В името на детето
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

В името на детето

Задграничният елемент отприщи шовинистични реакции<br />

В името на детето

Частният случай в Асеновград извади на показ обществени проблеми

Ирина Ценкова
10106 прочитания

Задграничният елемент отприщи шовинистични реакции<br />

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


Всяка година има поне сто случая, когато децата на разделени родители трябва да бъдат предадени от единия на другия родител след съдебно решение. Казва го Георги Дичев, председател на Камарата на частните съдебни изпълнители. Ако всеки от случаите бъде съпътстван с драматичността и медийното внимание, пропили историята на Николета (9 г.) и Павел (7 г.) , тогава със сигурност телевизиите биха могли да спестят от сапунки и екшъни.

Николета и Павел са деца от смесен брак между българина Тодор Василев и полякинята Барбара Василев. Родителите не са разведени. Преди време бащата довежда Николета и Павел от Полша и тримата заживяват в Асеновград. Майката подава жалба в полски съд. В България е заведено дело за международно отвличане на деца по международната Хагска конвенция. Бащата е осъден.

Присъдата е потвърдена и на последна инстанция и на 13 март 2009 г. е издаден изпълнителен лист за незабавно връщане на децата обратно в Полша.

Цялата не пернишка, а асеновградска трагедия се разигра при опита на Тодор Василев и роднините му да осуетят изпълнението на съдебното решение на Софийския апелативен съд.

"В една правова държава върховенството е на закона и съдебните решения трябва да се спазват", заяви министърът на правосъдието Меглена Тачева.

Казусът мълниеносно премина всякакви граници – съдебни, държавни, етични. Задграничният елемент засегна оголения нерв на някаква криво разбрана национална чест, в резултат на което се появиха подписки, протести и лозунги (издигнати от футболните агитки) като "Обединена България да спаси две свои деца" и "Да спасим българските деца! Защити България".

Медиите допринесоха за еднозначното представяне на ситуацията. Те отделиха страници за разказите на покрусените родители на Тодор Василев, които обвиниха снаха си Барбара в алкохолизъм, леко поведение и какво ли още не. Всички българи страдаха, а емоциите им бяха публично изяснени – съсипани роднини, ридаещи деца, състрадателен народ.

А историята може да има съвсем различен прочит – майка, която иска да отглежда собствените си деца и която според съдебно решение на полски съд и две български съдилища има законното право на това.

"Щом имаме влязло в сила решение по Хагската конвенция и там е казано, че детето трябва да се върне – край. Детето трябва да се върне. Би следвало бащата да изпълни решението – в противен случай неговите действия са противозаконни", категоричен е адвокат Любен Варнев. Той самият е защитник на майка, която с всички сили и законови средства се опитва да прегърне децата си отново и има същото решение по Хагската конвенция.

Мая и Сергей

"Когато започнаха първите репортажи, бях абсолютно покрусена и развълнувана. Опитвам се да пазя някакво равновесие. Много е трудно да живеешш с такъв проблем и да ходиш, да се бориш, да страдаш, да се доказваш, че правото, природата и инстинктите са на твоя страна". Мая Иванова носи овехтялата от четене Хагска конвенция в дамската си чанта. Книжката е с подчертани с маркер редове, отстрани стърчат листчета с отбелязани страници. Във всяка ситуация знае точно къде се намира търсеният от нея цитат. През 2005 година тя, съпругът й Сергей и двете им деца се връщат във Варна след няколкогодишен престой в Австралия. За нея от този момент нататък далечната страна е само минало, в представите на мъжа й обаче островът е мястото, където трябва да израснат децата им (днес съответно на 9 и 10 години). По думите на Мая Сергей започва упорита кампания, която има за цел да настрои децата срещу България, да ги убеди, че са австралийци, и да ги противопостави на майка им заради различната й визия за бъдещето. В началото на 2007 г. Мая завежда дело по Закона за закрила срещу домашно насилие, както е посъветвана. По време на процеса двете деца се превръщат в инструмент на омразата. "Тогава те бяха юмруците и ритниците на тати към мама. Бях с разбит нос от 6-годишния си син, защото бащата се пазеше. Ако той посегне отново, полицията ще го хване, а на 6-годишно дете какво ще направят...", спомня си днес тя. Въпреки нейните доводи и предупреждения, че има опасност бащата да изведе децата от страната, съдът определя, че за тях няма риск. Веднага след края на делото Сергей отвежда двете деца в апартамента на майка си и ограничава до минимум контакта им с Мая.

През юни същата година децата са изведени от страната без нейно знание и в нарушение на за Закона за българските документи за самоличност, според който за преминаване на границата с единия родител се изисква нотариално заверено разрешение от другия. Майката веднага пуска сигнали до полицията, прокуратурата и Държавна агенция за закрила на детето. На практика обаче никой не реагира адекватно. Мая завежда и печели дело по Хагската конвенция, като на три инстанции Австралийският съд отсъжда в нейна полза. Междувременно, макар и за двойно по-дълго време печели и дело за родителски права във Варна.

"Всяка събота им се обаждах да им кажа това, което една майка иска да каже на децата си - че ги обичам. Насреща получавах ругатни и обиди. Неща, които са абсолютно неприсъщи за малки деца: "Ти окраде на тати паричките, ти си лакираш ноктите, защото ходиш със сводници". Когато идва времето за изпълнение на решението по Хагската конвенция, майката заминава за Австралия сама, макар да се обръща към ДАЗД, Агенцията за социално подпомагане, МвнР и Министерство на правосъдието с молба да бъде придружена от социален служител с цел осигуряване на безопасно и по-малко болезнено отвеждане на тотално отчуждените деца, но й отказват по финансови причини. Назначават й австралийски психолог, който да помогне на нея и децата й да се запознаят отново. След година и половина тотална раздяла Мая вижда децата си напълно променени – с видимо затлъстяване и лица "лишени от какъвто и да било израз - няма усмивка, няма блясък в очите, няма нищо освен омраза и ненавист. Крещяха на английски - няма да се връщаме в България, ние сме австралийци. Не можах да ги докосна, въпреки че това е инстинктивно". На втората среща те директно бягат, а в деня, когато трябва да се осъществи доброволното предаване, на летището не се появява никой. Жилището, което са обитавали Сергей, двете деца и неговата майка в Австралия, е пусто. Оттогава вече 7 месеца Мая не знае къде са децата й – нито на кой континент се намират, нито дали са живи.

"Убийствено е да чакаш, когато на карта е заложена съдбата на две деца. Две години те живеят в ад. Манипулирани са". Мая знае, че дори да успее да си върне децата, борбата с вменената омраза към нея тепърва предстои – в момента по думите й са променени не само представите им за настоящето, но дори и спомените им за миналото – те разказват неща, които никога не са се случили.

"Това е част от картината на т.нар.

Синдром на родителското отчуждаване.

Появяват се лъжливи спомени. Самото дете не лъже, но мозъкът му е дотолкова промит, че то само вярва на думите си. Проблемите идват по-късно, в зряла възраст", обяснява Боянка Корнажева, психолог-съдебен експерт. Синдромът е дефиниран за първи път през 1985 г. от Ричард Гарднър, професор по клинична психиатрия към Клиниката по детска психиатрия на Колумбийския университет. Изразява се във възприемане на "готови сценарии" от детето, което, без само да съзнава, се превръща в своеобразно огледало на поведението на насаждащия негативни емоции родител до степен, когато започва да приема неговите емоции и мисли за свои собствени. Самият отчуждаващ от своя страна постепенно изгражда преграда между другия родител и детето, прекъсвайки всяка комуникация с него.

Впоследствие детето започва да изразява страх и дистанцираност от отчужедния, да поставя на пиедестал отчуждителя и да говори за другия с изрази, неприсъщи за възрастта му. Така, ако детето на враждуващи родители каже, че майка му пие и го бие, това може и да е вярно, но съвсем не е задължително. "Явлението е психологично, но щетите са социални. Израстват индивиди, които впоследсвтие използват модела в своите семейства", обяснява и д-р Гиргина Стоянова, председател на фондация "Деца и родители – отново заедно", занимаваща се именно с проблемите на разделени и разведени семейства. В съдебните битки децата са чести оръжия в ръцете на единия от родителите си. Боянка Корнажева казва, че опитите на емоционалния насилник да задържи детето на всяка цена най-често са продиктувани от неправилно формулирана родителска обич и убеждение, че това е най-добре за детето. "В нормалните страни като Франция, Италия, донякъде Англия, а извън Европа - Мексико и Америка, законодателството предвижда подобно отчуждаващо поведение да бъде наказвано със санкции, глоби и затвор", казва д-р Гиргина Стоянова.

Специалисти, занимаващи се с проблематиката, твърдят, че желанието на детето невинаги отразява неговия интерес, затова и за да не се злоупотребява с детето и да не бъде натоварвано то, се избягва думата желание, а се използва думата решение. Развръзката на българо-полската драма трудно би могла да бъде предсказана. Още по-трудно е да се оцени дали изпълненото съдебно решение ще се окаже добро или лошо за двете деца. Сигурно е обаче едно - българите трябва да употребяват енергията си за решаването на еднозначни проблеми от обществено значение, като например проблемът с неспазването на законите.

Всяка година има поне сто случая, когато децата на разделени родители трябва да бъдат предадени от единия на другия родител след съдебно решение. Казва го Георги Дичев, председател на Камарата на частните съдебни изпълнители. Ако всеки от случаите бъде съпътстван с драматичността и медийното внимание, пропили историята на Николета (9 г.) и Павел (7 г.) , тогава със сигурност телевизиите биха могли да спестят от сапунки и екшъни.

Николета и Павел са деца от смесен брак между българина Тодор Василев и полякинята Барбара Василев. Родителите не са разведени. Преди време бащата довежда Николета и Павел от Полша и тримата заживяват в Асеновград. Майката подава жалба в полски съд. В България е заведено дело за международно отвличане на деца по международната Хагска конвенция. Бащата е осъден.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

38 коментара
  • 2
    nadeto avatar :-|
    HH

    Още една причина да искам да се махна от тази страна...

  • 3
    Avatar :-|
    Николай Василев Николов

    Нека авторката да ми отговори как справедливият, цивилизован, европейски съд в Република Полша е дал 1 (една) седмица време на бащата да си наеме пълномощник и адвокат.За един чужденец който не е в тази Европейска и цивилизована държава как може да стане това за толкова кратко време.Питам и съдия изпълнителката, чието поведение мирише на корупция, защо тя не взе децата за да им спести грозните сцени и да ги предаде на майката?Къде са интересите на децата, които трябва да се защитатват от Хагската конвенция или тя е само за другите страни в Евросъюза, а за нас плебеите и тъмни балкански субекти е бухалката за наказание и назидание.Адресът ми за отговорите на тези въпроси е strikt@abv.bg.

  • 4
    Avatar :-|
    Мирослав

    Като за реномето на Капитал очаквах освен другата гледна точка да се напише нещо и за начина, по който се извърши самото предаване. На клипа, който се върти ясно се вижда, кой (непозната рускиня - не майката) вдига във въздуха Николета с много странна хватка непозволена дори в свободната борбата. Няма баща, който да стои отстрани при такава ситуация. НЕ Е ТОВА НАЧИНА. Трябва да се изпълни съдебното решението, но не с цената, която заплатиха и ще продължават да плащат двете деца.
    Ето това преди всичко е нередното.

  • 5
    Avatar :-|
    Митков

    По принцип поведението на бащата е укорително. Неприемливо е да взема децата и да заминава с тях, лишавайки майката от правото да ги вижда. Ако тя е, каквато той казва, има социални и съдебни процедури, накрая развод. Не е чудно, че съдът е отсъдил по този начин. Няма вариант, при който съдът, където и да е той, да вземе друго решение при наличните обстоятелства. При това не е необходимо делото да се протака, както това задължително би станало у нас. Но най-много в статията ми харесва последният абзац.

  • 6
    Avatar :-@
    Стефан

    Авторката на статията Ирина Ценкова е явно млада и желаща да достигне "висините" в журналистическата професия, дори и с цената да пише поръчкови статии, обслужващи чужди и политически, антибългарски, интереси!
    АКО АВТОРКАТА Е ГЛЕДАЛА НАГЛОТО НАСИЛСТВЕНО ОТВЛИЧАНЕ НА ДЕТЕТО ПРЕД ОЧИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА ПОЛИЦИЯ, СЪДЕБНИ ВЛАСТИ И ПОКРОВИТЕЛИТЕ ИМ ОТ БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ЩЕШЕ ДА ВИДИ ФАКТИТЕ: КАЗУСЪТ ТУК Е НЕ ДАЛИ Е ЗАКОННО ЖЕЛАНИЕТО НА МАЙКАТА ДА ВЗЕМЕ ДЕЦАТА СИ, А НЕЖЕЛАНИЕТО НА ДЕЦАТА ДА ОТИДАТ С МАЙКА СИ И ТЯХНОТО НАСИЛСТВЕНО ОТВЛИЧАНЕ ОТ ЯКА РУСКИНЯ ПРЕД ПОГЛЕДА НА ПОЛСКИ КОНСУЛ, БЪЛГАРСКА ПОЛИЦИЯ И БЪЛГАРСКИ СЪДИЯ-ИЗПЪЛНИТЕЛ КРЕМЕНА ДЕМЕРДЖИЕВА ОТ ПЛОВДИВ! УВАЖАЕМА АВТОРКЕ НА ГОРНАТА СТАТИЯ, КОГАТО ФАКТИТЕ ГОВОРЯТ, ДОРИ БОГОВЕТЕ МЪЛЧАТ! ФАКТИТЕ СА СЛЕДНИТЕ - ДЕТЕ ИЗБЯГА ОТ МАЙКА СИ И УСПЯ ДА СЕ УКРИЕ, А ДРУГОТО НЯМАШЕ ТОЗИ КЪСМЕТ И БЕШЕ НАСИЛА БУТАНО, ДЪРПАНО, ВЛАЧЕНО, ЗАДУШАВАНО САМО И САМО ДА БЪДЕ НАТИКАНО В ПОЛСКАТА ДИПЛОМАТИЧЕСКА КОЛА. НЕКА ПРАВИМ РАЗЛИКА МЕЖДУ ПРЕДАВАНЕ НА ВЕЩИ И ПРЕДАВАНЕ НА ХОРА! ВЪВ ВИДЕОТО СЕ ВИЖДА, ЧЕ БАЩАТА СТОИ И ЧАКА ДЕЦАТА ДА ТРЪГНАТ С МАЙКА СИ И ЯКАТА РУСКИНЯ...СЛЕД КАТО СОБСТВЕНИТЕ ТИ ДЕЦА ЗАПОЧНАТ ДА ПИЩЯТ ОТ СТПАХ И ДА ВИКАТ ЗА ПОМОЩ КАКВО ДРУГО ОСТАВА НА ЕДИН ИСТИНСКИ РОДИТЕЛ "УВАЖАЕМА" МАЙСТОРКЕ НА ПЕРОТО, НАПИСАЛА ТАЗИ ПОРЪЧКОВА СТАТИЯ, С ЦЕЛ ДА ЗАМАЖЕ ГАФА НА БЪЛГАРСКИТЕ ВЛАСТИ! ТРЯБВА ДА СЕ ЗНАЕ И ОЩЕ НЕЩО ОТ "УВАЖАЕМАТА" ЧАСТНА КАМАРА НА СЪДИЯ-ИЗПЪЛНИТЕЛИТЕ - НАСИЛСТВЕНОТО ОТВЛИЧАНЕ НА ЕДНО БЪЛГАРСКО ДЕТЕ ПО ИСКАНЕ НА БЪЛГАРСКИ СЪДИЯ-ИЗПЪЛНИТЕЛ Е ПОДСЪДНО, А НЕ КАКТО СЕ ОПИТВАТЕ ДА ГО ИЗКАРАТЕ ПРЕД ХОРАТА ЗА НЕЩО НОРМАЛНО! В ЕДНА ЦИВИЛИЗОВАНА ДЪРЖАВА СЪДИЯ-ИЗПЪЛНИТЕЛЯ ПРИ ТАКИВА СЛУЧАИ ПРЕКРАТЯВА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ОТВЛИЧАНЕТО И ГО ОТЛАГА ДО МОМЕНТА НА ДОБРОВОЛНО ТРЪГВАНЕ НА ДЕТЕТО С МАЙКА СИ!

  • 7
    Avatar :-|
    chowek

    В една нормална държава, сиреч коя да е с изключение на БГ, този чиляк щеше да бъде закопчан, осъден, затворен, и дай боже, изнасилен. Това същество не е човек....

  • 8
    Avatar :-|
    четец

    много добра статия не ги слушай , тъжно е че тези деца вече са обречени и дано имат късмет да се отърват по-лесно от тези родители / в буквален и преносен смисъл/

  • 10
    Avatar :-|
    моряка

    На нашата държава въобще не и пука за децата .Тук те се затриват най бързо и лесно.Сякаш ги имаме в изобилие повече от колкото са необходими.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK