С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
18 4 юни 2010, 15:37, 16059 прочитания

Поетът, който отказа наградата

Решението на Борис Христов да не приеме държавен орден показа нагледно какво е ценностна система

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


"Искам на всички заспали да кажа,
че има време да се наспиме...",

написа Борис Христов в едно от емблематичните си стихотворения "Вечерен тромпет". И миналата седмица изпълни желанието на лирическия си герой по съвсем прост начин – отказа да приеме държавна награда, обезценила се заради много от нейните носители и заради начина, по който се раздава. Без да тръби, поетът се опита да ни събуди от апатията и чувството за даденост и ни показа, че може да се живее и извън познатата схема.
 
"Отказ, който му отива"


Така Пламен Дойнов, доктор по теория и история на литературата и преподавател в Нов български университет, описва решението на Борис Христов. Всъщност никой от хората, които познават писателя, чиито стихове през 80-те години на ХХ век промениха българската поезия, не е изненадан от случилото се. За тях това е естествено продължение на пътя на поета, който го държи далеч от публичността и не му пречи да отстоява ценностите си.
 
"Борис Христов е един от хората, които никак не държат на своята показност", разказва един от неговите приятели - писателят Георги Данаилов. Той никога не е търсил обществено признание и не е правил компромис със съвестта или поезията си. Или както каза за него в интервю за вестник "Култура" психиатърът и писател Любомир Канов: "Неговите стихотворения не са написани с мисъл за престиж, те са писани, защото не е могъл да не ги напише."

По думите на Георги Данаилов дълбокото несъгласие на Христов с комунистическия режим и с факта, че хора от това време все още се намират на власт у нас, също са повлияли на решението му да откаже наградата. Всъщност Георги Данаилов още преди време в "Мемоарите на едно жълто паве" предрече, че ако Борис Христов бъде награден, "той кротко ще откаже отличията".
 
Това съвсем не е и първият път, когато Борис Христов не приема връзката с властта в България. Въпреки че участва активно в дисидентските движения, след 10 ноември отказва дори да намекне за това. А когато Желю Желев му предлага да го направи свой вицепрезидент, той не дава и дума да се спомене за подобна възможност, разказва неговият близък приятел Едвин Сугарев. "Перспективата един поет да заеме някакъв държавен пост беше извън неговите представи за чест и достойнство", казва Сугарев.
 
Тежката младост на Борис Христов и последвалото разочарование как се случва преходът към демокрация се отразяват болезнено на големия поет. Затова и избира живота в едно родопско село, далеч от шума на София. Не обича медийни изяви (сигурни сме, че не е щастлив от факта, че пишем за него) и предпочита да се посвети на своето изкуство, музиката, приятелите и семейството си в Лещен. Георги Данаилов пише за него, че е "като ковачевските порти - не се отваря лесно, първо трябва да им разбереш хитрината и тогава те гостоприемно ще те поканят".
 
След цялата тази предистория решението на Борис Христов звучи логично и недвусмислено. "Отказвам високото отличие, защото противоречи на моето решение от времето далеч преди промените в България – да не приемам държавни отличия, независимо от това коя политическа сила  управлява страната", написа той в писмо до правителството.


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Готвим приема на първите студенти по хуманна медицина Готвим приема на първите студенти по хуманна медицина

Проф. д-р Магдалена Миткова, ректор на университет "Проф. д-р Асен Златаров"

10 май 2019, 3146 прочитания

Думата имат хората, които обикновено нямат думата Думата имат хората, които обикновено нямат думата

Представители на различни професии, обществени слоеве и образование ще разкажат историите си на събитието "ХОРА, които обикновено не говорят пред ХОРА"

11 апр 2019, 2702 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Фотогалерия: Паркът на Военната академия отвори врати

След няколко пробни отваряния и отложени ремонти паркът най-после е официално достъпен за граждани

Откриване, закриване и нови въпросителни около "Исторически парк"

Дружеството зад парка официално смени собствеността си, а сред акционерите изплуват познати имена

И още нещо в сметката за ток

С непазарни механизми държавата се опитва да поддържа жива ТЕЦ "Марица-изток 2"

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Sympathy for the Writer

Биляна Курташева за книгата си, посветена на неподозираните връзки между различни произведения, периоди и личности

Ново място: "КО-ОП"

Коуъркинг пространството отваря врати с амбицията да среща различни професионалисти, публики и изкуства