С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
15 30 апр 2009, 13:29, 7102 прочитания

Няма такъв музей

Българското съвременно изкуство живее в чакалнята

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Ако всички наши вчера и всички наши утре водят до смъртта, то животът наистина се обезсмисля. Всъщност това е една от гениалните провокации на Шекспир. Въпросът е какво да направим с нашето днес."

Цитат от филма "Вчера"


Българската културна политика може да се напъха в телеграма с цитата от филма на Владо Даверов и без излишни притеснения да й се сложи етикет със същото заглавие. Тя живее в своето вчера, полага завидно старание в отказите си да го избърше от праха и да неутрализира отдавна пропилата се миризма на мухъл. Ако предложите днес на детето си да го заведете на музей, то най-вероятно ще помисли, че го наказвате с извънреден отегчителен урок по история или някоя природна наука. Онова, което свързва българския Музей за съвременно изкуство с останалите съществуващи у нас, е, че споменаването му предизвиква уморени въздишки. Онова, което го отличава от "побратимите" му, е, че той не съществува. Макар дискусиите за необходимостта от появата му вече да са успели да прошарят бради.

26.04.2005 г., Гара "Подуяне", София

Костюмирани бизнесмени и дипломати стискат в ръцете си луксозни покани, пристъпват от крак на крак и се оглеждат в очакване на голямото събитие. Чакалнята на гара "Подуяне" е тясна за нетърпението и любопитството на медийните светкавици. След 20 години разисквания по темата България най-после ще запълни бялото петно в биографията си, сдобивайки се със свой музей на съвременното изкуство – МУСИЗ. Популярните зад граница български автори най-накрая ще станат известни и на българската публика, след като вече са натрупали стаж навън. Два часа по-късно обаче гостите си тръгват озадачени и с чувството, че са сред първите посетители на Клуба на зеления хайвер. Музеят така и не се случва, но неговият автор, художникът Иван Мудов, е постигнал до голяма степен целта на своя пърформанс. Доказал е, че интерес и нужда от музей на съвременното изкуство има, организирал е своеобразно откриване на "нищо" и е предизвикал дискусии в предизборно настроените и по онова време политически елит и медии.



Днес единственото ехо на Подуянската гара продължава да е прегракналата сирена на влака, а с функциите, които тогава й бяха сценично трансплантирани, все още не се е нагърбил никой. "Това, което се случи, се случи само тогава. Тогава се повдигна тази тема и оттогава е на ниво говорене – дали има нужда, или няма нужда – тоест малко безсмислен разговор", казва четири години по-късно Иван Мудов. Все пак той е убеден, че апетитът ще дойде с яденето и несъществуващият музей ще намери своята публика: "Преди 5 години по по-луксозните заведения се появи салата от рукола. Но никой не си я поръчваше, защото не знаеше какво представлява тази рукола. Сега, като отидеш, си взимаш салата от рукола, защото вече знаеш какво е. Същото нещо е с музея."

Поради 100 милиона причини

"Въпросът дали България има нужда от музей на съвременното изкуство е сам по себе си комплексарщина", смята Лъчезар Бояджиев, един от авторите, които МУСИЗ така и не представи. Страната ни абдикира от настоящето, от грижата за онова, което се случва днес на културната сцена, категорични са всички онези, които въпреки безплодните си усилия няма да се откажат от опита да направят "салатата от рукола" достояние на всички. "Защото идните поколения ще пропуснат да научат какво се е случило с нас през последните 20 години. По-късно ние и нашите деца ще изучаваме себе си само чрез изкуството на другите", твърди и изкуствоведът Ярослава Бубнова. В подкрепа на тезата си тя предлага пример с картина на Реноар, сравнена от известен някога критик с недоузряло сирене. Оценяването на настоящето е обект на бъдещето.

"В съвременното изкуство са отразени много проблеми на съвременното общество, като например културните различия, работата с малцинствата и други въпроси, свързани начина на живот днес. Той трябва да задава въпроси, да поставя на дневен ред проблеми и да кара хората да се замислят върху дадени теми", определя ролята на музея и Лаура Пиерантони от Политехническия университет в Милано. Тя е едно от основните действащи лица в проучването "Музеите за съвременно изкуство в Централна и Източна Европа", за което разказа на публична лекция в София, част от семинара "Регионално/градско развитие и култура".

От картата, резултат от изследването й, става ясно, че освен в България музеи на съвременното изкуство липсват и в Украйна и Чехия, с едно уточнение обаче - там има институции, които поемат функциите им. У нас, освен че няма музей на съвременното изкуство, няма голямо движение и в частния сектор – галерии като Arc projects и Artnewscafe, са малки, но недостатъчни оазиси на ставащото днес.

"В социален аспект един музей на съвременното изкуство би означавал, че хората ще могат да прекарват част от свободното си време, гледайки, изучавайки, информирайки се и вдъхновявайки се от изкуството, което винаги е играело ролята на онова, което кара хората да се замислят за живота, човечеството, света, политиката...", прогнозира белгийката Изолде Принджърс, която приютява в българския си дом интересна колекция от произведения на изкуството.

Освен да легитимира съвременното изкуство, такъв музей би се превърнал в стойностно арт пространство, би изпълнявал образователни функции и би мотивирал младите автори. Освен да възпитава вкус, един истински (т.е. добре измислен, безкомпромисно изпълнен и правилно управляван) музей на съвременното изкуство в София има потенциал да облагороди града и да привлече повече чуждестранно внимание. За да се случи всичко това обаче, онзи, който подхване инициативата, трябва да си зададе въпроса

Музей, но какъв?

"Една от главните функции на музея е да събира и консервира нещата. Обаче това е стара метафора. В цял свят музеят е доста динамична институция – тя не се занимава само със събирането, тя и предизвиква, организира събития", казва Иван Мудов. Ангажираните с каузата нямат особени претенции за това къде и как да се роди такъв музей – дали да бъде поканен световен архитект от ранга на Заха Хадид и Тойо Ито примерно, или да се приспособи вече съществуващо пространство. Освен Подуянската гара, идеите са за Захарна фабрика и трамвайното депо до Централна гара. Съвсем не е задължително музеят да е в центъра на града – добрите изложби ще са предпоставка за преодоляването на разстоянията, смятат авторите. И при всички случаи ще е по-достъпен вариант, отколкото да пътувате хиляди километри до някое биенале, за да се запознаете с работите на може би най-известния (извън България) български автор – Недко Солаков, и по-бърз, отколкото да чакате 21 години, колкото са изминали от предишната му голяма изложба у нас, до онази, която предстои след дни в СГХГ.

Онова, което е най-важно за бъдещия музей обаче, е мениджмънтът. "Смятам, че липсата на този музей в България е абсолютно закономерна. В момента националните културни институции са толкова смешни, че ако се появи музей, който има подобна съдба, то по-скоро няма смисъл да го има, защото той ще бъде толкова карикатурен, колкото и сега съществуващите институции", смята Асен Асенов, издател на списание "Едно". Според него тезата, че в България няма пари за култура е напълно абсурдна, "но аз лично в момента, ако бях министър на финансите, не бих се борил за увеличаване бюджета на Министерството на културата просто защото смятам, че тези бюджети се управляват много зле". Липсата на концепция и дългосрочна визия също превръщат културата в умалена проекция на обществото и държавата. Бизнесът на свой ред абдикира – в България няма меценати и колекционери на световно съвременно изкуство. Интересът и на частния, и на държавния сектор все още е обърнат към миналото и отказва да приеме йога постулата, че единственото, което съществува, е настоящето.

И докато това не се промени, Музеят за съвременно изкуство ще продължи да се случва там, където беше открит и преди 4 години - в чакалнята.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Готвим приема на първите студенти по хуманна медицина Готвим приема на първите студенти по хуманна медицина

Проф. д-р Магдалена Миткова, ректор на университет "Проф. д-р Асен Златаров"

10 май 2019, 2561 прочитания

Думата имат хората, които обикновено нямат думата Думата имат хората, които обикновено нямат думата

Представители на различни професии, обществени слоеве и образование ще разкажат историите си на събитието "ХОРА, които обикновено не говорят пред ХОРА"

11 апр 2019, 2548 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Подпишете тук

Онлайн обществото се вълнува най-вече от кърменето, Семейния кодекс и книжовния български

Арабаджиеви: След арест - продажба

Арестуваните Ветко и Маринела Арабаджиеви са продали "Виктория палас" в Слънчев бряг. Фирмата купувач се свързва с Красимир и Николай Маринови, по-известни като братята Маргини.

Q&A: Проектът Libra

Най-важното, което трябва да се знае за новата криптовалута на Facebook

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

20 въпроса: Петя Кокудева

Скоро ще се появи първата й пътешественическа книга - "Поздрави от синята палатка"

Хубаво е, но е фалшиво

Как изложба с фалшификати почти предизвика дебат за черния пазар на изкуство у нас