С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
  • K:Reader - изданията
2 19 мар 2010, 13:03, 6094 прочитания

Жабче пие хапче

Центърът за социална рехабилитация и адаптация във Варна прави опит да изведе ромите от самоизолацията им

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Изплашен до смърт от ниския, пълен, брадат мъж, малкият Роко излетял през вратата с писъци и се втурнал из лабиринта на циганското гетото. Тичал колкото му държат краката. Когато го открили, бил вече на другия му край, без дъх, върху раменете на майка си. Чак тогава разбрали, че се страхува от мъже, защото е израснал само сред сестрите и многобройните си лели.
В ромската махала "Максуда" във Варна къщите, скрити зад неизмазани огради, се редуват с порти, над които тежат цветни гипсови тигри, четири-пететажни несъразмерни постройки с грозни тераси...

Всички сателитни антени гледат съсредоточено в една посока. "Децата, които живеят с майките си и възрастните хора в семействата, са обречени на безкрайните сериали и турските телевизионни програми", обяснява Радостина Петрова. Тя е директор на центъра за социална рехабилитация и адаптация на деца от малцинствен произход във Варна. "Жените почти не напускат домовете си, много от тях не са стигали дори до центъра на града, който е само на няколкостотин метра оттам, твърди тя. Социалните им контакти са сведени до нула. Почти не разговарят."


И въпреки всичко занималнята на центъра на улица "Зограф" е пълна. Според Радостина от миналата година нещата изглеждат дори оптимистично. Броят на децата расте и вече е тясно.

На десет години повечето роми не говорят български. Не могат да четат и пишат, трудно назовават цветовете. Понякога точно езиковата бариера открива други канали за възприемчивостта на по-отворените. Гетото обаче ги убива. Звучи парадоксално, но тук семейството и училището сякаш са влезли в лукав съюз.

Бай Божко е един от босовете в махалата. Неговите внуци не ходят на училище, въпреки че единият от тях е будно и умно дете. "Купихме му тетрадки и учебници, обещахме 120 лв. еднократна помощ на родителите, но нищо не помогна, разказва Радостина . "Няма кой да го води на училище", отсякъл дядото, въпреки че в семейната къща живеят 14 възрастни. Всеки от тях си има работа и тя винаги е по-важна от училището на бай Божковия внук. В крайна сметка детето си останало вкъщи, но започнало да налита на бой всеки път когато пред очите му се изпречи някой от връстниците му с тетрадка или учебник в ръце. Според психолозите най-често в подобни случаи агресията е бунт.



Бръчките на Зоя

Трите бази на Центъра за социална рехабилитация и адаптация на деца от малцинствен произход се намират в районите на циганските гета във Варна.

В момента той изпълнява една от т.нар. делегирани дейности, с които общинската администрация не иска да се нагърбва. "Можем да поемем до 80 деца, но от август миналата година вече нямаме свободни места", казва Радостина. Годишната издръжка на всяко дете е 2300 лв. "Липсата на възможност за комуникация отключва талантите на по-будните деца, казва Гинка Христова, която е учителка в центъра. Когато позная по очите им, че не ме разбират, опитвам на турски, макар че знам само няколко изречения."

Откровената ромска усмивка потъва в ретуша на стотиците бръчки по лицето на Зоя Самуилова. На 72 години тя все още има мисия. Така твърдят всички в центъра. През 1954 г. станала детска учителка, след като завършила шестмесечен курс в Шуменския университет "Константин Преславски". "Практиката учи много повече от курсовете, моето момче, казва тя. Когато децата не идваха на детска градина, ходехме да ги търсим по къщите им, махва с ръка Зоя. Тогава така беше..."
Когато питам защо сега няма учители роми, Зоя отново се усмихва, само че по друг начин, и замълчава. За дълго... "Всички не са будали, моето момче. Аз като съм работила петдесет години, какво имам? Нищо! Ачигьоз* хора са ромите. Стават търговци, намират начини да печелят. Имат къщи, имат мебели..." Рано следобед Зоя бавно си тръгва към махалата с последните деца. Води ги до вкъщи, за да не се загубят някъде.

Границата

Красивите очи на Лиляна са големи и черни. Докато разказва как за пореден път са отказали да приемат детето й в детска градина, тя гледа надолу. Вдига поглед едва когато задава въпрос: "Може ли да се направи нещо за туй..." Убедена е, че щеше да е по-лесно, ако не бяха роми. "Детето отпадна в последния момент. Уж беше в класацията, ама директорката казва, че компютър ги избира. Кой ги знае? Първо в детската ясла не го взеха, сега и в градината", чопли върховете на къносаните си пръсти Лиляна.

Една от най-големите детски градини във варненския квартал "Владиславово" се намира на границата на циганското гето там. "Въпреки това в нея няма нито едно ромско дете", казва Илиана Янчева, която е социален работник в центъра. Така единствената възможност за Лиляна и още няколко майки е всеки ден сами да водят и прибират децата си от занималнята. Там ги подготвят за първи клас, тъй като и шансът да попаднат в предучилищните паралелки на училищата е почти нулев, независимо че за образователната система тази подготовка е задължителна.

Резултатът е винаги един и същ - на 6 години за разлика от останалите си връстници ромските деца не знаят дори кака се държи моливът, твърдят в центъра. "За мен е по-добре да научи български, вдига отново очите си Лиляна. Искам много да учат, да постигнат нещо! Иначе – лошо..."
 
"Повечето роми говорят нелитературен, неразвит местен диалект на турския", обснява Айсел Яшар. Тя също е социален работник. "На практика употребяват не повече от 2-3 хил. думи, които обслужват комуникацията им на най-елементарно битово ниво. На този език обаче не могат да бъдат написани учебници, няма как да разкажеш приказка." Според Айсел опитите за превеждането на книги на езиците, които ромите в страната използват, също не вършат кой знае каква работа, защото това ги капсулира допълнително. "Колкото по-рано влязат в средата на официалния език, толкова по-лесни ще са адаптацията и интеграцията им", твърди тя. Това обаче най-често не се случва.

Мъртви души

Във варненския квартал "Христо Ботев" има три училища. За да получат делегираните си бюджети, както всички останали в страната, те трябва да покрият "бройка". Обществена тайна е, че директори са мотивирани да приемат колкото могат повече деца в училище, защото парите се отпускат от Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) според броя на децата. Скоро след началото на учебната година те заминават с родителите си за чужбина или някъде из страната, където има работа. Други просто спират да ходят на училище.

Според хората в центъра обаче директорите продължават да ги водят на училище като мъртви души, защото на 1 януари трябва да получат парите си от бюджета. Така дори деца, които са посещавали училището само няколко дни през годината, минават от клас в клас. Често отсъствията им са прикривани и за да не бъдат разформировани паралелките. Така всички учители запазват местата си. Когато децата внезапно се появят отново след година, според регистрите те безпрепятствено са преминали в трети или четвърти клас, без да могат да четат, да пишат и дори да говорят.

Зад свидетелствата за тези факти няма да откриете имена. Заради плетеница от вечни "съображения" те винаги остават анонимни, което блокира всеки опит за промяна. "Няма такова нещо", казва Николинка Даскалова, директор на Регионалния инспекторат на МОМН във Варна. "Всички проверки в училищата се правят на място, по дневник.

Прикриването на отсъстващи деца е невъзможно", категорично твърди тя. В центъра обаче разказват и други куриозни, но поучителни истории. За да могат да получават социалните си помощи в Полша или Холандия, българските роми, които търсят работа там, задължително записват децата си в занимални. В тях за разлика от България винаги има места. Когато се върнат тук, децата говорят полски или холандски, но не и български. Това не им позволява да се явят дори на приравнителни изпити, за да продължат да ходят на училище. Резултатът е само един, при това фатален. За него има дори бюрократичен жаргон – "отпадане от системата на образование".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 1693 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 2254 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
На протест без дим

Протестно шествие срещу отмяна на забраната за пушене на обществени места събра ентусиасти в София

Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм