С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 14 май 2010, 13:12, 8634 прочитания

Опасен чар

Под лустросаната си повърхност, секторът на пластичната хирургия крие грозните белези на куп нерешени проблеми

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Тя е ходещ манифест на времето си. С перфектно оформени крака и гърди, плътни устни и без възраст. Всяка част от тялото й е демонстрация на приоритети, защото в нейния свят оцеляват само красивите. Тялото й носи послание - кой си и къде е мястото ти в обществото.

Наречете я продукт на масовата култура, жертва на потребителското общество, на обсесията от живота на знаменитостите, тя е причината за бурния пазарен възход на пластичната хирургия през последните десет години. Период, в който естетичните корекции престанаха да бъдат право на богатите и се превърнаха в тривиална процедура, която си подаряваш за абитуриентския бал или за годишнината от сватбата. Мантрата "искам да съм слаб и красив сега и веднага" предизвика появата на уродливи явления  и разми границите на професионализма в индустрията на красотата. Следвайки агресивна маркетингова политика, някои пластични хирурзи напуснаха стерилния свят на медицината и прегърнаха сърдечно шоубизнеса. Недобросъвестни козметички прекрачиха сферата си на компетентност и започнаха да инжектират ботокс в кварталните салони. А наскоро разразилият се скандал в цяла Европа с опасни гръдни имплантанти (прочети историята в допълнителния текст) показа, че под лустросаната повърхност секторът крие грозните белези на куп нерешени проблеми.


Огледалце, огледалце...

В България картата, която указва кой специалист коя територия обитава, е неразчертана. Липсва регламент кой може да практикува естетични и пластични манипулации и операции и къде има право да го прави. Причината е, че развитието на технологиите в сектора и агресивната търговска политика на фирмите производители и вносители изпреварват в пъти темповете, с които може да се променя и реагира законодателството.

В момента се изработват стандартите за "Естетични медицински дейности", които по информация на пресцентъра на Министерството на здравеопазването, ще бъдат подписани до няколко дни. "Там ще се регламентира строго кой, какво и къде може да прави", обясниха от ведомството. "Няма статистически данни колко и какви естетични операции се правят у нас. Още по-труден е въпросът с манипулациите (напр. инжектирането на филъри и ботокс), защото в значителен брой случаи те се извършват от хора без необходимата квалификация в козметични салони, студия за красота и т.н", коментираха от министерството. По данни на самите пластични хирурзи в една средно голяма клиника за пластична хирургия годишно се оперират между 1000 и 1500 души.



"Сега всеки, който може да си позволи да си купи апаратура за мезотерапия например, може да инжектира ботокс. Чувала съм дори за зъболекари, които предлагат тези услуги", рисува мрачната картина председателят на Националното сдружение на козметиците "Здраве и красота" Даниела Спасова.

"Всяка апликация на медицинско изделие в извънлечебно заведение от неспециалист, независимо дали е филър или ботокс, крие риск най-малко от алергична реакция", коментира пред "Капитал" секретарят на Българската асоциация по пластична, реконструктивна и естетична хирургия (BULAPRAS) д-р Страхил Ефремов.

Тази некоректна практика беше повод козметичният бранш и секторът на пластичната хирургия да започнат да се замерят с обвинения. Даниела Спасова казва, че гилдията твърдо застава зад идеята, че трябва да има ясни правила и регулация на пазара на козметични услуги, но е против това цял един сектор да бъде поставян под общ знаменател. "Въпросът не е в това да водим война с пластичните хирурзи, а да работим в синхрон за сигурността на потребителите", коментира тя.

Всъщност в тази опасно-порочна спирала на суетата отговорност не носи само извършителят на процедурата, който жертва здравето на клиентите си. Тук се намесват и комерсиалните интереси на производителите и вносителите, които, за да разширят диапазона на продажбите си, предлагат медицинска апаратура на козметици. "Голяма част от пистолетите за мезотерапия например се предлагат на козметиците от лекари, които са станали представители на дадена фирма", обръща внимание Даниела Спасова.

От друга страна, контролните органи (в случая РИОКОЗ) следят за хигиената в козметичните салони, за годността на материалите, които се използват, но не могат да дават оценка за компетентността на персонала или за качеството на процедурите. И не на последно място причината следва да се търси в ниската потребителска култура. "Докато има хора, които са склонни да се подложат на козметична процедура в гараж само защото е по-евтино, ще има и предлагане на тези услуги", подчертава председателят на сдружението на козметиците.

Но е вярно и че поради липсата на регламент в бранша хората трудно могат да се ориентират кои са легитимните специалисти. "За нас легитимни са тези, които членуват в асоциацията и които имат специалност пластична хирургия", казва националният консултант по пластична хирургия д-р Димитър Евстатиев и председател на BULAPRAS, но после добавя: "Разбира се, има такива, които имат специалност, но не членуват в асоциацията, или такива, които нямат специалност, но работят добре. Затова е важно да има стандарти, за да се знае кой, какво и къде има право да практикува."

По думите на Даниела Спасова професионализмът в козметичния бранш си личи дори в начина, по който изглежда един козметичен салон, в оборудването и в качеството на материалите, които се използват. Но най-важен е разговорът, който специалистът провежда с клиента. "Задължително трябва се дискутира здравословното му състояние, да се обсъдят възможностите на процедурата, очакваните резултати. Потребителят трябва да получи отговор каква е безопасността му, какви са рисковете на процедурата", обяснява тя и добавя: "Сертификатите и документите, които се окачват по стените на салоните, не са демонстрации, а доказателства за професионална квалификация."

Красота без симетрия


Често подведени от некоректни рекламни послания, потребителите биват лъгани и за резултатите, които могат да очакват. В същото време пострадалите от козметични услуги или от лекарска некомпетентност в България трудно могат да си потърсят правата. Въпреки че Законът за здравето казва, че в медицината не се допуска реклама, няма ясно разписани правила какво може и какво не може да се маркетира (уточнява се само, че поставянето на табела с името и специалността на лекаря не е реклама - бел.ред.). Пластичните хирурзи към момента не носят наказателна отговорност за некоректни търговски послания.

"Има текстове в Етичния кодекс на Българския лекарски съюз и в различни нормативни актове на Министерството на здравеопазването, но всички са с пожелателен характер и никъде не се предвижда санкция", възмущава се д-р Страхил Ефремов и продължава: "Медийната атака на част от колегите насажда у хората възприятие, че пластичната хирургия е шоуспектакъл. Пациентите се склоняват да се подложат на хирургични интервенции, които могат да застрашат живота им."

Според д-р Михаил Скерлев от клиника "Галатея" проблемът с рекламата е преди всичко етичен и трябва да се реши законово. "В Европа не е разрешено да рекламираш, че си най-добрият хирург например, но можеш да си рекламираш клиниката като стопански субект, в който клиентите получават добро обслужване", дава пример той. Една от инициативите на BULAPRAS е с помощта на Българския лекарски съюз да разработят и правила за рекламата в бранша.

Д-р Ильо Стоянов, който управлява клиника Aesthe е на мнение, че няма по-добра и ефективна реклама в бранша от доволните пациенти. "Ако един хирург държи на доброто си име и имидж, той се стреми да ги изгражда с времето, а не като виси по билбордовете и се прегръща с хора от шоубизнеса", коментира той.

Ако в САЩ често се шегуват (съвсем основателно), че на глава от населението се харчат много повече пари за поддържане на външния вид, отколкото за образование и социални услуги, България още е в началото на цикъла, в който естетичната хирургия е масово достъпна услуга. Затова е от ключово значение секторът да разработи и приеме ясни стандарти и правила, по които да практикува. В противен случай влиза в клишето за самия себе си, превръщайки се във фабрика за опасни илюзии.
История с неизвестен край

3973. Това е точният брой на внесените в България гръдни имплантанти на френската фирма Рoly Implant Prothese (РІР), за които таблоидите в цяла Европа изригнаха в края на март със страховити заглавия "Внимание! Силиконови имплантанти гърмят". Плиткият журналистически гений избълва десетки интерпретации на тема какво се случва с "бомбите". Причината: Германската агенция за контрол на лекарствата сезира френските власти, че при редица пациенти се наблюдават сериозни усложнения и разкъсвания на капсулите.

В хода на разследването се установява, че през 2001 г. PIP подменя пълнежа на имплантите с незаконно сертифициран в рамките на ЕС медицински гел. Малко след избухването на скандала компанията обявява фалит, без да стане ясно кой ще поеме отговорността и разходите за смяната на имплантантите на хиляди жени в цяла Европа.

Световната асоциация за естетична и пластична хирургия излиза със становище, в което съветва пациентите да не изпадат в паника, но задължително да се подложат на ехографски и мамологичен преглед и след това да се посъветват със специалист дали да подменят протезите.

В България вече има четири регистрирани случая на разкъсване на обвивката на капсулата. "Първото нещо, което може да се случи, е промяна на формата на гърдите, тъй като има загуба на опорната функция на обвивката на импланта, гелът се разтича и гърдата се променя", коментира д-р Страхил Ефремов, секретар на асоциацията по пластична, реконструктивна и естетична хирургия (BULAPRAS).

Д-р Ильо Стоянов, който е управител на Aesthe Clinic, разказва за единия от пациентите, при който е регистрирал усложнение: "Беше с руптура (разкъсване - бел.ред.) и на двете гърди, настъпила преди две години, а само преди ден мамологът й беше казал, че всичко е наред". Той обръща внимание, че основната опасност е, че не при всеки преглед може да се диагностицира разкъсването."В същото време ние не знаем как ще реагира тялото при контакт с гела, дали не е някакъв химичен дразнител, дали няма канцерогенно действие", обяснява още д-р Стоянов. Неговото мнение е, че всички имплантанти на тази фирма трябва да се подменят с нови.

За това какви материали се внасят следи Изпълнителната агенция по лекарствата. Откакто обаче България е член на Европейския съюз, този орган има по-скоро административни функции. Тоест ако продуктът се внася от страна, членка на общността, се проверява единствено дали има необходимата CE марка и фирмата вносител има право да го разпространява в страната. На въпрос как си гарантират качеството на продуктите, които използват, д-р Михаил Скерлев от медицински център "Галатея" отговаря лаконично: "Купуваме само от реномирани фирми. Играем по правилата на Европейския съюз, където гаранцията за качество е CE марката." В казуса с френските имплантанти обаче и техническото досие, и мострите са били изрядни.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 1920 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 2666 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Кога е наистина късно?

Трябва ли да има възрастови ограничения за изкуственото оплождане?

Още от Капитал
Сбогом, кабели

Първите дошли в автосектора се изнасят първи към по-евтини дестинации

Хранителна добавка към лекарствения бизнес

Германският генеричен гигант Stada купи чешкия производител на хранителни добавки Walmark в показателна за дефектите на свръхрегулирания лекарствен пазар сделка

Мавродиев, който назначи Мавродиев, който вдигна заплатата на Мавродиев

В явен конфликт на интереси директорът на ББР се е избрал да управлява дъщерни дружества и е увеличил възнаграждението си

"Шах!" със зенитни ракети

Разполагането на руски противовъздушни комплекси С-400 в Сърбия би било тежък удар по сигурността на България и НАТО

Да бъдеш Дубравка Угрешич

Писателката за обърканото детство, инстинкта да принадлежим към стадото и вечните неприятелства

Пчелен опит

Пчеларството става все по-разпространено хоби сред градските хора

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10