Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
23 27 мар 2009, 14:20, 4703 прочитания

Четене по български

Националното чувство победи вкуса в конкурса за любим роман

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Ако попитате хората в Иран коя е любимата им книга, вероятно всички без колебание и независимо от нивото си на грамотност, ще отговорят: Коранът! Когато се поинтересувате от мнението на българите по същия въпрос, те ще посочат своята Библия: "Под игото". Онова, което обединява двете националности, е предизвестеният избор.

Когато преди седмица стана ясно, че Иван Вазов и неговият роман печелят в кампанията на БНТ1 "Голямото четене", мненията се поляризираха между възторга и разочарованието. Единствената група, която липсваше, беше тази на изненаданите. Определянето на победител, излъчен след гласуване от публиката, за пореден път (спомнете си "Евровизия") предизвика недоволство и шумни дискусии. В случая обаче енергията на неодобряващите не се насочи към оспорване достоверността на резултатите. Напротив, проблемът се роди именно в тяхната прекалена реалистичност. И макар да не може да се каже, че "Голямото четене" даде отговор за литературния вкус на българите, кампанията на националната телевизия и върхът на класацията, в която се подредиха четири местни произведения, може да се обясни в няколко заключения.


Защото сме патриоти

Състезанието за любимо литературно произведение постепенно и (не)съзнателно се оказа тепих, на който "родното" трябваше да премери сили със "световното", а фактът, че мачът се провежда на наша територия, сякаш предопредели крайния резултат. И докато вкусът може да разединява, то националният възторг намери своето най-малко общо кратно в лицето на "Под игото".

"За мен нихилистичният патриотизъм надделя над литературния вкус. Любимият роман загуби от националния. Литературата загуби от патриотизма", коментира резултатите журналистът Севда Шишманова. Според нея изборът на български роман е категорично очакван, но бягството от клиширания и свръхзатворен териториално вот е било възможно - с романа "Тютюн" на Димитър Димов, като по-интеграционен и по-европейски.



И за да няма и грам съмнение, че гласуването е в стилистиката "Изберете българското", в челната четворка на класацията не успя да си проправи път нито едно небългарско произведение. За сравнение - единствената страна (от тези, в които до момента се е провеждал форматът), която ни надминава по този показател, е родината на "Голямото четене" - Англия. Там за национална литература са отредени първите пет места. С едно уточнение: разликата е в световната разпознаваемост на имената на авторите и техните произведения. Българската ситуация е сравнима по-скоро с тази в Унгария, където патриотизмът се оглежда в челната тройка. Четвъртата позиция там обаче компенсира вторачването в собственото минало - Джордж Оруел с антиутопията "1984". В България ситуацията е по-стерилизирана: "Дължи се на факта, че голяма част от обществото продължава да разсъждава на принципа: Това е нашата татковина - добра, лоша, наша си е", обобщава необезпокояваната от чуждо влияние българска четворка културологът доц. Райна Гаврилова.

Защото гласуваме "правилно"

"Под игото" спечели и като резултат от чувството за дълг - да се определи най-представителният от представителните романи. Класиката се оказа поле на сигурния, национално отговорен избор и допълнително измести представата за четенето като удоволствие. "Хората не са гласували за насладата. Те са гласували като героя на Парцалев в "Петимата от "Моби Дик" - изопнато, по правилния начин", дава образ на вота литературоведът Йордан Ефтимов. Въпреки че грешен отговор едва ли би могло да има, изборът заложи на онова, което най-много се вмества в рамката за класика, за стойностно и значимо, но и се превърна в рефлекс на традиционното българско конформистко поведение, на навика да се подчиняваме на авторитетите, дори когато става въпрос за поначало личен избор, какъвто би трябвало да е четенето. "От най-детска възраст ни повтарят, че "Под игото" е най-стойностният български роман, основополагащ за развитието ни като българи, и ние съответно просто не намираме сили да се противопоставим на това общоприето мнение", обяснява инстинктивния вот и журналистът Петър Волгин. Вдълбаната от социализма представа, че има "добри" и "лоши", "правилни" и "неправилни" автори, се доказа като актуална и дишаща. По-притеснителното обаче е друго - възпитана е и у поколенията, които слабо или изобщо не помнят времето отпреди 1989-а. Според статистиката на БНТ1 65% от гласувалите са на възраст до 40 години.

Освен с вътрешното усещане, че е подходящ, изборът се вмества и в обяснението:

Защото сме депресирани

Една от тезите, които литературоведите извеждат като възможен отговор, е аналогията на периода след 10 ноември със следосвобожденската епоха. Така завръщането в миналото всъщност може да се окаже поглед в настоящето. "Две трети от съвременната българска литература и тази от последните 20-30 години се занимават с темите за възхода и падението на обществения проект - съвсем същите теми, които разработва Вазов в своя роман. Освен това начинът, по-който голямата част от авторите у нас се опитват да общуват с читателя, е взет повече или по-малко от Вазовия модел - изобличително-състрадателен, порицателно-снизходителен, с желание да бъде едновременно съкровен, но и на всяка цена обобщаващ", коментира писателят и драматург Георги Тенев. Героично-мъченическият ореол прилепна плътно към образа, който българите избраха за представителен за себе си, и остави усещането за особена драматична гордост и липса на развитие в мисленето за литература.

И въпреки че българският читател не успя да извади от рафта нещо различно от прашасал, отлежал спомен, кампанията "Голямото четене" всъщност изпълни своята мисия - предизвика полемики на тема, която отдавна беше територия единствено на филолозите и хуманитаристите. "Тя постави в центъра на общественото говорене литературата, четенето, книгата и разбуни духовете в публичното пространство, което в последните години дискутира предимно културни прояви от типа на поредния "Биг Брадър", "Мюзик айдъл" или звездни и недотам звездни медийни фигури", илюстрира ефекта и литературоведът доц. Магдалена Костова-Панайотова. Останалото е в ръцете на читателите.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И адвокати за всички! 1 И адвокати за всички!

Американският адвокат Фред Рууни, наречен "Бащата на правните инкубатори", и неговият принос в обучението на юристи за социални каузи

17 яну 2020, 14750 прочитания

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 3064 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Котешки нокът в супата

Суеверие и липса на правила поддържат бизнеса с хранителни добавки

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

Софийският адрес за френски макарони

Chez Fefe е първият специализиран бутик, който приготвя традиционния десерт

Парите ваши, схемите наши

Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази. Зад идеята прозират амбиции на политици, а проектът може да разбие пазара

Домът, моят приятел

Виртуална изложба представя погледа на тридесет фотографи към дома като "жив организъм"

20 въпроса: Мартин Михайлов

Михайлов стои зад две от заведенията, които бяха (отново ще бъдат?) обичайна част от нощните походи в София

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10