"Ега ти държавата..."*

Монументалните стопански нещастия по времето на Беров и Виденов

На 2 октомври 1996 г. пред дома му е застрелян бившият премиер и депутат от БСП Андрей Луканов. Според неговата съпруга, партията е убила Луканов. Според прокуратурата, поръчителите са от приятелския кръг на Жан Виденов "Орион"<br />
На 2 октомври 1996 г. пред дома му е застрелян бившият премиер и депутат от БСП Андрей Луканов. Според неговата съпруга, партията е убила Луканов. Според прокуратурата, поръчителите са от приятелския кръг на Жан Виденов "Орион"<br />    ©  Живко Ангелов
На 2 октомври 1996 г. пред дома му е застрелян бившият премиер и депутат от БСП Андрей Луканов. Според неговата съпруга, партията е убила Луканов. Според прокуратурата, поръчителите са от приятелския кръг на Жан Виденов "Орион"<br />
На 2 октомври 1996 г. пред дома му е застрелян бившият премиер и депутат от БСП Андрей Луканов. Според неговата съпруга, партията е убила Луканов. Според прокуратурата, поръчителите са от приятелския кръг на Жан Виденов "Орион"<br />    ©  Живко Ангелов


Днес вече никой не помни, че правителствата на Любен Беров и Жан Виденов възникнаха от политическите обстоятелства на 1990 и 1991 г. 
Правителството на Филип Димитров беше управление на малцинството на СДС, с един глас повече от БСП и с поддръжката на ДПС в трипартиен парламент. Тази подкрепа започна да избледнява през април 1992 г., шест-седем месеца след изборите.
Правителството на проф. Беров беше опит да се намери изход от тази ситуация. 


(Бел. ред. - "Приех, защото това е последната възможност да не се съставя служебно правителство и да не се стига толкова бързо до избори. За премиер ме покани лидерът на ДПС Доган", казва Беров в едно от първите си интервюта и запитан каква политика ще води оглавяваното от него правителство, добавя: "Естествено близка до тази на СДС. ... Може би едно от най-важните неща сега е да се удържи инфлацията." През 1990 г. Любен Беров е съветник в икономическия екип на президента Желев. Избран е с мандата на ДПС. Рекордьор по негативни епитети, прикачени от общественото мнение и медиите, към персоната на премиера и неговото управление - безличие, безвластие, посредственост, липса на морал и т.н.)


За 33-те месеца на своето съществуване кабинетът "Беров" постигна следното: преструктурира външния дълг и запази тенденцията към либерализация на цените и търговията; за да се обслужва дългът, завърши преструктурирането на държавните финанси и въведе ДДС. Приключи събирането на заявления за реституция; беше създадена Агенцията по приватизация и беше продадено успешно първото предприятие ("Царевични продукти" – Разград. Сделката остана пример за добра приватизация за години напред).
Всичко останало е може би пълен неуспех. След като подписа сделката по дълга, кабинетът стана излишен като структура на изпълнителната власт, но остана в историята като удобен "козел опущения".
Най-важният неуспех беше политическият. Поради липсата на ясна парламентарна подкрепа този кабинет допринесе за монументални нещастия на българската стопанска среда. Той нямаше сили да въведе ред в спазването на ембаргото на ООН над бивша Югославия и по негово време се доизгради завареното от комунистическо време срастване на държавни структури с криминални образувания. Не можа да въведе ред и в спазването на правата на собственост. Рекетът стана основен поминък на останалите без работа силови придатъци на старата комунистическа държава и военизираните спортисти. За да се събират все пак дълговете, някои

Бизнес кръжоци като "Мултигруп"

получиха правителствена концесия за приватизация на печалбите от все още дишащите държавни предприятия. Приватизацията потръгна, но със скърцане. Липсата на авторитет на премиера беше онагледена със съдебно дирене от един държавен орган към друг (Агенцията по туризъм срещу тази по приватизация заради продажбата на хотел "София"). За да измъкне икономиката от партиите, проф. Беров направи последно усилие: опита се да приватизира приватизацията в началото 1994 г. Опитът беше блокиран от парламента. Въпреки образцовия административен хаос и търговията с гласове и партийки в парламента (от три групи в началото, парламентът завърши мандата си с 16), правителството на проф. Беров постави рекорд по дълголетие след 1989 г., който беше надминат едва от кабинета на Иван Костов.
И въпреки всичко монументалните стопански нещастия, асоциирани с правителството "Беров", бледнеят пред достиженията на Жан Виденов и неговия кабинет и партия. При Виденов броят на бедните се увеличи три пъти. През януари и февруари 1997 г. инфлацията достигна исторически висини, каквито България не беше виждала даже след война. Близо половината от всички банки потънаха заедно със спестяванията на онези, които бяха повярвали в красиви имена като "първа частна", "земеделски кредит" и пр. Доколкото може да се съди от международните сравнения, кризата от 1996-1997 г. е най-скъпата в следвоенната история на Европа. (бел. ред. - темата е разгледана подробно във временната съвместна рубрика на Института за пазарна икономика" и "Капитал", "Анатомия на прехода", която по-късно беше издадена като самостоятелна книга под редакцията на Красен Станчев).
Как все пак се стигна до тези печални развития? Най-дълбоките причини бяха идеологически и политически. Г-н Виденов и неговият министър по икономика Румен Гечев бяха решили да докажат, че Милтън Фридман е крив, а Джон Кейнс е прав, без самите те да разбират нито единия, нито другия. (Като преподавател Гечев още мъти главите на студентите.)

БСП беше окрилена от своите 54% мнозинство в парламента. Затова г-н Виденов започна методично да демонтира достиженията на предшествениците, а г-н

Гечев нарече тази политика "регулиран пазарен преход"

Тази фраза доста честно сочеше, че основният интерес е кой ще регулира прехода и ще обира облагите от него.
Списъкът действия в тази насока беше приблизително следният:
определяне на "правилата", по които правителството назначава свои хора в управителните тела на държавните предприятия (януари 1995 г.); забрана държавните предприятия да плащат дълговете си (май 1995 г.); смяна на концепцията за приватизация (април – юли 1995 г.); спиране на либерализацията на цените (Законът за цените от септември 1995 г.) и възстановяване ценовия контрол (септември – декември 1995 г.); ако в началото на мандата на Виденов само около 13% цените се администрират, през декември същата година става дума за 51% от потребителската кошница; насочване на процеса към "социална" приватизация чрез ваучери, ограничаване търгуемостта на ваучерите и на свободата на приватизационните фондове да сключват сделки и да придобиват собственост, създаване на преференции за съвместно държавно-частно владеене на предприятията (януари – април 1996 г.),
 държавата поема ангажимента да покрива спестяванията на вложителите в банки в затруднено положение; шоково обезценяване на лева (на Великден 1996 г.);
пускане в ход на печатницата на БНБ, 46% увеличаване на паричната маса за годината;
отказ от закриване на губещи предприятия, но получен заем от Световната банка за компенсиране на уволнените работници (юни 1996 г.), фактическа защита на облагите на управителите на държавните предприятия или нежелание да се накърняват техните интереси (защото тогава правителството ще се разпадне); опит за въвеждане на монопол върху търговията със зърно и забрана за износ – януари – септември 1996 г. Фалит на банки (след януари с.г.); предфалитно състояние на бюджета (ноември 1996 – февруари 1997 г.).


Ако трябва да се каже накратко: кабинетът на Виденов опита да въведе повторно централното планиране и ръчното управление на икономиката и парите от една партия. Не се получи.
Експериментът излезе през носа на българските граждани и фирми. Само по времето на Виденов (по-точно януари 1996 – март 1997 г.) частният сектор не можеше да компенсира упадъка на държавните сегменти в икономиката.
Периодите на тези две управления допринасят за печалната макрокартина на 90-те години. След 1997 до 2008 г. България се радва на най-дългия период на икономически растеж след 1878 г.



*Заглавието е на редакцията. В пълния си блясък цитатът, приписван на Нейчо Неев, вицепремиер и министър на транспорта в кабинета на Любен Беров, гласи: "Егати държавата, щом аз съм й бил вицепремиер." През 2000 г. Неев застава пред съда по обвинение за контрабанден износ на горива и кокс за ембаргова Югославия. В един момент делото потъва.
Името на Неев излезе в списъка на сътрудниците на Държавна сигурност. 
Общо 106 министри и заместник-министри (и един премиер - Жан Виденов) в правителствата на България от 1990 г. насам са били сътрудници на бившата ДС и Разузнавателното управление на Българската армия.

Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


19 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Петьо Багров

    " След 1997 до 2008 г. България се радва на най-дългия период на икономически растеж след 1878 г"

    Зависи как се дефинира растеж, ако е растеж на външния дълг, да вярно е:
    http://bg.wikipedia.org/wiki/Икономика_на_България#Външна търговия на България ... И през 2009 "растежът" продължава ;)

    Господин Станчев, не ми стана ясно каква е тезата в горната статия (че са сгромолясването са виновни от 1990-1999 ("90те години") виновни са правителствата на Виденов и Беров ?!?). Все пак хубаво е, че Капитал правят опит за ретроспекция, трябва да бъдат извадени най-накарая поуки от последните 20 години лутане.

    Един страничен въпрос, заглавието "Сбогом 10" с какво точно се сбогува? ... с http://bg.wikipedia.org/wiki/Ноемврийск_пленум_на_ЦК_на_БКП_(1989_г.) ?


  • 2
    Avatar :-|
    асо

    Егати държавата,щом аз съм и гражданин!

  • 3
    Avatar :-?
    ххх

    До коментар [#1] от "Петьо Багров":

    Ами айде дефинирай ти "какво е растеж" и извади поуки от изминалите 20 години.......:-)

  • 4
    Avatar :-P
    Петьо Багров

    До #4 ххх: В ххх бизнесът растеж е се дефинира с нарастване на продадени списания плейбой в сравнение с изминали години. Поуки от изминалите 20 години, Хю Хефнер кихва, необлечените настиват.

  • 5
    Avatar :-P
    lara croft

    ххх, Петьо не само че не може да даде дефиниция за растеж, но и за външен дълг не може. Може само да преписва като ученичка и да упражнява филоложките си способноти, но нищо не разбира от темите по които се изказва, щото дори линка които е дал пише точно обратното:

    " 90% от дълга е частен (фирми и банки), 10% държавен "

    Тоест 90% е полезната част от дълга - това са чуждите инвестиции в България. Които не само, че не товарят българските данъкоплатци по никакъв начин, а напротив точно те генерират доход.

    Драги Петьо, "дълг","заем","кредит" са мръсни думи само за крайно ограничените хора :-) Предполагам също така мразиш и отрицателните числа, защото знаеш че 5 -3 е равно на 2, но не можеш да сметнеш колко е -5+3

  • 6
    Avatar :-|
    anarkibg

    Гечев още си ходи необезпокояван из УНСС....

  • 7
    Avatar :-|
    Хан Крум

    Г-н Станчев да спре да мазни лекедясано в медиите.

    Любен Беров и Виденов съсипваха България. Това е изречението.
    НАРОЧНО.
    В интерес на екскомунистическата банда и катилите от ДС.
    В интерес на създаването на дебелата прослойка от "национално отговорните капиталисти" с откраднатото.
    Красен Станчев с мишата си муцунка до днес участва успешно в разсипването. Нарочно и за пари.

  • 8
    Avatar :-|
    Гочоолу

    Краси Станчев се опитва да докаже, че "дойде 1997 г и всичко цъфна и върза". А истината е, че разрухата предизвикана от Луканов, Беров, Виденов.. и довела доада България през 1997 г, просто беше частично възстановена през 1997-98. Чист рикошет на топка , която е стигнала дъното. И после копаенето продължи...с нови сили от нови-стари другари ссъс сини вратовръзки и същите връзки в ДС.
    Може да се каже, че България започна да излиза от кризата , чак към 2001-02 г, но пък тогава пак Доганоглу я въседна и .....
    Дано сега върви само нагоре.

  • 9
    Avatar :-|
    мунчо

    Абе не товарят данъкоплатците въобще. При лихви от 15%, намаляващ БВП и растяща безработица тези 90% "полезен" частен дълг въобще не товарят данъкоплатците. Те сами са се натоварили и сега ще носят ... докато могат. Защо ли Станишев и Искров наляха възможния максимум пари в банковата система и икономиката при толкова голям и полезен частен дълг. Инвестициите в тухли и бетон генерират прекрасен доход, който е достатъчен да се плащат лихви и главници. Защо ли им трябваше да раздават толкова пари от резервите. Дянков и той защо ли иска да дава пари на банките. Алчен човек брей. Все лихвите му в акъла. От толкова полезни инвестиции генериращи доход в частния сектор държавата прелива от пари и се чудим къде да ги инвестираме. Хазната пращи по шевовете.

    Брутният вътрешен дълг си стои на едно ниво от миналата година и даже лекичко е мръднал нагоре. От тази гледна точка 90те% частен дълг не е много вреден, ако има резерви в БНБ за наливане на ликвидност. Ама те вече не можело да се раздават, та ще видим тепърва колко полезни са 90те% частен дълг.

  • 10
    Avatar :-P
    веселата Лара

    Мунчо, Петьо, я марш обратно в Нюз.бг


    Тук в този сайт нямаш работа. "Капитал" е сайт за сериозни хора и като не разбираш от нещо най-добре е да не коментираш.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал