Поетът, който отказа наградата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Поетът, който отказа наградата

Борис Христов

Поетът, който отказа наградата

Решението на Борис Христов да не приеме държавен орден показа нагледно какво е ценностна система

Люба Йорданова
16647 прочитания

Борис Христов

© Живко Ангелов


"Искам на всички заспали да кажа,

че има време да се наспиме...",

написа Борис Христов в едно от емблематичните си стихотворения "Вечерен тромпет". И миналата седмица изпълни желанието на лирическия си герой по съвсем прост начин – отказа да приеме държавна награда, обезценила се заради много от нейните носители и заради начина, по който се раздава. Без да тръби, поетът се опита да ни събуди от апатията и чувството за даденост и ни показа, че може да се живее и извън познатата схема.

"Отказ, който му отива"

Така Пламен Дойнов, доктор по теория и история на литературата и преподавател в Нов български университет, описва решението на Борис Христов. Всъщност никой от хората, които познават писателя, чиито стихове през 80-те години на ХХ век промениха българската поезия, не е изненадан от случилото се. За тях това е естествено продължение на пътя на поета, който го държи далеч от публичността и не му пречи да отстоява ценностите си.

"Борис Христов е един от хората, които никак не държат на своята показност", разказва един от неговите приятели - писателят Георги Данаилов. Той никога не е търсил обществено признание и не е правил компромис със съвестта или поезията си. Или както каза за него в интервю за вестник "Култура" психиатърът и писател Любомир Канов: "Неговите стихотворения не са написани с мисъл за престиж, те са писани, защото не е могъл да не ги напише."

По думите на Георги Данаилов дълбокото несъгласие на Христов с комунистическия режим и с факта, че хора от това време все още се намират на власт у нас, също са повлияли на решението му да откаже наградата. Всъщност Георги Данаилов още преди време в "Мемоарите на едно жълто паве" предрече, че ако Борис Христов бъде награден, "той кротко ще откаже отличията".

Това съвсем не е и първият път, когато Борис Христов не приема връзката с властта в България. Въпреки че участва активно в дисидентските движения, след 10 ноември отказва дори да намекне за това. А когато Желю Желев му предлага да го направи свой вицепрезидент, той не дава и дума да се спомене за подобна възможност, разказва неговият близък приятел Едвин Сугарев. "Перспективата един поет да заеме някакъв държавен пост беше извън неговите представи за чест и достойнство", казва Сугарев.

Тежката младост на Борис Христов и последвалото разочарование как се случва преходът към демокрация се отразяват болезнено на големия поет. Затова и избира живота в едно родопско село, далеч от шума на София. Не обича медийни изяви (сигурни сме, че не е щастлив от факта, че пишем за него) и предпочита да се посвети на своето изкуство, музиката, приятелите и семейството си в Лещен. Георги Данаилов пише за него, че е "като ковачевските порти - не се отваря лесно, първо трябва да им разбереш хитрината и тогава те гостоприемно ще те поканят".

След цялата тази предистория решението на Борис Христов звучи логично и недвусмислено. "Отказвам високото отличие, защото противоречи на моето решение от времето далеч преди промените в България – да не приемам държавни отличия, независимо от това коя политическа сила  управлява страната", написа той в писмо до правителството.

Извън схемата

Когато на последното си заседание през май кабинетът номинира Борис Христов за орден "Св. св. Кирил и Методий", никой от приятелите на поета не можа да намери мястото му в компанията на останалите носители на държавни отличия. "Просто си го представете в дългата редица от наградени в последните няколко години – присъствието му там би било наистина гротескна гледка", казва Едвин Сугарев.

За справка – на най-високата награда – орден "Стара планина", се радват бившият председател на БОК и изключен от международния комитет Иван Славков и собственикът на "Левски" и издател на в. "Стандарт" Тодор Батков. Орденоносци са и министърът на просветата отпреди 1989 проф. Александър Фол, омбудсманът Гиньо Ганев, шефът на НДК Христо Друмев и финансовият министър от правителството на Луканов - Белчо Белчев. Заедно с Борис Христов пък бяха номинирани президентските приятели археологът проф. Николай Овчаров и поетът Недялко Йорданов, както и борецът и сътрудник на бившата Държавна сигурност Боян Радев (който между другото има в колекцията си и орден "Стара планина").

Списъкът с "отличниците" сам по себе си също обяснява решението на Борис Христов да се откаже да попълни тази редица. Като последните номинации например. Няколко дни след 24 май кабинетът сякаш се сети за празника и набързо гласува решенията за награждаване на 14 души за заслуги в сферата на културата, изкуството, образованието, спорта и градоустройството. Министърът на културата Вежди Рашидов оправда закъснението с бавната комуникация с президентството и не видя проблем в това, че наградите се раздават по-късно - "до края на месеца се смята, че е празник на труда, хората да могат да си получат наградите, защото догодина вече някои от тях може да не са живи, да ги уважим". Последваха обяснения и от президентската администрация с точното време на получаване и изпращане на предложенията и забележката, че на "Дондуков" 2 чакат още над 300 предложения за присъждане на държавни отличия.

Прибързаното награждаване предизвика реакция у вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов. "Ако награждаваме на килограм, това означава, че тези награди ние ги обезценяваме и се получава една девалвация на наградите", спомена той на заседанието. И е напълно прав – скоростта, с която се раздават тези награди, и фактът, че стигнаха и до хора със съмнителна репутация, ги превърнаха едва ли не в евтин подарък за годишнина (виж карето). Постъпката на Борис Христов беше ясен знак за това. Дали ще го последват и други, не е много сигурно. Както е казал самият той в своите стихове: "Дори когато е висок, самотният човек е малък."

За всички от сърце

Масовото раздаване на ордени през последните години, включително и на хора с противоречива репутация, повдига въпроса за критериите, по които се номинират заслужилите българи. Или по-скоро за липсата на такива. В повечето случаи аргументацията на инициативните комитети, които издигат кандидатурите, включва единствено клишета от типа "за изключителни заслуги в областта на ...", а поводът за награждаването се оказва национален празник или кръгъл рожден ден на отличения.

"Вече не е престижно да получиш орден. Качеството и историческата стойност на отличието са се обезличили напълно", коментира пред "Капитал" Райна Гаврилова, културолог и изпълнителен директор на CEE Trust, в края на 2008 г., когато Георги Първанов за една седмица награди десет души с ордени. Активността на президента дава резултат - само през първия си мандат той успя да раздаде 250 ордена "Стара планина" първа и втора степен. А практиката показва, че прекалено големият брой отличници често е признак за лоша оценъчна система.

По-лошо от масовото награждаване обаче е фактът, че с отличията президентът легитимира пред обществото хора, чиито действия противоречат на обществените норми. А всъщност идеята на ордените и медалите е да открои хората със специални заслуги към страната, да им даде морална награда и да ги покаже като пример. Награждаването под път и над път води обаче дотам, че истински заслужилите с творчеството или постъпките си потъват в морето от посредственост. И се стига дотам, че единственото, което могат да направят, е да откажат отличието – сдържано, но категорично, както направи Борис Христов.

"Искам на всички заспали да кажа,

че има време да се наспиме...",


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

18 коментара
  • 1
    mgmst avatar :-P
    mgmst

    По-лошо от масовото награждаване обаче е фактът, че с отличията президентът легитимира пред обществото хора, чиито действия противоречат на обществените норми. А всъщност идеята на ордените и медалите е да открои хората със специални заслуги към страната, да им даде морална награда и да ги покаже като пример. :-)

  • 2
    shwarzspeht avatar :-P
    Клюводървец

    Спомням си преди години на МАНИФЕСТАЦИЙТЕ /когато се участваше задължително-при отказ обяснение пред партийният секретар/ имаше едни хартиени ленти поставяни на особено отличилите се ДРУГАРИ.След мероприятието естествено тази хартия се смачкваше. Та какво да очакваме от ГОЦЕ.Обезцени отличията с които БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА награждава заслужилите люде,допринесли за просперитета И.

  • 3
    charlyb avatar :-|
    charlyb

    Достоен човек!

  • 4
    ivanov avatar :-|
    Ivanov

    Не чета поезия и не знаех кой е Борис Христов. Много харасвам, обаче една песен, изпята от Тодор Колев отдавна- "Самотният човек". Сега разбирам, че стиховете са на Борис Христов. Прочетох и доста за него из нета като човек и май започнах да му се възхищавам.
    Ще ми се да мога да живея като него живота си .... поне една малка частица от него.

  • 5
    arte avatar :-|
    arte

    Имало още хора сред интелектуалците...

  • 6
    ilibog avatar :-|
    ilibog

    Поклон!
    Достойни БЪЛГАРИ все още ИМА!

  • 7
    geleto avatar :-P
    Гелето

    Ето един достоен човек всред плявата. 70% от народа щеше да вземе ордена, мазно целувайки смърдящия гъз на даващия му го

  • 8
    igeorge71 avatar :-|
    igeorge71

    Не го познавам човека. За съжаление не познавам и творчеството му. Но за мен е достатъчно това, което прочетох тук, за да му се зарадвам искрено.
    Явно има силен ген. Сред цялата тази плява където живее да успее да се съхрани като Човек и да остане верен на принципите си остава достойно за уважение постижение.

  • 9
    satanailoff avatar :-|
    SATANAILOFF

    ПОКЛОН!

    Не напразно Ботев е написал следното:

    Христо Ботев

    БОРБА

    В тъги, в неволи младост минува,
    кръвта се ядно в жили вълнува,
    погледът мрачен, умът не види
    добро ли, зло ли насреща иде...
    На душа лежат спомени тежки,
    злобна ги памет често повтаря,
    в гърди ни любов, ни капка вяра,
    нито надежда от сън мъртвешки
    да можеш свестен човек събуди!
    Свестните у нас считат за луди,
    глупецът вредом всеки почита:
    "Богат е", казва, пък го не пита
    колко е души изгорил живи,
    сироти колко той е ограбил
    и пред олтарят бога изамамил
    с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
    И на обществен тоя мъчител
    и поп, и черква с вяра слугуват;
    нему се кланя дивак учител,
    и с вестникарин зайдно мъдруват,
    че страх от бога било начало
    на сяка мъдрост... Туй е казало
    стадо от вълци във овчи кожи,
    камък основен за да положи
    на лъжи свети, а ум човешки
    да скове навек в окови тежки!
    Соломон, тоя тиран развратен,
    отдавна в раят найде запратен,
    със свойте притчи между светците,
    казал е глупост между глупците,
    и нея светът до днес повтаря -
    "Бой се от бога, почитай царя!"
    Свещена глупост! Векове цели
    разум и совест с нея се борят;
    борци са в мъки, в неволи мрели,
    но кажи, що са могли да сторят!
    Светът, привикнал хомот да влачи,
    тиранство и зло и до днес тачи;
    тежка желязна ръка целува,
    лъжливи уста слуша с вяра:
    млъчи, моли се, кога те биять
    кожата ти да одере звярът
    и кръвта да ти змии изпият,
    на бога само ти се надявай:
    "Боже, помилуй - грешен съм азе"
    думай, моли се и твърдо вярвай -
    бог не наказва, когото мрази...
    Тъй върви светът! Лъжа и робство
    на тая пуста земя царува!
    И като залог из род в потомство
    ден и нощ - вечно тук преминува.
    И в това царство кърваво, грешно,
    царство на подлост, разврат и сълзи,
    царство на скърби - зло безконечно!
    кипи борбата и с стъпки бързи
    върви към своят свещени конец...
    Ще викнем ние: "Хляб или свинец!"

    АЗ МОГА ДА КАЖА САМО ЕДНО:

    - ПОЕТИТЕ НЕ ТЪРСЯТ НИКОГА ПРИЗНАНИЕ! ПОНЕ ИСТИНСКИТЕ ПОЕТИ!

  • 10
    gorgona avatar :-|
    Gorgona

    Браво! Ето, че достойнството още значи нещо за някои хора!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK