна музика и усмивка. Има и блогове за книги, където можеш да общуваш с хора със сходни на твоите интереси. Има и дигитални библиотеки, които предлагат достъп до световното културно наследство на един клик разстояние, без да ти се налага да излизаш от вкъщи или да се сблъскваш със служители в хронично лошо настроение.

Дигитална Европа

Така например на 20 ноември миналата година един току-що пуснат уебсайт събра десет милиона посетители. Огромният наплив беше по повод "Europeana" - дигитална библиотека по проект на ЕС. Тя има амбицията да е модерен вариант на древната Александрийска библиотека, като събере на едно място в мрежата ценни експонати от културното наследство на Европа, предоставени от музеи, библиотеки, национални архиви и организации за културно наследство в страните членки.

Проектът обаче пострада от фалстарт - сайтът на Европеана беше затворен часове след пускането му заради огромния потребителски наплив. Любопитното е, че най-голям интерес е бил проявен към портрета на "Мона Лиза". Близо 5 милиона души от цял свят са искали по едно и също време да видят прочутата творба на Леонардо до Винчи. Според Европейската комисия (ЕК) страницата на "Europeana" е отворена двойно повече пъти от очакваното и е свалена, за да се увеличи броят на сървърите. Въпреки че оскъпи проекта със 100 хиляди евро, тoва беше изтълкувано в Брюксел като сигнал, че дигиталната библиотека се радва на неочакван интерес. "Europeana падна жертва на собствения си успех", казва Мартин Селмайр, говорител по телекомуникациите на ЕК.

Организаторите обещаха, че базата данни ще се върне в мрежата през януари. Към момента сайтът е активен, но стартовата страница предупреждава, че търсенето е ограничено, докато се тества новият хардуер. Потребителите могат да разглеждат цифровизирана съкровищница от филми, картини, фотографии, звукозаписи, партитури, географски карти, ръкописи, вестникарски архиви, документи и книги - общо два милиона творби в началото на проекта. Очаква се до 2010 г., когато достигне пълния си капацитет, "Europeana" да съдържа 10 милиона експоната от страните членки и да работи на всички официални езици в ЕС.

По същото време в България

Страните членки нямат задължения към "Europeana", но всички са отвърнали положително на поканата да се присъединят към проекта, разказа пред "Капитал" Джон Пърдей от Кралската библиотека в Холандия, която ръководи проекта. Досега Франция е предложила най-голямо количество творби, а няколко държави не са успели да осигурят съдържание поради технически причини. Между тях е и България, където процесът на дигитализиране стига само до ниво сканирана снимка и описване на страниците със специални думи, за да се улесни търсенето. Текстът не се разшифрова, тъй като програмите са скъпи, обемите - големи и няма достатъчно персонал. "В България дигитализирането на съдържанието ще върви доста бавно", смята Игор Чипев, директор дирекция "Книга и библиотечно дело" към Министерство на културата. По думите му първо ще бъдат дигитализирани най-ценните неща и ще се задоволява интересът само на ограничен кръг от аудиторията - предимно учени и студенти.

Така например в Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий"процесът по дигитализиране на съдържанието е започнал още през 2006 г. и се осъществява както по линия на европейски програми, финансирани от ЕК, така и чрез национални инициативи, субсидирани от министерствата на финансите и на културата. "Към момента в Националната библиотека има общо 12 GB информация, включваща 3000 дигитализирани книги, документи, изображения и техните систематизирани описания, съхранени чрез специализираната система DocuWarе", казва Анета Дончева, зам.-директор в Народната библиотека. Те са достъпни на интернет сайта на институцията и засега се предоставят безплатно. Става дума обаче за колекция от старопечатни и редки издания, славянски и чуждоезични ръкописи, документи на Ориенталския отдел и картографски елементи.

Преходът от прашните рафтове и музейните хранилища към интернет не е безплатен - до края на 2011 г. ЕС ще инвестира в "Europeana" 2 милиона евро годишно, като се очаква страните членки да дадат милион допълнително. Още 119 милиона са отпуснати за свързани с "Europeana" дейности - цифровизация на библиотеки и по-добър достъп до европейското културно и научно наследство. Финансиране от ЕС се отпуска обаче само по одобрени проекти. "Не ми е известно някой в България да е защитил успешен проект, по който да е получил средства", казва Игор Чипев. По думите му Министерство на културата също заделя средства за дигитализиране, като през 2007 г. са били инвестирани над милион лева за техника. Миналата година обаче икономическата криза не е позволила част от бюджетния излишък да се използва за такива цели.

Друг проблем в България са авторските права на творбите. "Нито едно от защитените с авторски права произведения в България не може законно да попадне в електронно обращение", казва Игор Чипев. По закон авторските права не могат да се търгуват и съответно не могат да бъдат продадени на този, който се занимава с електронно разпространение на текстове. Така се оказва, че в България не е възможно да има легитимен разпространител на електронни текстове. По думите на Чипев единственото решение е генерална промяна в Закона за авторското право.

Книги и клишета

Според доц. д-р Милена Цветкова, преподавател по "Съвременно световно книгоиздаване" в Софийския университет, клишираният начин, по който се мисли за библиотеките, и демодираното отношение към читателя са основните причини за липсата на политически и обществен интерес към тях. "Библиотеките не са само място за четене", коментира Цветкова и продължава: "Естественото желание да се говори върху прочетеното, да се търси, да се пита сега се извършва в интернет средата, а в библиотеките по условие се мълчи. Служителите в библиотеките не само не са склонни да помагат на читателя и да се възприемат като негови помощници, а се държат с него като дете, което подлежи на възпитание и дидактика." Образователният експерт Юлиан Попов се съгласява. "Проблемът на библиотеките е, че те не съумяват да се изградят като центрове за общуване. В тях трябва да се инвестира - и пари, и политически интерес, и доброволен труд", казва той. Или вместо да са тихо място, в което те е страх да проговориш, библиотеките трябва да се превърнат в информационни центрове, където човек може да каже на другите кога ще има уроци по танци и рисуване, кога и къде ще се състои дебат за развитието на местния парк.

Светлозар Желев, директор "Книгоиздаване" в издателство "Сиела" и член на управителния съвет на асоциация "Българска книга" е на мнение, че за библиотеките не може да се мисли извън контекста на цялостното развитие на образованието и отношението към науката. Той коментира, че държавата отдавна е абдикирала от тези области, а и не вижда политическа воля за решението на проблемите в тях. "Защото библиотеките не печелят гласове на изборите, но изграждането на пътища печели", обяснява простичко Желев и продължава: "Не може да се каже, че парите са най-важният проблем на библиотеките, но със сигурност са проблемът, към който водят всички останали проблеми като липса на обучен персонал, богатство на библиотечния фонд, достъп до интернет или дигитален достъп до различни бази данни."

По темата работи и Ирина НОВАКОВА

"Последният път, когато влязох в библиотека, бешеееее... ", почесват се по главата и обръщат очи нагоре с неловка усмивка по-голямата част от минувачите, които спираме на улицата с този въпрос. Не могат да си спомнят.

Но не защото не четат, а защото библиотеките отдавна не са популярно и привлекателно място за четене. Когато вече има модерни, уютни книжарници, в които те посрещат с чаша кафе, приятна музика и усмивка. Има и блогове за книги, където можеш да общуваш с хора със сходни на твоите интереси. Има и дигитални библиотеки, които предлагат достъп до световното културно наследство на един клик разстояние, без да ти се налага да излизаш от вкъщи или да се сблъскваш със служители в хронично лошо настроение.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    stir avatar :-|
    stir

    Защо не разгледахте проекта за дигитализиране на Националните библиотеки „Глобални библиотеки”, финансиран от фондацията на Бил Клинтън?

    Освен това има и модерни библиотеки в България, макар и частни...

  • 2
    Avatar :-|
    библиотекар

    Трябва да има и промяна в мисленето на библиотечните служители. Те се формират по калъп мислене 60-те години на 20 в.- в библиотеката се влиза като в църква и читателите се държат със служителитер като със свещеници.( нито дума, нито въпрос).
    Колко библиотечни служители посрещат читателите си ( студенти и обикновени граждани) с усмивка? По-скоро се държат като служители в някое районно управление.

  • 3
    Avatar :-|
    гарабед

    Аз влязох в библиотека снощи. След 18 ч минах и си смених книгите. Библиотеката е частна естествено. Има нови книги, каквито в Окръжната няма.
    Дигитализацията не решава основния проблем. Липсата на бюджет за нови книги на държавните библиотеки. Дори и да им дадат, те по заповед ще похарчат парите за книги, издадени от Гранитски.
    Книга на монитор не мое се чете. Все едно да се обслужваш с надуваема жена.

  • 4
    tsekata avatar :-|
    tsekata

    "Книга на монитор не мое се чете. Все едно да се обслужваш с надуваема жена."

    по-голям лаф не бях слушал :D то и човек на Луната не може да ходи ама нейсе...

  • 5
    petervanev avatar :-(
    Петър Ванев

    Подкрепям Гарабед, дотолкова, че ме заболяват очите и е трудно да се чете от монитор, особено голяма книга. Но това е индивидуална причина.
    Не съм ходил на библиотека от много години поради две причини - имам интернет и хиляди книги у дома; и не съм намерил причина. За да отидеш някъде в това време, когато ни трябват календари за да си организираме деня и задачите, едно безсмислено разкарване до библиотека не е целесъобразно. Трябва да има с какво да те привлекат. Парадокс за мен е, че книжарниците се пълнят все-повече, социални мрежи и блогове за обсъждане на книги имат все повече читатели и потребители, а библиотеките ( държавните ) отказват да реагират осезаемо...

  • 6
    Avatar :-|
    хари

    Как да има българско електронно съдържание, след като висши служители на Министерство на културата (цитирания Игор Чипев) очевидно не познават закона.
    "Нито едно от защитените с авторски права произведения в България не може законно да попадне в електронно обращение", казва Игор Чипев. - ГЛУПОСТИ! Сещам се веднага за поне две международни електронни библиотеки които предлагат съвсем законно достъп до пълнотекстови статии и книги от България. (Не ги назовавам, че да не излезе реклама - който иска - има Гугъл) Естествено, текстовете са платени, както е във всички нормални електронни библиотеки. Явно г-н чипев е пропуснал промените в Закона за авторското и сродните му права, които бяха направени след приемането на Закона за електронния документ и електронния подпис. Апропо, според мнението на няколко юристи, занимаващи се с IP, нашия закон е много добър, само че "куца" приложението му.

  • 7
    noahshi avatar :-|
    johnatan-livingston

    единственото неудобство от четенето на книга от монитор е, че не можеш хем да си легнеш, хем да четеш (все още, разбира се).

  • 8
    Avatar :-|
    M

    как да не може :) , взимам си лаптопа в леглото (хем ми и топли) и както казваше учителката ми по литература : да имам и едно парче сиренце да си пощипвам ... идилия :D

  • 9
    Avatar :-|
    гарабед

    Който чете по един абзац на ден, може и прав да го чете, може и на предните си крака да се изправи, даже и на монитор може.
    Който чете по половин книга, го прави легнал естествено. Когато някой не проумява кефа от четене на книжна книга и ми приказва за монитор, ми напомня за вица, дето на един му влязла треска в езика. Щото близал нещо, нарисувано на една тараба.

  • 10
    cyp17310837 avatar :-|
    Endymion

    Винаги съм се чудил на хората които говорят за "кефа от четене на книжна книга". Ако искаш да четеш повече книги в електроннен вид просто си купуваш устройство за четене на книги. Те са с e-ink екран (електронна хартия), така че не натоварват очите и теглото и размерите им са като на нормална книга. На пазара има доста модели като един даже се продава в България.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK