

Димитър Камбуров*

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Това, което следва, не е некролог. Този жанр не подхожда за Вера Мутафчиева. Но и за исторически обобщения е рано. Ще изкажа мнение, за да събудя дебат. Мутафчиева никога не е бягала от конфронтация и спор.
Присъствал съм на нейни публични лекции и после на разговори на маса. Беше отдавна. Тя беше съсредоточена, прецизна и завладяваща, без да е "обаятелна", в официалното си изложение. В разговора беше леко отстранена и смълчана, без да излъчва досада или умора, просто едно полуприсъствие. Всякак излъчваше тежест и мощ, които не натежаваха и не извикваха уплах или плахост. Имаше в присъствието й вече нещо отвъдно, някакво прекрачване, сякаш не беше вече цялата отсам и сред останалите, но не мога да знам дали това беше ефект на вече преклонната й възраст, или универсално качество на личността й, както съм по-склонен да предполагам. Сякаш там, където беше тя, пространството се закривяваше по особен начин и тя колкото излъчваше, толкова и поглъщаше енергия, най-вече с липсата си на желание да съучаства на всякакви разговори на учтивост и трапезно забавление. Тя някак казващо полуотсъстваше, сякаш живееше няколко паралелни съществувания.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Вече съм абонат Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
32 коментара
Зашеметен съм как едни вестници (Капитал и брат му Дневник) се утрепаха да "изпращат" една от най-големите ни интелектуалки с дъвчене на агентурното й минало и почти в същия ден дадоха трибуна на агент Рада да ни поучава как да живеем -- без сянка от покаяние и без най-малкото споменаване на нейното минало. Може би е защото още действаща?
Майката им се е разкатала на китайците!
Защо не четете ине разсъждавате бе хора, а мислите тесногръдо като с кон с капаци. Жив и оригинален ум като на Вера Мутафчиева не заслужава социалистическа пътетика, опит за философски анализ. Четете....няма злоба...."....Не, няма да противопоставям историка на писателя Мутафчиева: и двете лица са от страната на твореца. Другото лице обаче е лицето на човека в модерния, още повече в тоталитарния делник. В него то се оказва и политическо, и дори историческо, ако иска да бъде фактор, да влияе, да бъде част от ставащото. Това е лицето, което става сътрудник, което се оказва пленено, което става заложник на политически игри и борби. Другото лице, на писателя и историка, е решило, че от позицията на циничното си отвращение пред игрите на политиката и историята може да изостави другото лице на делника му, да го изолира като фалшиво лице, над чиято социална успешност то мъдро се надсмива. Всичко това звучи като оправдание: всички имаме фалшиво лице, но само малко от нас имат друго, същинско, провиждащо и творящо лице, а Мутафчиева го е имала, затова другото лице - на доносника Атанас - няма значение."
Да, а пък тези, които почти са научили думата пЪтетика (остава само да усвоят правописа и съдържанието й), са сигурно сред най-грамотните в управлението и поради това насочени към "културния фронт".
А помните ли как агент Алберт каза в ефир на агент Върба: "Ама Ангелина, щом зная сръбски и китайски, как може да не сте разбрала какъв съм?" И те седнали да ми раздават оценки за Вера Мутафчиева...
Как да не съобщават за агентурното й минало, госпожи и господа! Знаете ли какво беше разораванието ми като разбрах, че тази жена, мир на праха й, е употребявала таланта си да пише за колегите. Само си спомнете ра турувската и роля зпри промяната на учебниците. На нея дължим "присъствието", обясненията, че 500 години сме били добре в Турската империя и пр. При всички режими беше добре и винаги се вайкаше, че е гонена ... Да, талантлива писателка, но лош човек. Никому не направи добро.
нищо не разбрах от горната статия. Единствено, че автора е посредствен писач, скрит зад празно какнижене на сложни констукции, псведно науучни и нищонекзващи. Остава само лошия вкус. А и да не пропусна - завистлив. Отвратително!
Съгласен с номер 7.
Статията ми напомня диалог от филма Карибски пирати:
- Ти си най-смотания пират, за когото съм чувал!
- Но поне си чувал за мен.
Авторът пространно обяснява колко неправилен писател и дръпнат човек е Вера Мутафчиева, но кой е той по дяволите, че да съди? Някой чел ли е нещо от него?
Авторът е уважаван експерт по геория на литературата. Неговите анализи на лирика са сред най-блестящите образци на съвременната литературноисторическа сцена. Това, че не сте го чували, е знак само за липсата на медийно огласяване на постиженията на българската наука днес. Предполагам, че водещите езиковеди съвсем не ги знаете.
"Поради една причина - липсата на емпатия, на съчувствие и интерес към човека като всякакъв. Вера Мутафчиева винаги ми се е струвала силна в негативното и слаба, твърде слаба в способността и в желанието да вижда у човека потенциал и порив към себенадмогване, себепрекрачване, самоповдигане за косата против законите на физиката"
Ами съжалявам но именно липсата на емпатия е най-прекия път до изброените по-долу качества! Двете изречения се отричат тотално!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.
Вход