С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
95 2 окт 2009, 12:28, 18179 прочитания

Ела в София, έλα,έλα*

Пътуването с влак до Солун и обратно е огледало на кривата българска реалност

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Ако разгърнете някой учебник по литература, ще разберете, че пътят е един от най-важните културни образи и основна метафора за човешкия избор. Ако приемете предизвикателството на международния влак от София до Солун и обратно, ще установите, че всъщност е много повече.
Във филма "Аризонска мечта" екранният чичо на Джони Деп мечтае да изгради кула от кадилаци, с която да се изкачи до Луната. Българската версия на аризонската мечта не е свързана с постъпателно съзидание.

Нашият чичо иска да прескочи Кулата
Пътуването до Солун е пътуване към позитивните очаквания. Връщането към София е завой към отрезвяването и ръбестата реалност - и винаги е само временно.
В 7.01 сутринта в понеделник от Централна гара потегля влак, който ви обещава, че след по-малко от 6 часа ще сте другаде, задгранично другаде. Машината – т.нар. "гръцкият" влак, е чиста и модерна, почти до предела на българската представа за железопътна хигиена и технологични постижения. Кондукторката, жена на средна възраст с педантично изгладена униформа в синята гама и стилни рубинени обици, употребява любезността на човек, който харесва работата си въпреки нетактично ранния час на ставане. "Само да ви предупредя, че никъде във влака не се пуши." Не е задължително забраните и ограниченията да звучат грубо, за да се спазват – в развитите общества са го доказали. Във влака, в който пътуват около 30 българи, формулата също работи. Единственият елемент, който подсказва вродената непримиримост към правилата на българския характер са двата дълги, набързо вдишани фаса в тоалетната.


Обитателите на влака са спокойни, усмихнати и търпеливи. След няма и 10 минути от заминаването ще сте сигурни, че обяснението за непринуденото им блаженство е посоката на пътуването, махането другаде само по себе си. Машината намалява ход, за да удължи удоволствието от пейзажа. Ако във влака имаше екскурзовод, вероятно в този момент биха прозвучали добре шлифованите му реплики: "А сега се обърнете наляво!" Онова, което ще видите, превръща отпътуването ви оттук в правилно решение. Бунището на ромската махала Факултето не е един от 100-те туристически обекта, които трябва да посетите, но е една от най-ярките забележителности, с които София ще ви изпроводи или съответно посрещне, ако пристигате от международния юг на Гърция. "Ела във София, ела, ела. Ела във мойта чудна страна."

Влакът внимателно се промъква сред възвишенията от избушени мазни матраци, свободно прелитащите найлони, които още помнят някогашното си съдържание, левия пластмасов крак на кукла от соца и всичко, което след години може евентуално да постигне пълно разложение. Боклученият хълм, който може да съперничи на малка планинска верига по дължината на релсите, вероятно допринася за разнообразяването на биологичните видове с нови форми на живот. Онова, което можете да видите без предварителна научна подготовка, е нелепото разклонение на своенравна тиква и няколко недобронамерено виещи кучета. София, такава, каквато я напускате и каквато ви посреща на идване, не е трудно да се помирише. Мръсната планина е на застрашителна близост от стъклото – дотолкова, че можете да си представите как изхвърлената плюшена лапа на мечока от детството ви зловещо се пресяга към вас. Парфюмът на столицата е резлив и нездравословен.

Запомнете тази България
Тя ви изпраща тук, но ще се сетите за нея отново в Солун.



Успокоителното е, че никой не съзерцава с носталгия гледката от прозореца. Пътуващите до Солун в понеделник сутринта са културни и щастливи от своето заминаване. В живота на всеки от тях Гърция не е само море, сиртаки и "έλα ". На юг те имат имоти, образователни ангажименти, роднини или всичко.
Евгения** е родена в Гърция, но живее в България. Работи като екскурзовод. Този път ще е екскурзовод на племенницата и внучката си. Пътува на юг през месец и е доволна. "Хубавото е, че вече я няма тази омраза, която съществуваше преди между българи и гърци. Не знам, може би е заради това, че връзките, пътищата са много добри. Вече се познаваме и се харесваме", обяснява Евгения.

В съседното купе е Ангел Станев. Четиридесет и три годишният смугъл мъж, удобно разположен в анцуга, джапанките и белия си потник, отпива със задоволство от купената от гръцката граница бира. Срещу него седи възрастна жена с лице, разграфено като притоците на Амазонка – майката на Ангел. Двамата си говорят на гръцки. Ангел и майка му са от село Крумово градище, община Карнобат. Те обаче не отиват в Гърция, те се връщат там. Живеят в Митилини, главния град на о. Лесбос, вече 20 години. Единадесет легално, преди това - без трудов договор. Работи във фирма за теракота. "Всички сме там - 5 деца сме и петимата сме в Гърция. В България има само един братовчед и една леля. Сам в България не се живее", обяснява Ангел. На острова, който го очаква, по думите му има 200 души само от Крумово градище. Иначе общо българите са 2000 - "целият остров сме само бургазлии". Децата му – неговите и на останалите българи там – посещават гръцко училище и владеят български само говоримо. Не се интересуват от България извън рамките на обикновеното детско любопитство. Ангел се впечатлява от неща, които живеещите в България рядко отбелязват на глас – като крайно нелюбезната продавачка на жп билети например. "А, какъв българин съм аз – аз съм 20 години в Гърция", махва с ръка той. Ангел, семейството, съселяните му и другите стотици българи от неговия остров не са гласували на последните парламентарни избори ("защото стават много нередности"), едва ли ще се върнат отново тук, "макар че месото в България е по-хубаво", но дистанционно стискат палци всичко да се оправи. И се надяват на Богородица.

Нощем с тъмните субекти
В 23.49 на същия ден, 6-и перон на гарата в Солун. България ви посреща още там – с картини, които неминуемо ви препращат към гледката, с която сте напуснали София. Наричат нощния влак от Солун българския. Това определение обаче е вярно само донякъде. Българите, които се връщат от "чужбина", са обитателите на онези къщи, чиито импровизирани покриви стърчат от долините на бунището във Факултето. Влакът изглежда неприятно познато, а емблемата на БДЖ изостря очакванията. Няма как да го сбъркате – дори само по познатата миризмата. Състои се от три вагона – спален, втора класа, първа класа. Между различните категории пътници обаче правото на свободно придвижване е подсигурено, което не е задължително гаранция за сигурност.

Ако асоциирате нощния влак с импровизирана дрямка, сбъркали сте. Нощният влак от Солун до София е територия на широко отворените очи и сетива. Хичкок пресъздава страха. Това пътуване по релсите на север може да го предизвика. Кондукторът предупреждава: "Влизайте в купето, заключвайте се и по-добре не излизайте." Пътуването с "българския" вреди сериозно на вас и на другите около вас.

Във втора класа е пълно като в съботна дискотека, в която гостува Преслава, да кажем. Но по-тъмно. Отчаяните жълти светлини на лампите ви разрешават да различите единствено силуети. Тъмни субекти на тъмен фон. "Малко ми е странно. Тук не е светло, както беше на кораба. Има хора от различни националности и те говорят някакъв странен език, който не е нито български, нито гръцки, нито румънски" - обобщава австралийският бекпекър Кептън, тактичен, неразбиращ и стеснителен авантюрист. Кептън може и да види и хареса много приятни места в София или да се възхити на Копривщица. Сигурно е обаче, че споменът му за първия досег с българската култура и визия ще бъде траен.

Българският нощен влак Солун - София не е вашият превозвач.

Той не ви превозва, той ви извозва

В мрака проблясват златни зъби и запалени цигари. Умереният тон на кондуктор обяснява нещо на гръцки на пушачите. Поглежда цигарите и сочи прозореца. Посреща го безизразно глуповата физиономия и демонстративно дръпване от цигарата. Втори път, трети път. Гръцки крясък и изтръгване на фаса. Няколко часа по-късно, на българска земя, естествената миризма на коридора и тоалетната прелива от тютюневи нюанси. На 2 метра от лепенката, забраняваща пушенето, българският кондуктор дърпа страстно от цигарата. Правилата на цивилизацията не работят в българския влак.

Природата на невъзпитанието, наглостта и нечистоплътното е опакована в мазни карирани пластмасови торби – от онези, с които се пренася стока на "Илиянци". "Обикновено е такъв контингентът на влака. Защото те са по-мобилни", обяснява единият от кондукторите. Страховито изглеждащите обитатели на нощния влак се връщат от продължително работно посещение, белязано от края на туристическия сезон. "Редовно идваха при мен в бензиностанцията, за да протягат ръка с думите: "Не ми достигат за влака." "За същия този влак", обяснява Мария*. Тя пътува с приятелката си Силвия с нощния влак за пръв път, макар че са там съответно от 2 и 12 години. Казват, че няма да повторят. Кръстят се и се молят на глас.

Мария и Силвия обясняват, че в Солун и Гърция е пълно с български роми, които припечелват от просия, проституция и кражби. В добрия вариант те работят по селата - занимават се със селско стопанство и земеделие. Българите от Солун не харесват българските роми там, защото в Солун те са просто българите - онези, които рядко изкарват хляба си по подобаващия начин и всички ги знаят така.

"Тук, като няма работа, така е. Вие, във вашия вестник, най-добре трябва да знаете - капитала тук го съсипаха. Петдесет процента от народа ни е там - кой проси, кой работи, всеки се издържа по някакъв начин", казва Вълкан, който се връща от гостуване на роднините, които работят в Гърция от години. После обаче бързо се поправя - не е виждал никого да проси, и почти извинително добавя, че той, съпругата му и синът му са били в Гърция само на туризъм, "за да види малкият син братовчедите, които вече доста години навъртяха там". Метри по-надолу възрастна жена от ромски произход и мъжът й, снабдени със задължителните торби на задграничното пътуване, говори с половин уста и без да се обръща: "Работим на гроздето от 5 месеца. Идваме за малко. От Варна сме. Пак ще се върнем."

Пътешественикът, който преди малко е нахлузил изкуствения си крак, отказва да обясни с какво се е занимавал в Гърция, концентриран върху карираните ценности. В дрезгавия мрак на София мръсните солунски тайни от български произход се разтоварват тихо и устремено поемат по пътя си.

Най-дългото пътуване, казва източната философия, е пътуването към себе си. Вашето най-близко и евтино огледало е качването на международния влак до Гърция. Дали обаче образът от другата страна ще ви хареса, е съвсем друг въпрос.

* Ела, ела/Хайде, хайде (от гр.)
**Някои от имената са променени
Фотогалерия от пътуването вижте тук
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Нина Серкова: Моята работа е да ги запаля, а те знаят повече от нас Нина Серкова: Моята работа е да ги запаля, а те знаят повече от нас

Учителката от 105-о СУ в София Нина Серкова пред "Капитал"

13 сеп 2019, 1771 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 1895 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Сбогом 10-ти

"Капитал" започва поредица, посветена на 20-годишнината от началото на промените в България

Константинос Милонас: Съкровищата на България са данъците и IT талантите

Изпълнителният директор на клъстера на Adecco Group за Гърция и България пред "Капитал"

Споделеното падение на WeWork

За по-малко от 9 месеца основаното в Ню Йорк дружество се превърна от един от най-високооценените стартъпи в САЩ в компания със съмнително бъдеще в инвестиционните кръгове.

Печели ли се от имоти на борсата

Дружествата със специална инвестиционна цел са алтернатива на директната инвестиция, а и изискват по-малки суми

Летящите линейки, които властта не дава на хората

Частните хеликоптери работиха на загуба пет години. Сега е ред на държавата

20 въпроса: Магдалена Малеева

Със същия устрем, ентусиазъм и дисциплина, с които печели титли в тениса, Малеева развива и всички проекти, с които се захваща

Талантливият мистър Сант

Първа самостоятелна изложба за американския режисьор Гюс ван Сант