Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
1 17 юли 2009, 14:20, 4980 прочитания

Знам какво направи миналото лято

Доброволчеството постепенно се превръща в тенденция и за България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Две следи напред

Приемането на статут и закон за доброволчеството могат да стимулират хората да помагат безвъзмездно

21 сеп 2011

Изкуството да даваш

И как българите, трудно и постепенно си припомнят защо е важно да помагаш на другите

13 авг 2010
За да се информирате за възможностите и условията за кандидатстване, можете да се обърнете към акредитирана организация като CVS, например, която да координира действията ви по-нататък. Ако ви одобрят, в зависимост от програмата, има шанс да поемат разноските ви по пътуването, да ви назначат ментор, да ви осигурят уроци по съответния език и дори да ви дадат скромна сума джобни.

Подробна информация за различните възможности можете да намерите на страниците на Си Ви Ес (http://cvs-bg.org), Националния център за европейски младежки програми и инициативи (http://www.youthbg.info) или да влезете и да си изберете доброволчески лагер по свой вкус на http://www.workcamps.info.

"Най-хубавият момент от живота ми на доброволец – няма хубав момент. Аз съм толкова щастлив, че момент е трудно да намеря. Когато живееш за другите, а не от алчност, си просто щастлив. Когато някой ти каже: Благодаря, че дойде и промени живота ми. Когато решиш да помогнеш на хора, които няма как да ти върнат, всъщност взимаш най-много."

Милен пише от Северна Угнада, където го е пратила снимката на малко тъмнокожо момиченце със съмнения за СПИН. Има малко време, защото приятелят му е болен от малария и той се грижи и за неговия лагер. Кореспонденцията е по мейла, защото нетът в тази точка от Африка е доста своенравен. Думите му са почти сбръчкани, с привкус на посребрени мисли, но всъщност Милен е на 20, учи "Музика", свири в "най-добрата млада група в България, "Аявис", само че във фейсбука му няма компрометиращи снимки от бара, а кадри с чернокожи деца. Милен е доброволец и това може би ви звучи впечатляващо и леко налудничаво, но всъщност е тенденция, която започва да си проправя път и сред онази част от българското поколение, което упорито се опитва да изчегърта етикета "изгубено". Милен е заминал с усещането за мисия, скочил е в дълбоките води на доброволчеството, научил се е да плува в движение и непосредствено след първия си престой е започнал да планира настоящата втора мисия.

Филм с вълнуващ сюжет и поука

Всъщност, за да станеш доброволец, не е задължително да се бориш с мизерията и неизлечимите болести. Важното е да имаш кауза, желание и да искаш да се учиш.
"Доброволчеството е начин, по който човек учи. То е просто една голяма школа. Неформалното образование дава много неща, които човек няма къде да научи", казва Снежина Козарева, координатор на обмена на доброволци в Cooperation for Voluntary Service,CVS– България, организация с нестопанска цел, чиято цел е да популяризира доброволчеството и да организира краткосрочни и дългосрочни доброволчески обмени, лагери, тренировъчни курсове. Няколко часа след нашия разговор тя ще хване самолета за Будапеща и оттам ще се придвижи до малко селце на североизток, по поречието на река Тиса, близо до украинската граница. Там в продължение на две седмици ще живее, ще помага и ще говори с обитателите на дома за деца без родители. Нарича го "отпуската ми". Има представа какво ще е, защото е ходила и миналата година и е обещала, че ще се върне.

"Ние бяхме там не само за да работим, но и да покажем на децата, че невинаги трябва да очакват срещу някакво минимално усилие да получат нещо. Миналата година им обещахме, че ще се върнем на този лагер. Те казаха: Да, всички обещават, но на следващата година ние ги чакаме и тях ги няма. И сега много искам да им обясня всъщност, чрез нашето идване, колко е важно човек да си спазва обещанието", обяснява ентусиазирано Снежина.



Със същия блясък в очите говори за своята мисия и Мария, която е прекарала 3 месеца в Точиги кен (кен е префектура, разяснява тя) заедно с 60-годишна пъргава японка. "Преди да се обърне към службите, които да й подсигурят доброволци, тя се е грижила сама за две големи оризища, два големи парника със зеленчуци и 350 кокошки. От 25 години не е имала нито един почивен ден, всеки ден става в 6 и си ляга в 10.30-11 ч.", казва тя. За три месеца Мария е научила японски трикове на биоземеделието, които звучат почти като от анимационен филм: как разсадът на картофа се покрива с черен найлон, докато покара, за да се възпре слънцето и да не никнат около него плевели, как малките патенца, инстинктивно подражавайки на майка си, изкълвават насекомите, които нападат оризищата, как сместа от пшеничено брашно, есенни листа и пръст облагородява почвата,как, докато доставяш яйцата, събрани от 350-те кокошки, даваш на хората не просто материал за омлет, а ги даряваш с внимание...

Днес Мария е сбъднала мечтата си да отиде до Япония, един ден ще си има малка ферма за биоземеделие и е по-вдъхновена от всякога.
В същото време французойката Натали, която е тук от септември, вече е наясно с работата в НПО, след като от близо година доброволства в офиса на Си Ви Ес - България, и помага за популяризирането на доброволчеството у нас.

Всеки сам избира сценария на своето доброволчество – в зависимост от ролята, която иска да изиграе, и сюжета, който предпочита. "Миналата година примерно дойде една доброволка, която тресна по масата и каза: Искам да ми намериш лагер с тежък физически труд. Писна ми да стоя на компютъра и на затворено", разказва през смях Снежина. Историята си имала и предистория – жената била учителка по английски в продължение на 10-ина години и когато един ден учениците й я попитали как звучи шотландският, установила, че най-сигурният и убедителен начин да отговори е да провери на място. "Накрая на лагера идва и казва: "Тия ме спукаха от работа!" Беше много доволна", разказва Снежина.

Общото между всички тези хора е, че те са извършвали доброволен труд, били са някъде, натрупали са впечатления, които няма да разбере никой, който не е минал през школата на доброволчеството. Всички те твърдят, че се връщат помъдрели и променени. И говорят с вдъхновение, така, сякаш дори думите им звучат по-плътно и смислено.

Доброволчество зад ъгъла

За да помагаш безвъзмездно обаче, не е нужно да ходиш твърде далеч. От организация "Доброволци България" например работят основно на територията на България, макар че, ако отидете на сайта им, едно от първите неща, които ще видите, е предложението за набиране на доброволци за миротворчески лагер в Украйна. Всъщност се занимават основно с децата от дома за деца, лишени от родителски грижи "П. Р. Славейков". За сметка на това го правят редовно – всяка събота десетина доброволци отиват при децата, рисуват заедно, готвят, говорят си.

"В дома, който е най-големият по рода си на Балканския полуостров, децата са свикнали да получават подаръци постоянно. Ние ги караме да бъдат доброволци, да се научат да дават", казва Диана Вапцарова, председател на организацията. Според нея доброволчеството е заразно и тя упорито се опитва да докаже това. Възнамерява да направи и нещо като виртуална социална мрежа за доброволци и неправителствени организации, като по-този начин систематизира и координира комуникацията. Диана се опитва да превърне доброволчеството в естествена част от живота на хората, а не в извънредна ситуация.

"Много е лесно да мотивираш някого да бъде доброволец и да помага на дете без родители. Да ходи постоянно обаче е доста трудно", казва тя. Идеята да направиш нещо, от което няма да се облагодетелстваш материално, все още е чужда за българското съзнание. Забелязала го е и французойката Натали, която често се сблъсква с българи, гледащи я недоумяващо с въпроса "ти глупава ли си". Тенденцията обаче е на път да приеме друга посока. От Си Ви Ес само тази година са изпратили 24 души на доброволчески лагери и още 25 на обмени. Екоцентърът, който изграждат в село Влахи, община Кресна, е резултат почти изцяло от усилията на хора, чието възнаграждение е било единствено моралното удовлетворение да допринесат за каузата. Философията на даването бавно, но настоятелно завзема територии от идеята за получаването на всяка цена.

"Идеята на доброволчеството е ти да дадеш нещо от себе си за света, да направиш нещо добро и същевременно процесът е взаимен - то всичко е взаимно в света, не може никога ти да взимаш само, пък...", замечтано казва Мария и в думите й сякаш могат да се прочетат три месеца японски оризища.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

30 януари 2018г.
София Хотел Балкан

capital.bg/ governmentevent

Дванадесета годишна среща на бизнеса с правителството



Акценти в програмата:
Загубата на човешки капитал през последните години - колко голям е проблемът, какви са ефектите за икономиката и какви държавни политики могат да го решат
Какво може да направи правителството за задържане и развитие на човешкия капитал
Докога ще расте европейската икономика и кои политики могат да повлияят на българския пазар на труда
Ще постигне ли България устойчив ръст, докато губи човешки капитал
Как българската икономика да стане атрактивна за работещите в чужбина


Прочетете и това

Кевин Конъли, BBC: Във вашия регион могат да се случат интересни неща Кевин Конъли, BBC: Във вашия регион могат да се случат интересни неща

Дългогодишният британски журналист, един от поканените за откриването на българското председателство на Съвета на ЕС, пред "Капитал"

19 яну 2018, 2101 прочитания

Народът срещу Facebook Народът срещу Facebook

15% от американците във Facebook не харесват социалната мрежа

5 яну 2018, 3065 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Престъпление и наказание light

За пробацията, наложенa на 53% от осъдените през миналата годинa

10 декара хаос в парк "Витоша"

Екоминистърът Нено Димов отново създаде казус, в който не могат да се ориентират нито институции, нито граждани

Върти ми се една муха

NASEKOMO превръща органичните отпадъци в храна за ларви, които са алтернативен източник на протеини за животни

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Две седмици в Мароко

С кола от северната до южната част на страната

Много преди фалшивите новини

Писателят Милош Урбан, когото наричат чешкия Умберто Еко, за мистификацията, порно хоръра и бежанците

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 3

Капитал

Брой 3 // 20.01.2018 Прочетете
Капитал PRO, Данъчната оценка на Гара Пионер е едва 1.5 млн. лв., началната - тайна

Емисия

DAILY @7AM // 24.01.2018 Прочетете