С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
270 26 фев 2010, 12:42, 32760 прочитания

Осъдени души

За екзекуцията от февруари 1945, или защо сред жертвите на комунизма е и днешното българско общество

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Познавате ли проф. Станишев

Александър Димитров Станишев (1886 – 1945) е талантлив и световно признат хирург, създател на новата българска клинична хирургия. Още преди Втората световна война в знаменития учебник по оперативна техника на американския професор Торек от Колумбийския университет в Ню Йорк са дадени най-подробно, като блестящи клинични примери три негови напълно оригинални операции.

Завършва медицина в Германия, работи като асистент в болници в Мюнхен, Берн и Линдау.


През 1938 г. Катедрата по клинична хирургия на Медицинския факултет в Софийския университет се пренася в построената по лични указания на проф. Станишев сграда, отговаряща на стандартите на най-модерните немски хирургични клиники по тoва време. Катедрата въвежда и популяризира в страната всички водещи постижения на хирургията по онова време, като личният принос на проф. Станишев е изключителен.

Той е декан на Медицинския факултет, а през 1938-1939 - ректор на СУ "Свети Климент Охридски".

Трудно е да се изброят всички почетни титли и членства на проф. Станишев в различните научни институции в чужбина. И все пак ето няколко от тях – подпредседател на Международната хирургическа академия в Женева от 1935 г., почетен доктор на Берлинския университет, почетен доктор на Варшавския университет.



Германофил. ("Чувал съм го лично да казва "а нима Гьоте не е също германец", когато го провокираха волно или неволно, споменавайки името на Хитлер", пише в спомените си Драган Тенев.)

От 1 юни 1944 г. до 2 септември 1944 г. Александър Станишев е министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на Иван Багрянов.

Осъден от т.нар. Народен съд на смърт, глоба от пет милиона лева и конфискация на имуществото.
Последната си задача като лекар получава в ранните часове на 2 февруари 1945 г. - да констатира смъртта на своите току-що разстреляни колеги и приятели. Последен в изкопа с телата пада прострелян самият той.

Племенницата на друг от разстреляните във февруарската нощ – ген. Никола Михов, разказва: "Народният съд беше един ужас. Сто и един човека бяха осъдени на смърт. Това бяха трима регенти, царски съветници, всички народни представители от последното Народно събрание... Така си отидоха тези хора ценни за България, елитът на тяхното поколение си отиде. Защото тяхното поколение вече не получи право на работа, не получи право на следване. Или ако случайно завършваше, след това вече не му даваха работа или му даваха работа не по специалността. Така че цели три поколения бяха изтрити от историята на България – от икономиката, историята, медицината и всички области."

Краят

Панихидата от 14 февруари тази година почете паметта на убитите представители на българския елит от 30-те и началото на 40-те години, станали жертва на внесен отвън режим, който след това в продължение на 45 години демонстрира мащаба на своята нехуманност.

Със сигурност има гласове, които смятат, че екзекутираните са си го заслужавали, защото са вкарали България във войната, избивали са партизани, и най-лошото -  били са на страната на най-голямото зло, наречено Хитлер. Да, но размерите на комунистическата пропаганда и матрицата, която е задала в мисленето на поколения българи, тепърва ще се обсъждат. Все още чакаме цялата истина и безпристрастното изваждане на всички исторически факти.

Все още предстои разрешаването на проблема с инкриминирането на комунистическия режим, извършил ужасяващи, но не достатъчно изследвани престъпления. Същността на екзекуциите от 1 февруари 1945 г. е, че скоро след като взима властта, дирижираното от СССР комунистическо правителство решава да елиминира враговете си със средствата на терора. Това е брутално ясното послание на един нов режим, който заявява, че няма да съблюдава абсолютно никакви демократични принципи, няма да допусне никакъв политически плурализъм и ще отнеме основните човешки права на българските граждани. Избиването на свързаните с предишното правителство фигури, макар да се нарича "наказание за вкарването на България във Втората световна война", не е извършено от грижа към българския народ и справедливостта, а е само претекст за въдворяването на тоталитаризъм.

Трудната тема за Държавна сигурност също попада в поредицата престъпления на комунизма. Трудна освен заради излизащите на парче факти и заради неадекватното отношение на българското общество към направените разкрития. По-възрастните не искат да си спомнят (кое точно?), а по-младите не се интересуват. Страшно е, когато новината, че сред днешните управляващи и видни общественици има доносници, които са клеветили своите съграждани, приятели и дори роднини, не предизвиква бурна реакция и остава без последствия.

Едва ли освен физическото убийство може да се измисли по-голямо престъпление срещу човечеството от това в една 7-милионна държава служители в Държавната й сигурност да бъдат 12-13 хиляди души, които всяка година разчитат на около 50 000 – 65 000 секретни сътрудници, информатори, или 1% от българското население. ДС е двойно престъпление – от една страна, кара хората да се превръщат в лъжци и предатели, а от друга, ги убеждава, че това не е нещо лошо. Затова, години по-късно, когато са разобличени, те не само не биват осъдени, но даже добиват един странен ореол на "герои".
На 14 февруари беше почетена паметта на погубения български елит.

Думата елит не визира нито безгрешност, нито политическа гениалност, нито извънредно големи хуманни прояви. Просто елитът на едно общество е онази съвкупност от личности, които имат потенциала да създадат основния за една тоталитарна власт проблем – различното мислене.

Избивайки вероятната си политическа опозиция, комунистическият режим си осигурява безметежно бъдеще с едно общество, което макар и уплашено, е доволно, че се е научило да оцелява. Нищо, че това става на цената на безкраен конформизъм, политически опортюнизъм, нагаждачество и тотална загуба на основни човешки права.

Терорът е познат прийом на недемократичните управления. По подобен начин постъпил и един древен тиранин, който запитан от друг едноличен властник кое е най-доброто управление нищо не отговорил, а го завел на едно житно поле и докато се разхождали, откъсвал стърчащите класове. Така преподал урока– най-лесно се управляват хора, сред които никой не стърчи.

*Марта Методиева е питащ човек от поколението на 30-годишните. Преподавател в НБУ, сътрудник на списание "Обектив", член на Българския хелзинкски комитет

**Цитатите са от "История на Народна Република България", Сиела, 2009. В статията са използвани материали от Христо Троански, "Убийствено червено", хроника, Издателско ателие Аб, 2003, Кралевска "Политика в съдебна тога", сп."Всяка неделя", бр.5 от 18.01.1991 г. , Ивайла Александрова, "Горещо червено", Жанет 45, 2008, Драган Тенев "Тристахилядна София и аз между двете войни", Български писател, 1997

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2042 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 2813 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Контрареволюцията на пушачите

Защо не трябва да се смекчава забраната за пушене в заведения

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10