С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
12 20 мар 2009, 12:55, 15221 прочитания

Майк Тайсън от Казичене

Затворници на лек режим ще спасяват затрупаната с боклуци София

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Той е на 18. Казва се Красимир Йорданов Атанасов, но му викат Тайсъна. Осъден е на три години затвор за грабеж. Представен ни е като "най-младшият" в групата от десетина затворници, които чистят София от една седмица по настояване на кмета Бойко Борисов. Лишените от свобода бяха привикани на помощ на заритата с боклуци София, след като общината реши да прекрати договорите с концесионера "Новера".

Тайсъна излежава присъдата си в затворническото общежитие в Казичене заедно с още 425 лишени от свобода мъже. Преди да стане "случката", за която е осъден, работил в строителството. Има си семейство, което му идва на свиждане. Той също си ходи в отпуски два пъти месечно. В началото на април му предстои поредната среща с роднините. Сега обаче събира фасове в задния двор на президентството. И нито е чувал за "Новера", нито знае значението на думата концесия. Интересува го само едно - трите години присъда да минат по-бързо, за да може да се върне в родния Пазарджик.


Както и останалите осъдени, Тайсъна с радост приема работата в чистотата, защото го приближава към свободата. Два отработени дни в затвора се броят за три излежани. Затова младият мъж с прякор на боксьор не се срамува от събирането на фасове. "Вътре много трудно минава времето, по цял ден кръстосваш двора на каре и умаляват краката просто" - така простичко Тайсъна обяснява защо е избрал да чисти мръсотиите на столицата.

След няколкоминутен разговор вече разбирам откъде идва прякорът му. Приликите с Майк Тайсън са много. Известният с дългото си криминално досие американски боксьор попада в изправително училище още докато е 12-годишен след опит за кражба на портфейл. Забележителната му спортна кариера пък беше периодично прекъсвана от съдебни дела за какво ли не - изнасилване, притежание на наркотици, шофиране в нетрезво състояние, побой над невинни хора. Той също лежа няколко пъти в щатски затвори. Но, ако трябва да съм честен, не мога да си представя Майк Тайсън да събира фасове по "Пето авеню".

Don't panic

Но да се върнем при Тайсъна и неговите братя по съдба от общежитието в Казичене. Денят е вторник. Работният ден на затворниците е току-що преполовен. Сутринта са чистили "Витошка" и района около площад "Света Неделя". Сега е време за оборка в района на Ротондата. Групата е от десет човека. Повечето са от ромски произход. Имат си отговорник - също затворник от общежитието в Казичене. Надзирават ги и двама служители от Столичния инспекторат. Хора в униформи не се забелязват, ако не броим гвардейците от представителната рота на входа на президентството. Може би така е по-добре - да не се стряскат минувачите.



Тук е моментът да кажем, че наетите за работа в чистотата 80 затворника не са нито убийци, нито рецидивисти. Ако си представяте софийския затворник като Жан Валжан или д-р Ханибал Лектор, ще се разочаровате. Те не ходят в "раирани костюми" и белезници. Не гледат лошо. И, честно казано, не излъчват никаква агресия. Те са просто група мъже в зряла възраст, заложници на собствените си грехове, които броят дните до свободата и живеят на принципа "ден да мине, друг да дойде". Или както казва Тайсъна - броят си кръстчетата (така наричат отметките по стените в общежитието, които отброяват прекараното време зад решетките).

Всяка сутрин автобус на градския транспорт ги взима от Казичене и вечерта ги връща. Сборният пункт е пред ст. "Васил Левски". Оттам групите се разделят по квартали. На обед имат един час почивка. Обядват на крак по градинките с храна, която си носят от затвора. За спазването на трудовата дисциплина следи един униформен сержант, който обикаля с автомобил по обектите и контролира изпълнението на задачите.

"Инциденти ли - какви инциденти", учудва се на въпроса ми Петър Недялков - общински служител, натоварен със задачата да организира затворническия труд. По думите му софиянци не са имали никакви оплаквания от близостта с криминалния контингент. "Не съм сигурен даже, че изобщо разбират", добавя той.

В очакване на амнистията

Решавам да проверя лично що за хора са затворниците. И друг път ми се е случвало да пиша репортаж за роми. Този път обаче е малко по-различно, защото съм предупреден, че началникът им (споменатият вече сержант) е против даването на интервюта. Да не говорим, че рискувам да си навлека гнева на хора с криминално досие, ако не предам правилно думите им. Решавам да стопя леда, като раздавам няколко визитки. И така разговорът все пак започва.

Уж трябва да си говорим за мръсна София, но разговорът през по-голямата част от времето се върти около условията в затворите и кой как е попаднал зад решетките. "Всеки е различна съдба. Грешки са правили и това е. Животът е колело", казва отговорникът на групата. Ще го наричаме условно Петър. Самият той има да излежава две години и два месеца. Не иска да го снимаме. Не иска да го цитираме. Не иска неприятности с началството, защото има да си взима награди за добро поведение.

Петър иска само едно - да е пак на свобода. "Всички чакат амнистията, брат. Знаеш ли откога - от една година я чакат. Аз бях в плевенския конвой, там казаха нещо за амнистия по телевизията. Късаха си дрехите, хвърляха се в снега и викаха отивам си, разказва младият мъж, който е песимист за предстоящата амнистия. Убеден е, че това се прави заради изборите, които наближават. "Само ги лъжат. Всичко е политика", казва той.

Вниманието ни е привлечено от затворник, които видимо не е като останалите. Облечен е с дънки и нов суичър, който носи с вдигната качулка. Наричат го Дългия. Той е софиянец, на видима възраст около 22. Казва, че е попаднал само за два месеца в затвора, защото е нарушил срока на пробация. Хванали го да носи оръжие без разрешително. Явно не му е за първи път. Сега му остават 20 дни до излизането на свобода. И на него хич, ама хич не му е до изявления за медиите. Събира отпадъци наравно с останалите и не се интересува от амнистията.

Ресоциализация в мръсна София

По софийските улици работят два вида затворници. Едните са лишени от свобода с леки присъди за неумишлени престъпления, които са настанени в затворническото общежитие от т.нар. открит тип в Казичене. Другите излежават присъди в общежитие от т.нар. преходен тип, където попадат затворници с по-дълги присъди, които вече са изтърпели по-голямата част от наказанието и са показали добро поведение. И едните, и другите имат право да работят за разлика от излежаващите присъди в Централния софийски затвор. Освен това имат право на отпуски.

Трудът в затвора не е задължение, а доброволен избор. Почти всеки осъден от Казичене избира да работи, вместо да лежи, защото това съкращава времето зад решетките. Най-много са заетите в строителството. Други помагат в цехове или пекат хляб в частни пекарни. За труда си получават минимална заплати. "Няма да забогатеят от това, но ще си задоволяват нуждите от първа необходимост", коментира Иванка Василева, началник на сектор "Социална дейност и възпитателна работа" към Централния софийски затвор.

"Така или иначе те са лица, които съвсем скоро ще бъдат на свобода. Това е един много добър преход от нашата система за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Те са под някакъв контрол от страна на затвора, а в същото време работят сред цивилни граждани. По този начин процесът на ресоциализация протича съвсем естествено", добавя Иванка Василева.

"Не мислете, че това е някакъв прецедент. Лишени от свобода са работили по почистването на София от 1982 до 2002 г. Така че това не е прецедент, който сега възниква. Имаме отколешни традиции в използването на лишени от свобода в почистването на София", коментира шефът на Главна дирекция "Изтърпяване на наказанията" Петър Василев. Той отказа да каже повече подробности за подписания през седмицата договор между Столичната община и Централния софийски затвор, който предвижда 80 души с леки присъди да работят в чистотата.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Столицата на културата в счупеното огледало 3 Столицата на културата в счупеното огледало

Няколко важни извода за годината на културата в Пловдив, които потънаха в спорове, шум и призраците на несбъднати проекти

18 яну 2019, 4543 прочитания

Прокуратурата проверява колко струва откриването на Европейска столица на културата Прокуратурата проверява колко струва откриването на Европейска столица на културата

Пловдивската окръжна прокуратура се самосезира заради съмнения в изразходваните средства, изразени в медиите

16 яну 2019, 2745 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Там, където да си блогър е опасно

Милиард и 700 млн. души живеят в държави с контролиран достъп до интернет

Опитай по-дигитално

Colibra разработва платформа, базирана на блокчейн, която прави по-лесна и прозрачна обработката на искове

Негарантиран ръст

Депозитите над 200 хил. лв., за които няма държавна гаранция, растат с двуцифрен темп през миналата година

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Как (не) живеем

Кураторката Вера Млечевска за въпросите, които поставя предстоящото българско участие на Венецианското биенале

Дивото зове

Трима утвърдени български приключенски фотографи и техните "работни дни" на открито

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 16.02.2019 Прочетете
Капитал PRO, Ирландски гигант в опаковките купува завод в Луковит, сделка за офис сграда за 60 млн. лв., Coca-Cola HBC придобива сръбски производител на храни

Емисия

DAILY @7AM // 19.02.2019 Прочетете