"45 години стигат"*

Верно, помним Пешо Танкиста и прословутата фраза, с която се закопа. Демокрацията почна да действа още тогава, и то доста ефективно.

Смея да кажа че съм участник в тези събития в известна степен.Равносметка-3 месеца без заплата,вторият път уволнен.Добре е че ние помнещите ,биологически си отиваме.Зле е ако младите са подложенени на същотото.Те все пак са Българи и носят гена ни, но не са послушни.

Тази годишнина навява доста мрачни чувства в мен. Много добре си спомням каква еуфория цареше, как попивахме всяка дума на т.нар. лидери на демократичната опозиция - Жельо Желев, Петко Симеонов, Петър Слабаков, Петър Берон и кой ли не още. И какво се оказа накрая, повечето от тях се върнаха в лоното на Партията - майка, дори станаха червени депутати през 1994 г. , след като през 1990 г. бяха сини такива. За гнусни изчадия като Румен Воденичаров, Стефан Гайтанджиев и пр. пък направо не искам и да чувам.
Да, вече го няма член Първи, но пак децата и внуците на гнусните комуняги са отговорни фактори - Велчеви, Бокови, добре че поне Станишев беше изритан от властта. Засега.

Българският преход, нежна революция и всичко останало са грозна гледка.
Нищо общо с романтиката, с която това е ставало във Варшава, Берлин, Прага.
Не само заради романтиката, но и заради края на този процес - в горните три от развалините излизат нови хора, които се мъчат да създават. При нас развалини няма, защото няма битка - а хората с власт са все същите пиявици, които източват потенциала на тази страна.

По дяволите, мразя България...

Благодаря на Капитал. Аз тогава бях на 7 и се 4удех за6то мама и татко толкова се вълнуваха докато слу6ахме новините по радиото в Москви4а...

аз пък бях на десет и наистина се развълнувах, защото как така Тодор Живков ще подава оставка..........., ходих с баща ми на големия син митинг на булевард "Ленин"........, раздавах листовки на СДС на майките с деца в кварталното у-ще...., 97 бях пред парламента, 2000 отидох студент в Франция,
завърших, прибрах се, и с всеки изминал ден се питам какво точно ни е сбъркано, че не успяваме да създадем и някакво жалко подобие на нормално общество и защо най вече всеки ден си казвам, че най-голямата глупост която съм направил е да се прибера........

По това време бях в казарма,служех в единия ъгъл на тъй наречения "Бермудски триъгълник" (Елхово),а информационната завеса беше толкова плътна,че за промяната научихме едва след 10-тина дни,около 20-ти ноември!Едно от момчетата,което живееше в града беше успяло да избяга от поделението (защото отпуски не даваха по принцип) и успя само да каже след като се прибра - "абе,бай Тошо бил паднал".А ние си помислихме,че е паднал в буквалния смисъл на думата...
Голяма еуфория беше,много вяра и надежда имахме...А се оказа,че командира по политическата част е бил прав тогава - "не си мислете,че нещо ще се промени сега" бяха думите му."Ние държим власта и ще я държим още много дълго време"...Прав е бил,просто живота на моето поколение мина в едно очакване за нещо по-добро от тази псевдокомунистическа демокрация,на коята не знам дали някога ще успеем да видим края!