С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
8 27 ное 2009, 14:09, 11628 прочитания

Как медиите започнаха темата за лагерите: хронология '90 г.

Изложбата за "Белене" в НХГ продължава до неделя

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Най-важната и най-страшната изложба в софийския афиш тази есен се казва "Без следа? Лагерът "Белене" 1949-1959 г. и след това…" Подредената в Националната художествена галерия експозиция съдържа вещи на лагеристи (дървени налъми с тайник в тока), записки и скици, които сглобяват картината на една кошмарна действителност. Подробностите за разположението и вътрешността на постройките в лагера Белене са възстановени по чертежите на един оцелял картограф.

"Истинската история на лагерите в България остава и до днес непозната. Причините за това са много, но една от основните между тях е мълчанието - предишното и днешното. Мълчанието е основополагащ момент в тоталитарния проект за лагерите. Всичко, свързано с тях, и до днес носи грифа "Строго секретно", казва проф. Ивайло Знеполски от организиралия изложбата Институт за изследване на близкото минало.


Поради големия интерес, изложбата беше удължена с една седмица и ще бъде отворена за посетители до неделя, 29 ноември.

В началото на българския преход, още в първите броеве на в. "Демокрация" (март 1990 г.), излиза едно обръщение със заглавие

"Българският ГУЛАГ. Хора, помогнете!"



То гласи: "Уважаеми читатели, молим ви, помогнете ни да състамвим пълната карта на българските социалистически концлагери. БКП държи заключени архивите и единственият начин нашето общество да научи цялата истина и да бъдат образувани следствени комисии е нашето участие. Тази карта е съставена по разкази на очевидци." Приложена е карта с 18 места, обозначени с петолъчки, сред които Скравена, Ловеч, Белене, Огняново, Самоков, Ихтиман, Николаево.

Създадена е обществено-държавна комисия за разследване злодеянията в лагерите Ловеч, Скравена и другите лагери в страната.

Статия в "Ню йорк таймс" от 27 март 1990 г. говори за българските концлагери, съществували през 50-те и 60-те години на 20 век. Свободният български печат започват да публикува спомени на лагеристи. Ето няколко заглавия: "Още е под очите ми оня кошмар", "Изгнание в българския Сибир", "Разбит живот", "И моргата е спасение", "Биеха с железни палки", "Бой за всички и работа, работа, работа!...", "Смърт бе техният занаят", "Искам най-строго наказание".

Месец по-късно в. "Народна младеж" съобщава за екип на БиБиСи, който снима "филм на ужасите" в България. За лагерите.

Филмът на журналиста Гавин Хюит (режисьор Даниъл Бритън) е излъчен на 15 май 1990 г. в предаването "Панорама" на БиБиСи. Кореспондентът на БТА в Лондон по онова време, Волен Крумов, предава:

"Престъпленията на другарите"

е с врметраене 40 минути и поставя акцент върху разкритията за лагерите в Белене, Ловеч и за масов гроб близо до София, в който според автора са намерени телата на "жертви на комунистите, непосредствено след вземане на властта", така нар. Възродителен процес, осъществяван от режима на Живков и довел до насаждане на етническо напрежение, както и "случаят Георги Марков".


"...във филма бяха показани много кадри и интервюта с бивши политически затворници от Ловеч и Белене, жертви на беззаконията там, както и кадри от разследването на обществената комисия във връзка с извършваните в Ловешкия лагер насилия..."

Във филма бе показан и разговор на Гавин Хюит с министър-председателя Андрей Луканов, който изтъкна, че в името на социализма в миналото в България са били извършени много неща, с които комунистите не са имали нищо общо. Авторът се е срещнал също с опозиционни лидери като Петър Дертлиев и Иван Неврокопски, според които комунизмът като идеологическо и политическо движение е отговорен за кървавите злодеяния. Журналистът е разговарял и с главния прокурор на НРБ Ефтим Стоименов и говорителя на МВР.

"В тази малка страна около 200 000 души са минали през лагерите. Двайсет хиляди може да са умрели в тях", заяви авторът, окачествявайки по-специално лагера край Ловеч като "последния лагер на смъртта в Европа". Днес (15 май 1990) в рубриката за телевизионна критика на "Гардиън" се изразява съмнение и неодобрение към подобна квалификация, съобщава кореспондентът на БТА в Лондон.

Отново през 1990 г. режисьорът Атанас Киряков прави

"Оцелелите. Лагерни разкази"

за Белене, Ловеч и Скравена.

"Знаехме, че живите свидетели стават все по-малко, че освен това паметта не е най-сигурният документ. Затова се постарахме да засичаме спомените на няколко участници и да използваме само онези, които се потвърждават. Всичко останало е основано на архиви и данни, предоставени ни от министерството на вътрешните работи и от специалната комисия за подпомагане на разследването за извършени престъпления в лагерите", разказва преди 19 години Атанас Киряков.

По повод неговия филм в. "Демокрация" пише: "Екипът е заснел и обработил 20 000 метра лента, авторите са разговаряли с десетки мъже и жени, минали през ада на лагерите без съд и присъда. Преди началото на снимките авторът се обърнал с молба за спонсорство към различни организации и институции в страната. Първоначално отговор е получил само от лагерници, готови да направят дарения за подобен филм. Едва по-късно е откликнал и ВС на БСП. Той е отпуснал значителна част от необходимите средства, но не е осигурил достъп на авторите до партийните архиви, които биха хвърлили нова светлина върху създаването на "трудово възпитателни общежития".

През април 1990 г., "Демокрация" пуска обновена версия на картата на Българският ГУЛАГ. Според легендата, с кръгче са отбелязани затворите, а със звезда - социалистически концлагер. Затворите са 10, лагерите – много. Картата е придружена от материала

"Страшно и срамно"

В него авторката Екатерина Бончева (днес член на Комисията по досиетата) пише:

"Някои данни сочат, че само през 1951-1952 г. в България е имало 76 наказателни лагера, през които са преминали 110 000 души. Въпросите са безброй. Например: кои са онези "изолирани от обществото най-опасни престъпници, непоправими нетрудови елементи", изпращани за превъзпитание без срок и без присъда. Прибирани от забавите в Дома на правниците или от ресторанта край "Ариана", от музикалните вечери в зала "България" или от вечеринките в "Танушев", а много често грабвани от леглото или натиквани в милиционерската джипка направо от улицата? Хора от всички възрасти, всички социални и политически категории. Джебчии, "суинги", "зози" - заради тесни панталони и обувки с троен гьон, заради конски опашки, заради вицове и любовни авантюри. А заедно с тях лекари, музиканти, свещеници, инженери, учители, артисти - свободомислещи (често и честни комунисти), политически опозиционери. Неудобните български граждани. Устремена към комунизма, държавата се прочиства."

Преди два месеца, "Капитал" покани г-н Петко Симеонов, един от "бащите" на Съюза на демократичните сили и председател на изборния щаб на сините в предизборната кампания за първите свободни избори, да разкаже за

т.нар. карта с черепите

На нея са означени местата, където комунистите са убивали хора. Използвана е в предизборната кампания, което някои демократи до днес смятат за политическа грешка.

Ето какво обясни г-н Симеонов:

"За картата с черепите съм писал подробно в "Голямата промяна" (виж при масовите гробове). Под влияние на испанския опит, бяхме замислили голяма акция, която беше провалена от контраакция на БСП: разкопаване на масов гроб от дните около 9 септември и извършване на препогребване заедно с убити партизани. Слагаме кръст отгоре и казваме - край на политическото насилие в България. Картата с черепите беше елемент от тази акция - "не искаме такава България". (Не зная кой художник я донесе). Акцията се провали, но плакатите бяха вече поръчани и отпечатани. Освен това (нещо, на което аз отдавам голямо значение!) - плакатът трябваше

да отнеме инициативата от шантави хора да поставят въпроса за лагери и масови гробове и по този начин да неглижират проблема, както и да атакуват СДС за "договореност", "компромисност" с комунистите... Разграничаваме се категорично и недвусмислено... И препотвърждавахме мирния път. Дълга тема. 

СДС беше длъжен ТОЙ да изговори възможно най-тежките обвинения към комунизма. Трябваше да отстоим позиция и лице. От плакатите сме разлепили има-няма няколко хиляди из цялата страна (за да бъде покрита страната са нужни между 200 и 500 хиляди плаката). Прецених, че толкова стигат.

Дали плакатът е оказал отрицателно влияние върху популярността на СДС? Не съм сигурен. Въпрос на дискусия, защото фактите са доста противоречиви.

Ако е грешка - моя е, както са мой и успехите на кампанията...Просто е логично, ако съм отговорен за облачните дни, да съм отговорен и за слънчевите."

И вместо заключение: просто опитайте да видите изложбата, която продължава до неделя - Национална художествена галерия, пл. "Княз Александър I"
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 1679 прочитания

Нина Серкова: Моята работа е да ги запаля, а те знаят повече от нас Нина Серкова: Моята работа е да ги запаля, а те знаят повече от нас

Учителката от 105-о СУ в София Нина Серкова пред "Капитал"

13 сеп 2019, 2266 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Огън, (раз)следвай ме

Документалистът Малина Петрова за пожара, в който изгоря истината

Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие