С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
5 12 мар 2010, 11:52, 8816 прочитания

Архитектът Жан Нувел: Стига клонирани градове

Бедните държави също имат шанс за удачни и красиви сгради

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Експонати с изтекъл срок на годност

Защо голяма част от музеите и галериите в България са скучни за хората

11 мар 2011
Профил

Жан Нувел е френски архитект, построил над 200 сгради в различни държави, като голяма част от тях единодушно влизат в графата "забележителни". Сред тях са Институтът за арабския свят в Париж, кулата "Агбар" в Барселона, преустроените резервоари за газ във Виена, централата на корпорацията Dentsu в Токио и още доста други...
 

"Аз съм архитектът. Ти сигурно имаш много въпроси, но... някои от моите отговори ще разбереш, а други не
." Този цитат от "Матрицата" кънти в главата ми, докато отивам да се срещна с Жан Нувел – архитектът, който не само е направил десетки зашеметяващо добри проекти, но е и със статут на звезда. Той е участвал в създаването на над 200 сгради и е носител на наградата "Притцкер", която се дава на тези, чиято "работа показва комбинация от талант, визия и отговорност, които водят до постоянен и значителен принос за човечеството и строителната среда чрез изкуството на архитектурата". Така той попада в изтънчената компания на Кензо Танге, Франк Гери, Норман Фостър, Заха Хадид и още двайсетина души, променили градската среда по целия свят.
 
Разбира се, Жан Нувел има толкова общо с архитекта от "Матрицата", колкото аз със Нео. Той е на 65 години и тази възраст изглежда малка за толкова много сгради, проектирани от него, покрай които не просто минаваш, а отиваш специално да видиш.

"Архитектурата не е просто да измислиш някаква сграда – да нарисуваш нещо и да кажеш "имам желание да го построя", казва Жан Нувел. И веднага категорично поклаща глава: "Не. Архитектурата е отговор на зададен въпрос. Уместността, връзката на този отговор със средата – това е добрата архитектура."


Последните години той не само проектира сгради, но и упорито обяснява визията си за градовете, хората и средата, в която живеят и работят. През 2005 г. Жан Нувел организира изложба в датския Louisiana Museum of Modern Art, където показва своите принципи за архитектурата. Идеите и мислите си той описва в кратък текст, станал известен по-късно като "Манифеста Луизиана". Огнен и загрижен призив, който трудно може да бъде преразказан. Вижте:

"През 2005 повече от всякога архитектурата унищожава места, банализира ги, насилва ги. Понякога тя подменя пространствата, създава в тях свой собствен образ, който е още един начин да ги заличи. Във времена, когато ние тичаме през света все по-бързо и по-бързо, когато гледаме и слушаме едни и същи глобални мрежи, когато споделяме чувствата си за едни и същи бедствия, когато танцуваме на едни и същи хитове, гледаме същите мачове, когато ни заливат едни и същи филми, в които звездата е глобална, когато президентът на една страна иска да управлява света, когато пазаруваме в клонирани молове, работим зад едни и същи окачени фасади и когато каквото и хубаво да излезе от това, то не става част глобалните приоритети, глобалната икономика подчертава значението на доминиращата архитектура - тази, която претендира "ние нямаме нужда от контекст". И въпреки това дебат за това галопиращо безумие липсва: архитектурната критика е доволна от естетически и стилистични разсъждения, лишени от какъвто и да било анализ на реалността, и игнорира съдбоносния исторически сблъсък - че все повече с всеки ден налага глобална архитектура вместо архитектура на ситуациите, обща архитектура вместо специфична."

Както става ясно и от манифеста, Жан Нувел не е само архитект, който седи в ателието си над чертожната дъска. Той проектира не просто сгради, а по-скоро строи идеи за хората и живота.



Жан Нувел беше в София, за да участва във форума на архитектурното списание Abitare на тема "Трябват ли ни музеи и галерии". Отговорът на този въпрос, разбира се, е ясен, по-важното е по-скоро какви да са те. "Аз съм против музеите, които са просто хранилища, където само се пазят някакви неща като в библиотека или пък просто се излагат закачени на стените като в албум", казва Жан Нувел. За него тези пространства носят по-особена енергия, защото когато човечеството е оставило в предишен епизод на историята "култовото" и го е заменило с "културното", музеите са станали "духовни, трансцедентални пространства". "Аз мисля, че изкуството трябва да се прави, за да бъде разглеждано в контекста на града, на обществения живот, на удоволствието, защото градът е мястото, където ядем, пием спим, работим, живеем и се чувстваме добре. Изкуството трябва да общува с града – със сградите, които са там, с релефа, дърветата и като цяло с дълбочината на всички пространства. Първото измерение на изкуството, разбира се, трябва да бъде отношението му с човека, но и средата е важна. А сега често изкуството изсъхва в места, които са повече за консервация и съхранение, а не за показване", казва Жан Нувел. Когато прави музеи (а той има в портфолиото си няколко), той вижда задачата си в това да събори стените между тях и града. "Не искам това да е само пространство – постройка със стълби, в която влизаш, като буташ вратата. Това все пак е един елемент от града, място, където си почиваме и се разхождаме", категоричен е архитектът.

Идеята за връзката между средата и сградите е наистина важна за него. "Трябва всеки път да се работи с конкретните особености на географията и историята. Тази пресечна точка носи смисъл и ролята на архитекта е да използва условията на ситуацията."

Това вероятно е и причината Жан Нувел да определя един от последните си проекти – за Лувъра в Абу Даби, за "най-голямото предизвикателство" в работата си досега. Преди време най-богатото от Обединените арабски емирства сключи договор с френския музей да използва името му и част от колекцията срещу сумата от 525 млн. долара. За богатата арабска държава парите не са проблем, но това, което прави проекта труден за Жан Нувел, е друго. "Предизвикателство е, защото трябва да се построи на място, където няма нищо. Това е един остров, покрит с пустинен пясък", въздъхва архитектът. Там няма среда, нито история – никакъв контекст. Предложението на Нувел всъщност представлява цял квартал от града, в който можеш да се разхождаш, със собствен микроклимат. Там има няколко сгради, предпазвани от купол с диаметър от 180 метра, и той ще бъде направен така, че да пропуска светлина. Всъщност куполите ще са два и те ще пропускат светлина от различни места, така че ще има светли петна, които ще бъдат в непрекъснато движение. Това ще бъде като едно сито, което непрекъснато филтрира светлината. "Целта е не само светлината да се регулира, защото там тя е много, но и непрекъснато да има игра с нея – тя да се разхожда от място на място. Всичко това е много чувствителна и деликатна работа", разказва развълнувано Жан Нувел.

Да построиш нещо внушително и важно в една от най-богатите страни изглежда по-постижимо, отколкото например в България, но за френския архитект и бедните държави имат шанс. "Вярно е, че често архитектурата е израз на господство и пари", обяснява Нувел. Според него, ако погледнем в историята, ще видим, че всички места, които са доминирали света – Рим, Атина, Венеция, Париж – всички, практически всички са увековечили столиците си чрез архитектурата. "Това, което се случва в момента в Абу Даби, е същото и е логично", смята Жан Нувел. Той обаче има примери и за обратното – за интересни и осъществени проекти за училища в Буркина Фасо и школа за танци в Куба. "Те са направени с леки материали, с цветове, с интересни форми... И това не струва нищо, но в същото време е изкуство", категоричен е той.

Известно време се чудя има ли смисъл въобще да питам Жан Нувел какво мисли за София – дали няма да го поставя в неловка ситуация. В крайна сметка решавам да му задам въпроса може ли по сградите и вида на столицата да си направи извод за хората, които живеят в нея. Той любезно пропуска конкретния отговор и казва, че вижда голяма разлика от предишния път, когато е бил тук, преди десетина години. "Виждам, че градът се е адаптирал много добре към новите икономически условия. Станал е много по-западен в своето излъчване", смята Жан Нувел. Според него в София вече има някакво усещане за принадлежност към европейския запад. "Градът е като един живот и се надявам силният момент за София тепърва да предстои. Това е един много жив и оптимистичен град и ако това продължи така, може да ни поднесе приятни изненади", деликатно обобщава архитектът.

При Жан Нувел има и друго интересно – той е известен не само в архитектурните среди и наистина има статут на звезда. Преди няколко години Брад Пит и Анджелина Джоли кръстиха първородното си дете на негово име. Дъщеря им се казва Шило Нувел Джоли Пит. "Това, че си известен, не доказва нищо, не е гаранция за нищо. Аз винаги съм казвал, че предпочитам сградите ми да са по-известни от мен и, слава богу, това ми се случи", казва архитектът. Според него от известността има и ползи. "Това ми помага по някакъв начин, защото ми позволява да отида по-далече в своите идеи. Хората ми имат доверие и това е важно, но в същото време е и още по-голяма отговорност. Непрекъснато се опитвам да направя нещо повече", казва Жан Нувел.

Макар че сградите, които френският архитект прави, изглеждат като от бъдещето, той не смята, че може да се предвиди как ще изглеждат градовете след примерно 20 години. "Абсолютно невъзможно ми е да предвидя какво ще се случи, самата идея за това е абсурдна", казва Нувел. Той припомня, че всеки път когато архитектите утописти са се опитали да предскажат какво ще се случи, са се проваляли. "Според мен основната цел на един архитект трябва да е да остави свидетелство за днешното време. Ние живеем и работим в сегашния момент и не трябва да се отдалечаваме от него. Трябва да знаем как се живее, какво се случва и всеки път да намираме баланса между идеала и реалността", обяснява френският архитект.

За десерт ето ви още нещо от манифеста на Жан Нувел: "Стига толкова конфекция от животи. Стига толкова клонирани градове, глобални офиси и пренаселени домове! Ние искаме да можем да продължим да пътуваме, да слушаме спонтанна музика, да живеем в места, обживяни според тяхната собствена индивидуалност, да срещаме мъже и жени, които измислят тяхна собствена култура, да откриваме непознати цветове."

Сега се огледайте наоколо и ще разберете защо Жан Нувел е и малко трагичен герой. Той вижда големите бъгове в матрицата и истински страда от тях. Хубавото е, че се и опитва да ги поправи. До момента, с над 200 сгради.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Съоснователят на "Телерик" ще открие конференцията "Образование за бъдеще" Съоснователят на "Телерик" ще открие конференцията "Образование за бъдеще"

Светозар Георгиев ще зададе посоката на конференцията с първата лекция на 23 ноември

15 ное 2018, 2522 прочитания

Ректорът на варненския ТУ ще бъде отстранен заради плагиатство 3 Ректорът на варненския ТУ ще бъде отстранен заради плагиатство

Случаят е без аналог и според МОН трябва да послужи за пример в академичните среди

9 ное 2018, 3453 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
А твоето дете колко пуши?

Читатели на Капитал зададоха въпрос на депутатите: "Дали ако вашите деца започват да пушат сега щяхте да внесете промените?"

Защо се задавя германският мотор

Германия трябва да използва момента да се подготви за пренастройване на икономиката си сега, докато растежът още е солиден и демографската криза не се усеща силно

Годината, в която телевизия "Алма матер" стана известна

Университетът замрази договора си с външния продуцент, който щеше да създава програма за канала

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Есенният филмов маратон

По-интересните заглавия на "Киномания 2018"

Всичко е игра

Изложба изследва сложното взаимодействие между видеоигрите и реалността

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица

Емисия

DAILY @7PM // 18.11.2018 Прочетете