Да бъдеш там. Без дим
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Да бъдеш там. Без дим

В петък гражданите принудиха народните представители да отложат отмяната на забраната за тютюнопушене на закрити обществени места

Да бъдеш там. Без дим

Как обикновените непушачи станаха активни граждани, въпреки помощта на интернет

15169 прочитания

В петък гражданите принудиха народните представители да отложат отмяната на забраната за тютюнопушене на закрити обществени места

© Красимир Юскеселиев


Да пишеш по остър социален проблем с едната ръка, докато въртиш конспирация с другата, е занятие, достойно за времена и хора различни от днешните. Така мислех, до мига, в който научих, че депутати от мнозинството си наумили да отменят забраната за пушене на обществени места в България. Само една дума описва състоянието, в което изпаднах в онази сумрачна февруарска вечер: ярост. Черна и безмерна, проникваше през очите ми, едновременно с репортажите от медийните сайтове. Имало криза. Имали права пушачите. Ресторантите се опразвали. Законите и без друго не се спазвали – и това от устата на избран законотворец.

Точка. Не беше вече време за четене. Нито за дебат: за и против пушенето. Няма такъв дебат. Така, както няма дебат дали земята е кръгла. Всички данни отдавна се знаят – от медицината, от Световната здравна организация, от Министерството на Народното Здраве дето открай време "предупреждава...", та дори и от Симеон Дянков. Нали вдигна акциза през октомври уж за да се пушело по-малко. Но не се пуши по-малко защото организмът се пристрастява към никотина и прави пушача наркоман. Готов да даде и последния си грош за да угоди на зависимостта си. Да проси. Да нарушава хипократовата и депутатската си клетва. Да трови децата си, дори неродените. Да трови себе си. Да трови мен, и всички останали, без дори да попита. От цигарите умират хора.

Да, от цигарите се печели. Много. Но в развитите общества парите отдавна не могат да купят всичко. Мълчание не със сигурност. За злините на тютюна писатели са писали книги и режисьори са правили филми. Помните ли "Никотиана" или "Вътрешен човек"? Нашенските вътрешни хора обаче не са Ал Пачино и Ръсъл Кроу. Те седят по банките в Народното събрание и в различните му комисии – за здраве или за европейски въпроси, и ползват имунитет и най-висши държавни протекции. Но те не разобличават бившите си корпоративни работодатели в името на народа, здравето, или пък обединена Европа. Напротив, вярно им служат, нагло се кискат пред микрофоните, менкат терени, лапат кюфтаци, пушат и пушат. Пожарникарите не могат да ги озаптят. Нито този в парламентарното кафене, нито другия в Министерския съвет, дето се мъчи да оправя държавната машина.

Бунт срещу машината

Имах само една мисъл: време е да се действа. Ако ще да съм сам. Но не съм. Разбрах го, щом на екрана едновременно грейнаха две съобщения с един и същ текст: "Какво правим?". Едното от Весела, мой бивш професор от факултета по журналистика. Второто – от Орлин, приятел от детинството, наскоро завърнал се с бизнес в Америка. Подчертавам, нито те, нито аз бяхме правили бунт дотогава. Съвсем порядъчни хора си бяхме – вълнуваме се от това онова, пием, пеем по кръчмите, но в края на краищата си гледаме работата. Те двамата дори са бивши пушачи, пък и аз доста дим съм изгълтал вторично. Кое ни прави бунтари не зная. Това че вкусихме чист въздух по белия свят? Не само. Когато пътуваш в тунел, привикваш сред мрака. Търпиш. Но веднъж съзрял светлината, стремиш се към нея. И удряш, и мразиш когато те дърпат назад.

Точно това правят депутатите с отмяната на вече приетата пълна забрана за пушене на закрити обществени места – дърпат ни назад. Застават на пътя на историята. Създават революционна обстановка. След час или два в Интернет закънтя призивът: към парламента. Стотина писаха "там съм", други – "може би", каквото и да значи това. На другата сутрин в единайсет бяхме под надписа "Съединението прави силата". Единайсет човека. Сред нас журналисти. И хора, които не бях срещал преди – дошли защото не можело вече така! Редихме цигари по гранита, портрет на Левски и знак със забранена цигара. Така задимихме парламента. Трима полицаи се въртяха и търсеха кой е водачът. Няма водач! Всички сме водачи, и не щем е да ни водят назад.

Мина Румен Петров: нямал запалка. Минаха други, виждат, но гледат през нас. След четвърт час събрахме угарките и тръгнахме към паметника на Левски – беше деветнайсти, Орлин рече, че иска да сложи цветя. На изпроводяк, с облекчение вече, полицаят ни рече по-свойски "Ама вие верно ли мислите, че ще ви чуят тия... катили"? Той ги пази всеки ден, знае човекът. "Ще чуят", отвърнах.

Хората, които действат

Бяхме разочаровани. Едва единайсет. Интернет ни събра, интернет ни предаде. Да кликнеш "ше дойда" е лесно, но всъщност не стига. А хората мислят, че помагат с това. Но вече бяхме вкусили от екшъна, усетихме онази вълнуващата наслада, че действаме. Не четем нито слушаме радио. Този път правим нещо сами. Покрай дименето излезе, че в интернет има и други. Групи, петиции, форуми, какво още не. И те чуха за нас. След седмица вече крояхме по-мащабни дела. Явиха се още дейни лица – най-напред като снимки във фейсбук. Любен, когото срещнах при димеменето, предостави офиса си в центъра за срещи на групата. Стефан, със собствен издателски и уеб бизнес в София, пое изработката на материалите. Юли и Методи, адвокати, които за секунди проумяха изискванията за организиране на обществени протести. Така стана първото шествие – от Аптеката до жълтите павета. С плакати, скандиране, медии, и много нови лица. Там имаше вече над петдесет, при все че във фейсбук пак потвърдиха десетократно повече. Но това не ни плашеше, бяхме вече гърмяни.

В изначално мъжката интернет среда без дим през март зазвучаха и женски гласове. Един от тях, Гергана, лекар, делово ни покани на среща с организациите, работещи по здравни проблеми. Бях сигурен, че нейде наоколо има и хора, за които борбата с тютюна е не-само призвание, но и професия. От опит с еко движението очаквах, че те ще дадат така нужната експертна подкрепа на инициативата. Не останах излъган: десетина човека седяха в кръг, говореха кротко, харесваха нашите идеи и действия, и имаха свои: страгегии, изложби, законодателни мерки. Гергана се оказа от "Дишай свободно". Но там беше една многотия: фондации и асоциации за борба с рака, за родителите, за младежка превенция, за астма, детска мрежа и дамско движение, и още. До първи април вече бяха петнайсет. Избраха си името "Коалиция за живот без тютювев дим" – да звучи позитивно най-вече.

Дойде време да видя и хората от гражданската инициатива. Бях пропуснал първата им среща по уважителни причини и много от тях бяха още за мен имена от електронната поща. По много виртуално общуване не е добре, натрупват се напрежения, недоразумения, заблуждения, които изчезват за миг щом седнете около маса, например. Така и направихме, в изискан ресторант, за който разбрахме, че има достойна зала без дим. Казвам достойна, защото три маси в мазето или просто табелка "тук не се пуши" в дъното на салона, са тези неща, които ни карат да търсим вендета. От първата среща си тръгнах с леко сърце – видях, че хората са свестни, че и с най-костеливите орехи в мрежата наяве мелим добре. Там срещнах и Мариана, с червена коса, журналистка в сериозен здравен портал, явно готова за подвизи.

Забележително откритие беше силата на простите и ясни цели, които си поставят и коалицията, и гражданската инициатива. Първо, да не се пипа закона и забраната за пушене на закрити обществени места да влезе в сила от деня на детето. Второ, също просто и ясно: този закон – и всички други закони – да се спазват действително стриктно. И сме готови да браним това. Не нужно човек да се връща от Лондон за да види проблема с просто око: в България няма закон, няма норма, няма помен от приети навред правила.

Не говорим само за тютюнопушенето, което и по стария закон от 2005 г. трябваше да бъде ограничено в обществените заведения. Но не е. Защото законът – подобно на много други – бе изпразнен от съдържание чрез прословутата вратичка, наречена "адекватна вентилация". Всяка вентилация може да бъде адекватна, дори и несъществуващата, стига контролният орган да каже това. И те казват, големи и малки контролни органи, във всички сфери на живота, издават ли издават разрешителни. Огледайте се, вижте всички безумия, които ви заобикалят, по пътищата, сградите, магазините, къде ли не. Всички те са разрешени от различни контролни органи. В края на краищата, нали и и те са хора, трябва да вземат някакви пари, както беше споделил преди време един полицейски началник. Но така не се прави държава.

Бегом в търсене на държавата

Затова ние търсим човека, който иска да прави държава, стана ясно на съвсем не тайната вечеря с активната гражданска група. Че с ГЕРБ може да се справи само Бойко Борисов не беше тайна. Но как да кажем на вожда, че го бутат във вълчи капан? Че отмяна се римува с измяна. Че ако падне забраната значи няма реформи и няма промяна, а той нали обеща точно това? Че онези, дето правят пари от пушилката днес доволно потриват ръце, а утре ще скочат в движение на друг политически влак? Психополитологичният анализ ни изведе до идеята за тичане – за здраве, на зелено, в празничен ден, позитивно, без дим. С министър председателя. Кинжали сред нас отсякоха: "и като не дойде?" Лесно. Ще има и шествие на следния ден.

"Водете ни напред" беше лозунгът, на който се спряхме. Апел към народните избранници и правителството да държат здраво резача: да гледат напред и нагоре, да правят закони за хората, а не да ни връщат назад. До Бойко Борисов изпратихме не писмо, ни покана, а същинско Предизвикателство, с главно П. Текста го бистрихме дълго, най-вече доколко враждебен, и колко загрижен да бъде. Получи се по-скоро загрижен, но мъжки, с други думи: господин премиер, елате да тичате с нас, оставете на мира забраната, да види народът, че не сте мека Мария, че водите право, не една напред две назад. Орлин и Гергана го внесоха в първия ден след Великден с входящ номер.

Сетне времето тичаше. Плакати, послания, анонси за пресата, и съобщения, съобщения, съобщения. Как ли са ги правели тези революции без интернет навремето. Коалицията междувременно също изказа становище – по-стегнато, леко формално, както подобава на опитни хора с проекти и научни титли. Взаимодействието граждани – коалиция беше ключът към ефективното и ефектно присъствие в обществото, помним го от времената, когато младежи в пижами редяха кашони по София, за да спрат строежите в Странджа. Тогава стана немислимото, което еко-организациите нямаше сами да постигнат: парламентът със специален закон да спасява природния парк. За нас днес остана да приложим рецептата, та дано ни спасят от тютюна.

В събота в парка грееше слънце. Напук на прогнозата. Имаше майки с деца и шатра за пролетно чистене. До нея се сбраха над петдесет. Гълчава. Студентки медици донесоха уред за мерене на въглероден оксид в дробовете. Журналистите снимаха, питаха, пипаха. Изнамериха с радост известни лица: Румънеца, Енчев, и Кирил Щуреца. Отлична идея, да запишат трио. Бойко Борисов бил казал, че няма да тича. Е, нищо, ще ритаме футбол, щом трябва. Раздадохме бели екипи с емблеми "без дим". Старт. Бягаме. Хората спират, съзират, вълнуват се. Бях взел мегафон от Зелените. Назаем, като за сродна кауза. По него привиквахме хората да дойдат и утре – в неделя – на шествие. Дори да вали. Същото място по същото време. И медиите чуха, те също са важни за нас.

Времето е наше днес

Не валя. В неделя вече нямаше щурци и румънци, но пък ние бяхме нарастнали двойно. Имаше камери. Потеглихме бавно, в редици. "Искаме да дишаме" беше класически възглас от първото шествие по "Витошка". Измислихме нови, в съответствие с новите цели, но по спомен от забравените вече площадни времена на синята идея. "И преди и сега здраве значи свобода" беше директен отговор на перверзните аргументи на пушачите, че забраната им отнемала личната свобода. "Всеки ден ще е така до забраната" имаше за цел да покаже на политиците, че не се шегуваме. Шлагер на митинга беше "Водете ни напред" – прям апел към властимащите да внимават в картинката. А от "Кой не скача е пушач" се отказахме – пушачите са жертви, не воюваме с тях.

Ходенето назад се роди в крачка – в един от многото имейли при подготовката. Наяве сработи перфектно. При подаден по мегафона знак всички се обръщаха и внимателно крачеха заднешком. Нагледна демонстрация какво ни карат да правим народните представители, ако отменят забраната за пушене. На Ректората стоеше странна тълпа. Журналисти видяли от тях нови хора да идват към нас. Пред Руската църква се женят. Без сигнал авангардът завика "Горчиво". Младоженци се снимаха с нас. Спряхме пред парламента. Поздравихме Народната банка. Пред президенството напети гвардейци набиваха крак, докато ние заобиколихме шадравана, скандирайки "Въртиме се във кръг!" Дано са ни чули. На островчето пред бившия партиен дом се казаха още няколко думи към Бойко и другите важни лица. После благодарност към полицаите за солидната охрана, с пожелание да не пушат за в бъдеще по никакъв повод.

Дописвам, докато чакам сигнал кога поправката ще бъде гласувана на първо четене. Следва второ в здравната комисия. И накрая, пак в пленарната зала. Съдбата на здравето и европейското самочувствие на българските граждани се решава тези дни. Решението не се взима само в парламента. То зависи от всеки от нас, от всеки от вас. В наши дни проблемът с държането на перо, байрак и револвер едновременно е решен твърде просто: с два пръста сменяш активните прозорци. Въпросът е после, щом кликнеш "присъствам", да дойдеш, да бъдеш действително там.

Да пишеш по остър социален проблем с едната ръка, докато въртиш конспирация с другата, е занятие, достойно за времена и хора различни от днешните. Така мислех, до мига, в който научих, че депутати от мнозинството си наумили да отменят забраната за пушене на обществени места в България. Само една дума описва състоянието, в което изпаднах в онази сумрачна февруарска вечер: ярост. Черна и безмерна, проникваше през очите ми, едновременно с репортажите от медийните сайтове. Имало криза. Имали права пушачите. Ресторантите се опразвали. Законите и без друго не се спазвали – и това от устата на избран законотворец.

Точка. Не беше вече време за четене. Нито за дебат: за и против пушенето. Няма такъв дебат. Така, както няма дебат дали земята е кръгла. Всички данни отдавна се знаят – от медицината, от Световната здравна организация, от Министерството на Народното Здраве дето открай време "предупреждава...", та дори и от Симеон Дянков. Нали вдигна акциза през октомври уж за да се пушело по-малко. Но не се пуши по-малко защото организмът се пристрастява към никотина и прави пушача наркоман. Готов да даде и последния си грош за да угоди на зависимостта си. Да проси. Да нарушава хипократовата и депутатската си клетва. Да трови децата си, дори неродените. Да трови себе си. Да трови мен, и всички останали, без дори да попита. От цигарите умират хора.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

113 коментара
  • 1
    iordan avatar :-|
    Йордан Матеев

    Яростта замъглява мисленето. И може да е вредна за демокрацията.
    Аз не пуша и съм потърпевш от проблема с дима. Но и не мисля, че тоталитаризмът е решение. Имам друго предложение, което е дълго за аргументиране и затова пускам линк:
    http://iordanmateev.blogspot.com/2010/04/blog-post_620.html

  • 2
    stfdmv avatar :-|
    Стефан

    !!! Браво

  • 3
    wjch avatar :-|
    wjch

    Със сигурност в. "Капитал" са забрана на пушенето. Чудя се само дали тази целенасочена енергия и усилия не биха могли да бъдат насочени към някаква по-значителна кауза. Би било чудесно. И само за сравнение, по отношение на забраната на ГМО позицията на вестника беше, меко казано, колеблива.

  • 4
    deni.simeonova avatar :-|
    Дени Симеонова

    До коментар [#3] от "wjch":

    е, поне този път сме изразили ясно позицията си :) сега сериозно - има много значими каузи, по които работим и ще чуете скоро за тях. освен това постоянно приемаме нови предложения за каузи - подайте своя тук http://capital.bg/interaktiv/kauzi/v_razvitie/

  • 5
    jj avatar :-|
    J.J.

    Йордан Матеев - Въпросът е, че на около 99% от потребителите на тези услуги (ресторанти, барове, дискотеки и т.н.) не им пука дали се пуши или не. Пушачите дори предпочитат. Непушачите, ревностни защитници на това си право са толкова малко, че гласът им няма да се чуе.

  • 6
    omir avatar :-|
    omir

    чува се, чува се...

  • 7
    belobradstarec avatar :-?
    belobradstarec

    В крайна сметка пушенето е един процес ,който като всеки друг такъв се развива във времето достига своя апогей и бавно отшумява.Няколко неща само не ми станаха ясни.Защо авторът нарича тютюнопушенето остър социален проблем.Къде се крият като мишки представителите на т.н. гражданско общество ,когато става дума за наистина значителни социални и икономически теми.Няма ги.Не им пука.Просто трябва да излеят злобата си в/у някого и понеже човека с два ампутирани крака ,който живее с по -малко от 100лева месечно не ни интересува,давайте срещу цигарите.Дори не дават алтернатива ,те никога не дават алтернатива,за нищо.Е в крайна сметка няма да бъде лошо най-малкото да спрете автомобилите си от движение ,защото те последните замърсяват въздуха ,който дишам и рано или късно ще станат причина за някое белодробно заболяване.Карайте колело.Но не би.Не искате...защо ли ??

  • 8
    mushamata avatar :-|
    mushamata

    До коментар [#4] от "Дени Симеонова":
    Е ,дано като приемат скапаните ви забрани,за които толкова яростно бленувате,да останете доволни и наистина да се заемете да пишете за неща доста по-важни в живота на хората!Пожелавам ви ,да обикаляте денонощно, по-всички заведения и да консумирате на воля без присъстивието на цигарен дим, щом това е най стойностната ви кауза, за която надавате безподобен вой и то от страниците на вестника.Ние пушачите,пак ще си пушиме,ако щетете и да затворите заведенията с бодлива тел и да ги снабдите с минни заграждения.Правете каквото знаете псевдохуманисти или незнам още за какви се имате!

  • 9
    laveol avatar :-P
    laveol

    Браво. Лошото е, че много хора го възприемат като борба на здравето срещу свободата. А то определено не е точно така. Но толкова на юг и толкова на изток (но все пак недостатъчно на изток) нещата винаги се гледат от кривия ъгъл...

    Оставих съобщение на блога ти. Доста дълго съобщение бих казал. За съжаление става такова, но пък от друга страна покрива доста точки, по които хората не (желаят) да помислят.

  • 10
    laveol avatar :-|
    laveol

    А, и съжалявам, но наистина не разбирам тези, които смятат пушенето (независимо дали пасивно или активн) за маловажен проблем. Самата му популярност и бурните разисквания по въпроса показват, че явно не е точно така...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK