Осъдени души
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Осъдени души

Проф. Богдан Филов (министър-председател от февруари 1940 до септември 1943 и регент в периодa 1943-1944 г.) е безспорен учен в областта на археологията и противоречива фигура в българската история. Осъден от Народния съд на 1 февруари 1945 г. и разстрелян същата нощ заедно с още сто държавни мъже.

Осъдени души

За екзекуцията от февруари 1945, или защо сред жертвите на комунизма е и днешното българско общество

33165 прочитания

Проф. Богдан Филов (министър-председател от февруари 1940 до септември 1943 и регент в периодa 1943-1944 г.) е безспорен учен в областта на археологията и противоречива фигура в българската история. Осъден от Народния съд на 1 февруари 1945 г. и разстрелян същата нощ заедно с още сто държавни мъже.

© www.lostbulgaria.com


На 14 февруари тази година сред виното, сърцата и шоколада в телевизионните новини се промъкна кратък репортаж за панихида, отслужена в памет на убитите през зимата на 1945 г.

Тя не накара никого да признае вина, нито да поиска прошка. Още по-лошо – никой не попита какво се е случило, кои са жертвите и кой палачът.

Разговора за миналото е добре да поведат именно незадаващите въпроси, родените след 1970 г. Днешните 30-40-годишни българи в разцвета на силите си, борещи се с различни кризи, откакто са навършили 10-15 години, последните пионерчета и първите сини лъвчета. Това са личностите, които получиха образованието си уж в годините на съзряването на демокрацията, но всъщност много повече по време на продължителното потръпване на трупа на комунистическия режим. Същите млади, които се стремяха към елитни гимназии и излизаха оттам с езици, но с ограничени до кандидатстудентските теми познания по история (и никакво гражданско образование).

Тази история едва обхващаше Първата световна война и годините непосредствено след нея. Много по-интересно беше Българското възраждане, борбите за освобождение и докъдето стигне поглед назад във времето, с идеална цел, доброто познаване на траките и взаимоотношенията им с прабългарите и славяните.

Новата българска история остана тема, опакована в публично мълчание, незасягана нито от учители, нито от родители. Всички чакаха написването на новите учебници, които ако не цялата истина, поне щяха да дадат друга гледна точка за събитията преди и след 09.09.1944 г.

Междувременно в публичното съзнание "Отечествен фронт" е предаване на Мартин Карбовски, а Станишев е онзи с усмивчицата.

66 години по-рано

През 1944 г. Отечествен фронт (ОФ) е лява обществено-политическа организация, която Съюзът на съветските социалистически републики (СССР) е харесал да управлява българската държава.

На 9 септември 1944 г. Отечественият фронт (с помощта на офицери от българската армия, преминали на негова страна, съветски войски и партизани) прави типичен военен преврат, войсковите му части завземат по-важните министерства и установяват контрол над съобщенията.

Напълно неконституционно правителството на ОФ издава постановления за освобождаване от длъжност на регентите проф. Богдан Филов, княз Кирил и ген. Никола Михов, които са арестувани незабавно.

Фронтът се развихря, като потъпква конституцията и действа с насилие. Като начало ОФ променя или премахва закони, забранява различни организации и ликвидира опозицията. Започват масови арести и преследване на лица, свързани със старото управление. Хората са отвличани от домовете им без обяснение и без повдигнато обвинение. Много от тях не стигат до съдебните зали. Провеждат се множество масови екзекуции. Техни жертви са всякакви личности – от полицаи и жандармеристи, участвали в потушаването на партизанските акции, до обикновени чиновници, търговци, свещеници, адвокати, учители, културни дейци. Според чуждестранни журналисти репресиите в България са най-жестоки в сравнение с останалите окупирани от съветската армия източноевропейски държави.**

Политическото насилие в България е узаконено на 30.09.1944 г., когато правителството приема Наредба-закон за съдене от Народен съд на виновниците за въвличането на страната във Втората световна война. На 20.12.1944 г. започва съдебният процес срещу регенти, министри, депутати, висши административни, съдебни и военни служители и много други. Привлеченият брой подсъдими е 11 122 души. Произнесени са общо 9155 присъди, 2618 от които смъртни, 1126 – доживотен затвор, на затвор от една до петнайсет години са осъдени 4305 души.

Два от съставите на Народния съд обявяват присъдите си на митинг пред Съдебната палата на 01.02.1945 г., а през нощта срещу 2 февруари са изпълнени екзекуциите на осъдените на смърт. Сред убитите са тримата регенти (принц Кирил, ген. Никола Михов и бившият министър-председател Богдан Филов) и други двама бивши министър-председатели - Добри Божилов и Иван Багрянов.

Екзекуциите се извършвали чрез разстрел. Един от убийците казвал на жертвите, че комунистическото бъдеще не може да бъде спряно и каузата им е бита.

Познавате ли проф. Станишев

Александър Димитров Станишев (1886 – 1945) е талантлив и световно признат хирург, създател на новата българска клинична хирургия. Още преди Втората световна война в знаменития учебник по оперативна техника на американския професор Торек от Колумбийския университет в Ню Йорк са дадени най-подробно, като блестящи клинични примери три негови напълно оригинални операции.

Завършва медицина в Германия, работи като асистент в болници в Мюнхен, Берн и Линдау.

През 1938 г. Катедрата по клинична хирургия на Медицинския факултет в Софийския университет се пренася в построената по лични указания на проф. Станишев сграда, отговаряща на стандартите на най-модерните немски хирургични клиники по тoва време. Катедрата въвежда и популяризира в страната всички водещи постижения на хирургията по онова време, като личният принос на проф. Станишев е изключителен.

Той е декан на Медицинския факултет, а през 1938-1939 - ректор на СУ "Свети Климент Охридски".

Трудно е да се изброят всички почетни титли и членства на проф. Станишев в различните научни институции в чужбина. И все пак ето няколко от тях – подпредседател на Международната хирургическа академия в Женева от 1935 г., почетен доктор на Берлинския университет, почетен доктор на Варшавския университет.

Германофил. ("Чувал съм го лично да казва "а нима Гьоте не е също германец", когато го провокираха волно или неволно, споменавайки името на Хитлер", пише в спомените си Драган Тенев.)

От 1 юни 1944 г. до 2 септември 1944 г. Александър Станишев е министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на Иван Багрянов.

Осъден от т.нар. Народен съд на смърт, глоба от пет милиона лева и конфискация на имуществото.

Последната си задача като лекар получава в ранните часове на 2 февруари 1945 г. - да констатира смъртта на своите току-що разстреляни колеги и приятели. Последен в изкопа с телата пада прострелян самият той.

Племенницата на друг от разстреляните във февруарската нощ – ген. Никола Михов, разказва: "Народният съд беше един ужас. Сто и един човека бяха осъдени на смърт. Това бяха трима регенти, царски съветници, всички народни представители от последното Народно събрание... Така си отидоха тези хора ценни за България, елитът на тяхното поколение си отиде. Защото тяхното поколение вече не получи право на работа, не получи право на следване. Или ако случайно завършваше, след това вече не му даваха работа или му даваха работа не по специалността. Така че цели три поколения бяха изтрити от историята на България – от икономиката, историята, медицината и всички области."

Краят

Панихидата от 14 февруари тази година почете паметта на убитите представители на българския елит от 30-те и началото на 40-те години, станали жертва на внесен отвън режим, който след това в продължение на 45 години демонстрира мащаба на своята нехуманност.

Със сигурност има гласове, които смятат, че екзекутираните са си го заслужавали, защото са вкарали България във войната, избивали са партизани, и най-лошото - били са на страната на най-голямото зло, наречено Хитлер. Да, но размерите на комунистическата пропаганда и матрицата, която е задала в мисленето на поколения българи, тепърва ще се обсъждат. Все още чакаме цялата истина и безпристрастното изваждане на всички исторически факти.

Все още предстои разрешаването на проблема с инкриминирането на комунистическия режим, извършил ужасяващи, но не достатъчно изследвани престъпления. Същността на екзекуциите от 1 февруари 1945 г. е, че скоро след като взима властта, дирижираното от СССР комунистическо правителство решава да елиминира враговете си със средствата на терора. Това е брутално ясното послание на един нов режим, който заявява, че няма да съблюдава абсолютно никакви демократични принципи, няма да допусне никакъв политически плурализъм и ще отнеме основните човешки права на българските граждани. Избиването на свързаните с предишното правителство фигури, макар да се нарича "наказание за вкарването на България във Втората световна война", не е извършено от грижа към българския народ и справедливостта, а е само претекст за въдворяването на тоталитаризъм.

Трудната тема за Държавна сигурност също попада в поредицата престъпления на комунизма. Трудна освен заради излизащите на парче факти и заради неадекватното отношение на българското общество към направените разкрития. По-възрастните не искат да си спомнят (кое точно?), а по-младите не се интересуват. Страшно е, когато новината, че сред днешните управляващи и видни общественици има доносници, които са клеветили своите съграждани, приятели и дори роднини, не предизвиква бурна реакция и остава без последствия.

Едва ли освен физическото убийство може да се измисли по-голямо престъпление срещу човечеството от това в една 7-милионна държава служители в Държавната й сигурност да бъдат 12-13 хиляди души, които всяка година разчитат на около 50 000 – 65 000 секретни сътрудници, информатори, или 1% от българското население. ДС е двойно престъпление – от една страна, кара хората да се превръщат в лъжци и предатели, а от друга, ги убеждава, че това не е нещо лошо. Затова, години по-късно, когато са разобличени, те не само не биват осъдени, но даже добиват един странен ореол на "герои".

На 14 февруари беше почетена паметта на погубения български елит.

Думата елит не визира нито безгрешност, нито политическа гениалност, нито извънредно големи хуманни прояви. Просто елитът на едно общество е онази съвкупност от личности, които имат потенциала да създадат основния за една тоталитарна власт проблем – различното мислене.

Избивайки вероятната си политическа опозиция, комунистическият режим си осигурява безметежно бъдеще с едно общество, което макар и уплашено, е доволно, че се е научило да оцелява. Нищо, че това става на цената на безкраен конформизъм, политически опортюнизъм, нагаждачество и тотална загуба на основни човешки права.

Терорът е познат прийом на недемократичните управления. По подобен начин постъпил и един древен тиранин, който запитан от друг едноличен властник кое е най-доброто управление нищо не отговорил, а го завел на едно житно поле и докато се разхождали, откъсвал стърчащите класове. Така преподал урока– най-лесно се управляват хора, сред които никой не стърчи.

*Марта Методиева е питащ човек от поколението на 30-годишните. Преподавател в НБУ, сътрудник на списание "Обектив", член на Българския хелзинкски комитет

**Цитатите са от "История на Народна Република България", Сиела, 2009. В статията са използвани материали от Христо Троански, "Убийствено червено", хроника, Издателско ателие Аб, 2003, Кралевска "Политика в съдебна тога", сп."Всяка неделя", бр.5 от 18.01.1991 г. , Ивайла Александрова, "Горещо червено", Жанет 45, 2008, Драган Тенев "Тристахилядна София и аз между двете войни", Български писател, 1997

На 14 февруари тази година сред виното, сърцата и шоколада в телевизионните новини се промъкна кратък репортаж за панихида, отслужена в памет на убитите през зимата на 1945 г.

Тя не накара никого да признае вина, нито да поиска прошка. Още по-лошо – никой не попита какво се е случило, кои са жертвите и кой палачът.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

270 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Съдник
    • -10
    • +226

    Трябва да се отбележи, че такова поголовно изтребление на интелигенция е нямало в друга нагазена от Червената армия държава - нито в Унгария, нито в Чехия, нито в Полша. Това дава и част от отговора за лиспа на дисидентство в България през комунизма. "Аus Nichts kommt Nichts" - От нищо нещо не се ражда. Но още повече ме е яд, че ченгесарската посткомунистическа прослойка победи в усилията си да не допусне съд за комунистическите палачи. Тя знаеше, ако обществото беше намерило сили да организира процес и осъди тогава все още живите палачи, подобно на Адолф Айхман и други скатани нацисти, то следващите на дневен ред бяха тея с досиетата, кредитните милионери с партийно-ченгесарска мисия, каналите за оръжие и хероин, задграничните дружества. Т.е. щеше да дойде и техният ред. Но това не стана, те победиха, а ние загубихме. Затова сме на този хал.
    Икономическото положение на обществото е функция на състоянието на неговия морал. Не случайно ЕС постави разкриването на досиетата като един от първите императиви за приемането ни..

  • 2
    Avatar :-|
    Дракон

    Бог да ги прости загиналите, добри или лоши освен да си спомним за тях и да ги почетем, като хора държали на народа и отечеството си, друго не можем да сторим... За разлика от родотстъпницете мерзавци след тях, чиито деца и внуци днес претендират да са елит, въпреки , че и те са същата сбирщина подажници (и боклуци), като предците си. И това за съжаление многото откраднати от тях от народа пари не могат да поправят.

    Поздравления за авторката!! Много тъжен, но и истински текст...
    Поздравления и за редакторите на вестник Капитал, че в това време на възраждаща се милиционерска /неосоциалистическа/ власт имате смелостта да публикувате подобни статии.

    А иначе Петко Бочаров го бе казал много добре:
    "Проблемът на българската нация е, че е болна в душата си от 1945 година насам..."
    _____________

    От един българин на 33.

  • 3
    Avatar :-|
    емигрант

    До коментар [#1] от "Съдник":да така е г-н съдник,за съжаление сте прав само тъмнина в българия

  • 4
    Avatar :-|
    емигрант

    До коментар [#1] от "Съдник":да така е г-н съдник,за съжаление сте прав само тъмнина в българия

  • 5
    Avatar :-|
    антикомунист
    • -227
    • +54

    Кой е осъден и разстрелян ли? Ами.. същите ояли се народни палачи, които тогава са ни управлявали, така, както и днес... И какво сте го изтъпанчили тоя мрасник Филов, с влажен поглед... Не една, а поне три смъртни присъди заслужава професорът-археолог.. и всеки, който съвсем малко е чел история ще го потвърди... Учения с фашистките мустачки е убил хиляди хора... Какво заслужава??? А Кирил, А Михов - мачкали са народа в поредица от кръвожадни, нецивилизовани диктатури с една единствена цел - да се налапат с кинти... Е, с с малки изключения... но покрай сухото гори и суровото :) И са били прави партизаните в началото... Същото трябваше да се случи и на 10 ноември, а не сега Лилов и Лубен Гоцев да ми дават акъл... Това е мнението на тридесет годишните...

  • 6
    Avatar :-|
    Spiegel

    Ако дърво падне в гората и наоколо няма жива душа, издава ли шум или не дървото?

  • 7
    kk avatar :-|
    k

    Поздравления към авторката и редакторите!

  • 8
    johny avatar :-|
    Johny

    До "антикомунист"
    Ти си нагледен пример за единица мярка ИДИОТИЗЪМ. България е на този хал благодарение на такива като теб и твоите родители. А ако това наистина е мнението на тридесет годишните мисля, че няма смисъл да остарявате!!!!

  • 9
    superhristo avatar :-|
    Камю

    Много интересна и добре написана статия. Респект ...

  • 10
    Avatar :-|
    Kитаец
    • -12
    • +107

    Антикомунист, жалко че комунистическата пропаганда е хванала корени и сред младите. Ако беше вярна логиката ти, щяхме да се разминем с 50 жертви, а не 50 хиляди. И сред тях нямаше да има хора с единственото прегрешение, че са били адвокати, аптекари, лекари, офицери, инженери, индустриалци и изобщо по-образовани от онея с цървулите.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK