С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
4 30 апр 2010, 12:49, 5853 прочитания

Прасе в касичка

Идеята за хранителните банки се опитва да си пробие път в България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Около Джон ван Хенгел от Финикс, Аризона, няма нищо необикновено. Шофьорът на камион, който става дизайнер на дъждобрани, а по-късно се издига до директор продажби в малка фирма, всеки ден се храни в кухнята за бедни, където и работи като доброволец.

Един ден през 1967 г. Хенгел вижда майка на десет деца да рови в контейнерите зад голям супермаркет. Той я приканва да отиде да се нахрани в кухнята, но жената му отказва с простото обяснение, че в боклука има повече храна. Ван Хенгел вече е родил една нова идея. Той започва да убеждава управителите на магазини да даряват храната, която не може да се продаде, но все още е в срок на годност, и започва да я носи в социални домове и приюти. Малко след това местна църква му отстъпва свой склад, където да събира храната, и така се ражда първата в света хранителна банка. Джон ван Хенгел получава т.нар. нобелова награда за доброта, а 40 години след това в мрежата на хранителните банки в САЩ членуват повече от двеста организации.


Преди две години група ентусиазирани българи започват да обмислят създаването на хранителни банки и у нас. Пътят до осъществяването на идеята е дълъг – обучения, безброй разговори с хранителната индустрия и производителите, търсене на партньори от неправителствени организации, социалната сфера и правителството. Мая Калчева – един от моторите на инициативата, е убедена, че си струва, и планира да отвори първата работеща банка до десет месеца. "Аз съм доброволец. Правя това само заради идеята, че ако хранителната банка се получи, тя ще има мигновен социален ефект. Всеки ден се събуждам с мисълта, че работя, защото правя едно добро."

Като банка, но не съвсем

Идеята е големите супермаркети да даряват на хранителните банки храна, негодна за продажба, но с добро качество (смачкани опаковки, грешки в етикетите или грамажа, т.нар. нетърговски вид; при липса на полезна алтернатива повечето от тези хранителни продукти биха били унищожени). Банките от своя страна предоставят продуктите на нуждаещи се през мрежа от други организации като социални домове, дневни центрове, хосписи или училищни програми. Хранителната банка съхранява храната и контролира качеството и разпространението й. Целта е ясна и конкретна – да се оптимизира употребата на ресурсите, които вече съществуват.



"Хранителната банка заличава пропастта между произведените храни, които се изхвърлят, и хората, които реално се нуждаят от тях", обяснява Иванка Джолева-Минийоти, директор "Връзки с обществеността и правителствените институции" в Kraft Foods. Компанията е един от създателите на мрежите от хранителни банки по света и българското й представителство също е поело този дългосрочен ангажимент. "Нямаше нужда някой да ни запалва за идеята. За нас по-скоро беше трудно да приемем, че в България няма мрежа от хранителни банки", разказва Иванка Джолева-Минийоти. Още повече че в държави като Сърбия, Хърватия и Словения мрежата от хранителни банки е вече напълно функционираща. (В Сърбия между другото дарената храната се съхранява в складови помещения, предоставени от бизнеса, и се разнася с миниванчета на националната телевизия.)

За важността на подобни инициативи дори няма нужда от официална статистика. Една кратка разходка по улиците на който и да било град или село в България припомня защо страната е най-бедната в Европейския съюз. А когато в картината се прибавят количествата храна, изхвърляни всеки ден от супермаркети и заведения, абсурдът става пълен. Според изследване на Глобалната мрежа на хранителните банки (GFN) около 40% от пакетираните и готови храни в САЩ се изхвърлят. Едновременно с това 24% от хората страдат от недохранване. "Когато сменяме опаковката на продукт например, всичко, което вече е произведено със старата, трябва да се унищожи", разказва Иванка Джолева-Минийоти от Kraft Foods.

Инициаторите на проекта не приемат компромиси с качеството на храните. Дори виждат хранителната банка като модел за хранителната индустрия, който налага стандарти за качество и следи за спазването им.

Това е само началото

За прегърналите идеята хранителната банка е нещо много повече от организация, която съхранява и разпространява храна. "Тя е социален инструмент, който помага на обществото да функционира по-добре и предлага опит за решение на един от проблемите на хората в неравностойно положение", казва Мая Калчева. Обяснението е просто – "когато човек е нахранен, вече може да мисли и за други неща".

Мениджърът на BGmenu Владимир Давчев, който също участва в разработването на проекта, си представя, че бъдещето на инициативата е свързано с регионални партньори или офиси, които доставят продукти на максимален брой нуждаещи се. Оттам нататък възможностите се множат. Хранителната банка може да организира ден в близкия магазин или дори в офиса, в който всеки да дари храна. Може да преговаря с производителите на плодове и зеленчуци и да събира продукцията, която не е изпратена за продажба. Може да консултира хранителния режим в училищата, да помага на хора от по-слабите социални групи да намерят възможности за реализация.

Идеята на организаторите на проекта е да създадат бизнес модел, който да се самофинансира и да си партнира с бизнеса. Основното правило на хранителните банки обаче е, че всеки инвестиран лев от набраните средства (в реклама например) трябва да носи обратно пъти повече пари. В САЩ например един инвестиран долар връща като стоки за хранителната банка между 9 и 15 долара.

И ако това не е храна за размисъл...
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Новите от запаса 3 Новите от запаса

Как изглежда едномесечната подготовка за доброволния резерв на Българската армия отвътре

23 авг 2019, 2868 прочитания

Университети зад европейския борд 6 Университети зад европейския борд

Няма нито един от България сред селектираните консорциуми в нова инициатива за висшето образование в ЕС

9 авг 2019, 10469 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Туризъм за пушачи?

Според член на здравната комисия британски граждани избират да живеят в България заради либералния решим на пушене

Надвиснала ли е световна рецесия

Глобалните инвеститори са в състояние на паника и готови да инвестират в дългове с отрицателна доходност

Пробуждането на къмпингите

Четири нови къмпинга се изграждат в Южна България

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Кино: "Момчета за пример"

Лошият вкус като гег и "възпитание" за живота

20 въпроса: Теодора Димова

Новият роман "Поразените" ни връща към събитията от 1944 г. и вече е в книжарниците