В Ирландия пушенето на обществени места и заведения е забранено със закон от март 2004. Какво беше отношението на мнозинството към забраната?
Беше доста дълга битка. Формирахме здравен алианс, който се състоеше от неправителствени организации срещу тютюнопушенето. Държавните институции също се включиха. Причината, поради която внесохме закона, беше, за да защитим здравето на работниците. Тютюневата индустрия и съдържателите на заведения защитаваха тезата, че ако се приеме законът, никой няма да ходи да пие в баровете, че бизнесът им ще бъде съсипан и много хора ще си загубят работата. Въпреки това обаче проучванията показваха, че мнозинството e в защита на закона. И това беше очаквано, защото в Ирландия повечето хора не пушат. Но по-интересното беше, че пушачите също бяха "за". Естествено, че бихме искали всички да спрат да пушат, но законът не беше за това да накараме хората да спрат да пушат, а да ги спрем от това да вредят на другите около себе си. Ние твърдяхме, че пушачите са разумни хора и не биха искали да убиват приятелите си заради своите навици. След като забраната влезе в сила, мнозинството "за" се увеличи значително, включително и сред пушачите, защото всички видяха, че законът работи.
Имаше ли организирани протести на пушачи, след като беше въведена забраната?
От страна на пушачите нямаше организирани протести, имаше такива от страна на индустрията, на хотелиерите, на съдържателите на заведения. Тютюневата индустрия има интерес да поддържа хората, които пушат, не да защитава когото и да било. Те привеждаха аргументи, че защитават гражданските свободи, но въпреки това мнозинството беше за забрана.
Собствениците на заведения в България са разтревожени, че могат да понесат сериозни загуби заради забраната. Имаше ли някакви сътресения за бизнеса в Ирландия след въвеждането на закона?
Аз бих казал, че няма щети, но те биха ви убедили точно в обратното. Имаше съдържатели на заведения, които пострадаха, други увеличиха активността си. Много непушачи в Ирландия не обичаха да бъдат на места, където има дим, но след забраната тези, които не ходеха в определени заведения, започнаха да ги посещават. Има и пушачи, които вече не ходят на бар, а си стоят вкъщи. Така например в Ирландия се увеличиха продажбите на алкохол за домашна консумация. Скоро след забраната за пушенето в заведенията въведоха и много по-строга регулация за шофирането в пияно състояние. Във всички изследвания, на които съм попадал, се казва, че секторът на услугите и развлекателната индустрия не страдат, но това не означава, че няма собственици на заведения, които не търпят загуби. Още по време на дебатите им казах, че се надявам забраната да не засегне бизнеса им, но все пак ние се борим за спасяването на животи. Не за да правим тях или когото и да било богати.
Какви мерки предприе бизнесът в Ирландия, за да минимизира ефектите от забраната?
Основното действие, което предприеха беше да създадат по-благоприятна среда за пиене отвън, доколкото това беше възможно. Направиха външните си зони по-атрактивни, сложиха допълнителни тенти, които да ги покриват и ги разшириха максимално.
Имаше ли ефекти върху здравето на хората в Ирландия след въвеждането на закона?
Имаме изследвания за намаляването на вредата върху дишането, хората намалиха кашлицата, кихането и т.н. По данни на друга организация срещу тютюнопушенето в Ирландия заболяванията на сърцето също намалели. Нямаше голям ефект върху отказването на цигарите като цяло, но ние не сме го и очаквали. Имаме данни, че хората продължават да пушат, но пушат по-малко. Според скорошно изследване има значителен спад в броя на децата, които започват да пушат в Ирландия.