Така например на 20 ноември миналата година един току-що пуснат уебсайт събра десет милиона посетители. Огромният наплив беше по повод "Europeana" - дигитална библиотека по проект на ЕС. Тя има амбицията да е модерен вариант на древната Александрийска библиотека, като събере на едно място в мрежата ценни експонати от културното наследство на Европа, предоставени от музеи, библиотеки, национални архиви и организации за културно наследство в страните членки.

Проектът обаче пострада от фалстарт - сайтът на Европеана беше затворен часове след пускането му заради огромния потребителски наплив. Любопитното е, че най-голям интерес е бил проявен към портрета на "Мона Лиза". Близо 5 милиона души от цял свят са искали по едно и също време да видят прочутата творба на Леонардо до Винчи. Според Европейската комисия (ЕК) страницата на "Europeana" е отворена двойно повече пъти от очакваното и е свалена, за да се увеличи броят на сървърите. Въпреки че оскъпи проекта със 100 хиляди евро, тoва беше изтълкувано в Брюксел като сигнал, че дигиталната библиотека се радва на неочакван интерес. "Europeana падна жертва на собствения си успех", казва Мартин Селмайр, говорител по телекомуникациите на ЕК.

Организаторите обещаха, че базата данни ще се върне в мрежата през януари. Към момента сайтът е активен, но стартовата страница предупреждава, че търсенето е ограничено, докато се тества новият хардуер. Потребителите могат да разглеждат цифровизирана съкровищница от филми, картини, фотографии, звукозаписи, партитури, географски карти, ръкописи, вестникарски архиви, документи и книги - общо два милиона творби в началото на проекта. Очаква се до 2010 г., когато достигне пълния си капацитет, "Europeana" да съдържа 10 милиона експоната от страните членки и да работи на всички официални езици в ЕС.

По същото време в България

Страните членки нямат задължения към "Europeana", но всички са отвърнали положително на поканата да се присъединят към проекта, разказа пред "Капитал" Джон Пърдей от Кралската библиотека в Холандия, която ръководи проекта. Досега Франция е предложила най-голямо количество творби, а няколко държави не са успели да осигурят съдържание поради технически причини. Между тях е и България, където процесът на дигитализиране стига само до ниво сканирана снимка и описване на страниците със специални думи, за да се улесни търсенето. Текстът не се разшифрова, тъй като програмите са скъпи, обемите - големи и няма достатъчно персонал. "В България дигитализирането на съдържанието ще върви доста бавно", смята Игор Чипев, директор дирекция "Книга и библиотечно дело" към Министерство на културата. По думите му първо ще бъдат дигитализирани най-ценните неща и ще се задоволява интересът само на ограничен кръг от аудиторията - предимно учени и студенти.

Така например в Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий"процесът по дигитализиране на съдържанието е започнал още през 2006 г. и се осъществява както по линия на европейски програми, финансирани от ЕК, така и чрез национални инициативи, субсидирани от министерствата на финансите и на културата. "Към момента в Националната библиотека има общо 12 GB информация, включваща 3000 дигитализирани книги, документи, изображения и техните систематизирани описания, съхранени чрез специализираната система DocuWarе", казва Анета Дончева, зам.-директор в Народната библиотека. Те са достъпни на интернет сайта на институцията и засега се предоставят безплатно. Става дума обаче за колекция от старопечатни и редки издания, славянски и чуждоезични ръкописи, документи на Ориенталския отдел и картографски елементи.

Преходът от прашните рафтове и музейните хранилища към интернет не е безплатен - до края на 2011 г. ЕС ще инвестира в "Europeana" 2 милиона евро годишно, като се очаква страните членки да дадат милион допълнително. Още 119 милиона са отпуснати за свързани с "Europeana" дейности - цифровизация на библиотеки и по-добър достъп до европейското културно и научно наследство. Финансиране от ЕС се отпуска обаче само по одобрени проекти. "Не ми е известно някой в България да е защитил успешен проект, по който да е получил средства", казва Игор Чипев. По думите му Министерство на културата също заделя средства за дигитализиране, като през 2007 г. са били инвестирани над милион лева за техника. Миналата година обаче икономическата криза не е позволила част от бюджетния излишък да се използва за такива цели.

Друг проблем в България са авторските права на творбите. "Нито едно от защитените с авторски права произведения в България не може законно да попадне в електронно обращение", казва Игор Чипев. По закон авторските права не могат да се търгуват и съответно не могат да бъдат продадени на този, който се занимава с електронно разпространение на текстове. Така се оказва, че в България не е възможно да има легитимен разпространител на електронни текстове. По думите на Чипев единственото решение е генерална промяна в Закона за авторското право.

Книги и клишета

Според доц. д-р Милена Цветкова, преподавател по "Съвременно световно книгоиздаване" в Софийския университет, клишираният начин, по който се мисли за библиотеките, и демодираното отношение към читателя са основните причини за липсата на политически и обществен интерес към тях. "Библиотеките не са само място за четене", коментира Цветкова и продължава: "Естественото желание да се говори върху прочетеното, да се търси, да се пита сега се извършва в интернет средата, а в библиотеките по условие се мълчи. Служителите в библиотеките не само не са склонни да помагат на читателя и да се възприемат като негови помощници, а се държат с него като дете, което подлежи на възпитание и дидактика." Образователният експерт Юлиан Попов се съгласява. "Проблемът на библиотеките е, че те не съумяват да се изградят като центрове за общуване. В тях трябва да се инвестира - и пари, и политически интерес, и доброволен труд", казва той. Или вместо да са тихо място, в което те е страх да проговориш, библиотеките трябва да се превърнат в информационни центрове, където човек може да каже на другите кога ще има уроци по танци и рисуване, кога и къде ще се състои дебат за развитието на местния парк.

Светлозар Желев, директор "Книгоиздаване" в издателство "Сиела" и член на управителния съвет на асоциация "Българска книга" е на мнение, че за библиотеките не може да се мисли извън контекста на цялостното развитие на образованието и отношението към науката. Той коментира, че държавата отдавна е абдикирала от тези области, а и не вижда политическа воля за решението на проблемите в тях. "Защото библиотеките не печелят гласове на изборите, но изграждането на пътища печели", обяснява простичко Желев и продължава: "Не може да се каже, че парите са най-важният проблем на библиотеките, но със сигурност са проблемът, към който водят всички останали проблеми като липса на обучен персонал, богатство на библиотечния фонд, достъп до интернет или дигитален достъп до различни бази данни."

По темата работи и Ирина НОВАКОВА