"Свободна Европа" - радиото, което вълнуваше

Опит за некролог на един от символите на свободното слово и качествената журналистика

Румяна Узунова идва в София през октоври 1989 г. за екофорума. Дамян Дамянов я определя като "една безродница с род, но оплют от нейните уста"
Румяна Узунова идва в София през октоври 1989 г. за екофорума. Дамян Дамянов я определя като "една безродница с род, но оплют от нейните уста"
Румяна Узунова идва в София през октоври 1989 г. за екофорума. Дамян Дамянов я определя като "една безродница с род, но оплют от нейните уста"    ©  ЖИВКО АНГЕЛОВ/БТА
Румяна Узунова идва в София през октоври 1989 г. за екофорума. Дамян Дамянов я определя като "една безродница с род, но оплют от нейните уста"    ©  ЖИВКО АНГЕЛОВ/БТА

"Слушах радио "Свободна Европа" по няколко пъти на ден. Тези, които не правеха това, бяха идиоти."

Херта Мюлер, Нобелов лауерат за литература 2009


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
47 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    Avatar :-|
    Борис
    • - 1
    • + 9

    Некрологът е малко разхвърлян, но на място!

    Нередност?
  • 2
    Avatar :-?
    Змей Горянин
    • + 10

    Интересно, с радиопредавания СССР са облъчвали САЩ по същото време, за да обърнат американците към "правата вяра"? Е... очевидно САЩ изпревари.

    Нередност?
  • 3
    Avatar :-|
    Stewie Griffin
    • - 1
    • + 28

    Аз съм на 29г. и познавам Свободна Европа от времето след 1989.

    В България не говорим за времето на комунизма и за неговия терор, и ние българите, не можахме да се разберем добре ли ни беше или не преди 10-ти ноември. Нещо май не можахме да минем през катарзиса, който очаквахме - всичко се разми, типично по български.

    Точно затова ми липсва Свободна Европа, беше като остров на трезвеността не само по времето на комунизма, ами и през пост-комунизма - един период през който още дълго време ще минаваме.







    Нередност?
  • 4
    Avatar :-|
    Хан Крум
    • + 70

    Радио "Свободна Европа" , БиБиСи и "Гласът на Америка", "Свобода" бяха главните източници на новини от "другия свят", а ние бяхме затворени зад телените заграждения като добитък и по цял ден ни обработваха с комунистическата пропаганда здравата.

    Имаше и предавания на радио "Ватикана", "Дойче веле", слушахме и всички "руски" предавания, а най-любими бяха предаванията на "Вашата Ани" , Джилда Карол, Корнел Кирияк, фейлетоните и Каишков. Беше глътка свобода да чуваш между пращящите заглушавания и фадинга забранената истина за комунистическата диктатура.
    У нас се хващаше по-добре, защого имахме голямо и хубаво качествено радио за онова време - Блаупункт. Късите му вълни бяха екстра, дори и записи съм правил с микрофон. Много хора си записваха предаванията.
    Чуждите радиостанции бяха единствената ни връзка със свободата на другите. Дори и сръбските и македонските станции изглеждаха направо западни. Някои хващаха "Радио Кувейт", други - "Супер Соник", по Черноморието екстра се ловяха турски предавания с поп-музика. Мадни бяха и антените за хващане на сръбска телевизия.

    На средни вълни се хващаше яко американското излъчване на "Войса", сега се мъчим с едни образи да изкопаем отнякъде запазени джингъли, примерно вечерното музикално предаване имаше заставка - "Дъ бийт гоуз он" на Сони и Шер, но беше инструментално изпълнение с тежък бас в началото.

    По-късно Владимир Костов успяваше да държи авторитет, но като се върна, нещо май омекна много подозрително. За лекето Георги Коритаров изобщо няма да говорим.
    Георги Папакочев ( той е от моята махала в центъра на София, баща му е един от най-известните ни фотографи в миналото) имаше добро представяне, но като че Румяна Узунова си остана най-уважаваната личност. "Свободна Европа" се превърна бързо след промените в националното радио на честните българи. Жалко че изчезна.

    Интересно е някой млад човек днес да се опита да изслуша за един ден предаване на нашето радио от петдесетте години. Кошмар!
    Пускаха се новини за Партията, плюеше се империализма, следваха военни маршове, народна музика, новини (първо се отпочваше със СССР - Хрушчов това, Хрушчов онова), после пак военни маршове, песни за партията, арии от руски опери, пак народна музика, имаше и поп-музика: Гюрга Пинджурова пееше за "поо поолята роднии моомъък славен сее яавил, коомаандир на отреед славен партизааански, хей Балкан ти роден наш". Следваха военни маршове, народна музика: "Ой горице бооруноова, борунова, лилякоова, стори мене пъът да миина, път да мина, даа заамии-на(2)" , оказва се, "че ме чака сбоор юнааци, сбор юнаци паартизаани", сетне пак се пускаха песни за партията: тежък баритон изпяваше с гласа на Левитан " Тии Партииийооо!", следваха новини за челниците в производството: някой си руснак подкопал случайно рудника и се свлекли петдесет тона въглища, та на другия ден всички миньори тържествено се "заклели" да го надминат. И пак "Разцветали яблоны и груши", пак за Катюшата на "високий берег", потом опять военни маршове: "Вставай страна огромная", "Калинка малинка", в събота - музикално предаване - цял половин час: "Подмосковские вечера", Ирина Чмихова, в началото на шестдесетте изскочи космонавтското парче " Затравленний в планшьете касмическую карту и штурман утачняет в пасльедний раз маршрут, сдавайтье -ка ребята, закурим пьеред стартам, у нас ешчьо в запасе четъйрнадцат минут", пускаха се песни от рода на "ми излезнал Зайко, Зайко Кукурайко", "Кацнал бръмбар на трънка", "Биляна платно белеше" ( тя беше готина обаче), "Чушката люта пак люта". И най-сетне пуснаха Емил Димитров, а по-късно и Лили Иванова. Георги Кордов пееше за "Мооже бии, ще намерим вълшеебното цвеете, дето прави добри чудеса", закован като истукан пред микрофона. Имаше и военен секстет акордеонисти. Цирк.

    Чудил съм се, дали някой е правил изследвания за най-често употребяваните думи по нашето радио: СССР, война, Партия, фашизъм, империализъм, дружба със съветските народи, КПСС, Маркс, Ленин, марксистко-ленински, другарят Тодор Живков, паднали герои, враг, петилетката в съкратени срокове, победата, конгреса, ударници, Чичо Сам, тъкачни станове, план, социалистическо съравнование, другарски съд, самокритика и тям подобни, до подлуда повтаряна през пет минути между военните маршове. Това беше здрава комунистическа пропаганда, не беше шега-работа.



    Нередност?
  • 5
    Avatar :-|
    Хан Крум - поправка
    • + 4

    Каиш Ботушев бе, обърках го с карикатурата от "На всеки километър"

    Нередност?
  • 6
    boby1945 avatar :-P
    boby1945
    • - 16
    • + 1

    Като некролог добре.....

    Нередност?
  • 7
    Avatar :-|
    Demokrat
    • + 10

    До коментар [#3] от "Stewie Griffin":

    Много мъдро изказване!Браво! Именно катарзисът ни липсваше през всичките дълги години на прехода. Затова много от нас се чувстваме измамени и подведени донякъде от липсата на тотално прочистване от сянката на миналото.

    Нередност?
  • 8
    Avatar :-|
    Хан Крум
    • - 1
    • + 30

    Великата октомврийска революция беше основен тематичен гвоздей на радиопредаванията в ежедневието. В покрай нея се повтаряха до втръсване Ленин, Кремъл, Будьони, Хрушчов, Микоян, Ленин, Маркс ,Енгелс, КПСС, после хитлеровите пълчища, ядрената бомба, милитаризма, Куба-си! Янки -но!, другарят Мао още беше другар, отново Ленин, Кремъл, Будьони, Хрушчов, Микоян, Ленин, Маркс ,Енгелс, КПСС,Великата октомврийска революция, монархо-фашизма, партизански отряди, пак Великата октомврийска революция , пак Ленин, Кремъл, Будьони, Хрушчов, Микоян, Ленин, Маркс ,Енгелс, КПСС, после хитлеровите пълчища, ядрената бомба, милитаризма, Куба-си! Янки -но!
    Това беше. И разбира се другарят Тодор Живков. Имаше и малко литература - Вапцаров, Гео Милев, Смирненски, Ботев, малко Сте Це, малко Ламар, Пеньо Пенев, меко тупат копита в праха, малко "Снаха" и "Татул", малко Емил Коларов и Септемврийското въстание, следва " Когато над Дунав се мръкне", после отново Ленин, Кремъл, Будьони, Хрушчов, Микоян, Ленин, Маркс ,Енгелс, КПСС, после хитлеровите пълчища, ядрената бомба, милитаризма, Куба-си! Янки -но!, следват СССР, война, Партия, фашизъм, империализъм, дружба със съветските народи, КПСС, Маркс, Ленин, марксистко-ленински, другарят Тодор Живков, паднали герои, враг, петилетката в съкратени срокове, победата, конгреса, ударници, Чичо Сам, тъкачни станове, план, социалистическо съравнование, другарски съд, самокритика и тям подобни. Следват песни за Партията...
    .... .... всеки ден 45 години иднеска и нощеска.

    Трудно ще е на младите хора днес да разберат какво беше за нас "Свободна Европа".

    Нередност?
  • 9
    Avatar :-|
    Хан Крум
    • + 24

    Обаче и Девети септември не отстъпваше мястото си в радиопредаванията, то бяха месеци преди и след свещената дата тематични предавания, после се застъпваха с ВОСР, е, имаше и за млеконадоя, за ленинските съботници, за шпионите, за челниците в производството, имаше и "нивото на река Дунав в сантиметри", естествено спортът беше топ-тема. В спортните предавания се изтърваваха, та пускаха западна инстументална музика. Английският език беше ТАБУ. Чак след 1970-та почнаха плахо да пускат веднъж-дваж в годината някое парче, примерно "Облади-облада" (и то на Мармалейд) или "Ин дъ самър тайм".

    Нередност?
  • 10
    Avatar :-|
    Никола Кръстев
    • - 3
    • + 13

    Уместен коментар на Диана чиято работа в българския отдел на РСЕ след 1989 г. беше сред по-качествените образци на журналистика в отдела. Уместен, но донякъде идеализиран. Представя се само крайният продукт, онова което е стигнало до ушите на слушателите и е било интерпретирано по свой си начин от тях. Медалът си има и обратна страна: полу-държавната - полу-корпоративна структура на РСЕ и свързаните с това "изкривявания" - пример е огромната разлика в заплащането на труда на софийските журналисти на РСЕ и на колегите им в Прага за по същество един вид работа, дори често на тези в София по-труден и с по-примитивни технически средства. Диана премълчава или пропуска... разбирам я, позорната финална глава по прекратяване съществуването на "Нова Европа" и как точно това е станало. Може още много да се човърка в сметището, но ще спра дотук, това са вътрешни истории на които като вътрешен съм бил свидетел. Струва ми се, че коментарът на Диана щеше да бъде дори по-силен ако беше добавила някои и от нелицеприятните моменти в историята на българския отдел на РСЕ.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал