С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация
19 23 апр 2010, 16:10, 12119 прочитания

Психотерапевтът Цветелина Йосифова: Всеки има нужда от психотерапия

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Помощ, лечители от телевизионния екран

Даването на здравни съвети чрез изяви по медиите или уебсайтове е нарушение на закона и подлежи на санкция, но отговорните институции не упражняват адекватен контрол

23 окт 2016
Цветелина Йосифова

Фотограф: Цветелина Ангелова

Профил
Цветелина Йосифова е съосновател и съдиректор на Центъра за култура и дебат "Червената къща". В сивито й има много наука и изкуство, обилно посипани с "психо". Най-сложното, което трябва да запомним, е, че тя е психотерапевт и психодрама терапевт. За децата от домовете, с които работи, и за студентите от магистърската програма "Артистични психо-социални практики" към НБУ тя е просто Цвети.
Поводът да я потърсим беше една кръгла маса в рамките на Четвъртата национална конференция по психотерапия във Варна, на която се обсъждаше изработването на закон за психотерапията.
У нас нуждата от грижа за душата сякаш става все по-осезаема – от езотеричните четива до семинарите за личностно развитие и себепознание. Кога идва вашият ред, на психотерапевтите?

Душата е понятие, принадлежащо към религиозните и духовни практики. Психотерапията е от различен порядък и не би следвало да бъде сравнявана или приравнявана с тях. Тя е грижа за ума и за това как функционира човек на земята.

Психотерапията не чака на опашка, за да бъде приета или призната от някого. Тя е самостоятелна научна дисциплина и практика на една свободна професия. Съществува вече над един век – от времето на големите френски и австрийски лечители, предвестници на психоанализата, като Жан-Мартен Шарко, Йозеф Бройер, Иполит Бернхайм и др., когато психотерапията е поставяла основите на строгите рамки на днешната си клинична практика.

Психотерапията почива върху специфично знание в областта на човешкото развитие и отношения, което е натрупано след задълбочени изследвания на ранното детско развитие, изграждането на психични структури, отношенията между хората, личностното развитие и родителстването, груповите отношения, динамиката между хората в група и много други.

Чрез психотерапията пациентът търси разбиране и приемане на своите проблеми. Той търси да разбере себе си, а терапевтът е в ролята на другия човек, който е способен да разбере и приеме и който е готов да го придружи в това общо приключение.

Кой има нужда от психотерапия?



Всеки има нужда от психотерапия в определен смисъл: Човекът, които се опитва да разбира и познава по-добре себе си или изпитва затруднения при справяне с тревожността и напреженията, препятстващи личностното развитие и ежедневния му живот. Този, който среща проблеми в общуването с близките, колегите, приятелите си. Такава нужда има и този, който желае да изследва отношенията си с околните, за да разбере по-добре начините, по които взаимодейства с тях. Всъщност човек има нужда от психотерапия, за да се развива като човек.

Как най-просто бихте обяснили разликата между психотерапия, психоанализа, психиатрия и психология?

Психотерапията е обобщаващо понятие за всички психотерапевтични методи и подходи и в този смисъл включва психоанализата като един от индивидуалните методи. Съществуват множество индивидуални и групови психотерапевтични методи и подходи или школи, както също можем да ги наричаме.

Ако психиатрията свързваме най-вече с медикаментозното лечение на психически заболявания и разстройства, психологията се занимава с консултиране, тестване и остава повече в научните изследвания, то психотерапията е такова изобретение на науката и практиката, което прилага специфично научно знание за хората и човешките отношения. Психотерапията интерпретира текста (думите, жестовете, движението, интонацията и др.) на пациента, като използва това специфично знание. Психотерапевтичното лечение се провежда в строга времева и съдържателна рамка на отношенията между терапевт и пациент, има определена регулярност, продължителност и цел. В някои случаи е възможно и добре да се комбинира индивидуална и групова работа, както и взаимодействие на психотерапията с психиатрично лечение и адекватно насочена социална работа.

Кога идват резултатите?

Сложен въпрос, който бива изследван в самия психотерапевтичен процес от участващите в него – терапевт и пациент. Обичаме да казваме, че първите седем години са най-важните за изграждането на един човек. Човек обаче живее с проявленията на тези най-ранни седем години през целия си живот. По подобен начин ефектът от добрата психотерапия остава за цял живот и дава отпечатък на нашето по-нататъшно съществуване, като го прави по-пълноценно. За да има ефект от психотерапевтичната работа, се изисква инвестиране на време и желание от страна на пациента, както и активното му участие в психотерапевтичния процес. Това е доброволен акт, никой не може да бъде заведен на психотерапия насила. Психотерапията не въдворява, тя открива възможности за осъзнаване, разбиране и промяна.

Как ще ме посъветвате да подходя при избора на психоспециалист?

Бих ви посъветвала да погледнете страницата на Българската асоциация по психотерапия - БАП. Това е професионалната организация по психотерапия в България. Нейните стандарти са и стандартите на Европейската асоциация. В момента в БАП членуват 74 индивидуални и 8 групови членове, които представляват отделни психотерапевтични направления и техните професионални общности.
Съвсем отскоро съществува и Национален регистър на психотерапевтите в България. До момента там са вписани 21 специалисти. Идеята е регистърът постепенно да обхване всички обучени и да даде допълнителна гаранция за качество и референция на пациентите. За момента той е единственият легитимен списък на психотерапевтите у нас, доколкото преди вписването в него се прави обстойна преценка на квалификацията на кандидата по стандартите на БАП и ЕАП.

Имате ли данни за броя на практикуващите в България?

Според мен в момента в България има няколкостотин обучени в различни методи психотерапевти, като много малка част от тях практикуват единствено психотерапия. Ако търсим сравнение с практиката в други страни, у нас са необходими няколко хиляди психотерапевти. Изследвания в други държави показват, че около 5% от населението се нуждае от психотерапия.

Защо е необходим закон за психотерапията? Не е ли това излишно администриране, затормозяващо одържавяване на област, която може да бъде регулирана с вътрешни за професионалната общност механизми?

По никакъв начин не става дума за одържавяване на психотерапията, нито за администриране или бюрократизиране. Желанието ни е за създаване на закон-платформа, който да остане максимално близо до историята и реалността на психотерапията и психотерапевтичната практика в България, като същевременно се опре на най-доброто от законодателния опит в други страни. Обмисляме закон, който да побира и съдържа равностойно и по най-добър начин всички практикувани у нас методи, както и да дава пространство за нови.

Имаме нужда от помощта и съдействието на държавата, за да може психотерапията да очертае ясно границите си сред другите професии в социалното поле. Така да даде по-добри гаранции на хората, които имат нужда от нея, и да достигне до повече групи от хора, до всички, които биха се възползвали по благоприятен начин от нея. В този смисъл е съвсем естествено законът да стане наследник и да продължи добрите практики на БАП. Опитваме да търсим аналогия с регулацията на други свободни професии у нас. На този етап обмисляме създаването на психотерапевтичен съвет или камара на психотерапевтите като висш регулиращ орган на обучението, лицензирането и практикуването на психотерапия.

Как е по света?

В седем европейски страни има приети и действащи закони за психотерапията. Това са Австрия (най-старият закон от 1990 г.), Германия, Италия, Малта, Франция, Холандия и Швеция. Във всяка от тях здравната каса покрива напълно или частично психотерапевтичното лечение. Ефектите от въвеждането на законодателство във всички тях са подобни. Ще спомена два от тях – по-добра грижа за пациентите чрез гарантиране на по-добро качеството на практикуването на психотерапия и достигане на психотерапията до различни социални групи, които иначе не биха имали шанс да се възползват от нея.

Кое е най-важното, което би се променило след приемането на подобен закон?

Приемането на Закон за психотерапията у нас би уредило обучението, практиката и лицензирането на една нова за България свободна професия, каквато е психотерапията. Уредбата би била в интерес най-вече на хората, които се нуждаят от психотерапия. Тя би допринесла за повишаване на качеството на практикуване на психотерапия, като същевременно би регламентирала отношенията с различните институции, например психотерапевтична практика в болничните заведения, система за насочване и др.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Крайният срок е
27 май!


Повече подробности на capital.bg/next

Остават броени дни до крайния срок за участие в конкурса за млади бизнес лидери Next Generation 2018!



“Капитал” и “Кариери” търсят активните, вдъхновени и вдъхновяващи мениджъри и предприемачи.

За да разкажем историите им.
И да ги наградим с EMBA стипендии от City College - международния факултет на The University of Sheffield.

Кандидатствай или номинирай Next Generation мениджър или предприемач!


Конкурсът се провежда с подкрепата на Trelleborg.

Прочетете и това

Високата цена на четенето Високата цена на четенето

Какво влиза в стойността на всяка книга и защо поскъпват с третия най-висок темп в ЕС през 2017 г.

25 май 2018, 1366 прочитания

Малкото българско възраждане Малкото българско възраждане

Читателят преоткри българската литература. Защо?

25 май 2018, 830 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Хроника: Какво се случва със забраната за пушене

Депутатите гласуваха днес за отмяна на пълната забрана на цигарите в закрити помещения

Да влязат рекламодателите

Най-големият български рекламен фестивал ФАРА вече ще връчва награди както на агенциите, така и на рекламодателите.

Железопътни дневници

Влакови маршрути в Европа, които ще направят ваканцията ви необикновена

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Берлин, народе възродени

Тридневна серия събития Cyrillic sounds отбелязва 24 май в града

Железопътни дневници

Влакови маршрути в Европа, които ще направят ваканцията ви необикновена

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 21

Капитал

Брой 21 // 26.05.2018 Прочетете
Капитал PRO, Тема на броя: Как мишката не изяде книжката

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 25.05.2018 Прочетете