Няма такъв музей

Българското съвременно изкуство живее в чакалнята

Проектът МУСИЗ се превърна в отражение на липсата<br />
Проектът МУСИЗ се превърна в отражение на липсата<br />    ©  николай дойчинов
Проектът МУСИЗ се превърна в отражение на липсата<br />
Проектът МУСИЗ се превърна в отражение на липсата<br />    ©  николай дойчинов

"Ако всички наши вчера и всички наши утре водят до смъртта, то животът наистина се обезсмисля. Всъщност това е една от гениалните провокации на Шекспир. Въпросът е какво да направим с нашето днес."

Цитат от филма "Вчера"

Българската културна политика може да се напъха в телеграма с цитата от филма на Владо Даверов и без излишни притеснения да й се сложи етикет със същото заглавие. Тя живее в своето вчера, полага завидно старание в отказите си да го избърше от праха и да неутрализира отдавна пропилата се миризма на мухъл. Ако предложите днес на детето си да го заведете на музей, то най-вероятно ще помисли, че го наказвате с извънреден отегчителен урок по история или някоя природна наука. Онова, което свързва българския Музей за съвременно изкуство с останалите съществуващи у нас, е, че споменаването му предизвиква уморени въздишки. Онова, което го отличава от "побратимите" му, е, че той не съществува. Макар дискусиите за необходимостта от появата му вече да са успели да прошарят бради.

26.04.2005 г., Гара "Подуяне", София

Костюмирани бизнесмени и дипломати стискат в ръцете си луксозни покани, пристъпват от крак на крак и се оглеждат в очакване на голямото събитие. Чакалнята на гара "Подуяне" е тясна за нетърпението и любопитството на медийните светкавици. След 20 години разисквания по темата България най-после ще запълни бялото петно в биографията си, сдобивайки се със свой музей на съвременното изкуство – МУСИЗ. Популярните зад граница български автори най-накрая ще станат известни и на българската публика, след като вече са натрупали стаж навън. Два часа по-късно обаче гостите си тръгват озадачени и с чувството, че са сред първите посетители на Клуба на зеления хайвер. Музеят така и не се случва, но неговият автор, художникът Иван Мудов, е постигнал до голяма степен целта на своя пърформанс. Доказал е, че интерес и нужда от музей на съвременното изкуство има, организирал е своеобразно откриване на "нищо" и е предизвикал дискусии в предизборно настроените и по онова време политически елит и медии.

Днес единственото ехо на Подуянската гара продължава да е прегракналата сирена на влака, а с функциите, които тогава й бяха сценично трансплантирани, все още не се е нагърбил никой. "Това, което се случи, се случи само тогава. Тогава се повдигна тази тема и оттогава е на ниво говорене – дали има нужда, или няма нужда – тоест малко безсмислен разговор", казва четири години по-късно Иван Мудов. Все пак той е убеден, че апетитът ще дойде с яденето и несъществуващият музей ще намери своята публика: "Преди 5 години по по-луксозните заведения се появи салата от рукола. Но никой не си я поръчваше, защото не знаеше какво представлява тази рукола. Сега, като отидеш, си взимаш салата от рукола, защото вече знаеш какво е. Същото нещо е с музея."

Поради 100 милиона причини

"Въпросът дали България има нужда от музей на съвременното изкуство е сам по себе си комплексарщина", смята Лъчезар Бояджиев, един от авторите, които МУСИЗ така и не представи. Страната ни абдикира от настоящето, от грижата за онова, което се случва днес на културната сцена, категорични са всички онези, които въпреки безплодните си усилия няма да се откажат от опита да направят "салатата от рукола" достояние на всички. "Защото идните поколения ще пропуснат да научат какво се е случило с нас през последните 20 години. По-късно ние и нашите деца ще изучаваме себе си само чрез изкуството на другите", твърди и изкуствоведът Ярослава Бубнова. В подкрепа на тезата си тя предлага пример с картина на Реноар, сравнена от известен някога критик с недоузряло сирене. Оценяването на настоящето е обект на бъдещето.

"В съвременното изкуство са отразени много проблеми на съвременното общество, като например културните различия, работата с малцинствата и други въпроси, свързани начина на живот днес. Той трябва да задава въпроси, да поставя на дневен ред проблеми и да кара хората да се замислят върху дадени теми", определя ролята на музея и Лаура Пиерантони от Политехническия университет в Милано. Тя е едно от основните действащи лица в проучването "Музеите за съвременно изкуство в Централна и Източна Европа", за което разказа на публична лекция в София, част от семинара "Регионално/градско развитие и култура".

От картата, резултат от изследването й, става ясно, че освен в България музеи на съвременното изкуство липсват и в Украйна и Чехия, с едно уточнение обаче - там има институции, които поемат функциите им. У нас, освен че няма музей на съвременното изкуство, няма голямо движение и в частния сектор – галерии като Arc projects и Artnewscafe, са малки, но недостатъчни оазиси на ставащото днес.

"В социален аспект един музей на съвременното изкуство би означавал, че хората ще могат да прекарват част от свободното си време, гледайки, изучавайки, информирайки се и вдъхновявайки се от изкуството, което винаги е играело ролята на онова, което кара хората да се замислят за живота, човечеството, света, политиката...", прогнозира белгийката Изолде Принджърс, която приютява в българския си дом интересна колекция от произведения на изкуството.

Освен да легитимира съвременното изкуство, такъв музей би се превърнал в стойностно арт пространство, би изпълнявал образователни функции и би мотивирал младите автори. Освен да възпитава вкус, един истински (т.е. добре измислен, безкомпромисно изпълнен и правилно управляван) музей на съвременното изкуство в София има потенциал да облагороди града и да привлече повече чуждестранно внимание. За да се случи всичко това обаче, онзи, който подхване инициативата, трябва да си зададе въпроса

Музей, но какъв?

"Една от главните функции на музея е да събира и консервира нещата. Обаче това е стара метафора. В цял свят музеят е доста динамична институция – тя не се занимава само със събирането, тя и предизвиква, организира събития", казва Иван Мудов. Ангажираните с каузата нямат особени претенции за това къде и как да се роди такъв музей – дали да бъде поканен световен архитект от ранга на Заха Хадид и Тойо Ито примерно, или да се приспособи вече съществуващо пространство. Освен Подуянската гара, идеите са за Захарна фабрика и трамвайното депо до Централна гара. Съвсем не е задължително музеят да е в центъра на града – добрите изложби ще са предпоставка за преодоляването на разстоянията, смятат авторите. И при всички случаи ще е по-достъпен вариант, отколкото да пътувате хиляди километри до някое биенале, за да се запознаете с работите на може би най-известния (извън България) български автор – Недко Солаков, и по-бърз, отколкото да чакате 21 години, колкото са изминали от предишната му голяма изложба у нас, до онази, която предстои след дни в СГХГ.

Онова, което е най-важно за бъдещия музей обаче, е мениджмънтът. "Смятам, че липсата на този музей в България е абсолютно закономерна. В момента националните културни институции са толкова смешни, че ако се появи музей, който има подобна съдба, то по-скоро няма смисъл да го има, защото той ще бъде толкова карикатурен, колкото и сега съществуващите институции", смята Асен Асенов, издател на списание "Едно". Според него тезата, че в България няма пари за култура е напълно абсурдна, "но аз лично в момента, ако бях министър на финансите, не бих се борил за увеличаване бюджета на Министерството на културата просто защото смятам, че тези бюджети се управляват много зле". Липсата на концепция и дългосрочна визия също превръщат културата в умалена проекция на обществото и държавата. Бизнесът на свой ред абдикира – в България няма меценати и колекционери на световно съвременно изкуство. Интересът и на частния, и на държавния сектор все още е обърнат към миналото и отказва да приеме йога постулата, че единственото, което съществува, е настоящето.

И докато това не се промени, Музеят за съвременно изкуство ще продължи да се случва там, където беше открит и преди 4 години - в чакалнята.

Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


15 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    фена на Хана

    Подгряване на вчерашния обяд, а като маша за разръчкване на жаравата се използва вестник Капитал.
    "най-известния (извън България) български автор – Недко Солаков" ще бъде представен в СГХГ със съдействието на Бояна Попова, изпълнителен директор на остатаналото от империята Мултигруп, основана в края на 80-те като "Мулти Арт".
    "Случайните" съвпадения в този водевил са за сметка на наивния зрител и качеството на българската журналистика ...

  • 2
    Avatar :-|
    wezo

    в БГ няма да се случи нищо, най-малкото съвременно изкуство, докато е толкова лишено от логика обществото. Не става да напъхаш боклуците под килима и да си представяш, че е нормално поносимо. Дори и да ставаше, в този случай са прекалено много и прекалено големи, та няма шанс и за секунда да изчезнат. Пробвайте с временни пространства, туко виж се отвори истинския глад.

  • 3
    Avatar :-|
    mumintrol

    Опааа, това не беше ли за рубриката "петъчен ПР"? Или "платена публикация"?
    На българия й трябва музей на съвременното изкуство колкото на рибата - велосипед. Нека някой създаде изкуство, което предизвиква интерес и търсене, пък тогава и музей ще се появи.
    Захарна фабрика не я мислете - скоро ще я доразрушат (новият собственик е наел банди цигани, които с чукове събарят чугунените колони).
    Културата няма нужда от министерство и бюджет, а от творци и публика. Всъщност дори не и толкова... културата има нужда от творци, а публиката си е публика дори и да гледа как се онождат кучетата на двора. Меценати няма и няма да има, тъй като меценати стват бизнесмените, а у нас се наблюдават само бизнесмутри. Всъщност и творци няма да видим скоро, защото те са продукт на културата, не на музеите или министерствата.

  • 4
    Avatar :-|
    Борис

    До #3:

    На кой по-точно е петъчен ПР или платена публикация статията? ПР и платени публикации се правят за съществуващи организации или събития; за нещо, в което работят реални хора; за отделни личности. В статията се обсъжда липсата на музей на съвременното изкуство в София и се прави прогноза, че такъв най-вероятно няма да има още доста време. Мисля, съвсем точна прогноза.

    Културата има нужда от министерство, защото, за разлика от САЩ, в България няма достатъчно покупателна способност на публиката. Ако 50 000 човека гледат "Дзифт", което за България е рекорд, постъпленията от билети ще са 350 000 лева (при средна цена на билета от 7 лв.), а филмът струва 1 300 000 лева. Ако се оставим само на пазарния принцип, ще гледаме само американски бози. Същото е и за останалите изкуства.

    Повечето европейски страни субсидират културата си. Важно е да произвеждаме културен продукт. В това има смисъл за самите нас, дори и да не правим от него големи пари. Има отношение към това как гледаме на себе си, подобрява качеството на живота.

    Отделен въпрос е, че българското Министерство на културата е такова, каквото го описва Асен Асенов в статията - овехтяло и карикатурно.

  • 5
    Avatar :-|
    фена на Хана

    Съвсем "случайно" бащата на Иван Мудов е строителен предприемач и инвеститор в недвижими имоти, преориентирал се към едро сапардско земеделие през последните години.
    Огромното му имение, в което се опитва да подобри рекорда на Гриша Ганчев по брой чистокръвни арабски коне, съвсем "случайно" е наречено "Меценат Фарм".
    Още "по-случайно" е самото преквалифифициране на Мудов-баща от художник в бизнесмен след десети ноември.

  • 6
    Avatar :-|
    Касандра

    И защо смяташ, че баща му ще го строи този музей?

  • 7
    ivan_tatarski avatar :-|
    Ivan Tatarski

    Г-це Ценкова, ако зависи от тези, които превъзнасяте в тази префърцунена, претенциозна, повърхностна инфармация идните поколения няма да разберат нищо от това, което в действетелност се случи в България през последните 25 години. Защото тези престъпници, които превъзнасяте са част от кликата, която на три пъти разори и ограби българския народ и е на път да унищожи страната и народа ни. Те няма да допуснат да се разбере истината за страната ни, а чрез парите си и чрез такива като вас се опитват да прокарат плетеница от долнопробни лъжи за българския преход и за това как са натрупали богатствата си, как роднините им са придоблили образование или платена популярност извън България. Не прави чест на Капитал, тази побликация, ама какво да се прави, като собствениците Ви също си гледат бизнеса и печалбите и не работят в ползу роду а в полза на личната си финансова обезпеченост. Не виждам друга причина, която да ви кара да превъзнасяте номенклатури на Държавна сигурност, което правите в горната статия.

  • 8
    ivan_tatarski avatar :-|
    Ivan Tatarski

    Уважаеми Борис № 4
    Ако ченгетата, на които основно се дава дума в горната статия ще правят музеи в България бъдете уверен това няма да е в полза, а само във вреда на народа ни. Защото те пак ще използват всички механизми на пропагандата за да лансират лъжите си и да натикват хората още по-дълбоко в психоделичната кал, в която всички сме затънали.
    А за Министерството на културата, по добре да замълчим, отколкото да коментираме. Да сте чули за някой обществено полезен проект финансиран от това министерство? - Не, няма такива! Нямо нито едно финансова линия регулирана от министерството, която да не е завършила в касите на хора близки до БСП. Нито една, повярвайте ми. Направете си труда да прегеледате официалната информация за конкурсите и специалните грандове реализирани през последните години и ще видите, че парите в крайна сметка все отиват в лица с познати фамилии.

  • 9
    Avatar :-|
    Anonimen Мултигруп

    Държавна сигурност= Недко Солаков= Държавна сигурност!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал