Преждевременно раждане
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Преждевременно раждане

Shutterstock

Преждевременно раждане

62-годишната майка даде живот и на много важни въпроси, за които сме неподготвени

Зорница Стоилова
7916 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


"Желанието да родиш е по-голямо от всичко", признава една жена на 62 години със зачервени от плач очи, която току-що е станала майка за пръв път. Вероятно без да осъзнава, че току-що е отворила широко вратата на личния си живот и през нея нахлува шумна тълпа, която пита, сочи с пръст, лепи етикети и плюе клишета.

Преди да започне да чете името си по вестниците, следвано от определенията "научен експеримент" и "социален феномен", Красимира Димитрова е психиатър, който живее в Русе. Няма семейство и се опитва да потисне тежката си съдба чрез мечтата да бъде родител. "Много исках да имам деца, не успях в по-ранен период и затова сега", обяснява тя в едно от първите си интервюта за "24 часа". Опитва да осинови дете, отказват й. По собствените й думи, защото е твърде възрастна. След това опитва да забременее ин-витро чрез донорска яйцеклетка и успява на третия път. Ражда преждевременно заради здравословни усложнения. В деня на раждането си близнаците Мери и Жаклин тежат съответно 500 и 900 грама. Една седмица по-късно те все още се борят за живота си, а лекарите предупреждават, че не са изключени сериозни увреждания. Красимира Димитрова засега не иска да мисли за бъдещето. Надява се единствено децата й да оцелеят.

Извън болничните стени обаче нейната история накара семейства, колеги и приятели да прекарат много време в яростни спорове. 62-годишната майка заедно с бащата на децата - напредъкът на съвременната медицина, очертаха нови граници на нормалността в праха на притъпената чувствителност и заплашиха да преправят овехтелите дефиниции за родителство. В бурните и емоционални спорове неизменно беше въвлечен и образът на държавата-майка (извинявайте за клишето, но някак си е на място), която да рамкира "правилното" и да въведе ред в картината.

Родителството - право или отговорност

"Според наредба на Министерство на здравеопазването оплождането ин-витро е разрешено до 43-годишна възраст, а за оплождането чрез донорска яйцеклетка граница няма (в първия случай то се извършва със собствени яйцеклетки на жената - бел. ред.). Така че в случая с 62-годишната родилка от Русе няма нарушени правила и процедури", обяснява Надя Шабани, председател на Държавната агенция за закрила на детето, и отсича: "Казусът е морален." Според нея общественият дебат е необходим, но трябва да търси баланса, при който се изключва всякакъв риск за майката и детето и се мисли за капацитета на родителя да отгледа това дете.

Принципното становище на Държавната агенция за закрила на детето е, че категорията "отговорно родителство" не е достатъчно ясна в обществото. "В нея се съдържа не само желанието на всеки човек да има потомство, но и правото на детето да му бъде осигурен достоен живот", казва Надя Шабани и продължава: "Ние не знаем какво ще се случи, но за съдбата на всяко дете трябва да се мисли преди зачеването му."

След като преглежда внимателно документацията по казуса, председателят на Държавната агенция за закрила на детето установява, че Красимира Димитрова не е получила отказ да осинови заради възрастта й. Според нея докладът на дирекция "Социално подпомагане" - Русе, по случая е ясно мотивиран и убедително обоснован. Надя Шабани не разкрива подробности от него, но казва, че тя е настоявала да осинови малко здраво дете. "След направеното проучване експертите са преценили, че най-подходящо е на г-жа Димитрова да й бъде предложено да стане майка на по-голямо дете. Тя обаче не се е съгласила", разказва председателят на агенцията за закрила на детето и подчертава: "Осиновяването е процес, в който се търси най-доброто за детето семейство, а не дете за семейството."

Авторът на книгата "Разрешително за родители: Как да осиновим дете в България - стъпка по стъпка" и правен консултант към "Програма достъп до информация" Фани Давидова обръща внимание, че в страната няма възрастови ограничения за осиновяване. Самата тя разказва, че познава няколко двойки на възраст около 60-те години, които по най-различни житейски причини са решили да осиновят по-големи момичета и момчета от институция, за да им дадат шанс за по-добър живот. "Процедурата далеч не е трудна и кошмарна", обяснява Давидова, която е и осиновител. Тя предполага, че д-р Красимира Димитрова е настоявала да осинови бебе, защото е "наистина трудно да се справиш с последствията, които институцията нанася върху едно дете".

Смелото според едни и безотговорно според други решение на 62-годишната майка да зачене ин-витро раздели и лекарите на лагери, карайки ги да се питат в кои случаи тяхната намеса подпомага природата и в кои просто я надлъгва. Доц. Людмила Чакърова, която е ръководител катедра "Медицинска етика и право" към Факултета по обществено здраве на Медицински университет – София, казва, че в лекарската професия нормалността е относително понятие и доброто за пациента е онова, което той сам реши.

"Основният подход в медицинската етика е уважението на автономността. Красимира Димитрова е взела информирано, зряло и отговорно решение в контекста на житейските си проблеми и е искала е да изживее майчинството така, както си го е представяла. Всеки има право да стане родител, дори и да е заради себе си", категорична е Чакърова. Но след това добавя, че другият принцип, от който лекарите се ръководят, когато вземат толкова чувствителни решения, е ненанасянето на вреда. "В случая нейното решение удря върху качеството на живот на децата. Те не са на кантар, те са на наклонената страна към лошото", коментира тя и все пак уточнява, че медицинската етика е етика на ситуацията. Тоест няма универсално правилни решения.

Държавата - майка или мащеха

Още в деня след раждането на Мери и Жаклин обаче председателят на комисията по здравеопазване в парламента Лъчезар Иванов предложи да се сложи законова граница на възрастта, на която една жена може да стане майка с помощта на медицината. "Не е нормално жена на 62-години да роди", заяви депутатът от ГЕРБ с аргумента, че тя рискува както собственото си здраве, така и това на детето си. И отсече, че удачната граница според него е около 40-годишна възраст. В природата жената е фертилна и може да забременее до около 50-ата си година.

Доц. Людмила Чакърова е на мнение, че е хубаво законът да задава препоръчителни граници за изкуственото оплождане, но не и да забранява. "Не можеш да спираш човека, особено когато става дума за реализация на личността, каквато е възпроизвеждането. Ако той е решен, ще го направи в друга държава", аргументира се тя.

Според правния консултант Фани Давидова важният въпрос в случая е дали лекарите се нуждаят от нормативно определение на границите, тъй като пациентите могат да поискат всичко. "Може би трябва да разглеждаме проблема не през призмата морално ли е, а рационално ли е, ако рискът е децата да се родят преждевременно и с увреждания", коментира тя. И добавя: "Този случай не бива генерално да демонизира изкуственото оплождане. Все пак асистираната репродукция е в помощ на всички ни, а не Франкенщайнова работилница."

Къде е границата

Случаят с 62-годишната майка има толкова много нива, че човек лесно може да потъне в дълбоките въпроси, които той задава. От едната страна на деликатните везни стои правото на всеки да ръководи живота си в посоката, която сам избере. От другата е задължението му да взима решения, които не ограничават по никакъв начин другите.

Възрастната майка от Русе показва, че напредъкът на науката не ни дава само ясни отговори и лесни решения. И че прогресът на медицината понякога е безсмислен, ако не е върви заедно с ясна концепция за етика и морал. С това да разбереш, че не трябва да ходиш навсякъде, докъдето може да стигнеш.

Честно казано, нямаме категорично мнение по този случай. Сигурни сме само, че в никакъв случай не бива да се фиксира горна граница за подобни раждания. Животът е много по-шарен от ограничената фантазия на законодателите и преди те да регулират тази област, е нужно още много да се мисли.

Заедно с двете недоносени бебета този дебат се роди в България също преждевременно. И е важно както лекарите се отнасят с тях изключително внимателно, така и ние да не прибързваме с крайни решения.

За и Против възрастовите ограничения при изкуственото оплождане:

За:

1. След като природата е определила горната граница, в която жената може да има деца, би трябвало и медицината да го направи.

2. Твърде късното раждане подлага на опасност живота и здравето на децата.

3. Късното раждане увеличава риска от емоционални бариери между децата и родителите, както и опасността родителят да почине много преди детето да е навършило възраст, на която да може да се грижи само за себе си.



Против:

1. Всяко възрастово ограничение на правото на човек да се възпроизвежда може да се възприеме като дискриминация.

2. Възпроизвеждането е индивидуален избор на личността. Не е работа на обществото да решава кой кога ще има деца.

3. Възпроизвеждането на късна възраст е плод на съзнателно и информирано решение и всеки има шанс да докаже, че може да се грижи и обича пълноценно своето дете.

*Използвани са и мненията на читатели от форума на "Капитал" и от фен страницата ни във Facebook.

"Желанието да родиш е по-голямо от всичко", признава една жена на 62 години със зачервени от плач очи, която току-що е станала майка за пръв път. Вероятно без да осъзнава, че току-що е отворила широко вратата на личния си живот и през нея нахлува шумна тълпа, която пита, сочи с пръст, лепи етикети и плюе клишета.

Преди да започне да чете името си по вестниците, следвано от определенията "научен експеримент" и "социален феномен", Красимира Димитрова е психиатър, който живее в Русе. Няма семейство и се опитва да потисне тежката си съдба чрез мечтата да бъде родител. "Много исках да имам деца, не успях в по-ранен период и затова сега", обяснява тя в едно от първите си интервюта за "24 часа". Опитва да осинови дете, отказват й. По собствените й думи, защото е твърде възрастна. След това опитва да забременее ин-витро чрез донорска яйцеклетка и успява на третия път. Ражда преждевременно заради здравословни усложнения. В деня на раждането си близнаците Мери и Жаклин тежат съответно 500 и 900 грама. Една седмица по-късно те все още се борят за живота си, а лекарите предупреждават, че не са изключени сериозни увреждания. Красимира Димитрова засега не иска да мисли за бъдещето. Надява се единствено децата й да оцелеят.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

28 коментара
  • 1
    zhvihti avatar :-|
    zhvihti

    дори бебетата на "социалния феномен" да уцелеят и да са наред, средно статистически ще са сираци на 15 (средната продължителност на живота на жените е 77 години). за някой неща човек просто не трябва да е егоист.

  • 2
    npaine avatar :-|
    NPaine

    Хубаво де... питате да за горна граница и възрастови ограничения. Питането и дискусията са повече от обосновани и ги намирам съвсем на място.
    Но:
    Ако има горна граница защо да няма долна, т.е. защо не трябва да разрешаваме на жени да раждат над примерно 50, а трябва да разрешаваме на момичета на под 18 да раждат? Не говоря само за ромите и техните крайности, сигурен съм при този начин на живот който се налага у нас, броят на момичетата от български произход които забременяват на ранна възраст расте.
    Честно казано имам много големи съмнения че едно момиче което се е отишло на дискотека, напило се е, забременяло и родило на 16 ще бъде по добър родител от жена която е родила на 56 ... всъщност убеден съм че бъде изключително по лош родител. Да не говорим че детето най-вероятно ще бъде отгледано от бабата и дядото, т.е. очевидно пресечни точки при двата проблема има.

  • 3
    firefox avatar :-|
    firefox

    До коментар [#2] от "NPaine":

    Струва ми се, че малко бъркате нещата. Нито на момичето на 16, нито на жената на 60 г. законът може да забрани да забременее и роди- това е абсолютно немислимо, иначе ще се превърнем в някаква африканска държавица. Проблемът е, че тази на 16г. никога няма да отиде да се подложи на инвитро. В статията пише, че един от аргументите против възрастовите ограничения е: "2. Възпроизвеждането е индивидуален избор на личността. Не е работа на обществото да решава кой кога ще има деца."
    Да, ама не... Как да не е работа на обществото, че вероятността да оставиш детето си на сиропиталище е огромна. Всички знаем, че там условията не са никак добри и детето няма да получи истински грижи. На тази възраст е нормално за "майката" да се грижат, а не тя за децата си. Замислете се и ще разберете: ПРИРОДАТА Е "НАЙ-СЪВЪРШЕНИЯТ ОРГАНИЗЪМ" и в никакъв случай не трябва да вървим срещу нея :)

  • 4
    rossenf avatar :-|
    Rosen Filev

    По принцип и на мен ми се струва безотговорно и егоистично да се забременее на тази възраст, но е по-добре да се въздържаме от инфантилния довод - против природата е. Щото тя природата също така е решила, че много от нас може и да не преживеят една пневмония, ама по тая тема май никой не рипа че не било естествено.

  • 5
    goblenka avatar :-|
    goblenka

    Пишем се християни. Мнозина ходят на църква. Спомнете си как Сара и Авраам са се сдобили с дете! Сара е била вече на възраст. Вече не е имала "обичайното за жените". Тогава ангел небесен и казал, че догодина по това време ще има син и ще го именува... Тя се засмяла, защото не и се вярвало. Но, било вярно. Значи, наистина всяко отделно решение да се възпроизведе човек е казус сам по себе си. Няма как да се рамкира. И, никой не може да претегли за и против предварително, защото променливите са твърде много. В днешно време има твърде много куриозни, късни бащинства, има и късни майчинства. Не може да се взимат такива решения от позицията на въшни хора. Това е много личен избор и мотивацията е много различна. Случаят на тази жена у нас е нетипичен, изолиран. Каквото и да се случи с нея, децата и няма да натежат на претоварената система. А, тя е претоварена от решенията на наглед годни за родителство хора. За техните решения и отговорности трябва да се разработят норми и закони! Така мисля!

  • Атанас Станчев

    Защо трябва да се бъркаме в живота на силния човек.
    С Вашето и моето мнение нещата се угрозяват, а не това е истинския смисъл в живота.
    Наслука на майката и децата и

  • 7
    parleto avatar :-|
    parleto

    Пич, а ако е просто "очукана" от живота жена търсеща утеха в нещо или неспособна да вземе не-емоционално решение (по този въпрос и на тази възраст не може да си позволиш друго)..... ако това е последен опит да се докаже...... още ли ти изглежда силна??
    При прилагането на неестесвени методи на зачеване трябва да има регулиращ механизъм, именно поради естеството на методите. (Нали си гледал Спайдърмен ... с голямата сила идва и голямата отговорност...).
    Този механизъм трябва да се изгради така, че да отразява нагласата/позицията на нашето общество. Ако някой не може да си позволи да го следва ще има възможност да го на!прави в друга държава, както е отбелязано в един от горните коментари.
    Късмет на децата

  • 8
    jessony avatar :-P
    jessony

    Според мен долната граница за раждане трябва да е 13г. ,а горната 85г.

  • 9
    onufrii avatar :-|
    onufrii

    Знам едни старци,около 75 годишни,имат син на около 30-без инвитро и клониране-по естествения начин -късен брак,късна бременност и един мъж роден в края на 70те или началото на 80те,но с манталитет и поведение и даже визия на някой роден през 50те.........
    Трябва да се внимава с тия неща.

  • 10
    jelezen avatar :-|
    jelezen

    "Желанието да родиш е по-голямо от всичко"
    Не видах коментар на жена, родила и отглеждаща дете, или поне с такова впечатление останах. Моите деца, когато се раждаха - жена ми казваше, че бремеността е най-прекрасното усещане за една жена. Раждането е изпитание, което носи удовлетворение.
    Но прибирането в къщи с бебето е истинско изпитание за жената, съпруга и евентуално другото дете.
    Та искам да кажа, че износването и раждането е нищо в сравнение с това да си на разположение 24ч в денонощието, да не обръщаш внимание на това, кога си ял, спал, имал ли си време да се мушнеш в банята, а за излизане на кафе изобщо не може да стане дума.
    Представих си тази жена за момент - да говори и забавлява две бебета, дано да са здрави при изписването, да спазва режима им на сън и хранене на всеки три часа, да ги редува във ваничката, да ги приспива вечер, да става посред нощ по няколко пъти.
    И си представих, че може да и стане лошо, до получи инсулт или инфаркт, и няма роднини или семейство, което е до нея, и как може да я намерят след дни, след като съседите чуват децата да реват денонощно.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK