"Прекрасен ден за българската демокрация"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

"Прекрасен ден за българската демокрация"

"Бяхме около 3 хил. души, но на ден покрай градчето ни минаваха стотици хиляди", спомня си актьорът Георги Георгиев<br />

"Прекрасен ден за българската демокрация"

Кръглата маса

Ива Рудникова
22119 прочитания

"Бяхме около 3 хил. души, но на ден покрай градчето ни минаваха стотици хиляди", спомня си актьорът Георги Георгиев<br />

© живко ангелов


Това е поредицата, с която "Капитал" отбелязва 20-ия рожден ден на демокрацията в България. Решихме да започнем със сбит преразказ на основни събития от прехода, защото, дори да твърдим обратното, повечето от нас нямат хладна памет за фактите. Бързото превъртане на историята позволява да видим по-отчетливо причините, следствията, пороците, проблемите и техните автори.

В този и следващия брой продължава т.нар. речник - ключови моменти от последните двайсет години, разказани през популярни фрази. Когато му дойде времето, ще се появят и хората. Иначе казано, ще погледнем историята през личните истории на един документалист, един емигрант, един представител на бизнеса и един куп деца от Северозападна България.

"Прекрасен ден за българската демокрация"

Кръглата маса

През 1990 г. българската демокрация все още ходи права под масата. Масата е кръгла. Моделът е роден в Испания и е много прост - в условия на национална криза, управляващи и опозиция сядат да търсят изход цивилизовано, по мирен път. На кръглата маса има две страни, там не се разговаря, а се преговаря.

След падането на Берлинската стена, кръгли маси се правят във всички бивши социалистически държави с изключение на Румъния, където не преговарят, а направо разстрелват диктатора Чаушеску.

Още през 1990 в част от демократичните среди се настанява едно усещане, валидно и до ден днешен - че нещата в България биха се получили много по-добре, ако в онези първи месеци след 10 ноември, отпушеното гражданско недоволство и енергията за промяна не са били страхливо похарчени от новопокръстените водачи на опозицията. Иначе казано, проява на духовитост би било да наричаме "революция" потъналите в компромиси и договорки техни действия.

По думите на Димитър Луджев, активен участник в събитията, в началото БКП е била против кръгла маса. "На 14 декември 1989 (виж "Най-добре е танковете да дойдат") те се изплашиха много, че и в България може да се случи нещо. Ние направихме предложението за кръгла маса на 19 декември. Луканов (виден функционер на комунистическата партия и пръв министър-председател на България след промените, февруари - ноември 1990 г., бел. ред.) отговори, че няма нужда. Но когато започна новата вълна от митинги, политическата стачка, която обяви "Подкрепа", когато събитията в Румъния се развиха по този странен начин - уж нямаше нищо и изведнъж, фрас!, кръв, разстрели, те се уплашиха. И някъде преди Коледа изпратиха емисари, че са съгласни да се прави кръгла маса, което беше де факто първото признаване на политическата опозиция в България."

Първият председател на СДС и ръководител на делегацията на демократичните сили на заседанията на кръглата маса Желю Желев до ден днешен смята, че "кръглата маса е най-успешният и най-плодотворен период на българския преход".

Преди няколко години неговата фондация издаде в книга пълните стенографски протоколи от заседанията (има ги и на сайта на Петко Симеонов), а в предговора Желев пише: "На кръглата маса в рамките на четири месеца и половина беше разградена цялата политическа система на тоталитарния комунистически режим, изграждан в България в продължение на близо 45 години."

"Ние бяхме принудени да вървим към договорен преход, с кръгли маси и т.н., поради недостиг на сили, не само политически - на обществото. През пролетта на 1990 г. хората в провинцията все още ги беше страх да излязат от къщите си, да отидат на митинг", спомня си Луджев.

"Нашата кръгла маса е направена по подражание на полската и унгарската. Главно от поляците взехме пример и даже техен консултант дойде, преди да започнем, за да ни посъветва как да се държим, какво да правим", разказва с признателност Петко Симеонов, един от преговарящите от квотата на СДС.

Полските приятели помагат с каквото могат - от плакати (идея, отпечатване, тираж, доставка) и лепило за тях до политически съвети. Консултантът, за когото Петко Симеонов говори, се казва Мариан Орликовски. Той учи бунтовните студенти как да издават вестник на циклостил. "Съветваше ни и как да процедираме, защото бяхме по-улични, по-радикални, по-хепънинг настроени", спомня си Емил Дерменджиев, бивш член и активист на Федерацията на независимите студентски дружества (ФНСД). По отношение на кръглата маса Орликовски има една пътеводна препоръка към опозицията - твърдост. "Солидарност" е спечелила, защото е била много твърда. Това беше простата му и изчистена теза - че не трябва нищо да се отстъпва и да се иска максималното, което днес от позицията на 20 години може и да ни се струва малко", казва Емил Дерменджиев.

Вероятно не е било лесно да се обясни със самочувствие на полските, на чешките или на унгарските опозиционери например защо СДС иска разрешение от БКП да издава вестник "Демокрация". Още преди започването на кръглата маса в открито писмо на литературния критик Йордан Василев до Андрей Луканов, публикувано на 24 декември 1989 г. в "Земеделско знаме", се казва: "Група колеги имаме желание да издаваме независим всекидневник... Как можем да осъществим това право, когато всички печатници у нас са под контрола на държавата? Питам ви: Ще ни се разреши ли в близките седмици да започнем издаването на независим всекидневник...Ние бихме искали да назовем вестника "Време". Моля настоящото писмо да се смята като официално заявление за започване на издаването."

Между 3 януари и 15 май 1990 г. кръглата маса заседава 19 пъти. В началото участниците се обръщат един към друг с "другарю". Първа Елка Константинова, лидер на радикалдемократите, казва на 23 януари на Луканов "господин", а той й отвръща с "госпожо".

На 12 март са подписани три споразумения - за ролята и статута на кръглата маса, за политическата система и за гарантиране на мирното развитие на прехода. Тогава Александър Йорданов за пръв път произнася станалата впоследствие крилата фраза "Днес е прекрасен ден за българската демокрация".

На 30 март е едно от запомнящите се заседания, на което се дискутира как да бъде титулуван държавният глава на България. Желев заявява, че тяхната делегация е категорично против т.нар. президентска институция и настоява държавният глава да се нарича председател на републиката, Александър Лилов ("червения стратег") държи на президент. Приема се компромисното "председател, в скоби президент".

За четирите месеца работа основните постижения на кръглата маса са: отпадането на чл. 1 от конституцията за ръководната роля на БКП, премахването на Държавния съвет като орган и въвеждането на президентската институция, деполитизация на армията, полицията, съда, прокуратурата, дипломацията, насрочването на избори за Велико народно събрание.

Разпуснато е и Шесто управление на Държавна сигурност, една от структурите, следила интелигенцията и инакомислещите.

Според вещи в материята това заклеймяване единствено на Шесто управление е един от големите дефекти на прехода и началото му тръгва от кръглата маса. Петко Симеонов тогава отправя към БКП радикалното искане да му се съобщят структурата, финансирането и щатният състав на цялата ДС. БКП не отговаря на въпроса, но спешно разформирова Шесто, прехвърляйки с готовност върху него всичките обвинения в репресивност и "политическа полиция". Години по-късно става ясно, че Шесто е било разпуснато само като административна единица. А огромна част от щата му се е пръснала по другите управления, които вече са преименувани и обявени за демократична част от демократичните институции.

"С лъжата дотук!"

Първи свободни избори, нередности, Градът на истината

На 10 юни 1990 Съюзът на демократичните сили губи изборите (България е последната източноевропейска страна, която провежда свободни избори, отбелязва агенция Ройтерс). За младите и демократично настроените това е шок. Въпреки, че търпи поражение в София и големите градове, БКП, вече прекръстена на БСП, има 53% от депутатските места, иначе казано абсолютно мнозинство в Седмото Велико народно събрание. Това означава, че бившите комунисти получават правото да пишат новата конституция на България, като същевременно печелят време да се погрижат за следите, имуществото и бъдещето си.

"В София се върнах като пребит от умора към 2 часа сутринта на 11 юни", пише в дневника си* актьорът Йосиф Сърчаджиев, едно от лицата на демократичната общност. "Видях по улиците как вървяха тълпи, пребити, смазани от изборната загуба хора. И тука плачеха." На 11 юни вечерта пред НДК се събират хиляди. Лидерът на СДС Желю Желев нарича предварителния резултат от първия тур на изборите "измама".

Три дни по-късно на пресконференция Желев обявява изборите за законни и демократични и приема резултатите.

Многобройните документи и доказателства за нарушения на Избирателния закон потъват. Година по-късно в. "Демокрация" започва да публикува статии от математици и статистици, доказващи, че в списъците с имена на гласоподавателите са били включени повече от половин милион избиратели фантоми.

"Тогава нямаше нередност. Петдесет и четирима чуждестранни наблюдатели обявиха резултатите за точни и законосъобразни. Ние публикувахме нарушенията, които по мащаб и същество не могат да изменят крайния резултат. Изборите не са само изчисления", казва 19 години по-късно тогавашният секретар на Централната избирателна комисия Димитър Попов.

През лятото на 1990 епицентър на политическите събития е улицата. Студентите от СУ започват окупационна стачка с две искания: ревизия на изборните резултати и оставка на председателя на Комитета за телевизия Павел Писарев заради телевизионно затъмнение и лъжи. На 20 юни те добавят ново искане в Декларацията на Студентския стачен комитет (виж "Най-добре е танковете да дойдат"). Следват верижни гладни стачки, митинги, масови протести, а пред партийния дом започват да се появяват първите палатки от Града на истината. На 6 юли президентът Петър Младенов подава оставка.

"Градът на истината беше спонтанна изява на беса на хората, естествена реакция на плачевния резултат от изборите", смята Филип Димитров*, който по това време е заместник-председател на СДС. И още: "През 1990 комунистите бяха най-силната партия в страната и се опитваха да ни принудят да участваме в коалиционно правителство. Те все още вярваха, че имат контрол над СДС. И макар че в главата на Желев в даден момент се въртеше възможността за подобен компромис, Градът на истината - и това е една от големите му заслуги - направи невъзможно изобщо да се говори за подобни неща".

Към средата на юли на жълтите павета пред БНБ, мавзолея и сградата на днешното президентство има вече 160 палатки . Жителите следят събитията, пишат декларации и дават интервюта за български и чуждестранни медии. "Ние бяхме около 3000 души, но на ден покрай Градчето ни минаваха стотици хиляди българи. Те ни носеха храна, тоалетна хартия, минерална вода и какво ли не. И седяха по цял ден при нас. Така изразяваха потресението си от изборните резултати и поддръжката си към студентската стачка и към Града на истината", разказва през 1998 г. актьорът Георги Георгиев*, кмет на Града на истината и негов кръстник. И добавя: "Никакъв СДС не ни е организирал. Всичко вършехме сами в подкрепа на Съюза на демократичните сили."

На 1 август Желев е избран за председател (президент). Градът на истината продължава да съществува и вече дори мъжете не знаят защо - всички изпълними искания са вече изпълнени. Впрочем някои от първите протестиращи, които впоследствие направиха публична биография, свидетелстват, че големият проблем на Града на истината и на другите акции в началото е било това, че хората не са се познавали: "Ченгета, ментета, провокатори, откровени лумпени нямаше как да знаем какви са, докато не се разкриха с действията си. Но това отне време, докара проблеми за всички ни."

На 26 август е запален партийният дом, в чието подножие е разположен палатковият лагер. "Приключено по давност" - така се казва документалният филм на режисьорката Малина Петрова, който дава ясен отговор на въпроса кой и защо подпали партийния дом. По думите на самата Петрова "това събитие е ключово. Ако то не се бе случило и ако опозицията не беше толкова неопитна, нямаше да станат толкова много неща по унищожаване на факти и манипулиране на миналото".

В нощта след пожара, ранното утро на 27-и, милицията разваля Града на истината.

*Цитатът от дневника на Йосиф Сърчаджиев, както и тези на Филип Димитров и Георги Георгиев са от книгата "Без заглавие. Рушители и строители на България", автор Нася Кралевска

"За бога, братя, не купувайте"

Лукановата зима, правителството на Димитър Попов

На 1 август Великото народно събрание избира за президент д-р Желю Желев. На 22 август парламентът приема оставката на първото правителство на Андрей Луканов, девет дни по-късно Желев му възлага да състави ново правителство. Луканов прави втори еднопартиен кабинет след отказа на другите партии да се включат в него.

Още през март същата, 1990, година Андрей Луканов налага мораториум на плащанията по външния дълг (12 млрд. долара) и блокира икономиката.

Един от бюлетините на БТА съобщава: "На 25 април 1990 г. председателят на Министерския съвет Андрей Луканов на традиционната си среща с български и чуждестранни журналисти увери, че дефицитната стока захар е на път от Куба за България, и отправи призив към населението да не се презапасява... Специално място в изложението си Луканов отдели на увеличаващата се престъпност в страната...".

Есента на 1990 е мъчителна. България потъва в мрак. Магазините са празни, животът е скован от мизерия и ропот. Започва национална стачка.

На 30 ноември Луканов дава последната си пресконференция като министър-председател, на която съобщава решението да се оттегли от поста заради липсата на достатъчно широка парламентарна подкрепа на програмата за стопански реформи и постигнатото предния ден споразумение между политическите сили за създаване на национално правителство за мирен преход към демокрация. На въпроса кого е предложил за свой приемник, той е лаконичен: "доброволците са малко".

По това време секретарят на Централната избирателна комисия Димитър Попов е председател на Софийския градски съд - работлив съдия с 20-годишен опит и няколко издадени смъртни присъди в биографията. Кандидатурата му за премиер е предложена от президента Желев. Новото правителство (20 декември 1990 - 8 ноември 1991 г.) се нарича "програмно", "консенсусно" и "на националното съгласие". Министрите са сини, червени и безпартийни експерти. Задачите на кабинета "Попов": да извърши монетарния етап от икономическата реформа и да проведе нови избори за парламент.

На 1 февруари 1991 г. цените на основните стоки са освободени от контрол и формирането им минава на пазарен принцип. Това води до драматично поскъпване. Тогава премиерът Димитър Попов произнася фразата "За бога, братя, не купувайте!". Днес той си спомня: "Когато излязох от заседанието, ме наобиколиха журналисти и ме попитаха "какво ще кажете сега на народа" и аз казах: "За бога, братя, не купувайте това, което ви харесва, но е много скъпо, защото след 30-40 дни цените ще паднат, а вие ще сте похарчили парите си и няма да можете да купите най-необходимото ви." Цените скочиха до 30 пъти. След 40 дни слязоха до 3-4 пъти по-високо. Държавните складове и предприятия бяха пълни със стока, но не излизаха на пазара, защото пазарът не можеше да им покрие стойността. Но постепенно животът стана нормален."

В интервю за държавната телевизия години по-късно Димитър Попов казва, че когато е поел властта, в държавната хазна е имало само 280 млн. долара, като за осем месеца по време на управлението на Луканов и БСП са изчезнали 2 млрд. долара. Журналистически разследвания от онези години доказват, че парите са били източени от премиера Андрей Луканов и негови приближени и са предадени на хора и фирми, близки до БСП и Държавна сигурност. "Цялата 1990 точиха, а в края на годината доброволно сдадоха властта, за да не понесат отговорност за нещата, които се случиха", казва историческа фигура от онова време.


39 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    ventsy

    "Цялата 1990 точиха, а в края на годината доброволно сдадоха властта, за да не понесат отговорност за нещата, които се случиха", казва историческа фигура от онова време."

    Малко като това което се случва в момента ...

  • 2
    Avatar :-|
    Lili Kostova

    Чудесен урок по история. Не е лошо да влезе в учебниците.

  • 3
    Avatar :-|
    Василев

    ,,Цените скочиха до 30 пъти. След 40 дни слязоха до 3-4 пъти по-високо. Държавните складове и предприятия бяха пълни със стока, но не излизаха на пазара, защото пазарът не можеше да им покрие стойността. Но постепенно животът стана нормален” Великолепно САМОПРИЗНАНИЕ за това как беше ограбен народа с театралната постановка-освобождаване на цените и как те със скок се увеличават ДЕСЕТКИ пъти. Практически това и последващите ограбвания направи възможна криминалната приватизация и лиши народа от участие в преструктурирането на икономиката.
    Д.Попов е по откровен , той дори посочва колко десетки милиарди са ограбени с този финт от народа , на който изобретател е др.Иван Костов , по това време финансов министър .

    Е , има и неточност.След това живота не става нормален , а меко казано става много ненормален.
    Появява се рекета ,процъфтява контрабандата , започва източването на предприятията на входа и изхода , финансовата пирамиди никнат като гъби ,следва ограбването и рухването на ЧАСТНИТЕ БАНКИ , криминалната приватизация , ченомутрието.
    Народа на България се стопява с 1 700 000 души , други 1 300 000 се спасяват в чужбина . България става страната с най висока смъртност конкурираща смъртта на африканските страни .Здравеопазването и образованието стават скотобойни и обори.Изпреварва ни но икономически показатели дори и Албания.Структурата на обществото става олигархична, от тънещо в лой и сланина малцинство и трудно оцеляващо мнозинство. ОБЩЕСТВО

    "Прекрасен ден за българската демокрация" защото след това настъпва прекрасният период на победилата криминална демокрация.
    Честито?

  • 4
    ivan_ivanov avatar :-|
    птицата-бегач

    ..."Цялата 1990 точиха, а в края на годината доброволно сдадоха властта, за да не понесат отговорност за нещата, които се случиха".

    Най-големият номер на дявола е да убеди всички

  • 5
    ivan_ivanov avatar :-|
    птицата-бегач

    ..."Цялата 1990 точиха, а в края на годината доброволно сдадоха властта, за да не понесат отговорност за нещата, които се случиха".

    Най-големият номер на дявола е да убеди всички

  • 6
    Avatar :-|
  • 7
    Avatar :-(
    втасал емигрант

    Проблемът на нацията ни беше, че е дълбоко разединена - говоря за обикновените хора. Баща ми например не беше облагодетелстван от партийната си принадлежност, смени няколко работи в годините на прехода, но гордо се изказваше като комуняга и че "властта е наша".

    Ето, подобни житейски позиции обрекоха страната на мъчителен, бих казал - убийствен, безкраен преход... Но не би могло да бъде и другояче, след като страната е била владяна от комунистите. :(

    След 50 години някои от нас ще видят... Но сегашните по-стари поколения трябва да измрат. И да се ликвидира престъпността дотогава, инак не я виждам България :( А много по-рано - след някакви си 10-на години, да видим какво ще сторят братята цигани. Имам лоши предчувствия...

  • 8
    Avatar :-|
    Без значение

    Управляващите нямат право да празнуват 10 ноември - обрекоха на нищета един народ.
    Хората едва ли ще имат желание да празнуват "прекрасния ден" на българската демокрация.

  • 9
    Avatar :-|
    Презвитер

    Г-жа Рудникова,

    инициативата на Капитал за ретроспекция е похвална. Вашата статия, въпреки че е писана с желание, пресъздава известен патос, който беше присъщ за ранните 90 години, но който след всичко което знаем днес е най-малкото не подходящ.

    Много от героите на онова време, бяха политически наивници. Други пък (като цитирания Филип Димитров) извлякоха икономическа изгода от събитията (напр. за Филип Димитров, още като министър-председател се знаеше, че е станал собственик на хотел Рила в Боровец). (Което също би било интересна тема, какво правят героите от онова време, напр. за един известен отец се говореше, че станал ханджия в Канада, на друг пък децата му не живеят Б-я, т.е. отписал я е. Т.е. кой от тях наистина се е борил за промяна и кой от тях само за собствена изгода ?)

    Сигурно има и трети, които извлякоха икономическа и политическа изгода (такива за съжаление не познавам). Във всеки случай и до ден днешен липсва анализ, кой противник имаше изгода от почти унищожаването на един народ, какви фактори в действителност доведоха до краха и НАЙ-ВАЖНОТО, какъв е ИЗХОДЪТ на това парче земя с хубави, но завлечени по-грешния път хора.

    Поздрави,

    П.с. До #6, интересна равносметка. Сигурно има и още факти.

  • 10
    boby_01 avatar :-|
    boby_01

    ммм да време дазделно! очочорени пишман десиденти и комплексирани от комунягите пишаман интелектуалци забъркаха кашата - черено-синя мъгла! В нея се каляваше мафията! А къде беше тогиз бате Бойко?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK