Ела в София, έλα,έλα*
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

Ела в София, έλα,έλα*

Обитателите на &quot;българския&quot; влак пренасят мръсните тайни на пребиваването си на гръцка земя в големи торби и мазни сакове<br />

Ела в София, έλα,έλα*

Пътуването с влак до Солун и обратно е огледало на кривата българска реалност

Ирина Ценкова
18409 прочитания

Обитателите на &quot;българския&quot; влак пренасят мръсните тайни на пребиваването си на гръцка земя в големи торби и мазни сакове<br />

© Надежда Чипева


Ако разгърнете някой учебник по литература, ще разберете, че пътят е един от най-важните културни образи и основна метафора за човешкия избор. Ако приемете предизвикателството на международния влак от София до Солун и обратно, ще установите, че всъщност е много повече.

Във филма "Аризонска мечта" екранният чичо на Джони Деп мечтае да изгради кула от кадилаци, с която да се изкачи до Луната. Българската версия на аризонската мечта не е свързана с постъпателно съзидание.

Нашият чичо иска да прескочи Кулата

Пътуването до Солун е пътуване към позитивните очаквания. Връщането към София е завой към отрезвяването и ръбестата реалност - и винаги е само временно.

В 7.01 сутринта в понеделник от Централна гара потегля влак, който ви обещава, че след по-малко от 6 часа ще сте другаде, задгранично другаде. Машината – т.нар. "гръцкият" влак, е чиста и модерна, почти до предела на българската представа за железопътна хигиена и технологични постижения. Кондукторката, жена на средна възраст с педантично изгладена униформа в синята гама и стилни рубинени обици, употребява любезността на човек, който харесва работата си въпреки нетактично ранния час на ставане. "Само да ви предупредя, че никъде във влака не се пуши." Не е задължително забраните и ограниченията да звучат грубо, за да се спазват – в развитите общества са го доказали. Във влака, в който пътуват около 30 българи, формулата също работи. Единственият елемент, който подсказва вродената непримиримост към правилата на българския характер са двата дълги, набързо вдишани фаса в тоалетната.

Обитателите на влака са спокойни, усмихнати и търпеливи. След няма и 10 минути от заминаването ще сте сигурни, че обяснението за непринуденото им блаженство е посоката на пътуването, махането другаде само по себе си. Машината намалява ход, за да удължи удоволствието от пейзажа. Ако във влака имаше екскурзовод, вероятно в този момент биха прозвучали добре шлифованите му реплики: "А сега се обърнете наляво!" Онова, което ще видите, превръща отпътуването ви оттук в правилно решение. Бунището на ромската махала Факултето не е един от 100-те туристически обекта, които трябва да посетите, но е една от най-ярките забележителности, с които София ще ви изпроводи или съответно посрещне, ако пристигате от международния юг на Гърция. "Ела във София, ела, ела. Ела във мойта чудна страна."

Влакът внимателно се промъква сред възвишенията от избушени мазни матраци, свободно прелитащите найлони, които още помнят някогашното си съдържание, левия пластмасов крак на кукла от соца и всичко, което след години може евентуално да постигне пълно разложение. Боклученият хълм, който може да съперничи на малка планинска верига по дължината на релсите, вероятно допринася за разнообразяването на биологичните видове с нови форми на живот. Онова, което можете да видите без предварителна научна подготовка, е нелепото разклонение на своенравна тиква и няколко недобронамерено виещи кучета. София, такава, каквато я напускате и каквато ви посреща на идване, не е трудно да се помирише. Мръсната планина е на застрашителна близост от стъклото – дотолкова, че можете да си представите как изхвърлената плюшена лапа на мечока от детството ви зловещо се пресяга към вас. Парфюмът на столицата е резлив и нездравословен.

Запомнете тази България

Тя ви изпраща тук, но ще се сетите за нея отново в Солун.

Успокоителното е, че никой не съзерцава с носталгия гледката от прозореца. Пътуващите до Солун в понеделник сутринта са културни и щастливи от своето заминаване. В живота на всеки от тях Гърция не е само море, сиртаки и "έλα ". На юг те имат имоти, образователни ангажименти, роднини или всичко.

Евгения** е родена в Гърция, но живее в България. Работи като екскурзовод. Този път ще е екскурзовод на племенницата и внучката си. Пътува на юг през месец и е доволна. "Хубавото е, че вече я няма тази омраза, която съществуваше преди между българи и гърци. Не знам, може би е заради това, че връзките, пътищата са много добри. Вече се познаваме и се харесваме", обяснява Евгения.

В съседното купе е Ангел Станев. Четиридесет и три годишният смугъл мъж, удобно разположен в анцуга, джапанките и белия си потник, отпива със задоволство от купената от гръцката граница бира. Срещу него седи възрастна жена с лице, разграфено като притоците на Амазонка – майката на Ангел. Двамата си говорят на гръцки. Ангел и майка му са от село Крумово градище, община Карнобат. Те обаче не отиват в Гърция, те се връщат там. Живеят в Митилини, главния град на о. Лесбос, вече 20 години. Единадесет легално, преди това - без трудов договор. Работи във фирма за теракота. "Всички сме там - 5 деца сме и петимата сме в Гърция. В България има само един братовчед и една леля. Сам в България не се живее", обяснява Ангел. На острова, който го очаква, по думите му има 200 души само от Крумово градище. Иначе общо българите са 2000 - "целият остров сме само бургазлии". Децата му – неговите и на останалите българи там – посещават гръцко училище и владеят български само говоримо. Не се интересуват от България извън рамките на обикновеното детско любопитство. Ангел се впечатлява от неща, които живеещите в България рядко отбелязват на глас – като крайно нелюбезната продавачка на жп билети например. "А, какъв българин съм аз – аз съм 20 години в Гърция", махва с ръка той. Ангел, семейството, съселяните му и другите стотици българи от неговия остров не са гласували на последните парламентарни избори ("защото стават много нередности"), едва ли ще се върнат отново тук, "макар че месото в България е по-хубаво", но дистанционно стискат палци всичко да се оправи. И се надяват на Богородица.

Нощем с тъмните субекти

В 23.49 на същия ден, 6-и перон на гарата в Солун. България ви посреща още там – с картини, които неминуемо ви препращат към гледката, с която сте напуснали София. Наричат нощния влак от Солун българския. Това определение обаче е вярно само донякъде. Българите, които се връщат от "чужбина", са обитателите на онези къщи, чиито импровизирани покриви стърчат от долините на бунището във Факултето. Влакът изглежда неприятно познато, а емблемата на БДЖ изостря очакванията. Няма как да го сбъркате – дори само по познатата миризмата. Състои се от три вагона – спален, втора класа, първа класа. Между различните категории пътници обаче правото на свободно придвижване е подсигурено, което не е задължително гаранция за сигурност.

Ако асоциирате нощния влак с импровизирана дрямка, сбъркали сте. Нощният влак от Солун до София е територия на широко отворените очи и сетива. Хичкок пресъздава страха. Това пътуване по релсите на север може да го предизвика. Кондукторът предупреждава: "Влизайте в купето, заключвайте се и по-добре не излизайте." Пътуването с "българския" вреди сериозно на вас и на другите около вас.

Във втора класа е пълно като в съботна дискотека, в която гостува Преслава, да кажем. Но по-тъмно. Отчаяните жълти светлини на лампите ви разрешават да различите единствено силуети. Тъмни субекти на тъмен фон. "Малко ми е странно. Тук не е светло, както беше на кораба. Има хора от различни националности и те говорят някакъв странен език, който не е нито български, нито гръцки, нито румънски" - обобщава австралийският бекпекър Кептън, тактичен, неразбиращ и стеснителен авантюрист. Кептън може и да види и хареса много приятни места в София или да се възхити на Копривщица. Сигурно е обаче, че споменът му за първия досег с българската култура и визия ще бъде траен.

Българският нощен влак Солун - София не е вашият превозвач.

Той не ви превозва, той ви извозва

В мрака проблясват златни зъби и запалени цигари. Умереният тон на кондуктор обяснява нещо на гръцки на пушачите. Поглежда цигарите и сочи прозореца. Посреща го безизразно глуповата физиономия и демонстративно дръпване от цигарата. Втори път, трети път. Гръцки крясък и изтръгване на фаса. Няколко часа по-късно, на българска земя, естествената миризма на коридора и тоалетната прелива от тютюневи нюанси. На 2 метра от лепенката, забраняваща пушенето, българският кондуктор дърпа страстно от цигарата. Правилата на цивилизацията не работят в българския влак.

Природата на невъзпитанието, наглостта и нечистоплътното е опакована в мазни карирани пластмасови торби – от онези, с които се пренася стока на "Илиянци". "Обикновено е такъв контингентът на влака. Защото те са по-мобилни", обяснява единият от кондукторите. Страховито изглеждащите обитатели на нощния влак се връщат от продължително работно посещение, белязано от края на туристическия сезон. "Редовно идваха при мен в бензиностанцията, за да протягат ръка с думите: "Не ми достигат за влака." "За същия този влак", обяснява Мария*. Тя пътува с приятелката си Силвия с нощния влак за пръв път, макар че са там съответно от 2 и 12 години. Казват, че няма да повторят. Кръстят се и се молят на глас.

Мария и Силвия обясняват, че в Солун и Гърция е пълно с български роми, които припечелват от просия, проституция и кражби. В добрия вариант те работят по селата - занимават се със селско стопанство и земеделие. Българите от Солун не харесват българските роми там, защото в Солун те са просто българите - онези, които рядко изкарват хляба си по подобаващия начин и всички ги знаят така.

"Тук, като няма работа, така е. Вие, във вашия вестник, най-добре трябва да знаете - капитала тук го съсипаха. Петдесет процента от народа ни е там - кой проси, кой работи, всеки се издържа по някакъв начин", казва Вълкан, който се връща от гостуване на роднините, които работят в Гърция от години. После обаче бързо се поправя - не е виждал никого да проси, и почти извинително добавя, че той, съпругата му и синът му са били в Гърция само на туризъм, "за да види малкият син братовчедите, които вече доста години навъртяха там". Метри по-надолу възрастна жена от ромски произход и мъжът й, снабдени със задължителните торби на задграничното пътуване, говори с половин уста и без да се обръща: "Работим на гроздето от 5 месеца. Идваме за малко. От Варна сме. Пак ще се върнем."

Пътешественикът, който преди малко е нахлузил изкуствения си крак, отказва да обясни с какво се е занимавал в Гърция, концентриран върху карираните ценности. В дрезгавия мрак на София мръсните солунски тайни от български произход се разтоварват тихо и устремено поемат по пътя си.

Най-дългото пътуване, казва източната философия, е пътуването към себе си. Вашето най-близко и евтино огледало е качването на международния влак до Гърция. Дали обаче образът от другата страна ще ви хареса, е съвсем друг въпрос.

* Ела, ела/Хайде, хайде (от гр.)

**Някои от имената са променени

Фотогалерия от пътуването вижте тук

Ако разгърнете някой учебник по литература, ще разберете, че пътят е един от най-важните културни образи и основна метафора за човешкия избор. Ако приемете предизвикателството на международния влак от София до Солун и обратно, ще установите, че всъщност е много повече.

Във филма "Аризонска мечта" екранният чичо на Джони Деп мечтае да изгради кула от кадилаци, с която да се изкачи до Луната. Българската версия на аризонската мечта не е свързана с постъпателно съзидание.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

95 коментара
  • 1
    Avatar :-P
    Нели

    Страхотна статия! Страхотен подбор на думи!!! Браво!! Сега ще прочета и "другите статии на автора". (тъй като в цялата държава цари ирония, аз казвам, че в хвалебствия ми няма и грам от нея)

  • 2
    Avatar :-|
    прагматик

    Слаб материал.

    С всяко изречение ти се втълпява колко зле е всичко и колко по-добре е въобще да не ходиш до Солун с влак. Читател, решил да отдели от времето си за да прочете статията, търсейки в нея полезна информация, ще остане разочарован. Не от песимистично описаната действителност, която прекрасно познаваме, а от пълната липса на полза от статията.

    Мисля, че Капитал е медия, предназначена за активни хора, на които такъв безцелен песимизъм им е неприсъщ. Много ми напомня на онази глупава рубрика "България - мръсна приказка" - как за разлика от в България на Запад нещата имало смисъл да се правят и да се постигат. Е, видяхме през последните години че ако имаш нещо в главата си и в България има поле за изява. Мислех, че такъв тип статии отдавна вече не са актуални.

    Предлагам темата да се преразгледа от друг журналист, който да подходи от гледната точка на турист или пътуващ по работа - какво ще му е нужно и какво може да направи ако е решил да избере може би най-достъпния начин да отиде в Гърция. Полезно би било и сравнение с другите начини - с кола, автобус, самолет и т.н...

  • 3
    Avatar :-|
    Любо

    Чак пък страхотна ... От няколко години в мойто село няма цигани. Казват, че били в Гърция. На мен специално не ми пречеха. Поне сега, като на някого разбият къщата, знаем че са българи.

  • 4
    ktpk avatar :-|
    KTPK

    "..В съседното купе е Ангел Станев. Четиридесет и три годишният смугъл мъж, удобно разположен в анцуга, джапанките и белия си потник, отпива със задоволство от купената от гръцката граница бира."

    Абе тоя нали не е стигнал още границата. Как тогава ще си купи бира от нея? Или е отишъл, купил си е бира и се е върнал до София, за да прави компания на авторката?

  • 5
    klingon avatar :-|
    KLINGON

    аз съм пътувал с този влак. На отиване бяха основно чужденци-бакпакери и български младежи-туристи, на връщане българи работещи в Гърция. Цигани почти нямаше и атмосферата няма нищо общо с описаната - обикновен влак в Европа.

  • 6
    superhristo avatar :-|
    Камю

    Не ми харесва някакси този ееро-скептицизъм, който лъха от подобни статии - видиш ли, "колко е хубаво където и да е в чужбина и колко ни е скапана държавата". Крайно време е да разберем, че ние не сме по-малко европейци от която и е "западна" държава. Специално Солун не е по-хубав град от София (или дори ако щете и от Пловдив), а Гърция не е кой знае колко по-хубаво място за живеене от България. Време е да махнем розовите очила, гледайки извън страната ни и да оценим какво имаме ние. Сетете се колко е хубаво в Гърция при следващите изцепки на анархистите им по улиците на големите градове или при следващия горски пожар, опожаряващ хиляди декари земя.

  • 7
    Avatar :-|
    Ангел

    "Петдесет процента от народа ни е там "-О,музика за ушите ми.
    Винги съм бил фанатичен привърженик на членството на Родината ни в ЕС. Не че са ми политически или друг идеал - харесвам американците; подкрепям смъртното наказание и съжалявам че нямаме идеен еквивалент на Републиканската партия за когото да гласувам.
    Просто винаги съм вярвал че членството и "свободното движение на хора услуги и капитали" ще е катализатор за изселването на лумпени и маргинали за които най-важното за заселване на едно място е доколко благодатно е за паразитиране.
    Успех ви желая.Мигрирайте и се установявайте вовеки.Извикайте и родата си.Придобивайте местно гражданство и забравете българския език.
    Едва ли ще липсвате на някого.

  • 8
    nausea avatar :-|
    think green

    Потвърждавам описаното, само дето на нас ни се наложи в пълния с шоколадчета влак да пътуваме двама в компанията на сънародниците ни от ромски произход - е, не мигнахме (въпреки че точно те бяха от кротките). Бяха нещо като клан и добре че поне се подчиняваха на старшия, когато започна среднощната веселба :)
    Накратко - нощният влак в двете посоки определено не е по-удобен от дневния! Струва ми се, че има някаква причина (вероятно БГ правилата) за ромите, обаче, да е предпочитан.

  • 9
    Avatar :-|
    инж. Ганев

    Солун е не по-малко жалко гето от София ( Атина също), може би да са само едни гърги на пред гърците от нас. Гръцката беднотия прозира от всякъде, от инфраструктурата , малки и криви улички, малки магазинчета, замърсен въздух, почти напълно изсечени гори в провинцията, почти напълно лишени от зелени площи градове - чудо което не е познато в световен мащаб да не говорим изобщо за стравнение с западна Европа, цени леко по-високи от Германия и заплати 2 пъти по-ниски... А манталитета на гърците, ах манталитета... просто Гърция е по-близо до ориента от нас и не само географски. Изобщо горката журналистка на която Гърция и се провиди някакъв цивилизационен и икономически успех, пример някакъв!? Изобщо защо се пишат тия статия за да докажем че по света няма по-голяма мизерия от родната? Ами има, има мизерия освен в Солун, има в Лондон, в Ню Йорк, мизерия не само икономическа ами и чисто психологическа. Безизходица и усещане за житейски провал е съдбата на 20-25% от така наречения западен свят, въпреки леко по-лъскавите коли и по-прсната маркировка на улицата пред дома. На маса хора по света живота им е мизерия и то имам предвид така наречения западен свят. Колко да очакваме от бедна България!? Защо е това съдене? На България в момента и трябва повече любов, а на хората и повече стоицизъм и надежда. В тоя ред на мисли отново защо се пишат такива статии!?

  • 10
    Avatar :-|
    Лазаров

    Статията доста реалистично описва обстановката. Бих добавил само един щрих от преди влизането ни в ЕС. Тогава в малките часове на денонощието гръцките митничари сваляха масово българи и с полицейска кола ги връщаха обратно. Изгонените получаваха и черен печат в паспорта...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK