С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
270 26 фев 2010, 12:42, 32122 прочитания

Осъдени души

За екзекуцията от февруари 1945, или защо сред жертвите на комунизма е и днешното българско общество

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Организационен гаф на БСП разкри защитник на Народния съд в ръководството

Зам.-председателят на парламента Валери Жаблянов написа от името на партията, че убийството на депутати, бивши премиери и интелигенцията след Втората световна война е било неизбежно

14 фев 2018

България отбелязва деня на почит към жертвите на комунистическия режим

Днес се навършват 70 години от най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици - от първи и втори състав на Народния съд

1 фев 2015
На 14 февруари тази година сред виното, сърцата и шоколада в телевизионните новини се промъкна кратък репортаж за панихида, отслужена в памет на убитите през зимата на 1945 г.
Тя не накара никого да признае вина, нито да поиска прошка. Още по-лошо – никой не попита какво се е случило, кои са жертвите и кой палачът.

Разговора за миналото е добре да поведат именно незадаващите въпроси, родените след 1970 г. Днешните 30-40-годишни българи в разцвета на силите си, борещи се с различни кризи, откакто са навършили 10-15 години, последните пионерчета и първите сини лъвчета. Това са личностите, които получиха образованието си уж в годините на съзряването на демокрацията, но всъщност много повече по време на продължителното потръпване на трупа на комунистическия режим. Същите млади, които се стремяха към елитни гимназии и излизаха оттам с езици, но с ограничени до кандидатстудентските теми познания по история (и никакво гражданско образование).


Тази история едва обхващаше Първата световна война и годините непосредствено след нея. Много по-интересно беше Българското възраждане, борбите за освобождение и докъдето стигне поглед назад във времето, с идеална цел, доброто познаване на траките и взаимоотношенията им с прабългарите и славяните.

Новата българска история остана тема, опакована в публично мълчание, незасягана нито от учители, нито от родители. Всички чакаха написването на новите учебници, които ако не цялата истина, поне щяха да дадат друга гледна точка за събитията преди и след 09.09.1944 г.

Междувременно в публичното съзнание "Отечествен фронт" е предаване на Мартин Карбовски, а Станишев е онзи с усмивчицата.



66 години по-рано

През 1944 г. Отечествен фронт (ОФ) е лява обществено-политическа организация, която Съюзът на съветските социалистически републики (СССР) е харесал да управлява българската държава.

На 9 септември 1944 г. Отечественият фронт (с помощта на офицери от българската армия, преминали на негова страна, съветски войски и партизани) прави типичен военен преврат, войсковите му части завземат по-важните министерства и установяват контрол над съобщенията.

Напълно неконституционно правителството на ОФ издава постановления за освобождаване от длъжност на регентите проф. Богдан Филов, княз Кирил и ген. Никола Михов, които са арестувани незабавно.

Фронтът се развихря, като потъпква конституцията и действа с насилие. Като начало ОФ променя или премахва закони, забранява различни организации и ликвидира опозицията. Започват масови арести и преследване на лица, свързани със старото управление. Хората са отвличани от домовете им без обяснение и без повдигнато обвинение. Много от тях не стигат до съдебните зали. Провеждат се множество масови екзекуции. Техни жертви са всякакви личности – от полицаи и жандармеристи, участвали в потушаването на партизанските акции, до обикновени чиновници, търговци, свещеници, адвокати, учители, културни дейци. Според чуждестранни журналисти репресиите в България са най-жестоки в сравнение с останалите окупирани от съветската армия източноевропейски държави.**

Политическото насилие в България е узаконено на 30.09.1944 г., когато правителството приема Наредба-закон за съдене от Народен съд на виновниците за въвличането на страната във Втората световна война. На 20.12.1944 г. започва съдебният процес срещу регенти, министри, депутати, висши административни, съдебни и военни служители и много други. Привлеченият брой подсъдими е 11 122 души. Произнесени са общо 9155 присъди, 2618 от които смъртни, 1126 – доживотен затвор, на затвор от една до петнайсет години са осъдени 4305 души.

Два от съставите на Народния съд обявяват присъдите си на митинг пред Съдебната палата на 01.02.1945 г., а през нощта срещу 2 февруари са изпълнени екзекуциите на осъдените на смърт. Сред убитите са тримата регенти (принц Кирил, ген. Никола Михов и бившият министър-председател Богдан Филов) и други двама бивши министър-председатели - Добри Божилов и Иван Багрянов.

Екзекуциите се извършвали чрез разстрел. Един от убийците казвал на жертвите, че комунистическото бъдеще не може да бъде спряно и каузата им е бита.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Съоснователят на "Телерик" ще открие конференцията "Образование за бъдеще" Съоснователят на "Телерик" ще открие конференцията "Образование за бъдеще"

Светозар Георгиев ще зададе посоката на конференцията с първата лекция на 23 ноември

15 ное 2018, 2291 прочитания

Ректорът на варненския ТУ ще бъде отстранен заради плагиатство 3 Ректорът на варненския ТУ ще бъде отстранен заради плагиатство

Случаят е без аналог и според МОН трябва да послужи за пример в академичните среди

9 ное 2018, 3276 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Контрареволюцията на пушачите

Защо не трябва да се смекчава забраната за пушене в заведения

Годината, в която телевизия "Алма матер" стана известна

Университетът замрази договора си с външния продуцент, който щеше да създава програма за канала

Да сканираш успеха

Гарет Уилямс, основател на търсачката за полети Skyscanner, пред "Капитал"

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Есенният филмов маратон

По-интересните заглавия на "Киномания 2018"

Ния от 9 до 5

Петата самостоятелна изложба на създателката на Water Tower Art Fest Ния Пушкарова е арт експеримент с отворено студио

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 17.11.2018 Прочетете