Четене по български
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Четене по български

Заглавията изместиха съдържанието при избора на любим роман в България<br />

Четене по български

Националното чувство победи вкуса в конкурса за любим роман

Ирина Ценкова
4837 прочитания

Заглавията изместиха съдържанието при избора на любим роман в България<br />

© Надежда Чипева


Ако попитате хората в Иран коя е любимата им книга, вероятно всички без колебание и независимо от нивото си на грамотност, ще отговорят: Коранът! Когато се поинтересувате от мнението на българите по същия въпрос, те ще посочат своята Библия: "Под игото". Онова, което обединява двете националности, е предизвестеният избор.

Когато преди седмица стана ясно, че Иван Вазов и неговият роман печелят в кампанията на БНТ1 "Голямото четене", мненията се поляризираха между възторга и разочарованието. Единствената група, която липсваше, беше тази на изненаданите. Определянето на победител, излъчен след гласуване от публиката, за пореден път (спомнете си "Евровизия") предизвика недоволство и шумни дискусии. В случая обаче енергията на неодобряващите не се насочи към оспорване достоверността на резултатите. Напротив, проблемът се роди именно в тяхната прекалена реалистичност. И макар да не може да се каже, че "Голямото четене" даде отговор за литературния вкус на българите, кампанията на националната телевизия и върхът на класацията, в която се подредиха четири местни произведения, може да се обясни в няколко заключения.

Защото сме патриоти

Състезанието за любимо литературно произведение постепенно и (не)съзнателно се оказа тепих, на който "родното" трябваше да премери сили със "световното", а фактът, че мачът се провежда на наша територия, сякаш предопредели крайния резултат. И докато вкусът може да разединява, то националният възторг намери своето най-малко общо кратно в лицето на "Под игото".

"За мен нихилистичният патриотизъм надделя над литературния вкус. Любимият роман загуби от националния. Литературата загуби от патриотизма", коментира резултатите журналистът Севда Шишманова. Според нея изборът на български роман е категорично очакван, но бягството от клиширания и свръхзатворен териториално вот е било възможно - с романа "Тютюн" на Димитър Димов, като по-интеграционен и по-европейски.

И за да няма и грам съмнение, че гласуването е в стилистиката "Изберете българското", в челната четворка на класацията не успя да си проправи път нито едно небългарско произведение. За сравнение - единствената страна (от тези, в които до момента се е провеждал форматът), която ни надминава по този показател, е родината на "Голямото четене" - Англия. Там за национална литература са отредени първите пет места. С едно уточнение: разликата е в световната разпознаваемост на имената на авторите и техните произведения. Българската ситуация е сравнима по-скоро с тази в Унгария, където патриотизмът се оглежда в челната тройка. Четвъртата позиция там обаче компенсира вторачването в собственото минало - Джордж Оруел с антиутопията "1984". В България ситуацията е по-стерилизирана: "Дължи се на факта, че голяма част от обществото продължава да разсъждава на принципа: Това е нашата татковина - добра, лоша, наша си е", обобщава необезпокояваната от чуждо влияние българска четворка културологът доц. Райна Гаврилова.

Защото гласуваме "правилно"

"Под игото" спечели и като резултат от чувството за дълг - да се определи най-представителният от представителните романи. Класиката се оказа поле на сигурния, национално отговорен избор и допълнително измести представата за четенето като удоволствие. "Хората не са гласували за насладата. Те са гласували като героя на Парцалев в "Петимата от "Моби Дик" - изопнато, по правилния начин", дава образ на вота литературоведът Йордан Ефтимов. Въпреки че грешен отговор едва ли би могло да има, изборът заложи на онова, което най-много се вмества в рамката за класика, за стойностно и значимо, но и се превърна в рефлекс на традиционното българско конформистко поведение, на навика да се подчиняваме на авторитетите, дори когато става въпрос за поначало личен избор, какъвто би трябвало да е четенето. "От най-детска възраст ни повтарят, че "Под игото" е най-стойностният български роман, основополагащ за развитието ни като българи, и ние съответно просто не намираме сили да се противопоставим на това общоприето мнение", обяснява инстинктивния вот и журналистът Петър Волгин. Вдълбаната от социализма представа, че има "добри" и "лоши", "правилни" и "неправилни" автори, се доказа като актуална и дишаща. По-притеснителното обаче е друго - възпитана е и у поколенията, които слабо или изобщо не помнят времето отпреди 1989-а. Според статистиката на БНТ1 65% от гласувалите са на възраст до 40 години.

Освен с вътрешното усещане, че е подходящ, изборът се вмества и в обяснението:

Защото сме депресирани

Една от тезите, които литературоведите извеждат като възможен отговор, е аналогията на периода след 10 ноември със следосвобожденската епоха. Така завръщането в миналото всъщност може да се окаже поглед в настоящето. "Две трети от съвременната българска литература и тази от последните 20-30 години се занимават с темите за възхода и падението на обществения проект - съвсем същите теми, които разработва Вазов в своя роман. Освен това начинът, по-който голямата част от авторите у нас се опитват да общуват с читателя, е взет повече или по-малко от Вазовия модел - изобличително-състрадателен, порицателно-снизходителен, с желание да бъде едновременно съкровен, но и на всяка цена обобщаващ", коментира писателят и драматург Георги Тенев. Героично-мъченическият ореол прилепна плътно към образа, който българите избраха за представителен за себе си, и остави усещането за особена драматична гордост и липса на развитие в мисленето за литература.

И въпреки че българският читател не успя да извади от рафта нещо различно от прашасал, отлежал спомен, кампанията "Голямото четене" всъщност изпълни своята мисия - предизвика полемики на тема, която отдавна беше територия единствено на филолозите и хуманитаристите. "Тя постави в центъра на общественото говорене литературата, четенето, книгата и разбуни духовете в публичното пространство, което в последните години дискутира предимно културни прояви от типа на поредния "Биг Брадър", "Мюзик айдъл" или звездни и недотам звездни медийни фигури", илюстрира ефекта и литературоведът доц. Магдалена Костова-Панайотова. Останалото е в ръцете на читателите.

Ако попитате хората в Иран коя е любимата им книга, вероятно всички без колебание и независимо от нивото си на грамотност, ще отговорят: Коранът! Когато се поинтересувате от мнението на българите по същия въпрос, те ще посочат своята Библия: "Под игото". Онова, което обединява двете националности, е предизвестеният избор.

Когато преди седмица стана ясно, че Иван Вазов и неговият роман печелят в кампанията на БНТ1 "Голямото четене", мненията се поляризираха между възторга и разочарованието. Единствената група, която липсваше, беше тази на изненаданите. Определянето на победител, излъчен след гласуване от публиката, за пореден път (спомнете си "Евровизия") предизвика недоволство и шумни дискусии. В случая обаче енергията на неодобряващите не се насочи към оспорване достоверността на резултатите. Напротив, проблемът се роди именно в тяхната прекалена реалистичност. И макар да не може да се каже, че "Голямото четене" даде отговор за литературния вкус на българите, кампанията на националната телевизия и върхът на класацията, в която се подредиха четири местни произведения, може да се обясни в няколко заключения.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

23 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Бойчо

    Ако романа Под Игото не може да стигне до сърцето на някой българин или ако някой смята че не е достоен за първото място в класацията то проблема не е в романа, а в самия българин.

    Ако допуснете утре, когато сте вече свободни да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана." - Васил Левски.

  • 2
    Avatar :-|
    muncho

    Какъв патриотизъм? Да се постави "Време разделно" на второ място а "100 години самота" на последно не е патриотизъм а идиотизъм!

  • 3
    Avatar :-|
    Стоян

    Хубава статия, хареса ми.

  • 4
    Avatar :-|
    корнелия

    Продължавам да мисля, че зрителите гласуват за това, което са чели. Като изключим "Време разделно", останалите сме ги прочели ако не доброволно, то заради училищната програма по литература. Това естествено не ги прави по-малко стойностни. Но все пак помислете.... Ако в десети клас наред с "Под игото" обсъждахме и "На изток от рая" или "Сто години самота", ей така просто за разнообразие, дори и в рамките на два учебни часа...
    Колкото до "Време разделно" - няма как, и да не си чувал за романа ще го прочетеш след като си гледал филма. Иначе, не съм сигурна.
    Интересно е какъв брой гласове е получил всеки роман - финалист. Също така ми е интересно какви хора са гласували, на каква възраст, с какво образование, ако щете и с какви месечни доходи са те?
    Смятам, че за един по-обстоен анализ всички тези неща са важни.
    Не може просто ей така да обобщим " любимата книга на българите е ...".
    Иначе резултатът си е факт. Няма защо да спорим или да изпадаме в ненужна и безмислена полемика. Необходимо е само да направим следното - в случай, че не сме прочели някои от другите романи-финалисти, нека се запознаем с тях и тогава да помислим, всеки за себе си кой роман ни е любим, защо можем да го прочетем още поне пет пъти и дори да цитираме по памет любими моменти!

  • 5
    Avatar :-|
    зоя

    Съгласна съм с Корнелия. Едно лит произведение е хубаво да се чете и учи в перспективата на други книги. Малко несериозно, обаче, ми звучи, че сто години вече всенародната любов към "Под игото" се дължи на училищната програма по литература. Та колкото време отделяме на Вазовия роман, сигурно двойно повече се отделя на Илиадата например, или "Война и мир", или "Дон Кихот". Отгоре на всичко и Димов присъства в тази класация, и Талев. Едно е ясно. Врагът на съвременната бг литература, според критиците на Вазов, не е лошото съвременно писане, липсата на интересни и съвременни сюжети, както и липсата на добри редактори. Колкото и да е автоматизиран изборът на Вазов за любим бг писател, също толкова автоматизирана е агресията към него. Вазов ще се радва на всенародна любов, било то и по навик, докато не се появят също толкова добри (защото Вазов е добър писател!) алтернативи и то със съвременни български сюжети и внушения. И докато цел на нашето литературно образование не продължава да е култа към личността на автора, а самите книги, стила на писане и идеите в тях. Изборът на Вазовия роман е симптом, а не проблем.
    Ето тук е дългата версия на това мнение: http://zoya2008.blogspot.com/2009/03/blog-post_25.html

  • 6
    Avatar :-|
    манол

    Аз не виждам нищо изненадващо в крайната класация. След като на толква свободни избори след 1989 комунистите печелят редовно, как да ме изненада факта, че техните избиратели нямат вкус за литература, изкуство и т.н. Очевидно въпросните читатели/избиратели нямат мозък, камо ли нещо друго.

    Но нека погледнем опитмистично - поне поръчковото Време разделно не е на първо място...

  • 7
    Avatar :-|
    аман

    Авторката е оная "задълбочена" изследователка, дето като ходи да чете досиетата на колегите, се ограничи до мимиките на Гарелов. Дотам разнищи проблема.
    Сега също е "задълбочена". Навира ни клишираната теза, че за българските романи са гласували патриотари, непрочели никога нещо друго. Не че съм против клишетата, те затова се наричат клишета, щото са верни по принцип. Ама само по принцип.
    Може би защото тя е чела тия бълг романи САМО като ученичка и оттогава не ги е препрочитала. И смята, че и с другите е подобно. Мисля, че именно редовночетящите са ги препрочитали многократно и са гласували за тях не от патриотизъм, а защото ги ценят като литература.
    Някой ще каже, защо тогава не са световно известни, като са толкова добри. Е, Садовеану и Андрич също не са известни на българите, което не значи нищо.
    А тия, дето мислят, че в тройката трябваше да има чужди автори, да се запитат защо тъкмо тия чужди пратиха на финала, а не по-качествени. Тогава резултатът щеше да бъде друг вярвам.
    Замислете се и кога се обърна резултатът и защо. Кое поколение е надувало есемесите в последните два часа? Младите нечетящи фенове на шоута и състезания, а не четящите.

  • 8
    hrisi avatar :-|
    Хриси

    Съгласна съм с Корнелия.
    С тая разлика, че ние в училище учихме и "Сто години самота", и "На изток от рая".
    Аз затова и не съм си и помислила да си избера "Под игото" за любима книга, въпреки че никак не съм изненадана от избора на скъпите ми сънародници...
    Всъщност, много ми е трудно да кажа коя ми е любима книга - чела съм много, продължавам да чета, някои ги препрочитам.

  • 9
    Avatar :-?
    НЕЧЕТЯЩ

    Добре,но все пак какво има живота в южноамериканската гора и този в България?

  • 10
    Avatar :-(
    Профан

    "Две трети от съвременната българска литература и тази от последните 20-30 години се занимават с темите за възхода и падението на обществения проект - съвсем същите теми, които разработва Вазов в своя роман. Освен това начинът, по-който голямата част от авторите у нас се опитват да общуват с читателя, е взет повече или по-малко от Вазовия модел - изобличително-състрадателн, порицателно-снизходителен, с желание да бъде едновременно съкровен, но и на всяка цена обобщаващ", коментира писателят и драматург Георги Тенев.

    Никак не съм съгласен с иначе некадърния писател Георги Тенев. Според мен Вазов е писал, за да попълни всички жанрове, които са липсвали тогава в българската литература. Именно с това приносът му е огромен.

    Моето мнение е, че е логично, когато в съвремието нямаш модели за подражание, да ги търсиш в миналото.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK