С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
329 26 фев 2010, 14:15, 25486 прочитания

Контрареволюцията на пушачите

Защо не трябва да се смекчава забраната за пушене в заведения

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Инфографика

Ако забраната изпуши

От 2005 г. в България действа закон, който (би трябвало) да ограничава пушенето в затворени пространства и да отделя пушещите от непушещите. Затова и, ако изобщо си спомняте, бяха въведени залите за непушачи в заведенията. Практиката обаче показа, че "помещението" за непушачи най-често е свързано с отнасяне на пепелника от масата – местата са обект на скоростни метаморфози. В случай че предложенията на протютюневата група депутати се приемат, ситуацията в голяма степен ще си остане същата. "Ако се приеме предложението, това означава че няма воля за промяна и съответно няма да има промяна от сегашното положение, а то е да се дими навсякъде, дори и където в момента е забранено.

Голямото последствие ще е обаче огорчението на мнозина, които вече се питат дали България се стреми към догонване на цивилизования свят, или иска да си остане държава от местни бабаити,  незаинтересовани от обществения интерес", казва Орлин Мирчев, инициатор и координатор на петицията "Да остане в сила забраната за пушене". Режимът, който дава право на избор на собствениците на заведения под 100 квадрата (вероятно една немалка част от заведенията), реално ще превърне почти всички места в места за пушачи.


"Ще го направя за пушачи, защото иначе ще фалирам – предпочитам да мога да си платя сметките. Не ме е страх, че непушачите могат да спрат да идват – сега как идват. Нищо няма да се промени", категоричен е Чавдар, собственик на подобно заведение в центъра на столицата. Освен това ползите от полуразрешителния режим няма как да се сравнят с тези при изцяло забранителния.

Данните от различни европейски доклади показват, че при частично разрешителния режим ефектът на намаляване на средата с тютюнев дим е равен на около половината от ефекта върху навиците за пушене в сравнение с изцяло рестриктивната политика. Чуждият опит при по-либералната политика също е в тази посока: в Испания например при същите условия две години и половина след въвеждането на частично разрешителния режим едва 10% от баровете и 15% от ресторантите са решили да сложат забрана за пушене. Всичко това се превръща в дискриминационен натиск върху непушачите, които в общия случай са и по-толерантната част от населението. Те, заедно с персонала на заведенията, биха били най-онеправдани в ситуацията на полузабрана.

Всъщност от подобни нестроги мерки биха пострадали и самите пушачи. Тоталната забрана денормализира пушенето в очите на хората и доказано стимулира отказването, или поне опитите. В Ирландия например според 80% от бившите пушачи забраната е била мотивираща за отказа им или поне им е помогнала да не започнат отново, сочат данни, цитирани в "Зелена книга". От друга страна, икономическите и бизнес притесненията също не са напълно основателни – дори не само в етичен аспект. Проучвания показват, че разликите в обема на продажбите на заведенията в страни, в които е въведена забраната, не са значителни и са в рамките на един процент. Освен това при равнопоставен забранителен режим едва ли би се стигнало до тотален всеобщ отказ от ходене на заведение, още повече че първоначалният спад е следван от завръщане на клиентите и приемане на правилата.



За сметка на това изследванията отчитат значителни плюсове в икономически план. В основата им са загубите, които системата на здравеопазването регистрира от пушене. През 2000 г. икономическият товар от употребата на тютюн е изчислен на 1.4% от брутния вътрешен продукт на ЕС. Основно макроикономическата тежест на излагането на среда с тютюнев дим е свързана с медицинските разходи за лечение на заболяванията вследствие на пушека, намаляване на продуктивността на служителите, по-чести отпуски по болест, повече щети от пожари, по-честа нужда от освежаващи ремонти в помещенията, в които се пуши, сочи доклад на ЕК.

Най-ясно икономическите ползи от забраната се виждат в данните за спестените разходи в страните от Острова, където забраната е пълна - сумите са между 57.4 млн. и над милиард паунда. И ако се питате откъде са дошли, обяснението е в по-малкото случаи на инфаркт (-17% за Шотландия), по-малкото респираторни проблеми на персонала на заведенията (до -50%).

Забраната все още ли ви е скъпа и коя всъщност е по-високата цена?
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Готвим приема на първите студенти по хуманна медицина Готвим приема на първите студенти по хуманна медицина

Проф. д-р Магдалена Миткова, ректор на университет "Проф. д-р Асен Златаров"

10 май 2019, 3403 прочитания

Бизнесът с кауза – тогава, когато всички печелят Бизнесът с кауза – тогава, когато всички печелят

Изпълнителният директор на фондация "Сийдър" - Александрина Димитрова, за смисъла и нуждата от помощ

2 май 2019, 88 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
И мрежата изпуши

Дебатът около забраната за пушене се развихри онлайн

Още едни желаещи да строят небостъргач в София

Група пловдивско-джебелски строителни предприемачи с планове за 90-метрова сграда в "Дружба 2"

Зденек Турек: Българската икономика получи своя справедлив дял от глобализацията

Банките са готови за Brexit, смята главният изпълнителен директор на европейското звено на Citibank

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Арх. Стефка Георгиева и елегантният брутализъм

Виена се запознава с наследството на една изключителна българска архитектка. Ние също.

Made in Poland

"АБВ на полския дизайн" в Пловдив изследва един век история и поставя въпроса за преосмислянето на миналото