"Без заглавие" е като "нямам думи"

Итервю с Нася Кралевска, автор на претърпялата вече три издания книга за най-новата ни история

...Нямам думи да изразя възмущението си от злините, които шепа българи съзнателно и целенасочено са причинили на всички останали, казва авторката на "Без заглавие. Рушители и строители на Бълария" Нася Кралевска.

Книгите, занимаващи се с най-новата българска история въобще не са малко. "Без заглавие" е може би най-емоционалната сред тях. Дело е на българката Нася Кралевска-Оуенс, която от 1985 г. ("заминах не без трудности") живее в САЩ.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
20 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    Avatar :-|
    Патриот
    • - 4
    • + 9

    Поклон пред усилията и труда ви госпожо!

    От нас зависи светлият ден на България!

    Нередност?
  • 2
    Avatar :-|
    изследовател
    • - 9
    • + 6

    Аз лично, като човек, които пише, не мога да си преставя как автор, който уважава себе си и читателите си може да си пусне труда без заглавие и да му сложи полу-изплагаитствано под-заглавие. Да събираш материали с години, да пишеш и да пренаписваш параграф по параграф за да докараш тънкия нюанс, които си имал предвид и накрая на целия тоя труд да кажеш - "ами аз всъщност не знам какво точно искам да кажа" - не ми звучи сериозно. Бих се пробвал следващата ми статия да я пусна без заглавие, ама никое научно списание няма да я приеме. Накрая, ето няколко предложения за заглавие на новото издание, които автора, ако пожелае, може да използва:
    "Записки по българските анти-комунистически митинги"
    "Под комунистическото иго"
    "Американски хъшове"

    Нередност?
  • 3
    Avatar :-|
    USA
    • + 13

    "Та нима можех да издам при комунизма "Без заглавие" и да разговарям за книгата си с вас в пресата?"

    Промяната не е в това че можете да говорите. Промяната е че от говоренето ви се интересува може би само шепа хора. Драмата е в това че от общество на недоволни, но до голяма степен идеалистични и "морални" идивиди, се изродихме в консуматорско общество от най-примитивен вид, в което идолите на младежта, фалишивите икони на комунистическите мъченици (макар някои от тях не така фалшиви) са заменени със сьвсем земните силиконови чалгаджийки и дебеловрати мафиоти (т.е. "бизнесмени") които проповяват консумаризъм и алчност.

    Нередност?
  • 4
    Avatar :-|
    Стар човек
    • - 5
    • + 8

    Авторката не си е дала труд да се запознае дори с документите пуснати в интернет. Не познава и не се съобразява с контекста на събитията. Любителка.

    Нередност?
  • 5
    Avatar :-|
    Полу
    • - 4
    • + 6

    Няма как книгата й да е правдива, след като авторката е отсъствала от България след 1985г. Може да е добра за мястото, където живее.

    Нередност?
  • 6
    boby1945 avatar :-?
    boby1945

    Точно Нася ще каже кое как стои в България като цяло и комунизЪма в частност и как търчахме да се сватаме с комуняките на власт през 70-те, и то от далече... но всички пишат никой не чете, младите не слушат старите и така е от времената на фараоните......

    Нередност?
  • 7
    Avatar :-|
    гост
    • - 3
    • + 5

    Г-жо Рудникова,
    Неприятно съм изненадан, че отделяте толкова място за една изключително слаба "книга", ако може да се нарече книга. Купих си книгата (първото издание) с надеждата за нещо интересно и различно, а се оказа един хаотичен тюрлюгювеч, издаден от доносник на ДС (Васил Станилов), с много грешки и разминавания при описания на факти, личности и събития.

    Ще ви подаря книгата с удоволствие!

    Нередност?
  • А бе
    • - 1
    • + 1

    Ууууууууууууууууууууууууууууууууууууууууууууууууууууууууууууу!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

    Нередност?
  • 9
    Avatar :-|
    Петко Симеонов
    • - 2
    • + 5

    Аз съм Петко Симеонов. Намесвам се тук, защото е споменато името ми в изречението, свързано с митинга на 18 ноември 1989 година. Авторката казва: "Особено ценен се оказа записът, който притежавах от митинга на 18 ноември 1989 година. В него се чуваха не само речите на ораторите, но и това, което си говореха развълнуваните от първия полъх на свободата софиянци. Останах поразена от перестроечната същност на изказванията на Петко Симеонов и Радой Ралин, а да не говорим за чисто комунистическата реч на Анжел Вагенщайн на многолюдния митинг на гражданите-демократи. Автентичният запис от събитието е основа на главата "Българските дисиденти", която е първата, която написах"
    Ще взема отношение само по темата на митинга, без да засягам другите бисери, с които е инкрустирано интервюто.
    Фактите: Митингът се състоя на 18 ноември 1989 година. Една седмица след падането на Живков. Всичко в държавата беше такова, каквото си беше до 10 ноември - конституция, закони, подзаконови актове, милиция, Държавна сигурност, ЦК на БКП... Цялата тоталитарна система беше непокътната.
    Без разрешение от властите митинг не можеше да бъде проведен. Ние, активистите на неформалните сдружения, поискахме такова разрешение. Разрешението ни беше дадено при две условия: 1. Да подкрепим решенията на проведения пленум (свалянето на Живков и избора на Петър Младенов), тъй като новоизбраното ръководство не е овладяло още апарата и страната; 2. Да не засягаме "турската тема" (Възродителния процес), защото държавното ръководство в момента няма готовност по въпроса. Първото условие приехме лесно - нямахме нищо против смяната на Живков. За второто условие се опитахме да се пазарим, но властите бяха категорични: няма да проведете митинг, ако не поемете такъв ангажимент. Съгласихме се.
    На 18 ноември ние, подчертавам го заради инкрустаторката, не можехме да проведем митинг без разрешение.
    Преди митинга, през цялото време, до разотиването на последните групички, в близките улици имаше паркирани автобуси с барети, които чинно седяха. В околните сгради (Военният клуб - тогава ЦДНА, Университета, Партийния дом, сграда на военните на Бенковски, в кафене Варшава и на други места), както при шествието на 3 ноември, имаше около хиляда активисти на районните комитети, които чакаха и бяха готови да се намесят, "ако е необходимо".
    Припомням, че речта на един от ораторите - Румен Воденичаров, който наруши второто условие и започна да говори по "турския въпрос", беше прекъсната с дюдюкане от митинга.
    Ето и пълния текст на моята "перестроечна реч", с която започна митинга. Тя е пусната в интернет от няколко години в моя сайт - omda.bg.
    В следващите дни ще направя опити да пусна в сайта пълния запис на митинга, заради голите охлюви, разказващи за прехода от тоталитаризъм към демокрация:


    "ГРАЖДАНИ,

    Отдавна сме разбрали, че обществото, което наричаме "развит социализъм", не е нито развито, нито социалистическо. Това е едно диктаторско, тоталитарно общество, което в името на илюзорното красиво бъдеще съсипа живота на няколко поколения. На мястото на буржоазията дойде една нова потисническа класа - класата на апаратчиците, класата на номенклатурните кадри.
    Ние днес сме щастливи от свалянето на Тодор Живков, от смъкването на този, който предизвикваше ужасен страх сред подчинените си, който предизвикваше присмех и срам сред народа. Щастливи сме, че се намериха хора и институции, които свалиха от власт този диктатор.
    Но нека не се радваме прекалено. Той си отиде, като ни остави тежки икономически, политически и нравствени проблеми. Страната е в криза. Останаха си празните магазини, всезнаещите началници, безпразничното казармено всекидневие, съсипаната индустрия, замърсената природа. Той си отиде, но системата остана. Остана практически непокътната и господствуващата номенклатурна класа. Номенклатурата владее и в момента държавната собственост, тя владее средствата за масова информация, в нейни ръце е репресивният апарат. Някъде там, в нейните кабинети, в нейните вили и резиденции, на скришно от народа се решават нашето всекидневие и нашите съдбини.
    Сред номенклатурата, разбира се, има и свестни и почтени хора. Хора професионалисти, защото и управлението е професия. Без тях държавата не може. Тези хора са наши съюзници в борбата за демокрация. Ние сме заедно.
    Но сега става дума за господствуващата класа. Не е вярно, че е имало ръководна роля на партията. Имаше груба лична диктатура на Тодор Живков. Не е вярно, че властта е народна. Властта е номенклатурна.
    Видяхме ги що за образи са по телевизията вчера на сесията на Народното събрание, където малцина имаха моралното право да говорят, а от останалите нито един не намери куража да се покае. Гласуват енергично и едновременно като на масови гимнастически упражнения, а някои излизаха и безсрамно се оливаха. Сякаш не виждат събудения народ, който с пълно гърло вика: "Искаме отчет за всичко! Искаме плурализъм!"
    Днешният наш митинг беше обявен още миналата събота - на другия ден след Пленума, когато на родения в Правец беше даден правия път. Номенклатурата постоя пет дена като ударена, тя наистина получи тежък удар, и хукна да организира и тя митинг. Той стана вчера. Не беше лош.
    Номенклатурата иска да си запази привилегиите и властта, да я кара, както досега, затова когато разбра, че ние - независимите сдружения, сме организирали митинг, с който ще приветствуваме свалянето на Тодор Живков, тя пъргаво изтича отпреде ни и легна на килимчето пред новите ръководители.
    Нека номенклатурата ляга.
    Ние, събраните тук, оставаме прави и заявяваме на Петър Младенов - генерален секретар на БКП и председател на Държавния съвет:
    Другарю Младенов! Ние не искаме привилегии и власт. Ние си искаме правата. Искаме ги само с мирни и законни средства. Стига диктатура на многострадалната ни земя!
    Ние искаме:
    Първо: Българското законодателство да се приведе в съответствие с международните споразумения, които е подписала страната ни.
    Второ: Да се осигури на дело незабавна и действителна свобода на словото, печата, сдруженията и събранията.
    Трето: Да се проведат предсрочни свободни избори. В тях да има възможност да се кандидатира всеки, без каквито и да е политически ограничения.
    Четвърто: Властта в страната да принадлежи на българския парламент. Народното събрание да бъде постоянен работен орган.
    Пето: Да има пълна свобода на стопанската инициатива: индивидуална, групова или обществена. Да се изгради пазарно стопанство и трудово придобитата собственост да е неприкосновена.
    Шесто: Държавна сигурност да се занимава само със сигурността на държавата, а не системно и безнаказано да нарушава законите. Да се разформирова нейното идеологическо отделение .
    Седмо: Да се проведе без увъртания разследване на дейността на Тодор Живков, неговото семейство и обкръжение. Не желаем мъст. Отмъщението до добро не води. Искаме биографията му най-после да стане прозрачна и да спре изопачаването на историческите и делничните факти. Носят се слухове, че е вършел престъпления. Вярно ли е това? Ако е вярно, би трябвало да бъде съден. Сигурно е, че съдът над Тодор Живков ще бъде поука за всички - малки и големи политици, днешни и утрешни. Обаче длъжни сме да предупредим корумпираните, гузните номенклатурчици. Не искаме да си умивате ръцете с него. Изкупителни жертви не са ни нужни. Искаме друго обществено устройство, а не курбани.
    Ние искаме, другарю Младенов, да живеем в прилична държава. Ако Вие работите за нашите искания, вие ще имате привилегията да се ползувате от нашата подкрепа и доверие.
    Дойде денят да викнем открито: искаме чиста и свята република! Искаме свобода и демокрация!
    Да живее България!"

    Нередност?
  • 10
    boby1945 avatar :-P
    boby1945
    • - 1

    До коментар [#9] от "Петко Симеонов": много дълго и сложно за Нася и Насите демократки,.... те са по лежерните работи.... по простичко да се обяснява, .....

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал