Изгубеното поколение

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Ася Колева Смаляване

"Нашето поколение няма световна война, нито голяма депресия. Нашата война е духовна. Нашата депресия са животите ни."

"Боен клуб", Чък Палъник


Понякога, когато ушите ни не пищят от дребни, но истерични скандали, когато поредната криза за момент е спряла да крещи, тогава може да чуеш тихо ръмжене. То идва от форуми в интернет, тук-там пробива в традиционните медии, а в началото на януари за пръв път излезе на площадите. Поколението, родено след 1989 г., вече чука на вратата на големия живот и даже прави плахи стъпки в него. На изборите тази година за първи път ще гласуват хора, които нямат нито един ден живот преди 10 ноември. Деца, които са възпитавани и израснали изцяло в мътните времена на прехода.

Да се направи портрет на цяло едно поколение е трудна задача. За да нарисуваме тази сложна картина, говорихме със социолози, психолози, антрополози, политици, с деца и техните родители... Резултатът не е никак оптимистичен. Според повечето хора, които са се занимавали с това поколение, преходът е оставил сериозни рани по него. Чуйте това: голяма част от децата, родени след 1989 г., не знаят какво искат да постигнат в живота. Страхуват се да си поставят цели, защото дори когато го направят, нямат достатъчно умения да ги постигнат. Това създава в тях напрежение, което избива в различни видове агресия. Една част от децата на прехода се спасяват просто чрез бягство и емигрират. Други се затварят в себе си и отказват да следват каквато и да е житейска стратегия. Те са политически, обществено и професионално пасивни. Агресивното поведение се среща много по-често в това поколение, отколкото в предишните. Расте броят на осъдените за телесни повреди и убийства малолетни и непълнолетни. България стабилно се изкачва в класацията на държавите по брой самоубийства на деца под 18 години...

Портретът на това поколение, разбира се, не се рисува само с черно. Част от него е такава, каквато бихме искали да бъде - модерно мислеща, балансирана, прогресивна и активна. Според повечето мнения обаче това, уви, е по-малката част.



Забравени в прехода

"Родените след 89-та година се различават драстично дори от тези, родени само няколко години по-рано", разказва социологът Румяна Бъчварова. Преди две години тя е правила задълбочено изследване върху младите хора. Резултатите са показали, че началото на прехода е много важна граница за това поколение. "Те се различават сериозно по нагласи, стил на поведение и социални умения", смята г-жа Бъчварова. Според нейното изследване родените след 1989 г. много държат на собствената си индивидуалност и не искат в никакъв случай да са част от една група. "В това поколение няма големи форми на сдружение. Не става въпрос за организации от комсомолски тип, а за някогашните неформални групи. В момента под 1% от децата участват в някакви групи", обяснява Румяна Бъчварова. Данните от нейното изследване показват, че когато се попитат към каква група принадлежат, децата посочват над 70 различни варианта. Всички те обаче са според това как например те се обличат, каква музика слушат или какво спортуват. Иначе казано, те се обединяват около лайфстал предпочитания, а не около някакви идеи или ценности. Според Румяна Бъчварова разделението на толкова много групи отразява и раздробяването на цялото общество. "На родените след 89-та не трябва да се гледа като на компактно поколение и да се обобщават толкова лесно", казва тя и добавя, че много често децата в него приемат ценностите на групите около своите родители, отколкото тези на връстниците си.

Училищният психолог Иван Игов не се плаши толкова от обобщенията. Повече от 20 години той работи в Националната природо-математическа гимназия, но участва и в различни проекти из цялата страна, които му дават поглед върху децата от "загубеното поколение". "В последните 20 години ние, заровени в собственото си оцеляване, в собствения си просперитет, забравихме за най-важното - за бъдещето си. Забравихме за нашите деца", обяснява г-н Игов. Според психолога това пренебрежение води до последствия, които тепърва ще усещаме. За него случващото се в България сега е много подобно на това от Западна Европа през 60-те години. "Следвоенното поколение в Европа - оцеляващите, възстановяващите се, забравиха за децата си. Опитаха се механично да им припишат собствените си ценности, но те отказаха да ги приемат", смята той. Според него бунтовете през 68-ма година са протестът точно на това загубено поколение. Същата аналогия прави и социологът Живко Георгиев. "По време на протеста [в началото на януари пред парламента] се видя пълната липса на реализъм, на умението да се организира нещо, да се контролира някакъв иницииран от теб процес. Имаше тотално объркване в исканията, които бяха събрани от всякакви форуми и просто бяха поставени", казва той и допълва, че това му напомня красивия лозунг на Руди Дучке от 1968 - "Бих желал, но не знам какво".

За психолога Иван Игов в България децата днес също не приемат ценностите на предишните поколение, искат друго, без да могат да го формулират, и това създава напрежение. Според него протестите пред парламента в началото на януари са само началото на дълъг процес, който ще тлее дълго и напрежението ще нараства. "Младите хора имат много въпроси, а ние се отучихме да говорим с тях, забравихме, вгледани в пъпа си, че трябва да имаме някакъв общ език с тях", казва Игов. Пренебрегването според него не е само в семейството и общуването. "Забравихме ги и в образованието, където кризата е тотална", категоричен е той. В думите му има логика. Децата формират своя светоглед и умения да се справят с живота основно в семейството и училището. Когато и двете места скърцат, резултатът няма как да е добър. "Образованието в момента не дава никакви социални умения за справяне. Няма нито един предмет, който да насочва децата към това какво да правят с живота си после", смята Иван Игов. Според едно изследване, което той е правил със свои колеги, 70% от децата не се чувстват на мястото си в училище. "За да забравим децата си, ние сме ги затворили в някаква система на образование, която е като клетка. В един момент ги пускаме навън, но те не знаят какво да правят с живота си", описва мрачната картина психологът. Неумението да се справят в живота естествено създава фрустрация, която деформира децата в няколко посоки. Една част от тях емигрират в чужбина, където намират изчистената система от правила и норми, която им позволява да намерят пътя си. Друга част се затварят в себе си и отказват да живеят активно. Това създава още по-голямо вътрешно напрежение, което избива в може би най-неприятната посока. "Преди 4 години България беше на първо място в света по брой самоубийства на момчета до 14 години", казва Игов.

Според социолога Живко Георгиев липсата на социални умения не може да бъде наваксана. "Семейството не ги дава, училището не го дава, църквата я няма, гражданският сектор е абдикирал от идеята да създава граждански умения и тези деца са неконкурентно способни", дава тежката си присъда той. Прогнозата му не е никак оптимистична. Той смята, че това поколение страда от социален аутизъм, не може да води диалог, не знае как да постига целите си и като следствие може да бъде лесно манипулирано. Според изследванията, в които Живко Георгиев е участвал, единственият социализиращ фактор за тях е консуматорското общество. "Потребителската вълна намери най-верните си последователи точно в тази група", казва той. Според него попфолкът пасва много добре точно на вълната от "евтин хедонизъм" и затова огромна част от децата слушат тази музика. "Тази безумна смесица от живот в интернет, консумативизъм и мутренско-чалгаджийски културни влияния формира средата, в която това поколение намери себе си", категоричен е Живко Георгиев.

За социолога Кольо Колев ситуацията не е чак толкова мрачна. "Те са много по-големи оптимисти в сравнение с останалите генерации, настроени са много по-капиталистически и все по-често смятат, че бедният сам си е виновен", смята той. Според резултатите от неговите изследвания те са много по-материални и смятат, че героят на новото време е богатият човек. "Негативният резултат от това е, че може да се стигне до другата крайност - социален нихилизъм. Успехът и парите за тях да са най-важното, а всичко останало е на заден план", казва Кольо Колев.

На ръба на политиката

Поколението, родено след 1989 г.,, обаче не е толкова чуждо на политиката. На изборите тази година те ще гласуват за пръв път и макар че не са толкова много, за да повлияят сериозно на резултатите политическата им ориентация е любопитна. Според психолога Иван Игов агресията, натрупана в това поколение, се материализира в политиката като подкрепа за националистите и популистите. Логиката на това е, че те дават лесни оправдания на неуспеха да се реализираш в живота. За социолога Румяна Бъчварова една част от "изгубеното" поколение е податлива на крайни идеологии. "Тези, които са активни, имат мнение по всички въпроси, но то обикновено е крайно", казва тя. Според нея потенциал да спечелят привърженици имат и десните партии. Тя смята, че пасивната част от младото поколение също изразява позиция, макар и с бездействието. "Те са индивидуалисти и са отворени към политика, която ще им даде възможност сами да решат проблемите си, а не за политика, която решава проблемите вместо тях", казва Бъчварова.

Преди половин година тийнейджърският сайт teenproblem.net открива секция "Политика" във форума си. За изненада на екипа, който поддържа сайта, там се постват доста мнения. "Най-активни са националистите, но определено има много фенове и на Бойко Борисов.", разказва Александър Ненов, проект мениджър на teenproblem.net.

Можем ли да направим нещо

И така, поколението родено след 1989 г., не само чука на вратата, но и носи заложените от самите нас мини. Има ли обаче какво да направим, за да не платим прекалено висока цена за собствените си грешки?

Според психолога Иван Игов най-бързият изход от тази ситуация е спешната реформа на образователната система, така че тя да дава умения за справяне, а не безсмислени знания. В момента българските училища пълнят главите на децата с огромни количества напълно ненужна информация, но не възпитават нищо, което може по-късно да им помогне. "В образованието винаги е съществувал парадокс между компетентността и свободата. Ако залитнеш в прекалено много знания, не получаваш умения да правиш избори в живота. Ако не можеш да правиш избори, не си свободен. Нашето образование в момента възпитава много не-свободни хора. Някой след това трябва да ти каже какво да правиш и къде да отидеш", казва г-н Игов. Според него решението е да се променят учебните програми, така че една трета от времето по всеки предмет да се отделя за създаване на конкретни умения.

Образованието обаче е само едната част от сложното уравнение, което трябва да бъде решено. Тя не е никак лесна, но наистина трябва да се започне спешно. Важно е обаче и друго. За да намерим изгубеното поколение, ние първо трябва да се научим да чуваме въпросите му. След това трябва да знаем и отговорите. Дали обаче имаме какво да му кажем?

По темата работиха още:
Весислава Антонова
Ирина Ценкова
Зорница Стоилова