Особености на българските национални ценности

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Българска социологическа асоциация Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Българска социологическа асоциация Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Българска социологическа асоциация Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Българска социологическа асоциация Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Българска социологическа асоциация Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Българска социологическа асоциация Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Българска социологическа асоциация Смаляване

Гостоприемен, добронамерен, с гореща кръв и широка балканска душа. По-скоро хитър, отколкото работлив. Традиционалист. Разбира от футбол и политика. Ако ваш познат чужденец ви попита какви са българите, може би ще му поднесете стройна заучена фраза в този дух. Четвъртата вълна на "Европейско изследване на ценностите" на Българска социологическа асоциация обаче може да поразчупи представите ви за националните ценности и характеристики на българина. Проучването е представително национално. Анкетирани са 1500 души от цялата страна.

Работническо дело

"Да работиш - мръсна дума" вече не е актуален рефрен. Почти 90% от българите определят работата като много важен елемент от живота си. Предпочитат я добре заплатена, по възможност сигурна и с приятни колеги. За да изберат дадена позиция, тя трябва да предлага подходящо работно време, да съответства на способностите им, да е интересна и да предлага перспективи за развитиe. Трудът е важен за осъществяване на възможностите, а безделието от своя страна води до мързел, неизпълнение на дълга към обществото, а не на последно място и до безпаричие. Че бедността е рожба на липсата на инициатива, става все по-популярно схващане. Работата е по-важна дори от свободното време, а моралът и достойнството стигат дотам, че получаването на пари, без да си работил, се превръща в унизително начинание. В случай че работните места не достигат, предимството е за мъжете и българите, които категорично печелят в съревнованието с жените и чужденците.

Мама, татко и аз

Макар да се развива като понятие, семейството продължава да поддържа статуквото си на "основна клетка на обществото" и водеща ценност в живота на българина. Бракът печели по точки пред неузаконеното съжителство, а за да е крепък и безпрепятствен, най-важни са децата, верността, добрата сексуална връзка, жилището, задоволителните доходи, обсъждането на проблемите и не на последно място - поделянето на домакинските задължения. В общия случай съвместимостта на характерите се изпробва под формата на съжителство едва след подпис в ритуалната зала, макар голям процент от хората да не намират споделянето на общо жилище без брак за неприемливо. Идеята за сама жена, решила да роди без намерения за обвързване, звучи зле според всеки трети. Обществото е почти категорично - за да се реализира, жената трябва да стане майка. В името на сина или дъщеря си по-голямата част от българите са склонни да жертват собственото си благополучие, но очакват и подобен жест в замяна. За да отгледат следващото достойно поколение, родителите намират за най-важно да го възпитат в трудолюбие, чувство за отговорност и добри обноски, но пренебрегват послушанието, алтруизма, религиозната вяра и въображението.



Всичките са маскари

Макар половината от българите да признават, че се интересуват не особено или дори никак от политика, всъщност това е една от честите теми на разговор, когато се съберат с приятели. Не вярват в институциите, или поне не в българските - по-скоро биха се уповавали на Европейския съюз, ООН и НАТО. Двайсет години след началото на прехода българите не са доволни от начина, по който се развива демокрацията у нас, и смятат, че би било по-подходящо политическите решения да се взимат от експерти вместо от правителството. Все пак, макар да откриват недостатъците на демокрацията, предпочитат нея пред останалите форми на управление. Въпреки че не ги определят като особено благонадеждни, сънародниците ни застават зад позицията, че законите и институциите в страната трябва да се уважават. Затова и твърдо се противопоставят на подкупите, гратисчийството и проституцията независимо от обстоятелствата.

Вход: строго забранен

Ако имаше класация топ 5 на най-неприятните съседи, там задължително биха попаднали наркозависимите, пияниците, хората с криминално минало, хората, склонни към конфликти, и хомосексуалистите (почти половината от българите категорично не могат да простят влечението към собствения пол). В графата на по-поносимите влизат ромите, екстремистите и болните от СПИН. Въпреки че понятията чужденец и друговерец привидно не ни притесняват, лозунгът "България за българите" е верую за повече от 40%, завили, че трябва да има лимит на чужденците, които искат да емигрират у нас. По-толерантните биха се примирили с чуждо присъствие, докато не започнат да недостигат работни места. Според една част от хората в страната подходящият брой на придошлите е вече надхвърлен и имигрантите вече ни "крадат от хляба", като заемат работни места и товарят социалната ни система. Една специфична възприемчивост на чуждата позиция, макар и за малка група хора (3.8%), се изразява в оправдаване на тероризма, в случай че ситуацията го налага.

Бог високо

Въпреки че в общия случай завяват принадлежност към дадено вероизповедание, почти половината от българите признават, че посещават религиозна служба само на религиозни празници, а една четвърт си дават сметка, че това не се случва никога. Изключения се правят за важните моменти в живота - погребение, сватба и раждане. Вярват в Бог, но не и в прераждането и задгробния живот, една трета никога не се молят извън религиозна служба, а в представите на голяма част от запитаните може да се говори по-скоро за някакъв дух или висша сила, отколкото за конкретно божество. Въпреки това всеки четвърти е на мнение, че политици, които не са вярващи, са неподходящи за обществена дейност.

Безветрието на промяната

Макар да не са особено доволни от света, който ги заобикаля, половината от българите (59.3%) се определят като много или поне доста щастливи и в относително добро здраве. И въпреки че самите те не отдават особено внимание на послушанието като важен момент от възпитанието на децата си, предпочитат да се примирят със статуквото и да следват принципа на умерения прогрес. Революцията и радикалните действия не се привиждат като уместен път към промяната - обществото ни трябва да се промени постепенно, чрез реформи. Вероятно затова половината от сънародниците ни никога не биха участвали в законна демонстрация, още по-малко в окупация на сгради и фабрики, неофициални стачки, бойкоти и дори не биха подписали петиция в подкрепа на косвена или пряко засягаща ги кауза.

Защото сме градски

Ако попитате жител на Асеновград как се самоопределя, вероятно би ви отговорил по следния начин: на първо място - асеновградчанин, на второ - българин, на трето - представител на пловдивския регион, после - гражданин на света и едва след това би ви казал, че е европеец. Почти сигурно е обаче, че ще заяви, че напук на всичките несгоди и недоволство към онова, което го заобикаля, е горд, че е българин, макар и отчасти да се страхува от загубата на влияние на България в света.