Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 20 ное 2009, 13:38, 3116 прочитания

Имало едно време неясно

За личните разкази, уроците по история и ролята на изкуствата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Не бях стъпвала в английската гимназия (така и до днес наричат гимназията с преподаване на чужди езици) във Видин от годината, в която я завърших – 1986-а. Дали от прекалено вълнение и емоции или от изникналите нови блокове на мястото на градините, известни по времето на соца като места за самозадоволяване, но едва открих сградата. На всичкото отгоре, моето училище отдавна не се казва "Лиляна Димитрова", а "Йордан Радичков". Затова пък образите на самата героиня и на другарите й  - герои в "борбата против фашизма и капитализма", всеки ден продължават да посрещат поколенията ученици в централното фоайе.

Споменавам този факт, защото е чудесен пример как чрез изследване на нещата, които ни заобикалят (фреска с партизани, например), можем да разберем много по–лесно промените около нас. Този метод използвахме (става дума за неправителствената организация "Комбинат за нова култура", с която са ангажирани журналистките Мариана Асенова и Диана Иванова - бел. ред.) в проекта "1989 - Места на памет в Северозапада", осъществен в четири училища във Видин, Враца, Монтана и Вършец.


"На 10 ноември 1989 г. свършва комунизмът." "Паднала е Берлинската стена." "Има преврат и свалят Тодор Живков от власт." Това бяха първите отговори, които чухв началото на годината, когато попитах ученици от четирите града в Северозападна България какво знаят за 1989-а. Оттук, от дистанцираната информация за големите исторически събития, започнахме нашето общо дирене на отговори с младите хора, които не са били родени през 1989-та, а днес са изправени пред предизвикателството да учат история, живяна от собствените им родители.

Заставаме с група ученици на централния площад във Видин. Това е първата ни работна среща. С моя колега Крис Болдуин, театрален режисьор от Англия, искаме да знаем какво си спомнят от 1989-та. Провокацията работи – "нищо, не сме били родени" е дружният отговор, който получаваме както във Видин, така и в останалите три града. Добре, продължаваме с въпросите – какво на този площад е съществувало и преди 1989-а? Лесни въпроси – сградата на кино "Цвят", на Общинския съвет, на партийния дом. Да, точно, сега кино "Цвят" е казино, а партийният дом – и съд, и филхармония, и кафене. Концентрираме се върху бившия партиен дом – очевидно архитектурата е от периода "happy соц" – определение, което Крис така и не успява да произнесе. Но продължаваме да изследваме предметите. Кое е новото, има ли нещо по сградите, което не е съществувало преди 1989-а. "Има – отново дружен отговор – има климатици, има графити, има знамето на Европейския съюз."

Така заедно откриваме, че може би имаме спомени и от времето, преди да се родим. И че тези спомени, както каза Ива от Вършец,  "зависят от това, което са ни казали нашите родители за този период". Продължаваме стъпка по стъпка да "четем" заедно историите, които ни разказват предметите. В продължение на няколко месеца преоткриваме какво носим в личните си чанти, какво пазим от онова време в домовете си, в класните стаи, по улиците на града. Опитваме се да реконструираме близкото минало, като го сравняваме с настоящето. "Предметите отпреди 1989-а изглеждат стари, евтини, практични, вечни", обобщават учениците от СОУ "Христо Ботев" във Враца, след като сме извадили всичко от чантите си. "След 1989-а са модерни, нови, скъпи, различни." Според учениците от Гимназия с преподаване на чужди езици "Петър Богдан" в Монтана преди 1989 г. вещите са "прости, ежедневни, обикновени, необходими". След това – "скъпи, перфектни, опасни, обсебващи".



Съмнявам се, че езикът на учебниците, разказващи за този период, изобщо извиква образи и емоции. Но именно емоциите водят до истински откровен разказ, казва Валентина Александрова, учител по история във Видин. Вече две години тя работи с предмети и методите на устната история, когато преподава 1989-а и прехода на своите ученици. Не защото личните истории и историята на всекидневието могат да изместят големия разказ, а защото именно изследователската работа с предмети и творческият подход запалват интереса на децата. Не ви се вярва? Питайте Анита, Йоана, Силвия, Иван, Емануела, Божана, Таня и Патрисия. Образите и процесите на прехода, които те пресъздадоха в театралната миниатюра "Хотел Просперитет", се родиха така – на базата на лични истории и работа с предмети и спомени – за дрехите, които са носени тогава, за начина, по който е изглеждал един хотел, за привилегиите преди и сега, за думите на прехода, за всичко, което е част от живота ни всеки ден. Можете да попитате и всеки от участниците в отворените музеи, с които представихме резултатите от нашето общо дирене.

Дали сме успели да отговорим на всички въпроси, които си поставихме в началото? Едва ли. Вярвам обаче, че подходът към днешното младо поколение е комбинация от три фактора. Творческият подход и езикът на изкуствата – те осигуряват среда, в която и младите хора, и техните родители се чувстват защитени. Личната история и историята на всекидневието - те дават възможност на младите хора и на техните семейства да намерят себе си и своя град в "голямата" история. А съвременните изразни средства – камери, компютри, графити – те превеждат "скучната" историческа материя на разбирам език. В случай че наистина искаме тези млади хора да открият, разберат и преживеят дилемите на родителите и близката ни история. Аз лично искам.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И адвокати за всички! 1 И адвокати за всички!

Американският адвокат Фред Рууни, наречен "Бащата на правните инкубатори", и неговият принос в обучението на юристи за социални каузи

17 яну 2020, 13586 прочитания

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2810 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Нищо лично

Класическата гимназия търси границите на допустимото поведение в мрежата

Още от Капитал
Пат в туризма

Хиляди туроператори трябва да върнат на клиенти си суми за провалени почивки, които обаче са предплатени към партньори

Къде изчезна златото

Затварянето на ключови рафинерии и липсата на транспорт почти блокират пазара на физическия благороден метал

Може ли България да надбяга вируса

България използва времето, спечелено от социалната изолация, за минимални подобрения в здравната система и планира да въведе софтуер за следене на заразени и нарушители на карантини. Засиленото тестване все още не се случва

Коронабюджет 1.0: Оптимистичната версия

Правителството поиска спешна ревизия на бюджет 2020, която да му даде по-голяма гъвкавост за маневри

Инстатерапията на Беловски

Художникът Станислав Беловски смесва световната история и българските теми на деня в колажите си

Новият живот на електронната книга

Извънредното положение срина традиционния модел на разпространение и книгоиздаването търси нови решения

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10