С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
39 16 окт 2009, 16:40, 20427 прочитания

"Прекрасен ден за българската демокрация"

Кръглата маса

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Това е поредицата, с която "Капитал" отбелязва 20-ия рожден ден на демокрацията в България. Решихме да започнем със сбит преразказ на основни събития от прехода, защото, дори да твърдим обратното, повечето от нас нямат хладна памет за фактите. Бързото превъртане на историята позволява да видим по-отчетливо причините, следствията, пороците, проблемите и техните автори.

В този и следващия брой продължава т.нар. речник - ключови моменти от последните двайсет години, разказани през популярни фрази. Когато му дойде времето, ще се появят и хората. Иначе казано, ще погледнем историята през личните истории на един документалист, един емигрант, един представител на бизнеса и един куп деца от Северозападна България.



"Прекрасен ден за българската демокрация"
Кръглата маса

През 1990 г. българската демокрация все още ходи права под масата. Масата е кръгла. Моделът е роден в Испания и е много прост - в условия на национална криза, управляващи и опозиция сядат да търсят изход цивилизовано, по мирен път. На кръглата маса има две страни, там не се разговаря, а се преговаря.
След падането на Берлинската стена, кръгли маси се правят във всички бивши социалистически държави с изключение на Румъния, където не преговарят, а направо разстрелват диктатора Чаушеску.

Още през 1990 в част от демократичните среди се настанява едно усещане, валидно и до ден днешен - че нещата в България биха се получили много по-добре, ако в онези първи месеци след 10 ноември, отпушеното гражданско недоволство и енергията за промяна не са били страхливо похарчени от новопокръстените водачи на опозицията. Иначе казано, проява на духовитост би било да наричаме "революция" потъналите в компромиси и договорки техни действия.



По думите на Димитър Луджев, активен участник в събитията, в началото БКП е била против кръгла маса. "На 14 декември 1989 (виж "Най-добре е танковете да дойдат") те се изплашиха много, че и в България може да се случи нещо. Ние направихме предложението за кръгла маса на 19 декември. Луканов (виден функционер на комунистическата партия и пръв министър-председател на България след промените, февруари - ноември 1990 г., бел. ред.) отговори, че няма нужда. Но когато започна новата вълна от митинги, политическата стачка, която обяви "Подкрепа", когато събитията в Румъния се развиха по този странен начин - уж нямаше нищо и изведнъж, фрас!, кръв, разстрели, те се уплашиха. И някъде преди Коледа изпратиха емисари, че са съгласни да се прави кръгла маса, което беше де факто първото признаване на политическата опозиция в България."

Първият председател на СДС и ръководител на делегацията на демократичните сили на заседанията на кръглата маса Желю Желев до ден днешен смята, че "кръглата маса е най-успешният и най-плодотворен период на българския преход".

Преди няколко години неговата фондация издаде в книга пълните стенографски протоколи от заседанията (има ги и на сайта на Петко Симеонов), а в предговора Желев пише: "На кръглата маса в рамките на четири месеца и половина беше разградена цялата политическа система на тоталитарния комунистически режим, изграждан в България в продължение на близо 45 години."

"Ние бяхме принудени да вървим към договорен преход, с кръгли маси и т.н., поради недостиг на сили, не само политически - на обществото. През пролетта на 1990 г. хората в провинцията все още ги беше страх да излязат от къщите си, да отидат на митинг", спомня си Луджев.

"Нашата кръгла маса е направена по подражание на полската и унгарската. Главно от поляците взехме пример и даже техен консултант дойде, преди да започнем, за да ни посъветва как да се държим, какво да правим", разказва с признателност Петко Симеонов, един от преговарящите от квотата на СДС.

Полските приятели помагат с каквото могат - от плакати (идея, отпечатване, тираж, доставка) и лепило за тях до политически съвети. Консултантът, за когото Петко Симеонов говори, се казва Мариан Орликовски. Той учи бунтовните студенти как да издават вестник на циклостил. "Съветваше ни и как да процедираме, защото бяхме по-улични, по-радикални, по-хепънинг настроени", спомня си Емил Дерменджиев, бивш член и активист на Федерацията на независимите студентски дружества (ФНСД). По отношение на кръглата маса Орликовски има една пътеводна препоръка към опозицията - твърдост. "Солидарност" е спечелила, защото е била много твърда. Това беше простата му и изчистена теза - че не трябва нищо да се отстъпва и да се иска максималното, което днес от позицията на 20 години може и да ни се струва малко", казва Емил Дерменджиев.

Вероятно не е било лесно да се обясни със самочувствие на полските, на чешките или на унгарските опозиционери например защо СДС иска разрешение от БКП да издава вестник "Демокрация". Още преди започването на кръглата маса в открито писмо на литературния критик Йордан Василев до Андрей Луканов, публикувано на 24 декември 1989 г. в "Земеделско знаме", се казва: "Група колеги имаме желание да издаваме независим всекидневник... Как можем да осъществим това право, когато всички печатници у нас са под контрола на държавата? Питам ви: Ще ни се разреши ли в близките седмици да започнем издаването на независим всекидневник...Ние бихме искали да назовем вестника "Време". Моля настоящото писмо да се смята като официално заявление за започване на издаването."
Между 3 януари и 15 май 1990 г. кръглата маса заседава 19 пъти. В началото участниците се обръщат един към друг с "другарю". Първа Елка Константинова, лидер на радикалдемократите, казва на 23 януари на Луканов "господин", а той й отвръща с "госпожо".

На 12 март са подписани три споразумения - за ролята и статута на кръглата маса, за политическата система и за гарантиране на мирното развитие на прехода. Тогава Александър Йорданов за пръв път произнася станалата впоследствие крилата фраза "Днес е прекрасен ден за българската демокрация".

На 30 март е едно от запомнящите се заседания, на което се дискутира как да бъде титулуван държавният глава на България. Желев заявява, че тяхната делегация е категорично против т.нар. президентска институция и настоява държавният глава да се нарича председател на републиката, Александър Лилов ("червения стратег") държи на президент. Приема се компромисното "председател, в скоби президент".

За четирите месеца работа основните постижения на кръглата маса са: отпадането на чл. 1 от конституцията за ръководната роля на БКП, премахването на Държавния съвет като орган и въвеждането на президентската институция, деполитизация на армията, полицията, съда, прокуратурата, дипломацията, насрочването на избори за Велико народно събрание.

Разпуснато е и Шесто управление на Държавна сигурност, една от структурите, следила интелигенцията и инакомислещите.

Според вещи в материята това заклеймяване единствено на Шесто управление е един от големите дефекти на прехода и началото му тръгва от кръглата маса. Петко Симеонов тогава отправя към БКП радикалното искане да му се съобщят структурата, финансирането и щатният състав на цялата ДС. БКП не отговаря на въпроса, но спешно разформирова Шесто, прехвърляйки с готовност върху него всичките обвинения в репресивност и "политическа полиция". Години по-късно става ясно, че Шесто е било разпуснато само като административна единица. А огромна част от щата му се е пръснала по другите управления, които вече са преименувани и обявени за демократична част от демократичните институции.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Думата имат хората, които обикновено нямат думата Думата имат хората, които обикновено нямат думата

Представители на различни професии, обществени слоеве и образование ще разкажат историите си на събитието "ХОРА, които обикновено не говорят пред ХОРА"

11 апр 2019, 1586 прочитания

България е на челни позиции в Европа по намаляване броя на затворниците 2 България е на челни позиции в Европа по намаляване броя на затворниците

Общоевропейска тенденция е снижаването на престъпността и на размера на присъдите за лишаване от свобода

7 апр 2019, 2242 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
"Без заглавие" е като "нямам думи"

Итервю с Нася Кралевска, автор на претърпялата вече три издания книга за най-новата ни история

Пламъците над "Аванти"

Компанията за внос и продажба на алкохол и цигари има вече два опожарени обекта

Фотоистория: Катедралата "Нотр Дам" – емблемата на Париж

Строителството започва през 1163 г. и завършва през 1345 г., като сградата се смята за шедьовър на готическата архитектура

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Пролет в Лангедок и Гаскония

Пътешествие в част от Южна Франция из земите на катарите, гъшия дроб и родните места на Д'Артанян и Тулуз-Лотрек

След Хавел и потоп

Чешкият журналист Даниел Кайзер за кнгите си "Дисидент" и "Президент" и състоянието на журналистиката в Централна и Източна Европа