Странна случка с къща през деня
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Странна случка с къща през деня

Всяка година в клиниката по детска психиатрия "Св. Никола" в София се диагностицират около 150 деца с аутизъм

Странна случка с къща през деня

Алтернативен метод предлага лечение на аутизма. Надявайте се, но предпазливо

Ирина Ценкова
20084 прочитания

Всяка година в клиниката по детска психиатрия "Св. Никола" в София се диагностицират около 150 деца с аутизъм

© цветелина ангелова


*Много неща са мистерии. Но това не означава, че за тях няма обяснение. Просто учените още не са го намерили.

Кристофър, главен герой в "Странна случка с куче през нощта"

Голяма приветлива къща на тиха улица в кв. Бояна. Дискретната табела на външната порта е единственото, което ви подсказва, че не отивате на гости при добре устроили се познати. Зад вратата на къщата, вляво, на закачалката кротко очакват собствениците си закачени детски дрешки. До тях са шкафчетата с умалителни имена – Мишо, Алекс, Жорко. От преддверието се влиза в голяма стая.

Стените са освежени с детски рисунки, на едната колона има табло с изрязани от цветна гланцова хартия форми на ръчички. Ако не знаете къде сте попаднали, вероятно бихте си помислили, че сте малка детска градина от небългарски тип. На горния етаж в стаята ще видите деца. Красиви, но необикновени.

Не сте в детска градина

Намирате се в дневен център за работа с деца с аутизъм и специални образователни потребности "Тацитус", управляван от Мина Ламбовски. Алекс разграфява стаята с равномерни дължини. "Не бъркай там, не бъркай там", повтаря Мишо, докато пръстите му търсят дупките на контакта. Жорко безмълвно се пресяга към фотоапарата, докато Биби позира с видимо удоволствие.

Децата от центъра са на едно място, но не играят помежду си. След малко те ще слязат към първия етаж, където ги очаква масата за обяд. Всеки ще яде в различна купичка – собствената си. Чините са с различно съдържание. Общото е, че няма да забележите млечни и тестени продукти в нито една от тях. Всяко от децата в "Тацитус" живее на различни обороти и на индивидуален режим – на хранене, часове при различните специалисти и прием на витамини и минерали. Не само защото степените, капацитетът и проявленията на разстройствата от аутистичния сектор са безкрайно различни.

Тези деца са част от своеобразен експеримент – т.нар. DAN метод, който е в основата на терапията им в центъра. През януари в България се проведе първата конференция с международно участие за разяснение на спецификите на DAN терапията. Събитието беше организирано от център "Тацитус" и за около десет часа присъстващите – родители и специалисти, имаха възможност да попият информацията, представена им под формата на презентации от DAN лекарите д-р Анджу Усман и д-р Артур Кригсман.

Новият стар метод DAN

Според традиционната медицина аутизмът, или по-точно казано, многообразието от разстройства от аутистичния спектър се диагностицират като психически разстройства. Причината за появата им е неустановена, необяснима и не може да се обвърже с генетична предразположеност или да се установи по време на пренаталната диагностика, както е при синдрома на Даун, да кажем. Официално нищо не доказва, че физическото състояние на децата аутисти е различно от това на децата "в норма". Веднъж диагностициран, аутизмът не се лекува – вашето дете никога няма да е съвсем като другите.

Състоянието може единствено да варира и да се подобрява след постоянна работа с психолози, логопеди, специални педагози. Резултатите, които могат да бъдат постигнати, също не са предвидими – зависи от потенциала на детето, възрастта на започване на терапията и нейната интензивност. Така в крайна сметка някои деца могат да постъпят в масово училище, макар и с външно наложения имидж на "особняци", а други с много усилия да бъдат приучени да ползват тоалетната без чужда помощ. Иначе казано, родителите са обречени на борба без крайна цел, чиято единствена посока е надеждата. "Родителят трябва да преживее 5 фази на траур.

Когато получи тежката диагноза, в първия момент изпадаш в отчаяние, после "защо на мен", после търсиш някой виновен, след това е примирението и най-накрая, последната фаза, когато си казваш: Мама му стара, пък ще се боря колкото мога. Тези родители, които достигат до петата фаза, горе-долу са единици", разказва майка на дете с подобни проблеми. Именно като алтернатива на отчаяната безизходица идват DAN лекарите – DAN е абревиатура от мотото Defeat Autism Now. Те намират причини за появата на аутизма и съответно предлагат възможни решения.

Според тях аутизмът е резултат от неблагоприятно натрупване на няколко фактора: генетична предразположеност, неблагоприятни влияния по време на бременността, натрупване на тежки метали като алуминий, живак и олово в организма, стрес и неподходящ хранителен режим. "Никой не се ражда чист. Всеки се ражда обременен", каза по време на конференцията доктор Усман. Според нея и колегите й вредните влияния започват от амалгамовите пломби в устата на майката по време на бременността, минават през облъчванията от мобилните телефони, антибиотиците и ваксините, бибероните, произведени в Китай, и стигат до замърсяванията в околната среда. DAN медиците привеждат изследвания, които доказват, че аутистите имат проблеми с гастроинтестиналния тракт, които пречат на изхвърлянето на токсините от организма. Така, вместо да се отделят по естествен път, вредните вещества преминават в кръвта.

Сред тях са и пептидите на казеина и глутена – протеини, които се съдържат във всички храни, производни на млякото и пшеницата. До тези изводи те са достигнали след изследвания, провеждани в продължение на 43 години – тоест от 1967, когато д-р Бернард Римланд, сам потънал в проблемите на аутизма заради сина си, създава Института за изследване на аутизма (The Autism Research Institute). С годините DAN лекарите, стъпвайки върху резултатите от проучванията в института, декларират като излекувани редица диагностицирани аутисти.

Надеждата търси пряк път към чудото.

Решение под въпрос

Именно есенцията на изводите от дългогодишните прочувания се прилага на децата от център "Тацитус" в Бояна. Децата, които посещават центъра (общо 16 към средата на януари), са на строга диета без глутен и казеин. Всеки ден те приемат пъстра колекция от витамини и минерали по индивидуална рецепта, хранят се с приготвената от родителите им храна, която, за да е изчистена напълно от вредните съставки, би трябвало да се приготвя дори в специално заделени съдове и прибори. Когато организмът им се прочисти, DAN методът предвижда и процедура по т.нар. хелиране.

Това е извличане на тежките метали от организма чрез медикаменти, използвани традиционно при натравяния на работници, изложени на влиянието на вредни метали. Специалистите логопеди, психолози и специален педагог са останалата част от терапията. За диетата и медикаментозния елемент отговаря Мина Ламбовски. Основните причини това да е така са две. От една страна, тя преживява борбата с аутизма отблизо, покрай сина си, който се лекува при американските DAN специалисти. "Моето дете започна да говори, започна да чете, да пише, преди това не можеше", обяснява тя. Заради борбата за бъдещето му преди години Мина записва втора специалност – детска психология, нищо общо с първата й диплома по финанси. Мина е превърнала личната си борба в обществено значима кауза "лесно", както сама казва.

Другата причина тя да е човекът, който взима важните решения, е, че участва във всевъзможни тематични международни конференции и е преминала през еднодневен тренинг – толкова продължава стандартното DAN обучение. "Видях, че мога някакви неща и реших да ги кажа на другите", обяснява тя.

Алтернативна рецепта

Мина оглежда внимателно дългия ръкописен списък в ръцете на видимо притеснения Иван, баща на Пепи, и след кратък размисъл подрежда рецептата – от това половин лъжичка, от това цяла, от това като за начало една трета. Иван** концентрирано попива новата информация. Той и семейството му са се преместили в София заради център "Тацитус" – разбрали за него от "ВИП брадър" и дошли в опита си да спасят 3-годишния си син. Пепи бил съвсем нормално дете до година и половина, когато му поставили рутинна ваксина, после развитието му започнало скоростно да се връща назад. Днес Иван не може да изтрие грижата от лицето и нервните си движения.

"При него се говори за регресивен аутизъм. Това е при Пепи. Не говори, невербален. Казва някои думички, но може би и несъзнателно. В последно време ми е направило впечатление, че се обръща на името си, когато го повикам. "Ту-ту" за влакче също казва. Даже го водих на гарата в Бургас, няма да забравя. Казвам: Така и така "ту-ту" е най-използваната дума, поне да види това влакче", търси напредък Иван. В "Тацитус" с Пепи и другите деца от центъра се работи интензивно и ако родителите преценят и могат да си го позволят – целодневно. Специалистите от дневния център дават пример за ползата с 10-годишния Жорко. Когато дошъл при тях (почти от създаването на центъра преди около година), бил с памперси. Днес той може да се справи в тоалетната и сам. Майките на деца, посещаващи центъра, разказват в специализираните теми във форума на бг-мама (които между другото са смущаващо много) за добрите резултати от посещенията в центъра.

И ако притеснението ви е свързано с еднодневния тренинг, квалифицирал Мина Ламбовски в изписването на рецепти, тя има своя отговор: "Така или иначе витамините и минералите се продават без рецепта – когато в аптеката кажете "искам витамин Б", те ви дават витамин Б, без да ви питат как ще го вземате. По цял свят е така – това не са някакви неща, които подлежат на разрешителен режим. Повечето хора си ги взимат ей тъй на – за нашите деца е важно обаче точно как трябва да се взимат и аз преценявам как да стане това. Самото дете си показва от какво има нужда според симптомите."

Подобна теория споделя и Петя Апостолова, нутришънист във Великобритания. "Странични ефекти от приемани добавки няма, понеже дозите са съобразени с нуждите на пациента. Ако се предприеме специфичен хранителен режим, то липсващите групи храни са заменени с други, а не просто отстранени. (...) Не мога да кажа, че има минуси тази практика, при положение че конвенционалната медицина няма лек за тази болест", коментира тя.

Когато нищо друго не ви остава, предложението за половин магия, макар и основана на познати и утвърдени в медицината медикаменти и субстанции, означава много. Прекаленото обнадеждаване обаче е пряк път към голямото разочарование. Докато в традиционната медицина официално няма варианти за 100% "излекуване" на аутизма, Мина Ламбовски вярва на друга, оптимистична теория. "Аз твърдя, че има абсолютно лечение. Разбира се, лечението не е с едно хапче, както се очаква, лечението е много сложно, дълго, изисква определени неща, за да може да се случи.

В смисъл такъв, че когато едно дете се диагностицира на година, година и половина до две, ако се започне адекватна терапия, то може да бъде излекувано напълно. Ако се започне по-късно, вече не може." Според нея възможността за пълно излекуване зависи от фактори като възрастта на диагностициране, потенциала на съответното дете, биохимичната терапия. По думите й "в Щатите има и диагностика на 6-месечни бебета, но тук няма такава". Горе-долу в този момент и малко след това се намесват опонентите на Мина Ламбовски.

И малко против

В България диагностицирането на аутизма става в Клиниката по детска психиатрия "Св. Никола" към Александровска болница в София. Извън столицата единствено в Русе и Варна има възможност за поставяне на подобна диагноза, макар че тенденцията е да се организират екипи и в другите големи градове. Според доц. Надя Полнарева, началник на клиниката "Свети Никола", възможностите за ранна диагностика у нас не изостават от световните тенденции и са между две- и тригодишна възраст. "Последните години има много по-голяма сензитивност – обществена, но и на самите родители, на самите лекари. Все по-рано ни търсят родителите", казва доц. Полнарева.

Поставянето на диагноза в максимално най-ранна възраст е особено важно за провеждането на ранни интервенции. То обаче извежда на дневен ред и етичен казус – твърде ранната диагноза може да стигматизира детето, което дава отклонения в развитието си, но няма типично аутистично разстройство.

В тези случаи е необходимо достатъчно продължително диагностично проследяване. Доц. Полнарева и д-р Димитър Терзиев, началник на дневното отделение на клиниката и председател на Българската асоциация по детска психиатрия и свързаните професии (ВАСАРАР), подкрепят Мина Ламбовски (която познават, тъй като повечето от децата в "Тацитус" са диагностицирани при тях) в желанието й да помага на хората с проблеми като нейния и разораването на територии, които за държавата са "бъдещо предизвикателство", както го определят от клиника "Св. Никола".

Основната резервираност на детските психиатри е по отношение на научно неиздържаното обещание за възможно излекуване и методите за неговото постигане. Тяхната позиция на специалисти е, че методът не е официално приет и не е доказан в проучване нито като безопасен, нито като ефективен. Доктор Терзиев цитира и официално описан (един-единствен в света) смъртен случай след хелиране. Строгата диета също не получава одобрение в традиционната медицина. "Опасност има и тя е свързана с чисто биологичните процеси и нужди на детето, което расте интензивно и има нужда от пълноценно хранене, което диетата ограничава.

Тя допълнително се ограничава от това, че аутистичните деца са по правило проблемни и сензитивни по отношение на храните. Така например те много по-трудно разширяват вида на храните, които приемат – по консистенция, по вкус. Налагането на една диета би могло да затрудни и родителите и да направи неспокойни някои от тези деца", смята д-р Терзиев и допълва, че подобен строг хранителен режим трябва да се следи отблизо от педиатри.

Методът DAN среща отпор и при част от родителите на деца с аутизъм. "Тази диета ограничава изключително много в социален аспект. Държах го вкъщи, за да го предпазя от глутена и казеина. Реших, че социализацията е по-важна, отколкото тази изолация вкъщи, която го ограничава диетата. По никакъв начин не съм против самата идея, лошото е, че ограничава хранителния режим и социализацията, без да дава никакви гаранции за резултати", обяснява Елена, която прилагала диетата върху сина си, но в един момент се отказала въпреки предупрежденията, че след спирането й следва рязък срив в развитието.

След това синът й проговорил и днес дори ходи в масово училище, където останалите деца не знаят за проблема му. Според Елена големият му напредък е резултат от много работа със специалисти. Паралелното прилагане на биомедицинския подход с традиционната терапия прави ефикасността на DAN недоказуема. DAN e само един от алтернативните методи за терапия на аутизма. Това, че не е признат, не го прави задължително лош – много традиционни днес методи са минали през своя алтернативен период.

Когато нямаш реален шанс за победа във войната, ти остават три варианта: да се радваш на успехите в малките битки, да се примириш или да потърсиш тайна пътека към чудото, преговаряйки наум вълшебствата, за които си чувал. За да не се разочаровате, вярвайте предпазливо! И обичайте децата си въпреки всичко.

*Много неща са мистерии. Но това не означава, че за тях няма обяснение. Просто учените още не са го намерили.

Думи на Кристофър, главният герой от "Странна случка с куче през нощта", книга на английския автор Марк Хадън. Книгата е разказ от първо лице за живота на момче със синдрома на Аспергер – разстройство от аутистичния спектър, при което засегнатите не се отличават с изоставане в интелектуалното развитие, но имат проблеми с общуването.

** Някои от имената са променени

Статистика

Според американската организация Autism Society между 1 и 1.5 млн. от населението на Америка живеят с разстройства от аутистичния спектър, а броят на засегнатите а броят на засегнатите" да стане "расте с 10-17% годишно според изследване от 2003. В България няма статистика за броя на хората с разстройства от аутистичния спектър. Според представителите на "Тацитус" той нараства и в момента може да се говори за около 16 000 деца в България с подобни разстройства. В клиниката по детска психиатрия "Св. Никола" в София годишно диагностицират около 150 деца от цялата страна, по думите на д-р Надя Полнарева. Според нея обаче става дума за повишена сензитивност към проблема и по-навременна диагностика, а не за увеличаване на честотата на случаите. Дискусията за това кое от двете твърдения е достоверно е повсеместна – повече ли са аутистите, или по-често разбираме, че ги има и че са такива. При всички положения обаче броят на регистрираните проблеми трябва да доведе до по-висока интензивност на търсените решения.

Чужд опит

И противниците, и поддръжниците на метода формулират единодушно друг проблем – възможностите, които държавата предлага на родителите с деца аутисти, са крайно недостатъчни като брой и потенциал за въздействие – малко ресурсни центрове, които предлагат почасова терапия, без да са специализирани в аутистичната проблематика, после помощни училища или евентуално частично интегриране в масово учебно заведение. В САЩ ситуацията е различна. "Когато децата са много малки – до 3-5-годишна възраст, обикновено диагнозата им е забавяне в развитието. Когато навършат 5, се прави нова оценка на състоянието им, като се взимат предвид всички симптоми, за да се види какво е – дали са вербални, дали имат повтарящи се движения, обсесии и прочие. Тук има федерален закон за минимално рестриктивна среда за децата с увреждания (Least Restrictive Environment for Children with disabilities). Тоест няма отделни училища, в които да са изолирани, а са в държавните училища, но при специални образователни условия (Special Education Services), като на всяко дете независимо от увреждането му се изготвя индивидуален образователен план. В зависимост от случая детето може да е в масова класна стая с деца без увреждания и да получава само консултации от специализиран учител – ако е много лек случай; може да е 4 часа на ден в масова класна стая и 2 часа – в ресурсна стая, което е стая за специално образование. Може и да е целодневно в стая за аутисти със специална програма. Типичният такъв клас се състои от 5-6 деца", обяснява Антония Пенева, училищен психолог в САЩ.

*Много неща са мистерии. Но това не означава, че за тях няма обяснение. Просто учените още не са го намерили.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

24 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Мама му стара, пък ще се боря колкото мога

    "Мама му стара, пък ще се боря колкото мога"
    Даже и колкото не мога.

  • 2
    jelezen avatar :-|
    jelezen

    Статията е страхотна. Чел съм и други материали за аутизма. За съжаление такъв център има само в София. На фона на 16 хил. деца според статистиката това е повече от малко

  • 3
    Avatar :-?
    любовта ще спаси света

    Снощи гледах прекрасно предаване по ББС, в което водещата Джоди Кид (бивша манекенка) се среща с Руперт, който вярва че историята на неговия син (болен от аутизм) е живо доказателство за силата на шаманите (духовни лечители от Монголия и Непал) и не на последно място вярата. В търсене на Лечение те отиват чак до в Монголия където състоянието на синът му се подобрява значително. След опита си в Монголия той решава да продължи лечението на сина си и да помогне на други болни деца, като разработва алтернативен метод на лечение чрез езда на коне, придружена с много подкрепа, внимание и любов... :)

    I Believe in Miracles

    Actress Jodie Kidd explores the world of miracle healing. Crippled by panic attacks in her early twenties, conventional medicine didn't help her, but she believes that crystals did.

    To try and understand how, she travels to Nepal to meet the shamans, who many believe have miraculous healing powers. She meets Rupert Issacson, who believes his young autistic son Rowan is living proof of the power of shamans.


    http://www.bbc.co.uk/iplayer/episode/b00qmvyr/I_Believe_in_Miracles_Jodie_Kidd/?from=r

    За съжаление предаването може би не е достъпно от България. Но някоя от многото телевизии би могла да го купи и да го пусне в ефир. Заслужава си.

  • 4
    Avatar :-|
    Антон

    Хубава статия, но не бива да се очакват бързи и чудодейни резултати. Най-важното е да има повече центрове кьдето хората да споделят опит и знания за проблема. Аз посещавам всяка седмица дневен център за аутистични хора в Италия, близо до Триест, където водя ученици, които помагат в социализацията на аутистични хора (възраст между 16 и 35 години).
    За родители които имат аутистични деца ето няколко връзки от интерес:
    - http://www.youtube.com/watch?v=46ycu3JFRrA ББС филм за Темпьл Грандин, вижте и лекцията и сьщо там.
    - http://castroller.com/podcasts/Ideas/1439855 - подкаст от СБС (радио предаване) опосващо проблемите на родителите с аутистични деца.

  • 5
    Avatar :-|
    питанка

    Много би било хубаво, ако някъде се споменаваше в статията, от кой точно вид аутизъм страдат децата, които най-добре се повлияват от терапията. В детската градина сигурно си имат вътрешна статистика.Не е честно да не се споменава и тя.

  • 6
    Avatar :-|
    hhmm

    "когато му поставили рутинна ваксина, после развитието му започнало скоростно да се връща назад "

    а нещо за име на ваксината ?

  • 7
    Avatar :-|
    sun

    Аз не съм специалист, но следя темата от доста време. Добре би било в статията да се обърне малко повече внимание на метода на хелиране, който не амо че не може да се докаже, че е полезен за децата, ами и има данни за доста поражения. В Съединените Щати се прилага от доста отдавна и някои считат, че вече има достатъчно пациенти за да се направи статистика. В Интернет има много литература за това. А храната/витамините/чистотата на материалите - от това вреда няма, може само да помогне, стига да се прави разумно. И още нещо - само преди дни излезе поредното научно опровержение на връзката между аутизъм и ваксинация (MMR vaccine). Нещото, което е с доказан ефект при деца с аутизъм обаче е ежедневната работа със специалисти и специализираните програми за обучение - от типа на центъра, описан в статията. Би било добре родителите да получават помощ, за да могат колкото може повече деца да ги посещават.

  • 8
    Avatar :-|
    Jim Carrey and Jenny McCarthy

    Jim Carrey & Jenny McCarthy Get Serious on Autism, Scientific Censorship and Monkeys
    http://www.etonline.com/news/2010/02/83785/index.html

  • 9
    Avatar :-|
    oponent
  • 10
    Avatar :-|
    Armani

    Простотии в особено големи размери. Някаква си финансистка, мръднала от заболяването на детето си (за което искрено и съчуствам), изперкала на тема лечителство. Лечителството между врпочем е напаст божия в маргиналните психични състояния. Т.е., един неук човек, се възползва от отчаянието на себеподобни (ако не е измамница разбира се) и прави дребен бизнес с витамин Б. А пък аутизъм е толкова широко понятие, че само липсата на образовние на тази жена и позволява да прави център за лечението му?!? И десет души да останат на тоя свят, единия ще е врачка/шаман/лечител/гадатл/уфолог.
    Нутришънист?!?!?!?!? Ей, хайде малко по-серизно. Да речем диетолог е прието в БГ език. Нутришънист си е шитийтър, ама казано по-завъртяно. Така де, ще РЕАЛИЗИРАМЕ кочина. По проект. Нутришънист, бе не е виц, май насериозно е употребено в статията:-) Тоя вестник не отива на добре...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK