С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
109 9 окт 2009, 13:28, 26615 прочитания

"45 години стигат"*

Русенски комитет, раждането на опозицията, Голямата екскурзия, свалянето на Живков

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Ако бяхме започнали с културата, свободата нямаше да е нещо "относително"

Преподавателят по история в Американския университет проф. Евелина Келбечева за нахалното романтизиране на комунизма, митологемите на прехода и какво трябва да знаят днешните ученици за близкото минало

7 ное 2014

1989 - Краят на системата

Специално издание на "Капитал" и Полския институт, което прави ретроспекция на случилото се в годината на падането на комунизма в Централна и Източна Европа

12 юни 2014

Минало-to.com

Началото на дигитализирането на националния архив е повече от добра новина, но все още се случва с детски стъпки

14 сеп 2012

Михаил Иванов: Да направим максималното, за да напишем историята си такава, каквато е

Съветникът на президента Желю Желев по етническите въпроси

6 авг 2010

Огнеупорната истина

Интелектуалци поискаха на пожар възобновяване на разследването на събитията от 26 август 1990 г.

6 авг 2010

"Свободна Европа" - радиото, което вълнуваше

Опит за некролог на един от символите на свободното слово и качествената журналистика

6 ное 2009

Преходът приключи отдавна. Днес не ни достига духът на общите каузи

Д-р Желю Желев говори с Марта (9 г.) и Петко (19 г.) за неща, които не са детска работа

17 окт 2009

"Без заглавие" е като "нямам думи"

Итервю с Нася Кралевска, автор на претърпялата вече три издания книга за най-новата ни история

16 окт 2009

Сбогом 10-ти

"Капитал" започва поредица, посветена на 20-годишнината от началото на промените в България

9 окт 2009
"Човек стъпи на Луната." С какво се изчерпва знанието ви за това историческо събитие? С един кадър и една прочута фраза.
Ако заговорим за падането на комунизма обаче, нещо ви трепва. Най-малкото защото на кадрите сте самите вие.
Когато преди 10 месеца попитахме разни интересни личности как си представят, че трябва да бъде отбелязан рожденият ден на демокрацията, най-много от тях отговориха: "Никак."

Това са хората от поколението, което добре познава изтощението, но и възбудата да живееш едновременно в два свята, да превключваш между два различни социални опита. Същите хора от площадите и барикадите, които вярваха, че "времето е наше" и че с комунизма си отиват още лошотията, ниските стандарти и моралното безразличие. Не стана така.


Днес "Капитал" започва поредица, посветена на 20-годишнината от началото на промените в България.
Доброволно признаваме субективния характер на подбора на събития и лица, за които да разкажем. Съвсем естествено акцентът пада върху първите няколко години от прехода, защото това е коренът на нещата, защото там са заложени, компромисите, които дават дефекти до ден днешен. Като правописен речник с печатни грешки.

Въпреки че най-новата история на България е белязана от страх и непочтени схеми, стига да искате, ще намерите достатъчно основателни причини да се почувствате добре. Достатъчно е да се придържате към спомена за себе си, каквито бяхте в началото.


Русенски комитет, раждането на опозицията, Голямата екскурзия, свалянето на Живков



По време на комунизма. Върви си един обикновен човек, оглежда магазините и си мърмори:
- Сирене няма яйца няма месо няма мляко няма
Идва до него милиционер и му казва:
- Ако не млъкнеш веднага, ще те ударя с пистолета по главата!
- Стига бе, и патрони ли вече няма?

Ако не броим вицовете, първите истински симптоми на обществено недоволство в България датират от 1988 г. Две години преди това е аварията в чернобилската атомна електроцентрала (взрив в ядрения реактор), причинила ужасно радиационно замърсяване. За да не признае уязвимостта на съветската техника, българското правителство премълчава мащабите на бедствието и оставя хората в неведение, без да ги предупреди за опасността, проникнала във въздуха и храната им.
Криминална безотговорност българските управляващи демонстрират и в случая с екологичните проблеми на Русе. В продължение на години румънският химически комбинат в Гюргево бълва отровни газови облаци, които преминават река Дунав и обвиват Русе в мъгла от хлор. През 1987 г. група художници правят изложба, посветена на драмата на 200 000 русенци. В началото на 1988 г. майки с детски колички излизат на протест, а изпратените да ги разпъдят милиционери се присъединяват към тях.

Вечерта на 8 март 1988 г. в Дома на киното в София, след нелегална прожекция на документалния филм "Дишай" (реж. Юрий Жиров), 400 души учредяват Обществения комитет за екологична защита на град Русе - първата сериозна неформална организация, протестирала срещу комунистическия режим в България.
"Това е изява на личности, преодолели страха, макар и само за няколко часа, обхванати от предчувствието за края на системата", пише председателят на комитета Георги Мишев десет години след събитията.

1988 е рождена за още няколко дисидентски организации - Независимото дружество за защита правата на човека на Илия Минев, Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България по идея на Желю Желев, Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности на йеромонах Христофор Събев, "Гражданска инициатива", създадена от Любомир Собаджиев.

Следващата година пробуждането продължава със... закуска. По време на посещението на френския президент Франсоа Митеран в България той призовава за спазване на човешките права. На 19 януари 1989 г. Митеран се среща на историческа закуска с 12 български дисидентстващи интелектуалци във френското посолство в София.

На 6 февруари в дома на актьора Петър Слабаков е проведена първата сбирка на движение "Екогласност". Почти по същото време в Пловдив е учредена и "Подкрепа".

През април излизат първите самиздатски списания - "Мост" на Едвин Сугарев и "Глас" на Владимир Левчев в тираж 60 (шейсет) броя.
И все пак пролетта и лятото на 1989 са белязани от Голямата екскурзия - "доброволното" изселване на повече от 300 000 български граждани в Република Турция.
На 29 май Живков призовава Турция да приеме българските мюсюлмани, които искат да отидат там.

Предисторията на проблема е още в 1984 г., когато комунистическото управление започва процес на насилствено преименуване на мюсюлманите, поетично наречено възродителен процес.

През април 1989 г. западните радиостанции за пръв път съобщават за гладните стачки на преименувани турци - те искат обратно рождените си имена и настояват да бъде прекратена политиката на етническа асимилация.

На 7 юни Турция отваря границите си. В периода май - август десетки хиляди етнически турци разпродават имуществото си на безценица и потеглят за Турция. Процесът не е доброволен, а съпроводен с насилие и се нарича депортиране.

Около 300 000 успяват да пресекат границата, преди да бъде затворена от турската страна на 21 август. Международните хуманитарни организации оценяват това като най-голямото преселение на групи хора след Втората световна война.

Как се държи българската общественост? Мълчи. Отделни "неформали" солидарно гладуват, правят подписки и пишат декларации в подкрепа на исканията на мюсюлманите.

Заради тези събития България изпада в международна изолация. Впоследствие комунистите "реформатори" Петър Младенов и Андрей Луканов наследяват този проблем и правят невъзможни комбинации, за да излязат от положението. Докато СДС са по площадите, БКП решава ключовия въпрос как да си възстановят правото на външни заеми, което им е отнето покрай депортирането на турците, така: връщат се имената и се допуска създаването на "турска" партия (в случая Движение за права и свободи - ДПС).

През есента на 1989 г. в София се провежда международният екофорум. България за пореден път е критикувана за нарушаването на международните споразумения за човешките права и специално за репресиите върху турското малцинство и за преследването на независимите правозащитни и екологични организации.
На 26 октомври службите за сигурност бият активисти на "Екогласност" в градинката пред "Кристал", започнали подписка срещу проекта "Рила - Места".
На 9 ноември 1989 пада Берлинската стена. Същия ден на заседание на висшия орган на комунистическата партия (политбюро) Тодор Живков е принуден да подаде оставка. Това е организирано от члена на политбюро Петър Младенов и кандидат-члена Андрей Луканов.

На 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП гласува оставката на Тодор Живков като генерален секретар. На негово място е избран Петър Младенов.

*"45 години стигат/времето е наше" е официалната песен на демокрацията в България. Тя звучи на всеки митинг, редом с "Последен валс", "Развод", "Утре започва от днес", "Вдигни очи"...
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Ректорът на варненския ТУ ще бъде отстранен заради плагиатство 3 Ректорът на варненския ТУ ще бъде отстранен заради плагиатство

Случаят е без аналог и според МОН трябва да послужи за пример в академичните среди

9 ное 2018, 3014 прочитания

По следите на изгубеното време По следите на изгубеното време

Ако времето е пари, то българското училище е с тежък дълг към учениците

9 ное 2018, 2599 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Зоната на "Здрач"-а

Вампирски роман залепи тийнейджърите за книгите

Защо "Гражданската отговорност" е обречена да поскъпва

И без решението на ВКС цената на застраховката е тръгнала нагоре

Синя вълна с червено мъртво вълнение

Демократи и републиканци си поделиха контрола над Конгреса, което означава повече надзор и отчетност за управлението на Тръмп

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Всички сме обидени

Мартин Роусън, карикатуристът на The Guardian за политкоректността, смелостта да осмива в епохата след Charlie Hebdo, за Брекзит и изложбата си в Габрово

Кино: "Бохемска рапсодия"

Силата на музиката в спектакъл за сърцето

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 45

Капитал

Брой 45 // 10.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Икономиките на ЕС и България се забавят, Brexit пред финал

Емисия

DAILY @7PM // 14.11.2018 Прочетете