С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
270 26 фев 2010, 12:42, 32426 прочитания

Осъдени души

За екзекуцията от февруари 1945, или защо сред жертвите на комунизма е и днешното българско общество

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
На 14 февруари тази година сред виното, сърцата и шоколада в телевизионните новини се промъкна кратък репортаж за панихида, отслужена в памет на убитите през зимата на 1945 г.
Тя не накара никого да признае вина, нито да поиска прошка. Още по-лошо – никой не попита какво се е случило, кои са жертвите и кой палачът.

Разговора за миналото е добре да поведат именно незадаващите въпроси, родените след 1970 г. Днешните 30-40-годишни българи в разцвета на силите си, борещи се с различни кризи, откакто са навършили 10-15 години, последните пионерчета и първите сини лъвчета. Това са личностите, които получиха образованието си уж в годините на съзряването на демокрацията, но всъщност много повече по време на продължителното потръпване на трупа на комунистическия режим. Същите млади, които се стремяха към елитни гимназии и излизаха оттам с езици, но с ограничени до кандидатстудентските теми познания по история (и никакво гражданско образование).


Тази история едва обхващаше Първата световна война и годините непосредствено след нея. Много по-интересно беше Българското възраждане, борбите за освобождение и докъдето стигне поглед назад във времето, с идеална цел, доброто познаване на траките и взаимоотношенията им с прабългарите и славяните.

Новата българска история остана тема, опакована в публично мълчание, незасягана нито от учители, нито от родители. Всички чакаха написването на новите учебници, които ако не цялата истина, поне щяха да дадат друга гледна точка за събитията преди и след 09.09.1944 г.

Междувременно в публичното съзнание "Отечествен фронт" е предаване на Мартин Карбовски, а Станишев е онзи с усмивчицата.



66 години по-рано

През 1944 г. Отечествен фронт (ОФ) е лява обществено-политическа организация, която Съюзът на съветските социалистически републики (СССР) е харесал да управлява българската държава.

На 9 септември 1944 г. Отечественият фронт (с помощта на офицери от българската армия, преминали на негова страна, съветски войски и партизани) прави типичен военен преврат, войсковите му части завземат по-важните министерства и установяват контрол над съобщенията.

Напълно неконституционно правителството на ОФ издава постановления за освобождаване от длъжност на регентите проф. Богдан Филов, княз Кирил и ген. Никола Михов, които са арестувани незабавно.

Фронтът се развихря, като потъпква конституцията и действа с насилие. Като начало ОФ променя или премахва закони, забранява различни организации и ликвидира опозицията. Започват масови арести и преследване на лица, свързани със старото управление. Хората са отвличани от домовете им без обяснение и без повдигнато обвинение. Много от тях не стигат до съдебните зали. Провеждат се множество масови екзекуции. Техни жертви са всякакви личности – от полицаи и жандармеристи, участвали в потушаването на партизанските акции, до обикновени чиновници, търговци, свещеници, адвокати, учители, културни дейци. Според чуждестранни журналисти репресиите в България са най-жестоки в сравнение с останалите окупирани от съветската армия източноевропейски държави.**

Политическото насилие в България е узаконено на 30.09.1944 г., когато правителството приема Наредба-закон за съдене от Народен съд на виновниците за въвличането на страната във Втората световна война. На 20.12.1944 г. започва съдебният процес срещу регенти, министри, депутати, висши административни, съдебни и военни служители и много други. Привлеченият брой подсъдими е 11 122 души. Произнесени са общо 9155 присъди, 2618 от които смъртни, 1126 – доживотен затвор, на затвор от една до петнайсет години са осъдени 4305 души.

Два от съставите на Народния съд обявяват присъдите си на митинг пред Съдебната палата на 01.02.1945 г., а през нощта срещу 2 февруари са изпълнени екзекуциите на осъдените на смърт. Сред убитите са тримата регенти (принц Кирил, ген. Никола Михов и бившият министър-председател Богдан Филов) и други двама бивши министър-председатели - Добри Божилов и Иван Багрянов.

Екзекуциите се извършвали чрез разстрел. Един от убийците казвал на жертвите, че комунистическото бъдеще не може да бъде спряно и каузата им е бита.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Думата имат хората, които обикновено нямат думата Думата имат хората, които обикновено нямат думата

Представители на различни професии, обществени слоеве и образование ще разкажат историите си на събитието "ХОРА, които обикновено не говорят пред ХОРА"

11 апр 2019, 1586 прочитания

България е на челни позиции в Европа по намаляване броя на затворниците 2 България е на челни позиции в Европа по намаляване броя на затворниците

Общоевропейска тенденция е снижаването на престъпността и на размера на присъдите за лишаване от свобода

7 апр 2019, 2242 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Контрареволюцията на пушачите

Защо не трябва да се смекчава забраната за пушене в заведения

Ковачки се сбогува с Общинска банка

Фирмите на енергийния магнат оттеглиха исковете си срещу решението на БНБ от 2011 г., с което им беше отнет контрола

Най-дългото кацане на летище София

Пет големи европейски кандидата поискаха за 35 години столичното летище

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Кино: "Джебчии"

Семейството срещу света с простота и нежност

След Хавел и потоп

Чешкият журналист Даниел Кайзер за кнгите си "Дисидент" и "Президент" и състоянието на журналистиката в Централна и Източна Европа