С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
113 16 апр 2010, 12:53, 14538 прочитания

Да бъдеш там. Без дим

Как обикновените непушачи станаха активни граждани, въпреки помощта на интернет

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Да пишеш по остър социален проблем с едната ръка, докато въртиш конспирация с другата, е занятие, достойно за времена и хора различни от днешните. Така мислех, до мига, в който научих, че депутати от мнозинството си наумили да отменят забраната за пушене на обществени места в България. Само една дума описва състоянието, в което изпаднах в онази сумрачна февруарска вечер: ярост. Черна и безмерна, проникваше през очите ми, едновременно с репортажите от медийните сайтове. Имало криза. Имали права пушачите. Ресторантите се опразвали. Законите и без друго не се спазвали – и това от устата на избран законотворец.

Точка. Не беше вече време за четене. Нито за дебат: за и против пушенето. Няма такъв дебат. Така, както няма дебат дали земята е кръгла. Всички данни отдавна се знаят – от медицината, от Световната здравна организация, от Министерството на Народното Здраве дето открай време "предупреждава...", та дори и от Симеон Дянков. Нали вдигна акциза през октомври уж за да се пушело по-малко. Но не се пуши по-малко защото организмът се пристрастява към никотина и прави пушача наркоман. Готов да даде и последния си грош за да угоди на зависимостта си. Да проси. Да нарушава хипократовата и депутатската си клетва. Да трови децата си, дори неродените. Да трови себе си. Да трови мен, и всички останали, без дори да попита. От цигарите умират хора.


Да, от цигарите се печели. Много. Но в развитите общества парите отдавна не могат да купят всичко. Мълчание не със сигурност. За злините на тютюна писатели са писали книги и режисьори са правили филми. Помните ли "Никотиана" или "Вътрешен човек"? Нашенските вътрешни хора обаче не са Ал Пачино и Ръсъл Кроу. Те седят по банките в Народното събрание и в различните му комисии – за здраве или за европейски въпроси, и ползват имунитет и най-висши държавни протекции. Но те не разобличават бившите си корпоративни работодатели в името на народа, здравето, или пък обединена Европа. Напротив, вярно им служат, нагло се кискат пред микрофоните, менкат терени, лапат кюфтаци, пушат и пушат. Пожарникарите не могат да ги озаптят. Нито този в парламентарното кафене, нито другия в Министерския съвет, дето се мъчи да оправя държавната машина.

Бунт срещу машината

Имах само една мисъл: време е да се действа. Ако ще да съм сам. Но не съм. Разбрах го, щом на екрана едновременно грейнаха две съобщения с един и същ текст: "Какво правим?". Едното от Весела, мой бивш професор от факултета по журналистика. Второто – от Орлин, приятел от детинството, наскоро завърнал се с бизнес в Америка. Подчертавам, нито те, нито аз бяхме правили бунт дотогава. Съвсем порядъчни хора си бяхме – вълнуваме се от това онова, пием, пеем по кръчмите, но в края на краищата си гледаме работата. Те двамата дори са бивши пушачи, пък и аз доста дим съм изгълтал вторично. Кое ни прави бунтари не зная. Това че вкусихме чист въздух по белия свят? Не само. Когато пътуваш в тунел, привикваш сред мрака. Търпиш. Но веднъж съзрял светлината, стремиш се към нея. И удряш, и мразиш когато те дърпат назад.



Точно това правят депутатите с отмяната на вече приетата пълна забрана за пушене на закрити обществени места – дърпат ни назад. Застават на пътя на историята. Създават революционна обстановка. След час или два в Интернет закънтя призивът: към парламента. Стотина писаха "там съм", други – "може би", каквото и да значи това. На другата сутрин в единайсет бяхме под надписа "Съединението прави силата". Единайсет човека. Сред нас журналисти. И хора, които не бях срещал преди – дошли защото не можело вече така! Редихме цигари по гранита, портрет на Левски и знак със забранена цигара. Така задимихме парламента. Трима полицаи се въртяха и търсеха кой е водачът. Няма водач! Всички сме водачи, и не щем е да ни водят назад.

Мина Румен Петров: нямал запалка. Минаха други, виждат, но гледат през нас. След четвърт час събрахме угарките и тръгнахме към паметника на Левски – беше деветнайсти, Орлин рече, че иска да сложи цветя. На изпроводяк, с облекчение вече, полицаят ни рече по-свойски "Ама вие верно ли мислите, че ще ви чуят тия... катили"? Той ги пази всеки ден, знае човекът. "Ще чуят", отвърнах.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 1942 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 2676 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Всеки има нужда от психотерапия

Още от Капитал
Мениджърът, който удвои гиганта VMware

Пат Гелсингър, изпълнителен директор на американската технологична компания, пред "Капитал"

Местните избори отвъд резултатите

В София и други градове проличаха възможности за по-широк фронт срещу наложения от ГЕРБ модел на управление

Да копаеш дъното за Доган

Държавата изненадващо отпусна 220 млн. лв. за драгиране на плавателния канал в пристанище Варна. Съмненията са, че пристанището на Ахмед Доган ще е основният печеливш, а държавните терминали ще трябва да го догонват

Омраза за двойна употреба

На фона на практиката обвинението срещу природозащитника Тома Белев изпъква като политическо

Да бъдеш Дубравка Угрешич

Писателката за обърканото детство, инстинкта да принадлежим към стадото и вечните неприятелства

Пчелен опит

Пчеларството става все по-разпространено хоби сред градските хора

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10