С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
329 26 фев 2010, 14:15, 25614 прочитания

Контрареволюцията на пушачите

Защо не трябва да се смекчава забраната за пушене в заведения

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Инфографика



Отворете вратата, прекрачете прага, вдишайте. Добре дошли в средностатистическо българско кафене. Разтъркайте насълзените си от дима очи, преди да прочетете менюто: днес заведението предлага над 4000 химикала, за 250 от които се знае, че са вредни, а 50 от тези 250 са сред причинителите на рак.

Всичко това е само част от екстрите на пасивното пушене, на което са изложени и главните действащи лица, и статистите във филма за пушенето на обществени места. Тази серия вече сте я гледали. Трейлърът на продължението предлагаше сериозна промяна в сценария. Ако нещата вървят както са тръгнали обаче, различното бъдеще може и да не се състои и димът ще продължи да люти в гърлата ви – независимо дали го искате или не.


Каква я мислехме, каква стана

През май миналата година, по време на предишното управление, парламентът прие промени в Закона за здравето, които забраниха пушенето на закрити обществени места. Ограничението трябваше да влезе в сила от 1 юни 2010 г. Това означаваше всички барове, дискотеки и заведения за хранене да осъмнат с въздух, лишен от тежкия аромат на тютюна. Още по време на гласуването на поправките драматичната дискусия разграничи два ясно обособени лагера: на пушачите и на непушачите. И докато противниците на дима празнуваха, от страна на пристрастените към цигарите се чуха възражения срещу своеобразното дискриминиране на правото им да палят цигара и съмнения, че подобен силно рестриктивен закон би се спазвал.

Няколко месеца по-късно, когато споровете бяха отшумели, войната се разгоря с нова сила. На 18 февруари депутатите от ГЕРБ Димитър Лазаров, Иван Иванов и Светлин Танчев внесоха предложение за промяна в Закона за здравето, с която да се либерализира забраната за пушене на обществени места. Предложението им предстои да извърви поетапния си път на обсъждане в правна комисия, в комисията по здравеопазване, а след това и в парламентарна зала – по всичко личи обаче, че има сериозни шансове за успех.



Желанието за промяна е политическо решение на парламентарната група на ГЕРБ, взето след дебат и подкрепено от 65 представители на управляващите.

Идеята им е да се облекчи рестриктивният режим при заведенията за хранене, баровете и дискотеките. Според замисъла на контрареволюционерите собствениците на заведения с площ под 100 кв. м ще могат сами да избират дали заведението да е за пушачи или за непушачи. По-големите заведения – над 100 кв. м, поначало ще бъдат за непушачи, но в случай че съдържателите им решат, те ще могат да обособяват помещение за пушене – изолирано (по план) с плътни стени и снабдено с вентилационна система, която ще трябва да отговаря на определени стандарти.

Основните им мотиви са насочени в защита на икономиката и хотелско-ресторантьорския и развлекателния бизнес, който по техни думи може да претърпят  големи финансови загуби при въвеждане на пълна забрана – особено по време на криза. "Икономически проблем е. Знаем, че отглеждането, производството и преработката на тютюн е традиционен отрасъл в селското стопанство", загрижи се за тютюневата индустрия един от вносителите на предложенията за либерализиране - Иван Иванов, депутат от ГЕРБ. А председателят на здравната комисия в парламента Лъчезар Иванов (ГЕРБ) изрази притеснението си към правата на пушачите, които по думите му са по-важни от икономическия фактор: "И аз не пуша, обаче има хора, които пушат и може би те са 50 на 50. Тоест правата на едните не трябва да бъдат засягани за сметка на правата на другите."

Изборът да субсидират тютюневата индустрия за своя сметка е избор на 2.9 млн. българи (тяхна е заслугата за третото ни място в класация на ЕС – след Гърция и Унгария). Тяхното свободно право върху собствения им живот е неоспоримо. Отвъд правата на пристрастените към никотина обаче остава повече от половината непушещо население, обречено на мълчаливо преглъщане на статуквото. Именно тази част от хората са и основният таргет на рестрикциите за пушене на обществено място, които трябва да бъдат въведени.

Право да дишаш

Средата с тютюнев дим (СТД), позната също като вторично или пасивно пушене, е класирана от Международната агенция на Световната здравна организация като канцероген (причинител на рак) от клас А. Всяка година според данни на Националния раков институт към министерството на здравеопазването в Америка около 3000 американци непушачи умират от рак на белите дробове вследствие на чуждия пушек, на който са изложени.

Според службата дори само живота с пушач увеличава риска от подобно злокачествено заболяване с 20-30%. Ракът е само един от възможните изходи наред с негативните ефекти като увеличен риск от респираторни заболявания, обостряне при хора с астма, алергии и хронично обструктивно белодробно заболяване, инфаркт и целия пакет екстри, които се предлагат при активното пушене. В държавите от ЕС над 79 000 пълнолетни лица умират годишно вследствие на заболявания, причинени от пасивно пушене, сочат данните от изследване на Европейското дружество по респираторни заболявания, Британската организация за изследване на рака и Institute National du Cancer във Франция, при това проведено преди присъединяването на пушеща България към ЕС. Стряскащата статистика е публикувана в "Зелена книга: Към Европа без тютюнев дим: политически опции на ниво ЕС", съставена по инициатива на Европейската комисия през януари 2007 г.

Според изследване на "Евробарометър", публикувано през 2009, 14% от непушачите и близо една четвърт от пушачите са изложени ежедневно на тютюневия дим на други пушачи . Най-големите концентрации на среда с тютюнев дим са в баровете и дискотеките, сочи проучване, проведено 2001-2002 г. в седем европейски града и цитирано в "Зелена книга". Данните от него показват, че 4-часово излагане на въздействие в дискотека е равносилно на едномесечен съвместен живот с пушач. Танцува ли ви се?

И докато пушачите казват "ами не ходете там, щом не ви харесва", а бизнесът размахва предполагаемите си загуби, при една група хора изборът често е въпрос на оцеляване. Става дума за онези, за които ресторантите, баровете и дискотеките са работна среда - сервитьори, бармани... Според доклад на Европейската комисия от юни 2009 броят на смъртните случаи в ЕС, които се приписват на пасивното пушене в офиси и барове/ресторанти през 2008, е 6007 – 2500 от починалите са непушещи служители. Около една трета от тези служители работят в хотелско-ресторантьорския сектор и заведенията. Още по-голям е броят на починалите пушещи служители, които са приемали чуждия дим като бонус към собствения си навик. Ако се приеме либерализираната забрана, именно те ще са хората, които няма да могат да избират – дали да направят компромис за приятел пушач, или да се предпазят от пасивното пушене. Още повече че към момента в България не се предвижда в помещенията за непушачи да не се сервира храна – мярка, която се предприема в различни страни с цел възможно най-ограничен контакт на обслужващите с тютюневия дим.

Другият проблем на режима на изключенията е в самата вентилационна система. Технологиите, които се използват, нямат голям ефект върху нивата на замърсителите в средата с тютюнев дим в закрити помещения: разделението, прочистването на въздуха и проветряването не могат напълно да елиминират ефектите от пасивното пушене. Безопасни нива пасивен пушек няма: единственият сигурен път към отстраняването на дима е непушенето – поне в затворени помещения.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 1906 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 2649 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
И мрежата изпуши

Дебатът около забраната за пушене се развихри онлайн

Още от Капитал
Хранителна добавка към лекарствения бизнес

Германският генеричен гигант Stada купи чешкия производител на хранителни добавки Walmark в показателна за дефектите на свръхрегулирания лекарствен пазар сделка

Внимавай с Aliexpress

Кои са най-честите рискове при покупки от китайската онлайн платформа

Местните избори отвъд резултатите

В София и други градове проличаха възможности за по-широк фронт срещу наложения от ГЕРБ модел на управление

Мавродиев, който назначи Мавродиев, който вдигна заплатата на Мавродиев

В явен конфликт на интереси директорът на ББР се е избрал да управлява дъщерни дружества и е увеличил възнаграждението си

К като "Култура", К като "край"

"К - вестник за критика, дебати и културни удоволствия" спира да излиза в началото на следващата година

Книга: "Истории от 90-те"

Сборникът "Истории от 90-те" дава поглед към размирното десетилетие без излишна сантименталност

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10