С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
47 6 ное 2009, 12:36, 16403 прочитания

"Свободна Европа" - радиото, което вълнуваше

Опит за некролог на един от символите на свободното слово и качествената журналистика

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Слушах радио "Свободна Европа" по няколко пъти на ден. Тези, които не правеха това, бяха идиоти."
Херта Мюлер, Нобелов лауерат за литература 2009

Лекомислено приех да напиша текст за "Свободна Европа", радиото, което е част от живота ми между 1994 и 2003 г. И късно си дадох сметка, че всъщност трябва да напиша некролога, който още никой не е написал. Струва ми се, че имам трудност с това да се сбогувам и реших да приема предизвикателството. Другата причина е, че 20-годишнината от 1989 е добро време да се припомни за "Свободна Европа".


През април тази година за пръв път се зарових в архивите на Държавна сигурност и започнах да чета обемистите папки на агенти за радиото, в което съм работила.

Започнах от 1968 г., което сигурно не е случайно – родена съм тогава, 1968 за мен е Прага, а Прага за мен е "Свободна Европа".

Четейки архивите, се изненадвам от едно – че историята на радио "Свободна Европа" вълнува. Това е историята на хора, по които можем да разберем понятия, исторически периоди, емигрантски вълнения, парадокси на студената война, смяна на език, мислене, очаквания. "Свободна Европа" трябва да бъде изследвана и изучавана като част от българската история и журналистика.



Защото радио, което е вълнувало, не може да бъде забравено.

Държавна сигурност кодово нарича радиото "Латерна" в разработките си. Тази дума, избрана вероятно заради съвсем друго значение, е почти вярна - "Свободна Европа" е като онзи развълнувал целия континент инструмент преди появата на киното – laterna magica*, който макар и излязъл от употреба, продължава да се изучава в историята на изкуството.

Преди и след 1989

От днешна гледна точка можем да разделим радиото на два големи периода – преди и след 1989 г. Голямата разлика е в това, че преди 1989 предаванията се правят единствено от чужбина от емигранти, така наречените невъзвръщенци, и радиото е официално обявено за враг на Народна република България. Интересното в документите на Държавна сигурност, е че думата враг няма нужда да се обяснява, сякаш се подразбира. Ето например едно агентурно описание на журналист от 60-те години: "Нашето впечатление е, че Х е един завършен враг. В общия разговор той прояви много хапливост, вмятайки реплики за това как сме очернили името на Ленин с различни реклами и лозунги по кибритени и локумови кутии."

Друга съществена разлика е, че предаванията на радиото се заглушават, което увеличава неговата популярност сред хората. В една докладна записка от 1971 г. например четем следното: Опасното в предаванията на "Свободна Европа" наистина не са коментарите – за тях подчертахме, че са плоски и лишени от сериозна база за полемика. По-опасна е така наречената информационна линия на предаванията. Наглед това са най-незаангажиращи новини от цял свят...От майсторството да се подбират и съобщават накратко "невинни международни новини" ние дори можем да се поучим в нашата работа.

Държавна сигурност започва да разработва радиото под кодовото име "Латерна" от самото му създаване през 1950 г. Оттогава започват и постоянните опити да се вербуват работещите в него. Правят се портрети на всички с прякори, издирват се техните семейства, подлагат се на разпити, изпращат се роднини да ги "вразумят" и върнат обратно и когато нищо от това не проработва, следва резолюция: "Ще се работи по неговото компрометиране."


Докладна записка

Като се изхожда от състоянието на работата по разработката на обекта "Латерна" и указанията на ръководството на министерството за активизиране на същата, пред Управлението стоят за разрешаване в близко бъдеще следните конкретни задачи:

1.
Да се подготви и осъществи опит за вербовка на трима служители от "Латерна"

2.
Да се подготвят и изведат някои измежду подбраните агенти на службата със задача да се внедрят в обекта "Латерна"

3.
Да се продължи и активизира маршрутирането на наша агентура, със задача изучаването на обекта и провеждане на мероприятия за дезинформация, разложение и компрометация

10 март 1969

София зам-началник отдел 4-ти

Майор:.........

В този период, от 1950 до 1989 г., радиото претърпява множество промени, вътрешни борби, свързани както с промените вътре в самия соцлагер (унгарските, чешките и полските събития), така и с промените в американската политика (през 1971 е официално призната връзката с ЦРУ и официално преустановена), но и с промените в самата българска емиграция. Със смяната на няколко поколения българи се сменя езикът, динамиката на говорене, образите, причините за миграция – ако първите емигранти бягат от присъдите на Народния съд, следващите търсят други неща.

Хората слушат "Свободна Европа" по различни причини – заради западната музика, която тук влиза трудно, заради коментарите на Пражките събития през 1968 – една от малкото медии на български език, която не описва събитията с езика на окупаторите като контрареволюция, заради светкавичната информацията за Чернобил през 1986 г...После Румяна Узунова започва своите интервюта през 1988 г., които продължават до свалянето на Тодор Живков от власт през 1989 г. Когато за пръв път идва в България през октомври 1989 г., Румяна Узунова е посрещната като звезда. Хората я прегръщат по улиците. За нея Желю Желев казва: "По-късно тя ни е разказвала как я набират туркини от Делиормана или българомохамеданки от Родопите: "Румяно, мо-о-о, Румяно! Знаеш ли какво става в нашето село, мо Румяно!" И започват нещастните женици през плач и сълзи да разказват за страшните беди, които са ги сполетели. Тях самите и техните съселяни.

Тези хорица тогава нямаше към кого да се обърнат за помощ.

За тях тогава нямаше Бог, нямаше цар, нямаше закон, нямаше справедливост! Имаше там някъде в далечната Германия една Румяна, която ги утешаваше и те я търсеха, за да изплачат мъката си и да й разкажат за страданията си.

Аз не мога да си представя по-голямо призвание и още по-голямо признание за един журналист от това да стане "Стена на плача" за собствения си народ в едно жестоко време, когато той е изпаднал в голяма беда."

Интервютата на Румяна Узунова си струва да бъдат чути. Има ги в интернет, има ги в централния държавен архив. Понякога е трудно човек да ги слуша – има пращене, понякога събеседниците говорят скучно, дълго, неразбираемо. Румяна обаче ги слуша и пуска едно към едно в ефира. Интервютата не са блестящи. Но са единственият реален документ за едно време, в което е имало вълнение – и у говорещите пред радиото, и у слушателите пред радиоапаратите. През тези интервюта човек може да си представи собствената ни история, да почувства цялата й неловкост, ръбатост, скованост, срамежливост. Струва ми се, че това е най-важното, от което имаме нужда днес, когато си припомняме 1989 – имало е вълнение, това вълнение е било мое, наше, то е изглеждало по определен начин, било е облечено по някакъв начин. Случило се е нещо.

С Румяна Узунова свършва и започва
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Готвим приема на първите студенти по хуманна медицина Готвим приема на първите студенти по хуманна медицина

Проф. д-р Магдалена Миткова, ректор на университет "Проф. д-р Асен Златаров"

10 май 2019, 2548 прочитания

Думата имат хората, които обикновено нямат думата Думата имат хората, които обикновено нямат думата

Представители на различни професии, обществени слоеве и образование ще разкажат историите си на събитието "ХОРА, които обикновено не говорят пред ХОРА"

11 апр 2019, 2537 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Добър клиент@tv.com

По-свободната журналистика успешно мигрира в интернет

Арабаджиеви: След арест - продажба

Арестуваните Ветко и Маринела Арабаджиеви са продали "Виктория палас" в Слънчев бряг. Фирмата купувач се свързва с Красимир и Николай Маринови, по-известни като братята Маргини.

Поизтънелите възглавници на банките

Показателите за капиталова адекватност се понижават заради ръста в кредитирането, раздаваните дивиденти и нови регулации

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Хубаво е, но е фалшиво

Как изложба с фалшификати почти предизвика дебат за черния пазар на изкуство у нас

Ново място: Cup & Roll 2

Ресторантът потвърждава, че софийската публика най-сетне има засилено любопитство към корейската кухня