С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
238 22 май 2009, 11:59, 12863 прочитания

Вдигането на димната завеса

Забраната да се пуши в заведенията е стъпка в правилната посока. Остава и да се спазва

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Инфографика


Според научно изследване, публикувано на сайта Science Daily, склонността към депресивни състояния при пушачите е с 41% по-висока, отколкото при онези, за които нервното ровене за запалка из джобовете не е навик.

От тази седмица пристрастените към никотина имат още една, допълнителна причина за лошо настроение - приетите на второ четене промени в Закона за здравето, които официално регламентираха забраната за пушене на обществени места от 1 юни 2010 г. Дискусиите преди гласуването прокараха нова разделителна линия в Народното събрание, като разчупиха стереотипния формат управляващи - опозиция и създадоха други два отбора: пушачи vs. непушачи. И както подобава на войните, издържани в класически маниер, водещата кауза е свободата - лесно запалима, неудобна за едни и с цената на определено количество жертви. От едната страна на димната барикада пушачите крещят, че искат да задоволяват зависимостта си навсякъде, от другата непушачите се борят за правото си да не дишат вредния и за тях дим. Няма съмнение кой е правият в тази битка - пушенето трябва да се ограничава, защото от това може само да се спечели. В държавите, които вече са въвели подобни ограничения, хората боледуват по-малко от болести, свързани с тютюна, и живеят по-дълго. България е една от страните в света с най-много пушачи и е с най-ниска продължителност на живота в ЕС и това прави ограниченията особено необходими. Това обаче не означава, че те се приемат от всички и срещу налагането им няма да има яростна съпротива.


От двете страни на фронтовата линия

"На практика с това гласуване надделяха хората, които направиха така, че обявиха 2.5 млн. българи за престъпници и нарушители. Няма друг закон в България, който да е насочен срещу 2.5 млн. българи, ако ще те да са пушачи", коментира депутатът от "Коалиция за България" Стоян Витанов. Всъщност макар на пръв поглед промените в закона да изглежда като директна атака към пушещите и косвен удар под кръста на бизнеса, таргет групата на неговото въздействие са непушачите. И докато едните пристраст(е)но се борят за правото си на необезпокоявано прегрешение и удоволствие със средствата на обвиненията в дискриминация, групата на непушачите опитва, с пълно право, да извоюва потъпканата си свобода да избере сама средствата, с които да си вреди.

Всяка година само в държавите от ЕС над 79 000 пълнолетни лица умират вследствие на пасивно пушене, сочат данните от изследване на Европейското дружество по респираторни заболявания, Британската организация за изследване на рака и National du Cancer във Франция. Стряскащата статистика е публикувана в "Зелена книга: Към Европа без тютюнев дим: политически опции на ниво ЕС", съставена по инициатива на Европейската комисия през януари 2007 г. През 1993 г. Агенцията на САЩ за защита на околната среда, а по-късно и местното Министерство на здравеопазването и Международната агенция на Световната здравна организация класифицират средата с тютюнев дим (СТД), позната също като вторично или пасивно пушене, като канцероген от клас А. Установено е, че постоянното излагане на вторичен тютюнев дим в много случаи е причина за същите заболявания, които се причиняват от активното пушене - в това число рак на белите дробове, сърдечносъдови заболявания и заболявания в детската възраст. При изложените на въздействието на дима на работното място рискът от рак на белите дробове нараства с 12-19%.



Според проучване на "Евробарометър", публикувано през март тази година, 39% от българите са изложени ежедневно на влиянието на чуждия тютюнев дим на работното си място. За сравнение - във Финландия и Швеция потърпевшите са 6 пъти по-малко. "Не мисля, че да увреждаш другия до тебе е твое право. (...) Там, където аз като непушач съм приела, че не искам да пуша, искам да си умра от друго, а не от рак на белия дроб например, направила съм своя избор, аз не искам някой друг да ми пуши", казва доктор Маша Гавраилова, която оглавява отдел "Опазване на общественото здраве" към Министерство на здравеопазването (МЗ). Макар че законът не е насочен към зависимите от тютюна и тяхното отказване от цигарите, а към онези, които искат да предпазят себе си и собственото си здраве, практиката показва, че

Печелят и "губещите"

В доклада на СЗО за 2008 г. предпазването от ефекта на тютюневия дим е посочено като една от шестте успешни политики за ограничаване на тютюневата епидемия наред с повишаването на акциза, мониторинга върху употребата на цигари и политиките за превенция, предлагането на помощ при отказване на цигарите, предупрежденията за опасностите от тютюна, забраните на реклама на тютюневи изделия. Проучвания в страните от ЕС (13 преди България), в които е въведена пълната забрана за пушене на обществени места, доказват, че рестриктивната мярка има ефект и върху намаляващото потребление на цигари. Лекари в италианската столица Рим установяват, че след въвеждането му през 2005 г. ограничението намалява консумацията на цигари с 5.5%, а сериозните сърдечни заболявания на свой ред се редуцират с над 10% във възрастовия диапазон 35 - 64 години. Според друго изследване, цитирано в Зелената книга, в Норвегия е регистриран спад от продажбите на цигари с 14%, съчетан със сериозен наплив на опитващите да откажат цигарите. "Този закон (за забрана на пушенето на обществени места – бел. авт.) извървява дългия път към денормализацията на пушенето. Ние мислим, че ще има ефект, но ще отнеме време. При вече пристрастените няма да има толкова голям ефект. Но ако още не си започнал и цигарите не са приети за нещо нормално, това ще ти помогне да не се захващаш с тях", разяснява и ирландският проф. Люк Кланси, директор на "Движение срещу пушенето и за здравето Ирландия". Според доктор Маша Гавраилова причина за намаленото потребление са чисто обективни фактори: "Ако пушиш 20 цигари дневно, но не пушиш на работното си място, ти не можеш да ги изпушиш тези 20 цигари вечерта." Основният плюс обаче е за служителите в развлекателната индустрия, които най-после ще могат да си поемат дълбоко въздух на работните си места и да намират пътя до клиентите си, без по тях да полепва дебел слой отровен пушек.

Именно техните работодатели обаче – собствениците на различни барове, дискотеки и заведения за хранене, са основните противници на забраната. Рестриктивната мярка според тях ще доведе до големи загуби заради отлива на клиенти, комбиниран с последиците от (прогнозирано) задълбочаващата се криза. "Ако в едно заведение се направи достатъчно добра вентилационна система, няма проблем в него да се пуши и димът да не пречи", коментира пред "Капитал" преди гласуването на второ четене на забраната единият от собствениците на пицарии "Виктория", Георги Илиев. Според международните изследвания обаче пълната неутрализация на вредата от тютюневия дим е невъзможна. Всъщност, ако се съди по чуждия опит, положението

Не е толкова страшно

"Може да има евентуален отлив през лятото, тъй като не разполагам с маси на открито, но през зимата едва ли ще спадне посещаемостта. Българинът е свикнал да ходи по заведения и едва ли ще се откаже заради забраната за пушене. Накрая просто ще свикне с новия регламент", казва Чавдар, който заедно със семейството си стопанисва малко кафене в центъра на София. В подкрепа на тази неапокалиптична картина за бъдещето са и данните от въвеждането на подобна мярка в други страни. В Ирландия и Норвегия например отклоненията в продажбите на заведенията варират до плюс-минус един процент, а в Ню Йорк дори е регистриран положителен бизнес ефект. Промяната има и още един аспект – тя ще накара собствениците да проявят въображение и да търсят други начини да са атрактивни за клиентите. "Тогава ще изпъкнат на преден план качествата, приоритетите на отделните ресторанти и барове, какво различно предлагат от тютюнопушенето в една среда за почивка", коментира Таня Алмалех, PR на Център за книги и здраве "Кибеа", който издава библията на бившите пушачи "Не пуша вече" и държи едноименния ресторант - едно от малкото места за хранене в София, забранена зона за тютюнев дим. Освен върху бизнеса въвеждането на забраната би следвало да рефлектира и върху икономиката на страната. Излагането на въздействие на среда с тютюнев дим води до преки разходи от увеличените разноски за здравеопазване и непреки разходи поради загуба на производителност, данък доход и отчисления за социални осигуровки. Служителят пушач прекарва по-малко време на работното си място и отсъства почти два пъти повече от работа поради болест . "Според оценката на ефекта на регулативните мерки, извършена от британското правителство, нетното изражение на дългосрочните ползи от изчерпателното законодателство за освобождаване от тютюнев дим е 1.714 - 2.116 милиарда GBP годишно", се посочва в "Зелената книга". В България изследването на икономическата страна на въпроса предстои да бъде направено, обясняват от Министерството на здравеопазването. Преди да се усети какъвто и да било ефект обаче, България ще трябва да се пребори със

Синдрома на превантивното отрицание

и вродения отказ да се приеме спазването на правилата като естествен процес. "Една от причините за недоволството от ограничението е отрицателното отношение към западния ред и всичко, което идва от Запад, по презумпция. Всеки иска западният ред да бъде спазван, да се шофира по правилата, но да го правят другите, не аз", коментира антропологът доц. Михаил Минков. Кулминацията на парадокса най-пълно се оглежда в представата за законотворци, които отричат спазването на законите - председателят на здравната комисия доц. Борислав Китов (движение "Напред") хвърли нововъведението в кюпа с обречените на неспазване нормативни уредби, а депутатът от НДСВ Олимпи Кътев чистосърдечно обяви, че няма да спазва забраната. В реакцията им ясно може да се прочете националната нагласа към нормата – 91% от ирландците вярват в законите и тяхното съблюдаване срещу 11% от българите (според проучване на "Евробарометър"). Сериозната разлика обаче е и в ефективността на санкционирането - общността на пушачите успява да спазва същите правила, но другаде, поставена извън домашната среда, където за съблюдавне на правилата не се следи строго. "Спазването е толкова крехко като традиция, нагласа, поведение на хората, а когато им насаждаш, че те няма да го спазват от такава висока трибуна – не знам колко години ще ни трябват, за да се променим", коментира Маша Гавраилова. Да надмогнеш и промениш себе си, е трудно занимание, но както съветват книгите за отказване на цигарите, никога не е късно да опиташ.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 1714 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 2285 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
В Ирландия и пушачите подкрепиха забраната

Още от Капитал
Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10